Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

ПВО параноя

„А един мармот завива шоколада…“ Така мога да коментирам думите на Аньо Ангелов, с които той направи сензация, казвайки неща за Сирия, неизвестни досега дори на мен.

Прочетено в News.Bg, в статия относно ПВО защитата на НАТО. Малко странно изказване в акцента на подновяването на връзките със Сирия:

По думите му трябва да се използва новият подход на американското правителство по отношение на осигуряването на участието на САЩ в натовската система на ПВО.

…“Така че ние искаме да активизираме и да превърнем ПВО в ключова мисия на НАТО за следващите 5 години. Аз предполагам, че това ще се постигне на срещата на високо равнище в Лисабон през ноември т.г.“, каза Ангелов.

„Целта е България да бъде защитена от ракети със среден радиус на действие. Не е непременно това да стане чрез разполагане на елементи от противоракетния щит. Мястото на разполагането на елементите зависи от географската посока на заплахата. Въздушните ни територии са застрашени от страни в Близкия Изток. Заплахата идва не само от Иран, за който е ясно, че има такива технологии, но имаме информация, че и Сирия разработва. Целта е всички страни в Европа, включително и Русия да бъдем под един противоракетен щит.“, обясни военният ни министър…

Аз разбрах за това изказване, чрез сирийското посолство в България, което изпрати протестно писмо. Дамаск също очаква отговор от министерството на отбраната по случай това изказване.

23 responses to “ПВО параноя

  1. militero юни 26, 2010 в 8:16 pm

    Абе, доста дипломатично казано, но горе-долу си е така. ПРО (противо ракетна отбрана, не противо въздушна) е срещу Русия и срещу страни от Близкия Изток. През годините „страни от Близкия Изток“ е значело Ирак, Либия, Иран, Сирия и други, но днес Ирак е спокоен, а Либия – озаптена. Сценария Сирия да удари европейска държава е малко вероятен, но стане ли дума за ПРО трябва винаги да се мисли за най-лошия сценарий. По права линия до нас от Сирия е малко над 1,000 км. Засега на Сирия няма кой знае колко далекобойни, но Иран ги има. Има една стара схема, която се прилага в повечето от този тип държави – балистичните програми на всички тях произхожда от руските разработки. Без изключение. Не винаги директно – понякога през Северна Корея (като така известните ирански ракети), понякога през Китай, но първоизточника винаги е Русия – ал-Хюсеин, Надонг, Шахаб, коренът е Москва. ПРО е когато нищо не проработи.

    • peter юни 27, 2010 в 5:01 am

      Деей – голям страх от Сирия брато. Или Северна Корея. Или Либия, Иран? Скелетите в гардероба?

      Аз викам да вземем да ги изпреварим и да ги нападнем първи, а? С автомат ще занесем демокрацията в Сирия. Ще вземем и Руслан на танка ако случайно объркаме пътя да има кой да питаме.

      @Руслан – коментара ми е ироничен. Моля не го трий.

  2. Ruslan Trad юни 26, 2010 в 11:25 pm

    Не ме интересува в момента Иран. Искам доказателства за подобно оръжие в Сирия и планове за атаки. Всичко друго е в сферата на фантазиите.

  3. Ruslan Trad юни 27, 2010 в 11:29 am

    @Peter хахахах ,идвам,идвам!

    • peter юни 27, 2010 в 12:38 pm

      Амчи тез тъпи сирийци не може ли да си правят дюнерите мирно ами Башар Асад ще ми прави пресконференция със заплахи към нас и призив „Сирия на 3 Океана“ където изяви териториални претенции към България, Лихтенщайн, Финландия, Океания и Огнена Земя. На всичкото отгоре щели да правят джамия в Антарктика и на обратната страна на Луната.

      Сега е момента разузнаването да открие връзки с БААС (Сирия) със О’сама, О’бама, Мъртвешка Глава(3rd SS Division Totenkopf), Илюминатите, Ционистите, Извънземните, Хитлер, Сталин, Прасчо, Мечо Пух и още много приказни герои! Това ще ни даде право да кажем че Сирийците не споделят Евро-Атлантическите ценности и да ги бомбардираме мирно!

      След като ги превземем ще сложим марионетно правителство начело със доживотния лидер Руслан Трад който ще издигне призива „Сирия на 3 микроязовира“ и веднъж завинаги ще пресече Сирийските претенции към нас. В замяна ще ни донесе евтин източник на Дюнери…

      –––––––––––

      След иронията е момента да се замислим. Край Сирия, Иран и Северна Корея се дрънчи с оръжие, заплашват се от всички страни на правото на „международната общност“. Естественно е че след дрънчането с оръжие тези страни ще направят ВСИЧКО възможно да се сдобият с подобно оръжие използвайки го като отбранително. Това ще даде право на агресорите да кажат „ний преди излъгахме, но ето те наистина продължават да се въоръжават“ и дрънчането да се усили.

      След което се правят чудеса от храброст. Северна Корея примерно прави ядрен опит без радиоактивно замърсяване с няколко хиляди тона тротил. Всичко живо се газира че наистина имат ядрено оръжие. Иран се укрепва със съседните нему държави доколкото е възможно и се въоръжава за евентуално блокиране на Ормузкия пролив превръщайки целия залив в някакво езерце. Сирия укрепва отбранителната си мощ със Руска помощ и също активизирайки съседните нему държави.

      Сега кой е виновен? Яйцето или кокошката?

  4. militero юни 27, 2010 в 9:08 pm

    Ами, не знам сирия да има планове за атаки над Европа. Но какво значи „доказателства, че има подобно оръжие“? Сирия има балистични ракети, това за никого не е тайна. Ето примерно снимка на сирийска разработка :

    Схемата е същата – сирийската ракета е копие на иранска, която е копие на китайска, която е копие на руска. Сирия разполага също и корейски ракети (Хуасонг, копие на СКЪД-Ц), ирански копия на Хуасонг и оригинални руски СКЪД-Б. До към 1000км обсег могат да го докарат без проблеми.

    • peter юни 28, 2010 в 1:03 am

      Добре де Милитеро – нека приемем че има ракети.

      Ти чул ли си да са ги използвали нейде наскоро като атака?

  5. Ruslan Trad юни 27, 2010 в 11:59 pm

    Ами доказателства, а не предположения и снимки от твоя блог. Дай ми документи и рапорти.

  6. militero юни 28, 2010 в 2:56 am

    Нещо не се разбрахме, момчета, не съм твърдял, че Сирия се готви всеки момент да удари Брюксел, нито че има техническата възможност. ПРО обаче трябва да третира всеки евентуален удар, без значение откого. Какво и защо Сирия купува от Русия е интересна тема – С300 може да даде свобода на Сирия да построи „разни неща“, може и да служи само за защита. Отделно от това Сирия купува немалко военни стоки от Русия, Иран и Северна Корея. За използването на ракетите като атака – Сирия от доста години не е водила истинска война, че да ги праща по когото и да е било. И не знам някой да е твърдял такова нещо.
    За корейския взрив бъркаш – килотон тротил се използва условно, това ще рече, че се отделя толкова енергия, колкото би се отделила ако се взривят 1000 тона тротил, но тротил не се използва. Корейски ядрен опит не означава корейска ядрена бомба (пример – германците правят взрив през 1943, но бомба нямат).
    Това, че Сирия има балистични ракети не е предположение, не е и като Дамаск да крият изобщо съществуването им. Колко са, къде са и къде ще бъдат вече е спорно. Ето един доклад (рапорт :)) :
    http://www.defense.gov/bmdr/docs/BMDR%20as%20of%2026JAN10%200630_for%20web.pdf
    Сирия разполага с различни модели от семейството на СКЪД или техни копия, произведени съответно от Русия, Иран, Северна Корея и самата Сирия. Системите имат принципни прилики откъм модифицирането си с иракските ал-Хюсеин.
    Ето нещо за размисъл – Израел е най-големия враг на Сирия (да не кажа и единствения). Сирия отдавна притежава ракети, чиито обсег покрива и най-отдалечената точка от малката държава Израел. Сирия продължава да разработва по-далекобойна ракети.

    • Ruslan Trad юни 28, 2010 в 12:17 pm

      Ето още нещо за размисъл. Израел има ракети, покриващи враговете му, включително и Иран. Но не само разработва, но и има ядрено оръжие (официално потвърдено вече).

  7. militero юни 28, 2010 в 2:55 pm

    Ами, официално потвърдено едва ли някога ще бъде, но е пределно ясно. И? Нали говорихме за Сирия? Сирия има балистични ракети, покриващи цял Израел, но разработва по-далекобойни, Сирия има оръжия за масово поразяване. Сирия е най-добрия приятел на Иран и обратно. Според мен и двете държави не трябва да имат нито ядрено, нито химическо оръжие, нито балистични ракети.

  8. Ruslan Trad юни 28, 2010 в 3:09 pm

    Това е право на всяка държава, но е глупаво изявлението на Аньо Ангелов. Не би трябвало никой държава в района да има. Това е въпрос,който тепърва ще се разглежда. Щом един може, и другите могат-закон на демокрацията.

    • militero юни 28, 2010 в 3:20 pm

      Е, как като никой не трябва да има е право на всяка държава?🙂
      Не, не е право на всяка държава. Иран особено няма право на ядрено оръжие, тъй като е подписала договор. Мен лично слабо ме вълнува дали е подписан договор или не, притесненията ми не идват от правни неточности.
      Защо да е глупаво изказването на Аньо Ангелов (за първи път чух това име, впрочем)? Единствено последното изречение от цитата е….твърде дипломатично. Особено вземайки предвид какво се разполага в Полша.

  9. Ruslan Trad юни 28, 2010 в 7:14 pm

    Напротив,всеки има право на такова оръжие, така е честно. Ако един има, неговият съсед има същото право.

    • militero юни 28, 2010 в 7:38 pm

      Ама какво е това „право“? И какво значи „честно“? Това не е шоколад, че да трябва всеки да има по парченце. Особено пък на такива държави не трябва да се разрешава.
      Ето пример – Ирак прави опит за създаване на ядрени оръжия, иракския реактор е разрушен през 1981. Десетина години по-късно Ирак изстрелва 40-на ракети СКЪД по Саудитска Арабия и Бахрейн, още толкова горе-долу по Израел. Как според теб щеше да разсъждава човек като Саддам Хюсеин ако освен балистични ракети имаше и ядрено оръжие? Как щеше да постъпи? Една изстреляна ракета с ядрена бойна глава гарантира поне милион умрели. За някои цели – няколко милиона.

      Но след като защитаваш идеята, че Сирия и Иран трябва да имат всичко, какво не ти харесва в изказването на въпросния г-н Аньо Ангелов? Явно няма спор за това дали Сирия има или няма балистични ракети (трудно би просъществувал такъв спор).

  10. peter юли 2, 2010 в 12:00 am

    Спора дали Сирия има или няма ракети е глупав безспорно. Имат си. Всички в региона са въоръжени до зъби и има защо.

    Но по-глупаво е твърдението на Милитеро че „нямат право“. Утре такъв като него ще реши че Сирийците нямат право на хляб, вода, мнение и дори на живот…

    • militero юли 2, 2010 в 9:02 pm

      Петър – не всички в региона са въоръжени до зъби, даже напротив. Това е нагласяне на Близкия Изток в някаква рамка, а той не се вписва в нея – единствено Иран и Сирия разработват ОМП и ракети. Йордания, Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ не го правят. И не е защото няма финансовата възможност.
      И какво точно глупаво видя в твърдението ми и какви са тези като мене? Довода с храната и водата е леко популистки и няма много връзка с темата. Иначе тезата ти е била поддържана от много хора преди 29 години, но преди 19 години те стават много по-малко. Забележи, не закръглям годините.
      Ако се тръгне от идеята, че всеки има право, то накрая и Сомалиленд, Чечня, Преднестровие и Косово трябва да имат.
      Наистина без да искам да те обиждам или да влизам в някакви лични спорове, мисля че ти имаш предимство пред мен – ти можеш да гледаш на тези неща сравнително безпристрастно. Аз не мога. На 100-200 метра от моето семейство е падал СКЪД, а изпращачите са били много добре запознати с оръжията за масово поразяване. Просто споделям, надявам се не го приемаш като обида.

  11. Мая юли 2, 2010 в 2:14 pm

    Направо ме стресна чистосърдечното признание на г-н Сиди, че за пръв път чува името на „въпросния Аню Ангелов“ – ами че това е НАШИЯТ военен министър, г-н Сиди! Иначе господа на равнище да бъдат наричани „въпросни“ – нека си приказват каквото им дойде, но в конкретния случай нивото е доста по-различно и не би следвало да се игнорира, нали…
    Второто стряскашо за мен е пак чистосърдечното „Ами, официално потвърдено едва ли някога ще бъде“ – потвърдено, че Израел разполага с ядрено оръжие. Но затова пък „Иран особено няма право на ядрено оръжие, тъй като е подписала договор.“ – Значи Иран е имала отговорността на субект на международните отношения и е подписала договор, по силата на който се самозадължава да уважава другите субекти, поради което няма право…, затова пък други държави отказват да го подпишат, за да не си връзват ръцете… При такъв поглед върху международното право и мен слабо ме вълнува дали е подписан договор или не, когато става дума за ядрената сигурност на света. Но не слабо ме вълнува коя държава как се изявява в международните отношения – на пръв поглед изглежда малко абстрактно, т.е. наивно и дори глупаво да се говори за морал в международните отношения – както Руслан си е позволил да използва категории от рода на „честно“ и „право“. Но има ли за света алтернатива на тази една единствена надежда, че населението от началото на т.нар. трето хилядолетие най-сетне ще започне да мисли с главата си и ще се ориентира към тези на пръв поглед абстрактни т.нар. „общочовешки ценности“ – единствените, които биха могли да го превърнат от население в общност, в общество? Всъщност ние изобщо смятаме ли да оцелеем? И в името на какво изобщо водим всички тия разговори?

    • militero юли 2, 2010 в 9:20 pm

      Ами, може, но аз за първи път чувам за Аньо/Аню Ангелов. Ако зависеше нещо от него може би щях да се поинтересувам, но за съжаление господинът не може да направи нищо за окаяното състояние на БА. Ролята на България в НАТО е отговорност на съвсем други хора.

      Колкото до ядрените оръжия на Израел – официален, неуспорим документ доказващ съществуването им няма. За мен обаче няма съмнение.

      Място в международните отношения за честност няма. Никой няма да ме пита мен дали този или онзи трябва да има някакви си оръжия. Но пък и всеки е свободен да има мнение. Моето е, че не трябва да се допускат държави като Иран и Сирия да го имат, доводите си съм дал по-горе. Това е опасност и за много арабски държави, които искат всячески да попречат на Иран да ги добие. Фактът, че Индия има ядрени оръжия въобще не ме притеснява, а че Пакистан също ги има – не ми харесва, против съм, но не ме притеснява толкова. Притеснява ме когато държави като Либия, Северна Корея, Ирак, Сирия и Иран почнат да ги разработват. Не се знае на „великия и вечен лидер“ Ким какво ще му хрумне.
      Но не виждам как общочовешките ценности имат някаква тежест в случая. Ако един ден международната политика се ръководи от тях ще е добре, но няма какво днес да пречупваме през тази призма, идеалистично е.

  12. Мая юли 4, 2010 в 11:37 am

    Е, мен пък идеалистично ме притеснява точно Израел – „с или без официален неОспорим документ“ – да ги има. При тая непредвидимост на ориентацията на всеки следващ израелски кабинет. Който идва и почва „мирния процес“ отначало, но продължава колонизацията и строежа на стената оттам, докъдето ое стигнал предишният.
    Колкото до АнЬО или АнЮ ангелов – вярно, че за честността/нечестността в международните отношоения това няма никакво, ама абсолютно никакво значение. Просто името на българския министър на отбраната е изписано с Ю на официалания сайт на българското правителство, поради което аз лично, като професионалист, смятам, че следва точно това изписване да бъде уважено, въпреки че някои нашенци изобщо не са го и чували. Да сме го чували е поне половината от задължението ни като граждани – на тая страна и на тоя свят – да знаем и да имаме отношение към онова, което става тук. А дали той може или не може да направи нещо за окаяното състояние на БА, това пък има пряко отношение към мястото на общочовешките ценности в съвременното човешко „общество“, което гледа някой друг да решава и да действа вместо него. Това е единственото обяснение на ситуацията, при която „Ролята на България в НАТО е отговорност на съвсем други хора“, не на военния министър, гражданите незнаят кои са министрите им и никой не го е грижа, че Израел „несъмнено“ има ядрено оръжие, но всички си затварят очите за това, а същевременно се вдигат и окупират Ирак заради недоказаното му притежание там. Реалност – какво да правиш – реалност, в която абсолютно безспорно „общочовешките ценности нямат никаква тежест в случая“. Лично на мен обаче фактът, че нямат абсолютно никаква тежест в случая, не е причина да се откажа от тях, нито пък да се опитвам – според силите си – да ги следвам и да убеждавам другите в смисъла им. Пък арабската поговорка казва „Началото на хиляда мили път е една крачка.“

    • militero юли 6, 2010 в 1:22 am

      Приемам критиката Ви, просто прочетох името за първи път в статията на Руслан.
      Наистина не виждам връзката между състоянието на БА и общочовешките ценности. БА зависи от бюджета, както и от преговорите между щаба и отделните фирми. На хартия е едно, в действителност министърът е само кукла. Мен лично ме интересува какво и как влиза в БА, къде и какво прави БА, от 2 правителства насам министерския пост е параден.
      Ако света се притесняваше от израелските ядрени оръжия щеше да направи нещо по въпроса. Тези оръжия в Израел имат една единствена цел – когато врагът е пред портата и ножът опре до кокал. Палестинските и ливанските групировки не са заплаха за самото съществуване на Израел. Тези оръжия никога и не са използвани. Докато Ирак съвсем открито е използвал оръжия за масово поразяванеунищожение и то не е един или два пъти. И е едно от малкото държави, които са го правили. Без толкова силен американски отговор вероятно Саддам щеше да нареди химически удари по Тел Авив и Риад. Никой не знае. Аз не искам да знам. Позволяваше си само конвенционални балистични удари по Тел Авив през тази война (в която Израел не участва). Но както знаем Саддам не винаги е мислил рационално. Представете си обаче какво щеше да стане ако Израел не беше разрушил иракския реактор през 1981. Когато Саддам напада Иран той не се притеснява да използва оръжия за масово поразяване срещу войници и цивилни (иракски граждани). Имало е балистични удари и от двете страни. Добре, че не е имало и ядрени оръжия на разположение.
      Колкото до Иран – това е агресивна държава, която се опитва да разшири влиянието си в региона. Тя е голяма, богата и силна. Светът не се плаши когато след сепаратистки бунтове на кюрди или белужди иранските власти бесят виновни и невинни по улиците.Това е вътрешен проблем, а ООН се интересува само от някои вътрешни проблеми. Но пипалата на Иран са дълги – поддържат шиитските терористи в Ирак, талибаните (нищо, че довчера бяха смъртни врагове), Хизбула и Хамас. Без да искам да се заяждам, имам чувството, че Вие гледате проблема с иранската ядрена програма през призмата на израелско-палестинския конфликт. Само предполагам. Но ако е така, погледнете го от арабска гледна точка – арабите също не искат иранско ядрено оръжие защото това вече е реална заплаха за тях.

      Света не се притеснява и от иднийските оръжия, но пан-ислямските убеждения на бащата на пакистанската бомба карат мнозина да треперят.

  13. Мая юли 7, 2010 в 11:49 am

    Аз гледам на света и проблемите му със собствените си очи. Поради което си позволявам да не ми харесват всякакви геополитически сметки и сметчици, които вземат предвид всичко друго, освен наличието – все още – на нормални живи хора по земята. Тъкмо от контекста на тези сметки и сметчици изпълзя плашилото „пан-ислямизъм“, успешно превърнато вече и в ислямофообия – защото е много удобно за притежателите на тези сметки. Не мога да приема, че християнството има право на център – т.е. „пан“, че юдеите от цял свят могат да разчитат на всякакви помощи и преференции, за да се заселят в обетованата им земя, а ислямът няма право на идеи за единния си корен. Далеч съм от мисълта, че и тази, както и всякакви други идеи в тоя свят, във все по-голяма степен обезличаван и лишаван от общочовешките ценности, не може и не се използва за какви ли не цели – в това число както лични, така и манипулативни, и спекулативни, и провокативни – от кого ли не. Но категорично не приемам, че „ислямските“ държави нямат право, а „християнските и юдейската“ имат право на ядрено оръжие, особено ако то съществува безконтролно – каквито случаи има не само от страна на „ислямските“.

    • militero юли 8, 2010 в 11:03 pm

      Погрешно сте ме разбрала. Не съмговорил за Исляма, а за пан-ислямизма, което е политическа идеология. Най-големите му жертви са мюсюлманите – иракчани, пакистанци, афганистанци, сомалийци и т.н. За тях ислямизма е съвсем реална заплаха. Пан-ислямизма е причината бащата на пакистанската ядрена програма да раздава ядрените тайни на различни купувачи – Либия, Иран, които иначе нямат много добри отношения с Пакистан.
      Не бива анти-ислямизма да се зачита за ислямофобия, това би направило повечето мюсюлмани ислямофоби.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: