Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Развалината Рейчъл Кори срещу преуспяващата журналистка Юлия Латинина

Мая Ценова

Тези дни като че ли и българското общество наравно с т.нар. световна общественост се оказа привлечено от нещо, стоящо определено по-далеч от носа му – „чак” в Близкия изток… И българското виртуално пространство се видя принудено да откликне на този спонтанен интерес. Но и в него – напълно логично и естествено – мигновено се яви и призив за възстановяване на поразклатеното равновесие: „Нека разгледаме и другата страна на монетата, преди да заемем позиция.” Като че ли досегашният явен превес на едната страна се възприема априори за константата равновесие, а отнемането от този превес в резултат на действията на самата тази страна – за нарушаване на тази константа…

И тъй, появи се сносно преведена на приличен български език статията „Пиар-тероризъм”(линк към оригинала на руски) на „името емблема на политически ангажиран журналист” Юлия Латинина (Era Books). Посрещната с подобаващ интерес и събудила съразмерен отзвук. На финалните акорди на опита на международната солидарност да стигне до бедстващите палестинци в Ивицата Газа, блокирана от три години от страна на Израел.

„Развалината „Рейчъл Кори”… Блестящо встъпление на емоционален женски текст. Който като че ли цели да създаде от самото начало негативно подигравателно отношение към обекта на статията. Колко всъщност са хората тук, в България, които са чували за самата Рейчъл Кори? Една 24-годишна руса американка, член на Международното движение за солидарност, загинала на 16 март 2003 под веригите на булдозер на израелската окупационна армия, опитвайки се да спре разрушаването на дом на палестинско семейство в Ивицата Газа. Смазана под веригите на тежката машина. Сляла се с палестинската пръст. И с развалините от разрушени палестински домове. Няма спор – булдозерът, управляван от израелския войник, превърна физически Рейчъл Кори в развалина… Всъщност предстои ми да преведа 80-минутен документален филм за Рейчъл. На палестинския режисьор Яхия Баракат. Ще се радвам да ви поканя и още повече – да дойдете да го видите. За да се убедите, че в палестинската памет Рейчъл Кори не е развалина. И че всички ние по света, които твърдим, че се придържаме към някакви елементарни морални ценности, също трябва да се присъединим към усилията Рейчъл да не бъде забравена – да попречим на истинското й превръщане в развалина.

Тъкмо това се опитаха активистите на международната солидарност, назовавайки на нейно име последния от флотилията кораби, отправили се към Газа. Е, „Флотилията на мира”, битуваща в текста на Латинина, всъщност беше наречена от активистите „Флотилия на свободата” – защото мир в Близкия изток няма как да има, без да бъдат освободени от окупация териториите, на които следва да се създаде палестинската държава – окупираните през 1967 г. Западен бряг на р. Йордан и Ивица Газа. Но това е дребна подробност – толкова дребна, че едва ли може да бъде отчетена от автор, който, призовавайки „да припомним предшестващите събития”, се връща назад само към… 31 май 2010! Защото какво го интересуват него няколко десетилетия въоръжен конфликт, предшестван от други десетилетия на напрежение, сблъсъци, машинации, сделки и много много човешки животи, потънали в статистиките за жертви на конфликта.

Но да прескочим и това. Да си затворим очите и за многократно повтореното от политически ангажираната журналистка, че „това не е ясно, онова не е ясно” – когато на един журналист нещо не му е ясно, той полага усилия да запълни дупката в морето от информация. И научава – в случай, че не е знаел – че палестинските деца изпитват остра нужда от арматурата и цимента, натоварени на борда на корабите, защото вече втора година много от тях – децата на 15 000 семейства – живеят в палатки, защото домовете им са били разрушени напълно вследствие на обстрела, на който бе подложена Газа още по време на агресията в началото на 2009, а Израел продължава да налага и досега абсолютна забрана за внос на всякакви строителни материали с аргумента, че циментът и арматурното желязо се използвали от „Хамас”, за да строи укрепления – т.е. да се готви за бъдеща война срещу  Израел.  Когато хората някъде строят укрепления, не мислите ли, че те се готвят не да нападат, а да се отбраняват? От кого ли? („Що за социален строй цари в ивицата Газа, щом дори не може да уреди производството на цимент” ли? – социален строй на общество, подложено на 62-годишна окупация, от които през последните 3 – и на блокада.)

И освен всичко останало живеем в началото на 21 век и едно семейство би искало да даде на децата си малко повече от парче сух хляб (в Газа дори той невинаги стига). А според Член 25.1 на Всеобщата декларация за правата на човека „Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние.” Сравнете съдържанието на този текст със забранителния списък, който израелската окупация прилага спрямо Ивицата Газа вече повече от три години под наслов „блокада, законна от гледна точна на международното право” (Алекс Алексиев в „Панорама” по БНТ на 4 юни 2010). Не се ли убедихте, че държавата окупатор Израел е наложила забрана върху всичко, с което цивилното население в Ивицата Газа би трябвало да разполага в светлината на Всеобщата декларация за правата на човека?

Така че в ивицата Газа не само гладуват, а бедстват милион и половина човешки същества. И е естествено Флотилията на свободата да се опита да отговори на разнообразните първостепенни нужди на населението, подложено на колективно наказание (забранено съгласно Женевските конвенции…). В Газа има например 600 случая на пълна инвалидност вследствие на военните действия на Израел в Ивицата в края на декември 2008-януари 2009. Затова на борда си корабите носят между другото и 500 инвалидни колички. В Израел се боят от инвалидни колички на палестинци – затова стреляха с ракета по шейх Ахмед Ясин в инвалидната му количка. Но това беше отдавна. Пък и той беше духовен баща на „Хамас” – хак му е (според мнозина политически ангажирани журналисти). Не знам дали на корабите е имало кориандър и тоалетна хартия – г-жа Хилари Клинтън по време на едно от първите си посещения в Газа се изненадала от чакащи с дни и недопускани на територията на ивицата камиони и на въпрос защо не ги допускат, получила отговор, че камионите са натоварени със стоки с възможна двойна употреба. За беда тя настояла да види. В камионите имало тоалетна хартия. Тук няма да коментирам възможната двойна употреба. Ако ставаше дума за България, можеше част от нея да отиде за производството на кренвирши. В Газа обаче тя е включена в забранителния списък, защото била лукс – там нямали нужда от нея. Така, де, нали са на диета! Така и така няма какво да ядат.

Е, затова пък разнообразният обхват на забранителния списък дава възможности за използването му в най-неочаквани посоки:

„Израел е готов да приложи британския план за разхлабване на блокадата на Ивицата Газа, ако Западът приеме разследването на инцидента с атаката на хуманитарния конвой миналата седмица, когато бяха убити 9 пропалестински активисти, да бъде проведено повърхностно, писа в. „Дейли телеграф“, като се позова на западни източници. Тел Авив отрича да се води подобен пазарлък, но западен дипломат посочи, че става дума за очевидна сделка.”

„24 часа“, 9 юни 2010 г.

И така, към Газа ще потекат „сода, сокове, мармалад, подправки, крем за бръснене, чипс, бисквити и бонбони”, а Израел ще продължи да твърди, че блокадата е законна. Но отново тъкмо в този забранителен режим е отговорът на  добросърдечното учудване на Латинина защо хуманитарната помощ не била  разтоварена ни в Ашдод, ни в Египет – защото и в Ашдод, и през Египет, където товарите биха стигнали до пункта Рафах, пълният контрол върху всичко, което се допуска в Газа, е в ръцете на Израел, а той отказа да даде гаранции, че помощите ще бъдат доставени на получателите си. Между другото, съществуват информации, че „Мави Мармара” е взет на абордаж, след като е обявил, че се отправя към египетски териториални води. Май командосите и тяхното командване са се побояли да не им се изплъзне, поради което са щурмували в открито море, без да дочакат да навлезе в териториалните води на Газа, където все пак биха могли да използват клишето за „законната блокада”.

Колкото до това, защо толкова хора пътуват, за да съпровождат помощите – ами защото „пробивът на блокадата” е символичен акт на международната общественост, която демонстрира своето отношение към подобни действия на държава окупатор – пълен анахронизъм в 21 век… Някой да си спомня пробивите на блокадата, наложена на Ирак по времето на Саддам? И от оная блокада не страдаха Саддам и приближените му – страдаха обикновените иракчани заедно с децата си. И международната общественост организира няколко полета на самолети до Багдад за символичен пробив на блокадата, а с тях пътуваха помощи и много много хора – активисти на международната солидарност. Е, за техен късмет там блокадата беше наложена от САЩ, не от Израел, и САЩ не си позволиха да стрелят по самолетите. Пътувах с един от тях.

Пропускам не съвсем свързаните приказки за това как точно били облечени, какво точно били говорели и пеели хората на борда на корабите – лично за мен странните израелски клипове остават и досега неубедителни в опитите си да ни накарат да съчувстваме на израелските командоси, които завземат кораб на абордаж в международни води.

Слава Богу, че заявлението на шейх Раад Салах – противно на твърдението на Латинина – изобщо не прилича на операция „Лято олово”. Ако това, което стана на „Мави Мармара”, трябваше да прилича на „Лято олово”, всичките активисти нямаше да стигнат за запълване на вакантните места за жертви. А пък активистите бяха все пак от 40-тина държави…

Да си дойдем на думата обаче – „вербовчици на джихадисти” „пътуват към терористичната организация Хамас.” Пълният набор от експресивни епитети и смели квалификации, търсени и сполучливо намерени от политически ангажираната журналистка („баламурници, полезни идиоти, тъпи гяури, които са годни само за огрев” – поздравления към преводача, аз самата съм професионален преводач…), са предназначени да предизвикат не просто критика, а първосигнална погнуса. От „планираната касапница”. Само че каруцата е поставена елегантно пред коня – планиралите касапницата, които пристигат по въздуха в пълно бойно снаряжение на елитни части, са представени като жертви – нищо ново в израелските пи-ар- и медийни методи – от самото си създаване Държавата Израел се представя в ролята на жертва, на застрашена, и за да се защити, тя трябва не просто да има армия – тя трябва да притежава ядрен арсенал, за който никой не говори, а всички знаят, но се правят, че не знаят за него.

И авторката също – тя предпочита да прави постановки на батални сцени. „Девет на сто се нахвърлят върху войниците.” На всяка цена трябва да се покаже, че „това е армията на Израел.” „Така трябва да е устроена армията.”Ами то е ясно – не й е за пръв път да действа брутално срещу цивилни. Напротив, тъкмо това упражнява тази армия ежедневно на окупираните от нея територии.

Как ви изглежда обаче „спаруженият брой на убитите” – от 19 на 9 (и подхвърлянето, че това било, защото от „Хамас” не били успели да подправят цифрите с „Фотошоп”), в сравнение с безконечното тръбене за пленения войник от израелската окупационна армия Гилад Шалит? Един войник, пленен в танка си, в състава на армия, осъществяваща операция на окупирана от нея чужда територия. Третиран като военнопленник и държан някъде жив. За разлика от спаружилите се трупове на деветте жертви от „Мави Мармара”. И за сравнение с 11 хиляди палестинци, държани към момента в израелските затвори, в това число деца под 14 години, бременни и майки на новородени, за които политически ангажираната журналистка не си прави труда да се информира.

Но тя се вглежда в състава на пътниците на „Мави Мармара”: „един круизен кораб, 100 боеца и 600 баламурника…” За да намери „ключа към замисъла. Какво се е планирало? Касапница.”  Кой я е планирал – „стотина провокатори, скрити сред няколкостотин мишени.” (позволявам си да поправя превода, отдавайки тази и някои други неточности и нелогичности на нуждата от светкавична публикация за възстановяване на равновесието…). И провокацията се „доказвала убедително” от това, че няколко дни по-късно „развалината „Рейчъл Кори” претърпяла „мирен арест”. Т.е. нейните пасажери явно нямали намерение да провокират, та просто се предали. И оттук – фундаменталният извод, че „в Палестина светът си има работа с нов вид тероризъм… Новото поколение терористи се опитва да увеличи броя на жертвите сред своите с надеждата да спечели световното обществено мнение.”

Безспорен факт е, че в Палестина светът си има работа с нов вид тероризъм. Същия, който премина с веригите на булдозера си през тялото на Рейчъл Кори. Разностранния държавен тероризъм на окупатора. Уникално явление в света от началото на 21 век. Потвърждава го – може би неволно – дори статията: „Професионално да се бориш за мир днес е възможно само на страната на Палестина… Израел се бори за мир с помощта на израелската армия.”

При това положение не се ли оказва, че политически ангажираната журналистка Юлия Латинина всъщност е ангажирана с пиар-държавния тероризъм на Израел? (А и как иначе би получила наградата „Голда Меир” (1997)?

Остава отворен обаче още един въпрос: при толкова много „ангажираност” кое продиктува избора на българското виртуално пространство, декларирайки намерение да „даде думата на един автор, който има забележки по методите на палестинската борба”, да избере и да поднесе на публиката си тъкмо тази статия? Която за пореден път се опитва да ни убеди, че командосите са жертвите. И дори постига частичен успех – успява да внуши на отделни коментатори в родните български блогове, че Израел „води нашата война”. Чия война води Израел? Аз не воювам, не желая да воювам и няма защо да воювам срещу палестинците. А вие? За какво воювате/бихте воювали срещу тях?

13 responses to “Развалината Рейчъл Кори срещу преуспяващата журналистка Юлия Латинина

  1. Комитата юни 14, 2010 в 12:30 pm

    Супер, и линк има към превода на „приличен български“, който се критикува

    • Milena-Irshad юни 14, 2010 в 6:27 pm

      Комита, явно взе да усещаш „приличния“ български, след редицата грешки в превода (а не само в самия превод) на Пиар тероризъм…

  2. militero юни 14, 2010 в 1:53 pm

    Прочетох въпросната статия „Пиар-тероризъм”, не мога да си кривя душата – изпада в другата крайност. Няма спор. Не оспорвам и че в Газа не тече мед и масло. И съм съгласен с (намекнатото от г-жа Ценова) твърдение, че блокада няма реален ефект върху Хамас, а само върху норвалните хора. Защото те пак успяват да си се запасят с оръжия. Няколко неща обаче ми направиха впечатление.

    „….а Израел продължава да налага и досега абсолютна забрана за внос на всякакви строителни материали с аргумента, че циментът и арматурното желязо се използвали от „Хамас”, за да строи укрепления – т.е. да се готви за бъдеща война срещу Израел….“

    Това просто не е вярно. Пример – на 24-ти Май, седмица преди случая, стотина камьона бяха допуснати в ивицата с 250 тона цимент и желязо. По-малко от нужното? Да, безспорно. Но нали уж идеята беше да се назовават нещата каквито са, а не да ги нагласяме?

    „…Да си дойдем на думата обаче – „вербовчици на джихадисти” „пътуват към терористичната организация Хамас.”…“

    „…Пропускам не съвсем свързаните приказки за това как точно били облечени, какво точно били говорели и пеели хората на борда на корабите – лично за мен странните израелски клипове остават и досега неубедителни в опитите си да ни накарат да съчувстваме на израелските командоси, които завземат кораб на абордаж в международни води….“

    Добре, да оставим израелските клипове настрана. Да видим клиповете от турските и арабските медии – „Евреи, помнете Хайбар, о, евреи! Армията на Мохамед ще се завърне!”. Тоест „вие си спомнете как мюсюлманите са колили евреи, ама ние все пак сме много добри хора“. Това не е генерализация за всичките пътници на кораба, тъй като там е имало (болшенство от) съвсем нормални хора. Не са проблем тези нормални хора.

    На развален ангийлски пък един от участнцити във флотилията заяви „Когато отидох на първия кораб исках да бъда Шахид (мъченик), нямах този късмет. Втори път исках да съм мъченик, не проработи. Третия път, иншаала – ще стане мъченик!“ – изявлението е на турски активист, излъчено по иранската ПресТВ.

    Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, заявява предишната вечер по турската телевизия НТВ, че активистите „със сигурност ще окажат съпротива и няма да позволят на израелците да се качат на корабите”. Интервюто може да бъде видяно също и в сайта на ИХХ. „Ще им покажем какво означава да се качиш на кораб – ако Израел иска да се качи на кораба ще бъде посрещнат със силна съпротива”.

    И не виждам какво толкова има да се възмущава човек – тези хора са ислямисти, подкрепящи терористи по цял свят (Палестина, Чечня, Босна, Азербайджан, Косово, Афганистан) и също обучават и пращат джихадисти във въпросните райони. За никого не са тайна (а даже са повод за гордост от страна на турците) отношенията между ИХХ и ХАМАС. Впрочем, съдени са от турските власти за спонсориране на терористични организации. Извинявам се ако не намирам капка логика в защитата на подобни хора или ако не мога да си ги представя в блага, мирна светлина. Пак казвам, това не е генерализация за всичките пътници.

    „И за сравнение с 11 хиляди палестинци, държани към момента в израелските затвори, в това число деца под 14 години, бременни и майки на новородени, за които политически ангажираната журналистка не си прави труда да се информира.“

    Няма лошо – Хамас да задържат вражески (за тях) войници. Стига да бяха държава или поне да се спазваха някакви елементарни правила за затворниците. По принцип израелските войници в плен на ХАМАС и Хизбула се връщат най-често в чувал или ковчег, понякога просто се появяват кадри от обезглавявания. Известен е и случая на осъдения на смърт от тъплпата израелски войник (който дори не е бил войник), чийто труп е влачен от обезумяла тълпа като трофей от битката. За начина им на живот по време на плен няма смисъл да се говори. В Израел обаче има извършена една смъртна присъда преди около век. Никъде не е хубаво човек да е в затвор, няма какво да се лъжем, но ще ми е интересно дали някой човек е способен да ми покаже „по-малко неприятен“ затвор от един израелски. Където повечето хора изкарват висше образование, ядат по-хубава храна от тази която аз ям, получават медицински прегледи и право на свиждане. В Израел няма политически затворници също така. Така че се извинявам пак ако не мога да съчуствам на непълнолетно момиче, осъдено за няколко месеца в затвор за възрастни, ако знам, че престъплението й е опит за убийство (на войник, с нож). Не виждам как и човек размазал главата на 4-5 годишно момиче с камък, като преди това е убил баща й пред очите й, може да се класифицира като политически затворник. Политически затворници (пък и палестински) има у затворите на Йордания, Египет и Сирия, не Израел.

    Малко спор може да има затова, че вниманието, което се отдела на палестинския въпрос е израз на политическото статукво. Не съм усетил особено внимание от хората когато умират стотици хиляди чеченци, кюрди, дарфурци или други. Ето тема за размисъл – израелски самолети изстрелват насочващи се ракети по ивицата Газа. Руските военни изстрелват балистични ракети по Грозни. Ако човек е наясно с двете неща ще разбере какво искам да кажа. Безспорно има за какво да се критикува Израел. Но държави като Турция, Русия, Иран, Сирия, Египет и Саудитска Арабия да го правят – смешно. Правозащитни организации – това е друго нещо.

    Още нещо – след като се направи тук преглед на печата, се сетих някои неща. Първо – явно е въпрос на гледна точка, г-жа Ценова има усещането, че медиите взимат по-скоро едната страна, Руслан Трад също. Аз имам обратното усещане. Може би е въпрос на гледна точка и човек вижда това, което иска да види. Но гледах едно интервю с Мохд Абуаси по БНТ. Евтиния номер „от Шалом отказват да се включат в диспут“ ми се вижда обиден. И се натрапва не само от г-н Абуаси. Медиен трик, „вижте другите, срам ги е да се покажат“. А случайно някой да се е замислил какво по дяволите общо има Шалом с Израел? Това е културна организация на евреите в България, заразлика от палестинската такава тя не се политизира. А и израелци в България почти няма. Има си израелско посолство, мернах предавания с участници от него, да търсят тяхното участие.

    Чия война води Израел? Дано никога не разберете, г-жо Ценова защото това ще означава, че е стигнала и до България. И мисля, че е фундаментално погрешно схващането, че конфликта Хамас-Израел има общо с Палестина и палестинците. палестинците и Палестина жестоко се лъжете. Палестинците са най-голяма жертва от 1948 насам. Безспорно. Но чия? Нима не тяхната съдба и благосъстояние не е подхвърляна като парцал и използвана от всяка мюсюлманска и арабски държава от 60 години насам? Нима те не са клани много повече от своите братя араби? Нима не се наливат пари изрично за да се подклажда конфликта?

  3. Ruslan Trad юни 14, 2010 в 5:04 pm

    Ох,Бернард. Стига вече с тия наливания на пари. Защо по дяловите постоянно изключваш израелската връзка? Що за пристрастия са това? Арабите виновни за това, арабите за онова. А доктрината на Израел? А политиката на етническо прочистване от 1948 г. ? А дговорите, в които не се споменава нищо за араби в Палестина, още от 1920-те насам? Защо изключваш всичко това, след като са факти.

    Комита- няма му нищо на превода, а на това, че явно авторът е избран нарочно, което рита по безпристрастността на блога. Така изглежда.

    • militero юни 14, 2010 в 7:58 pm

      Защо да я изключвам? Най-малкото лично с теб съм си писал много пъти и знаеш за какво укорявам Израел, но не виждам къде да го вмъкна в отговора си на статията (която не го споменава). Защо ми е примерно да спомевам еврейските бежанци?
      Иначе тази „доктрина“ може и да я има от 1920-та, но не и управляващата ционистка върхушка, не и ако човек се позовава на реални исторически факти. Имала я е в съзнанието на хора като Жаботински, не съвсем такава, де. Защото винаги може да се стигне до там, че да кажем „знамето на Израел символизира еврейска държава от Нил до Ефрат“. И да, идеята е била еврейската емиграция да бъде огромна и да станат евреите преобладаващо мнозинство, което не се случва, тъй като арабската емиграция е била много по-голяма.
      Аз може и да съм пристрастен, но поне осъзнавам грешките на Израел. Къде е твоята критика за каквото и да е арабско ако ще споменаваш безпристрастност?🙂

  4. Ruslan Trad юни 14, 2010 в 8:51 pm

    Говорили сме за много неща. Но от 30 коментара насам говориш едно и също, като пренебрегваш факти, обвиняващи Израел и зачиташ тези, които са срещу палестинците (като Хамас, например).

    И нека припомня, че съм писал доста пъти срещу арабските държави, като участвам в няколко организации срещу режимите в арабския свят. Тъй че смятам себе си за критичен към арабските управляващи.

  5. militero юни 14, 2010 в 11:05 pm

    Ама, кое съм пренебрегнал, не разбрах? Напротив, не вярвам в утопии. Но ми е интересно защо г-жа Ценова е толкова притеснена за престъпниците и терористите в израелските затвори, които изкарват висше образование, ядат и спят на воля, а не е притеснена за същите тези палестинци в палестинските затвори. Не съм чул и оплакване, че Палестинската Автономия осъжда на смърт чрез разстрел хора, които продават земята си на евреи, за сметка на това някакви дреболии за момичета в затвор за възрастни се разтеглят до безкрай.

    Аз обаче не те смятам за критичен към арабските управници.🙂 Подкрепяш Сирия, подкрепяш Хизбула, подкрепяш и Хамас. И когато Израел убие един невинен палестинец (безспорно, това се случва, няма какво да го отричам) се нажежава обстановката много. Но когато суданските араби избият половин милион души в Дарфур или алжирците, сирийците и египтяните избията и те общо около половин милион свои хора, тогава на никого не му пука. Явно арабската солидарност не се гради на абсолютно нищо друго освен Израел.🙂

  6. Ruslan Trad юни 14, 2010 в 11:41 pm

    Ето, че отново величаеш. И, всеки, който продава земята си на израелци е предател и трябва да бъде наказван. Палестина не е загубена, а дадена. Това е проблемът.

    Бернард, моля да не говориш глупости,, защото никога не съм казвал, че подкрепям Хамас. Подкрепям съпротивата и движението за съпротива. Искам национално единение. И още нещо- Израел със сигурност не е свързващото звено в арабския национализъм, недей да вдигаш цената на Израел толкова.

    • militero юни 15, 2010 в 2:16 am

      Добре, но смъртно наказание за продажба на частна собственост?

      Да, в случая е едно и също нещо, тъй като само Хамас и хамасоподобни оказват „въоръжена съпротива“.

      Мое мнение просто – виждам какво става в другите арабски страни когато няма „израелски фактор“. Виждам и какво става в Палестина когато няма „израелски фактор“.

  7. anti-militero юни 15, 2010 в 2:54 am

    „Безспорно има за какво да се критикува Израел. Но държави като Турция, Русия, Иран, Сирия, Египет и Саудитска Арабия да го правят – смешно.“

    Кой – Турция ли няма право да критикува Израел? Милитеро, явно ви е твърде къса историческата паметчица или проявявате типичната за типове като вас неблагодарност. Бих ви запитал: къде намираха подслон подложените на гонения през средновековието в Европа евреи? Не намираха ли те спасение тъкмо при турците? Как например се появиха „европейските“ еврейски общности в Одрин и Солун? Ако днес имате възможност да изливате в този и други сайтове пошлости от рода на „някакви дреболии за момичета в затвор за възрастни“, това по всяка вероятност дължите на факта, че ваши прародители са били спасени (я от араби я) от турци. Същото най-вероятно се отнася и до израелския командос, когото награждават за това, че е убил половин дузина турци, които са плавали в международни води. Мисля, че наследниците (образно казано) на моряците от флотилията, която Султан Баязид II изпраща, за да извозят подложените на гонения в Испания евреи, понастоящем имат повече от всеки друг право да критикуват Израел за това, че приветства избиването на техни сънародници.

    • militero юни 15, 2010 в 3:29 am

      Я, колко заядливи хора имало.
      АМ, историята на народите няма нищо, ама нищо общо с това, за което се говори. Между турци и Турция има голяма разлика. Дръж си историите за Баязид и ги разправяй само когато има смисъл. И коя Турция ще критикува Израел? Тази Турция която изкла 20 пъти повече кюрди ли? Тази Турция, която влизаше и в Ирак за да се бие с тях? Тази Турция, която окупира Кипър? Тази Турция, която изкла 1.5 милиона арменци и до ден днешен отказва да признае, че изобщо има такова нещо? Или тази Турция, която дори не приема кюрдите като малцинство или изобщо каквото и да е етническо малцинство? Тази Турция, в която до скоро беше подсъдимо да имаш книга, филм или касетка с музика на кюрдски? Тази Турция, която поддържаше терористични групи в България, Босна, Косово и Армения ли? Тази Турция ли ще критикува Израел? Смешна работа!
      Гласна критика срещу рейда изрази и Русия – държавата с най-лошата история за третиране на малцинствата, изколила 100 милиона души, преселила още толкова и пратила по Сибир цели народи. Пет пари не давам за критика от Турция и Русия.

      Дръж си историческите препратки, те нямат никаква стойност тук. Аз уважавам такива хора, за които говориш, но какво по дяволите имат общо те с политиката на държавите им днес? И аз не съм расист, че да ми изливаш този бълвоч от обвинения.

  8. Мая юни 15, 2010 в 11:18 am

    След толкова коментари на тема превод в два блога едновременно – моля, простете преподавателя по превод и му позволете изкушението да добави и той своя, все пак професионален коментар.
    След единодушните поздравления от читателите на Комитата, адресирани специално към превода на статията на Ю. Латинина, а и в светлината на ореола на самия блог, който явно е на почит сред един определен кръг хора с доста разностранни професионални и социални интереси, нямаше как да не се доверя на този превод. Направи ми впечатление – още тогава – цветистият език на превода и самочувствието, с което се предават особено жаргонната и разговорната лексика. За мен това спада към висшия преводачески пилотаж и не го премълчах. Тук-там се улових, че нещо губя логическия смисъл в текста и не съм съвсем наясно какво има предвид авторът. А когато той е преуспяващ журналист, едва ли би допуснал нелогичности или неизясняване на фразата си. Затова ми се наложи да отворя оригинала на статията. И да открия неточност, което и да отбележа. („Сотня” на руски е сто, а не няколкостотин… В такъв текст би могло да означава стотина, но не стотици. В този текст думата е употребена на три различни места и навсякъде е преведена в множествено число.) Но наистина отдадох неточността на бързането, на надпреварата (върнете се към първия коментар в блога на Комитата, където Павел Николов открито благородно му завижда, че го е изпреварил с публикацията…) Към всичко това се постарах да не се впрягам в запетайките и членуването, защото в днешно време…
    Обаче!
    При явната реакция на жегнат от страна на Комитата на моето определение „сносен” превод (признавам си, че ако такова определение бъде дадено за мой превод, би било много силна плесница), елементарната прецизност и отговорност ме накараха да сравня изцяло оригинала на статията и нейния превод.
    Оказа се, че заради предоверяване на превода на Комитата ще трябва едва ли не да поднасям извинение на Ю. Латинина задето съм я обвинила в постановки на батални сцени. Тя пише: „Отсюда — бронежилеты, отсюда — необычайно малое число погибших. Девять из ста, набросившихся на солдат.” „Оттук – бронежилетки и от тук – необичайно малък брой на жертвите. Девет от сто се нахвърлят на войниците.”, превежда Комитата. Категорично не обръщайки внимание на падежните окончания. И не възприемайки изреченията като логично следващи едно след друго. Чийто превод – според моето скромно мнение – би следвало да гласи: „Оттук – бронежилетките, оттук и необичайно малкият брой на загиналите. Девет от стоте нахвърлили се върху войниците.” Което пояснява колко точно са загиналите, а не поставя батална сцена, както постига сегашното време на българския глагол, заменил кой знае защо руското деятелно причастие! Спирам дотук с демонстрирането на мускули по българска граматика, макар че за мен тя е задължителна за всеки, който се захваща с превод на български език. Във всеки случай надявам се, че разнобоят в смисъла е очеваден. (Не се извинявам на Латинина, защото тя засипва читателите си с достатъчно батални сцени, това изречение от превода просто беше достатъчно кратко – затова се обърнах именно към него.)
    Оттам нататък обаче се наложи да продължа със заниманието. За да не остане голословна моята оценка за „сносния” превод. При това ще цитирам само няколко от бележките си, защото приемам за напълно основателна бележката на Милена в блога на Комитата, че пишем „романи”, а не коментари… Не бива да измъчване толкова виртуалното пространство, наистина…
    В самото начало на статията е изложена следната хипотеза: „Представете си, все пак, че „Рейчъл Кори” беше оказал отчаяна съпротива срещу Израел. Това щеше да бъде PR катастрофа за Израел, независимо от броя на пострадалите. Защо се случи така?” Така формулиран, въпросът в края на пасажа не ви ли изглежда нелогичен? Ами че щом става дума за хипотетична ситуация („представете си, че беше…”, „щеше да бъде…”), как изведнъж е „станало така”? Е, Латинина пише: „Защо все пак това не се случи?” („Это была бы пиар-катастрофа для Израиля вне зависимости от количества жертв. Почему же этого не случилось?”)
    В израза „…«Флотилии мира», пытающейся прорвать блокаду Газы”, а и не само там – в десйтвителност също! – флотилията се опита да пробие блокадата на Газа, а не да я разбие! Тук оставям отворена вратичка за нашия приятел Милитеро, например, да поразсъждава на базата на военните си познания дали в началото на 21 век шест пътнически кораба, пък били те наблъскани с най-елитни спецчасти на най-отявлени терориситични групировки, биха решили сериозно, че ще разбият блокада, поддържана от една от най-силните армии в света. Актът на пробив на блокадата е символичен акт на международна солидарност: палестинците нямат право да напуснат Газа и в Газа не може пиле да прехвръкне, но някакви там ентусиасти и борци срещу вятърни мелници, се опитват да проникнат и да кажат на хората – на палестинците в Газа, защото и те са хора, поне по смисъла на международните конвенции за гражданското население по време на военен конфликт: Не сте сами!
    Навсякъде в текста на Латинина настоятелно се повтаря пълното наименование на израелската армия – Армия за отбрана на Израел. Търсен акцент, който преводачът никъде не спазва – той го замества или с „израелската армия” или просто с Израел. Латинина мисли че „Армията за отбрана на Израел е спечелила блестящо” операцията на „Мави Мармара”, в българския превод субект на тази победа липсва – няма кой да се увенчае с ларвите! І „Мисля, че тази операция е блестящо проведена – благодарение на своята система за обучение на войници.” Е, това вече е супер логично изречение на български – подлогът е операция (при страдателен залог – е проведена – това е точно така), но притежателното местоимение своята се отнася до подлога! – значи системата за обучение на войници е на операцията. Ясно е, че е на армията…
    Новият вид тероризъм е представен на българския читател така: „Предишните терористи се опитваха да увеличават броя на жертвите при врага. Новото поколение терористи се опитва да увеличи броя на жертвите сред своите…” Латинина е по-точна, а и по-логична: „Предишните терористи се опитваха да причинят максимален брой жертви на противника. Новото поколение се опитва да причини максимален брой жертви сред своите…” Не, че е кой знае каква грешка! Но преводач, който се грижи особено за цветистите изрази в своя превод и не пропуска шанс за експресивност, не би следвало да окастря така въздействието на авторовия текст.
    Най-сетне, не ви ли стресна поне за миг изречението: „Ако „Рейчъл Кори” се беше съпротивлявал, състрадателният свят не би оцелял при това ново варварство на Израел.”? За мен е стряскащо този свят да бъде толкова лесно унищожим – да си отиде вследствие на една провокация, извършена от някаква си „развалина”… Ами че тия на развалината не си ли дават сметка докъде биха могли да доведат света!? Какво има предвид Латинина: „Сопротивляйся Rachel Corrie — и сердобольный мир не пережил бы нового варварства Израиля.” – „Ако „Рейчъл Кори” се беше съпротивлявал, състрадателният свят не би преживял /не би понесъл новото варварство на Израел.” Руският преходен глагол не просто е останал незабелязан, той е претърпял унищожителна (за смисъла и логиката) трансформация.
    Ключът е в това, че ние, преводачите не превеждаме думи, ние превеждаме смисъл. Думи превежда Google. Но ако сте опитвали да ползвате услугите му, мисля, че вече сте се отказали. Една моя студентка вече се отказа…

  9. militero юни 15, 2010 в 9:44 pm

    Аз за превода няма да споря, нито защитавам статията, нито ми пука за нея.

    На въпроса към мен – не, не мисля. Не мисля и че някой си е поставил това за реална цел. Целта е да се придизвика израелската армия. Очевидно е, че ако пожелае тя може да ги спре, може да ги потопи и т.н.

    Ще си позволя да цитирам Хенри Кисинджър :
    „Ако не спечели, конвенционалната армия губи. Ащо не загуби, партизанинът печели.“

    Да не се чете от хора, които смятат, че благотворителни организации като Free Gaza Movement бяха силата зад тази операция или че благосъстоянието на палестинците беше целта.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: