Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Няколко думи между мен и Халед Даруиш

Photo by Михаил Орела

Имах въпроси към него, които се радвам, че успях да му задам след поетичната вечер, която Форум за арабска култура организира за него в парк-хотел „Москва“ на 12 май. Радостен съм, че ще мога да ги споделя с вас.

Интервюто е проведено на български език, тъй като Халед Даруиш знае много добре езика. На самата поетична вечер, поради притеснение, според мен, той говореше на арабски, но в личните ми разговори с него използва български език.

Разкажи ми повече за себе си. Това е един първи въпрос, който винаги се задава. Но без читателите него не биха могли да опознаят човека зад поета Халед Даруиш. Кой се крие зад поета, или човекът Халед Даруиш е и поетът Халед Даруиш?

Роден съм в лагер за палестински бежанци край сирийския град Халеб, в семейство, емигрирало насилствено от село Таршиха в северната част на Палестина (Галилея). Макар Таршиха да бе на повече от 1000 км разстояние, още от детството ми това село беше за мен по-близо от самия Халеб. Селото присъстваше във всичко – във всекидневните разкази и обичайните реплики на майка ми, в носталгичното дълбоко и трайно мълчание на баща ми, във всекидневните думи и жестове на бежанците по уличките и площадчетата на лагера… и така онова място се превърна в родина, в моята родина, чието присъствие бе много силно в моето не много щастливо детство и копнежа ми за завръщане в „изгубения рай”.
Този съществен момент бе и остава незаличим белег в душата и битието ми и се очертава като мотив в моето творчество.

На поетичната вечер в парк-хотел „Москва” залата беше пълна. На хората им бе интересно да те видят и чуят твои произведения. Смяташ ли, че арабската поезия е актуална поезия? Ти пишеш за любов, чувства в най-дълбокия смисъл, за спомени.

Арабската поезия всъщност е като всяка друга. За мен поезията е като религията, философията разновидностите на изкуството… над нациите. Тя може да има национална почва или да отразява национални мотиви, но в момента, в който пристига до адресата си – душите и разума на хората – тя се превръща в космополитен общочовешки феномен.
Що се отнася до присъствието на много хора от различни поколения на литературната вечер в парк-хотел „Москва“ в София, което ме радва много, бих казал, че това присъствие може би не бе заради „арабската” поезия, нито заради Халед Даруиш, а заради самата поезия.
Напоследък забелязвам, ако може така да се каже, завръщане на хората към художествената литература и изкуството – може би защото са разочаровани от другите сфери на битието си – като икономиката, която взима всичко и дава твърде малко, или псевдополитиката, която обърква хората, изцежда душите им и ги използва като винтове в някакви механизми. След такъв ужас е нормално хората да се преориентират и към поезията – огледалото на душевното богатство.

Ти си превеждал произведения от български автори на арабски език. Какво те кара да продължаваш да го правиш? Чете ли се българска литература сред арабите? Разкажи за всичко това, свързано с тези преводи.

Когато превеждах, а и продължавам да превеждам българска литература, аз задоволявам някаква лична потребност. Защото когато чета хубаво произведение, аз усещем силно желание да споделя приятното преживяване с някой друг или други, които заради езикови съображения не могат да го направят. Аз просто им помагам в това отношение – толкова, колкото помагам и на себе си. А доколко арабският читател приема българската поезия и българската литература въобще, отговорът ми е – да, българската литература не се различава по количество и по качество от литературата в другите страни, разликата в това отношение по принцип е в технологиите на гласността и разпространението. Стиховете на Любомир Левчев и Христо Фотев, дивите разкази на Николай Хайтов, преведени от мен на арабски език, например, бяха приети от интелигенцията в редица арабски страни много добре, дори стилът на някои млади арабски писатели бе повлиян от Хайтовия или Левчевия начин на писане.

Каза, че харесваш Христо Фотев. Имаш ли любимо негово стихотворение? Каза, че нямаш любимо твое собствено, когато ти бе зададен въпрос за това.

Христо Фотев беше много интересен и приятен човек, неговото богато ежедневие се покриваше с неговите стихове, които приличат на пристанище призори – самотно и богато.
Запознах се с Христо Фотев през 1980 г. чрез поетесата Екатерина Томова и моя добър приятел – журналиста Веселин Желев. Срещах се с големия поет няколко пъти, прекарахме и една нощ заедно в неговото родно село Равадиново на Черно море. И след това той ми стана един от най-симпатичните хора в моя живот, а неговите стихове ме накараха да изпитвам неудържимо желание да ги пренеса на майчиния ми език – арабския.
Що се отнася до другата част от въпроса, аз лично нямам любимо мое стихотворение. Аз ги класирам по друг принцип; има по-стари, по-нови, по-дълги или по-кратки, някои са написани в Дамаск или в София, или в Рамалла… Просто те са като мои деца или близки приятели.

Познавал си Махмуд Даруиш*. Какъв човек бе той? Има ли нещо, останало от познанството ти с него, което да смяташ, че е много ценно?

Силното сияние на поета Махмуд Даруиш може би пречи на неговите приятели и познати да дават за него като човек обективна и точна оценка. Може би за мен най-ценното у Махмуд Даруиш като човек беше умението му да изслучва събеседника си – не обичаше в негово присъствие да се говори за неговата собствена поезия. Най-ценното в неговата компания бе чувството му за хумор, което редом с други привлекателности в неговата личност те караше да изпитваш желание да останеш при него вечно.

*Махмуд Даруиш е един от най-емблематичните автори от арабския свят, превеждан на множество езици, включително и български, като преводите са на Азиз Таш и Мая Ценова.

3 responses to “Няколко думи между мен и Халед Даруиш

  1. Pingback: Tweets that mention Няколко думи между мен и Халед Даруиш « #Intidar -- Topsy.com

  2. Nadia Hamami май 17, 2010 в 12:59 am

    Много ми е болно, че сам изпуснала Халед, поетичната вечер и няколкото му думи с Руслан… Ще трябва да подобрим обмена на актуална инормация…

  3. Ruslan Trad май 17, 2010 в 1:34 am

    От моя страна проблем няма:)

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: