Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Да съхраниш българското в Сирия

Преди време бях благодарил на един форум (Бг-Мама) за това, че показваха мои публикации и, че разискват много интересни теми, свързани с арабския свят. Скоро след това се появиха коментари в блога ми, които обиждаха жените, женили се за араби, че са предателки и разни подобни думи. Затова реших да говоря с една българка, Албена Стамболска, която живее в Сирия и е омъжена за сириец. На следващите редове ще прочетете моите въпроси и нейните отговори в един съмвсем нормален разговор.

Разговорите ми с теб винаги са били интересни за мен. Ти си интересна жена, която в момента живее в Сирия, където си омъжена, ако не се бъркам. Преди всичко, разкажи ми за своето семейсво. Как започна всичко.

Ще ти отговоря с думите на световно известния ливански писател Джубран Халил Джубран :”Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.Защото любовта както е корона,тъй е и тежък кръст.Любовта не обсебва,но и не иска да я обсебват.”А иначе както при повечето по-стари бракове(имам предвид повече от 15годишни) и ние с моя съпруг бяхме състуденти.

Наистина за много хора твоето решение е смело и нетипично. Мнозина биха казали, че си направила дори грешен избор, макар да знам,че си добре там. Какво би отговорила на подобен тип провокация и мислене?

Ами пак ми идва на ум Джубран:”Съчетани сте родени  и съчетани ще бъдете навеки.”Освен това – и едни думи от Библията :”Не съди, за да не бъдеш съден.”

Проблемите, свързани със стереотипите в обществото тепърва се забелязват по-силно или някак правят впечатление сега. Неотдавна форумите на сайта „Бг Мама” бяха атакувани от хора, които смятат, че българките, омъжени за араби или турци са предателки и редица други по-ужасни думи бяха изречени. През очите на твоето семейство и твоят живот досега смяташ ли, че отношението към подобни жени и техните съдби може да се промени? Откъде идва целият проблем, според теб?

Имам един въпрос към всички тези, които ни обвиняват- това ли им е патриотизма-да се оженят или омъжат за българи?Не е ли патриотизма :да съхраниш българския дух при каквито и да е условия,да го предадеш на следващите поколения,да създадеш потомци които с гордост и чест ще носят името на България по света.Така ,както ние тук възпитаваме децата си ,макар и далеч от България.На моите деца им казвам -„Българска майка ви е носила под сърцето си ,с българско мляко сте кърмени. И сте от облагодетелствани, защото сте потомци на две от най-древните цивилизации.”Освен това защо ли такива въпроси не се отправят към българки с бракове в Америка ,Европа или Израел? Това май намирисва на фашизъм. Защо ли никъде другаде по света никой не отправя такива въпроси. И не мисля,че отношонието към нас –жените с бракове с араби ще се промени. Песимист съм.Тези, които си позволяват да говорят и да пишат срещу нас или семействата ни ,просто не познават нито нас и семействата ни,нито арабите и със сигурност не са и стъпвали в арабска страна. Съдят за нещо което не са видяли?Така и няма да отсъдят право. Добре, че такива хора са малцинство.

Разкажи повече за българите в Сирия, поне твоите впечатления. Има ли българското общество там свои учреждения или нещо подобно, както и децата дали знаят български език?

Българки има доста,има и българи с бракове с арабки.Мога да кажа,че всички са минали малко или много през трудности.Но това само е заздравило тези бракове.В Дамаск има дружество на българките –„Българка”-с повече от 35 годишна история.Първата българска „снаха”  е дошла преди повече от 60 години.Събираме се в Българския културен център.Помагаме си много.Имаме и българско училище.С малко прекъсване по време на „Прехода” то е на 30 години.Бях една от първите учителки,когато го отворихме отново. Постоянно има около 20 деца ,които го посещават. В него вече завършиха внуците на първите българки. А и от тази година има и курс за сирийци. Ето  това за мен е патриотизъм.

Работиш във фирма за пътнически превози между Сирия и България. Какво е твоето впечатление от тази работа. Пътуват ли българите към Сирийската република и какво можеш да научиш от работа, като твоята?

Да, до скоро работих във фирма”Манор”.Повечето пътници ,както може да се очаква са сирийци, техните семейства и работещи  в Сирия българи.За мое огромно съжаление все още българите не са открили за себе си Сирия.При срещата си с нас в Българския културен център в Дамаск наскоро външния министър Николай Младенов ни каза ,че за 2009 г. броя на българските туристи в Сирия е 143 . Надявам се в скоро време да мога да помогна това да се промени.Сега работя съвместно с два туроператора – български и сирийски – по туристически програми за Сирия и България.Без да преувеличавам –двете страни си приличат страшно много и по древност,история,археология,съхраняване на обичаи. И въпреки, че едната страна е християнска, а другата мюсюлманска  хората и в двете страни си приличат по трудолюбието и толерантноста. Не включвам хората с крайни възгледи – има ги навсякъде, но слава Богу са малцинство.

Как виждаш сирийците. Различни ли са много от българите или не? Какво казват очите на един обикновен сириец?

И различни, и не. И тук  в Сирия, и в България хората уважават миналото си, искат по-добро бъдеще и  по-добро образование за децата си, гостоприемни са, толерантни.Разликата е в отношението към живота и към другите.Тук хората са по-спокойни,не толкова стресирани,макар тук живота също да не е лесен.Има страшно много благотворителни организации- мюсюлмански и християнски. Хората винаги си помагат и почти винаги анонимно. Отнасят се с уважение към различното мнение.Разликата се усеща повече при младежите – макар да слушат еднаква музика, да харесват модата, социалните мрежи ,тук младежите имат много повече респект към възрастните и отрано наред с училището започват да работят. От малки ги приучват към трудолюбие и че няма нищо даром. Сирийците са любопитни към всичко и към всекиго, но твърдо съхраняват обичаите,  традициите, вярата.Говоря и за християни, и за мюсюлмани,за асирийци, кюрди, арменци, черкези.Тук искам да кажа нещо много важно – който и да попитате какъв е по народност,ще каже първо „сириец съм” и после може да уточни ,че има и друг корен – арменски ,кюрдски и т.н. И на това също му казвам патриотизъм.

Променило ли се е нещо в теб след всички тези години и би ли живяла в България сега?

Мисля си ,че има неща които са се променили – май е неизбежно.Ценя повече различието между хората,спокойствието,вярата(не религиозността).А за България – та нали това е моята  родина; тя е ми дала име,самоличност,силата да живея с високо вдигната глава. Няма нищо по-страшно от това да си „дърво без корен” и това ме кара да уважавам всеки който пази и уважава корените си. Затова и уважавам сирийците – те са хора с много дълбоки корени и ги пазят достойно.

Comments are closed.

%d bloggers like this: