Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Конференция,торинско слънце и млечен шоколад

Е, върнах се от Торино жив и здрав. За мен този град беше като италиански млечен шоколад-знаех за него, че е хубав и красив, но никога не бях го вкусвал. Именно това бе отношението ми към града, в който завърши текущия етап на проекта Otherwise different, за чиято конференция в София съм писал преди.

Опитването на този непознат вкус започна в Милано и завърши на летището в Бургамо. Защо сравнявам шоколада с това пътуване? Вкусът към това лакомство е много личен. Едни обичат бял шоколад, други черен. Аз обичам хубавия шоколад, с ненатрапчив вкус, поне 30% какао и истинско мляко. По-скъп е, но си струва всяка стотинка. Сега може би разбирате защо сравнявам престоя ми в Торино с този десерт.

Както съм ви казвал преди, проектът Otherwise different е инициатива на Европейската комисия, съвместно между организации в България, Италия и Германия. Аз участвах като представител на арабската общност и председател на Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш“. В процеса на работа пред тези дни научих някои факти, които не знаех- най-вече за общностите в Италия и по-специално в Торино и региона Пиемонт. Реших в тази публикация да пиша за тях, а не просто за това, което съм видял в Торино, тъй като смятам, че е важно да се знае за случващото се в този проект.

Самият Пиемонт е интересна част от Италия. Една от най-развитите местности, граничеща с Франция (границата е на около 100-150 км. от Торино). На 150 км. е Милано, а на север е Швейцария. Сами разбирате, че всички тези елементи допринасят за значението на Пиемонт и Торино. Исторически тази област е спорна между Италия и Франция, наследник на старата Савоя (на чието име днес има площад в Торино), която обхваща територия между Италия и Франция. Торино е град с богата история и това се вижда от всяка снимка или сграда, която видите. Но не само това. Градът е първата столица на обединена Италия, като в града е подписана и първата конституция на страната. Всичко това прави Торино важна част от историята на Европа, а и в контекста на съвременните събития, важна част и от интеграционната политика на Италия. В града има няколко общности, като от тях евреите са традиционно население, а мюсюлманите са най-новата част от обществото, но и най-разнообразна. Мюсюлманската общност е представена от араби, турци, африканци, пакистанци и др., което изисква по-подробно проучване, за да може да се осигури и по-добрата социална политика. В светлината на своята история на един традиционно смесен район, разбирането на различния е нещо особено важно за Торино и региона.

Традиционно Торино е крепост на социалистите в Италия. В момента кмет на града е Серджио Чиампарино от Демократична партия на Италия (Partito Democratico), част от лявото движение в страната. Политиката е нещо изключително важно за италианците и тя се коментира навсякъде-улици, магазини, медии, заведения. Както казва моят приятел Леонардо, с когото се запознах в Торино, в Италия две неща са особено важни: футболът и политиката. Второто (наред с еуфорията покрай Интер, чиито отбор спечели Шампионската лига), е много актуално днес. Пристигайки в Торино, ние заварваме всъщност една много сложна политическа действителност, която за мнозина италианци е криза в управлението. От една страна седи обединената десница (Берлускони и Умберто Боси, например), а от другата е изпадналата в криза левица, разкъсана на малки партии без шанс за места в парламента. Според Леонардо те няма да имат шанс в близките години, не и ако Берлускони и на власт.

Събирайки се за работна среща в офиса на италианската организация по проекта, ние отворихме темата за политиката, тъй като тя е важна в контекста на правата на имигрантите и разбирането на другия. Най-голяма пречка за прокарването на промени в законите са Lega nord – националистическа, крайно дясна партия, която се обединява около лидера Умберто Боси, близък до Силвио Берлускони. В изказванията си Боси говори дори за откъсване на северна Италия.

В Италия мюсюлманското население (и не само то, но главно) има сериозни проблеми именно заради десницата. Например мюсюлмански гробища няма, не е сигурно и еврейски дали съществуват. Ако умре човек, той бива изпращан в родната му страна, тъй като общината не позволява погребването на мюсюлмани на територията на Торино. Този факт сериозно нажежава обстановката в региона, а атаките и от двете страни стават все повече. Ето защо създаването на проекти, подобни на Otherwise different, е нещо нужно за всички страни. Само чрез диалог може да се постигне нещо, различно от насилието.

В случая ние направихме конференция и публичен диспут по въпроса за правата на имигрантите и уреждането на спорните въпроси. Темата за идентичността на човек бе на първо място. Смесените бракове, новото население, постоянният поток от имигранти-всичко това предизвиква множество въпроси, които ние обсъдихме на конференцията и работните срещи с членове на организации.

Някой може би вече си мисли какво ни интересува нас всичко това. Всъщност проблемите на имигрантите са важни за цялото общество. Когато една единица на обществото изостава, цялата държава дърпа назад рано или късно. Поради липсата на възможност за работа, мнозина имигранти прибягват до престъпност-в рамките на едно гето (каквито са имигрантските квартали в Италия и Франция) нивото на престъпления е над 90%! И това си има обяснение – с картата, която имат имигрантите за самоличност, те не могат да си намерят добра работа. Да, и местните не могат. Но вторите поне имат документи. С липсата на паспорт, лична карта и т.н., възможностите са съвсем минимални. Именно тези проблеми вълнуват конференцията в Торино, зад която седи Европейската комисия за правата на човека.

Едното лице, което видях в Торино е на прекрасните къщи, красивите пиаци, чудесното вино и веселите хора. Другото е на тъжният човек, който иска да продължи напред, без да бъде обвързван с онези, които злоупотребяват със средства. Това е един голям проблем, тъй като се лансира идеята, че всички имигрантите злоупотребяват с парите за помощи, а това настройва обикновените данъкоплатци. Истината е, че процентът на подобни действия е много малък и ограничен в гетата, където действат собствени закони.

В крайна сметка конференцията в Торино е есна нова и първа стъпка към изграждането на по-добра система. Това, което говорихме там, бе записано за медиите. За съжаление, въпреки, че хора от България участваха на доста добро ниво, това едва ли ще бъде чуто в страната. Аз продължавам да се надявам, че проблемите ще бъдат раздухани и обществото ще узнае за случващото се, но без подкрепа на медии и организации, това няма как да стане. В Италия и Германия нивото е доста високо по отношение на социална политика, наред с всички проблеми. Може би трябва да се поучим от това, както всъщност направихме ние, които бяхме в Торино.

Решил съм, че трябва да остана оптимист, най-малкото заради невероятния млечен шоколад, който опитах в Италия, и към който се стремят много други.

За повече снимки от Торино-тук. А ето и едно клипче, което направих там-епизоди от трите дни:

One response to “Конференция,торинско слънце и млечен шоколад

  1. Pingback: Tweets that mention Конференция,торинско слънце и млечен шоколад « #Intidar -- Topsy.com

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: