Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Запознанството ми с Халед Даруиш

Наскоро се запознах с прекрасен човек. Винаги съм харесвал тези срещи, защото никога всъщност не знаеш какво ще стане. Преди няколко вечери, в едно столично заведение, където направихме среща с колегите ог Форум за арабска култура, дойде преводачката Мая Ценова (много ми е странно да я наричам така, защото за нас и мен тя е преди всичко приятел!). Тя, като член на Форума, би трябвало да присъства, защото имахме събиране. Но не бе само това. „Имам изненада.“, каза тя и с широката си усмивка, която само тя можеше да покаже, седна спокойно. Разбира се ние се поинтересувахме и докато отпивах копучиното си, вече бях радостен от думите.

С няколко загатвания разбрахме, че ще се запознаем с един поет, за когото бяхме само чували- Халед Даруиш. Не, той няма роднинска връзка с поетът на Палестина-Махмуд Даруиш, но за сметка на това бяха много добри приятели. Да говориш с Халед Даруиш бе да общуваш с човека, превърнал се в наш патрон. Но нека не си представяте, че Махмуд Даруиш засенчи срещата, напротив. Халед Даруиш е достатъчно прекрасен, за да му се дивим, само от факта, че бе сред нас.
Той бе първият човек, който след създаването на Форум за арабска култура, писа в палестинския всекидневник „Ал-Аям“ за нас с благодарности, че сме създали нещо на името на Махмуд Даруиш. Да, това за нас и мен бе голямо признание. Така, под чистото вечерно небе, ние се запознахме с този преинтересен човек. Да си на едно място с хора, като Мая Ценова и Халед Даруиш, бе изживяване, което за хора като нас, бе нещо необикновенно.

Нека кажа няколко думи за самия Халед Даруиш, както и малко поезия от него. От сега отбелязвам, че скоро организираме поетична вечер, на която ще присъства и той.

Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.

Работил е като: редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина, консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”,директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим, редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби. Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.

Публикувал е:

1.„Планината”, стихове, Дамаск, 1978
2.„Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
3.„Причини”, стихове, Халеб, 1983
4.„88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
5.„Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009

Публикувани преводи от български на арабски език:

1.Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
2.Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
3.Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла

Няколко стиха от Халед Даруиш:

3.

Заради теб,

заради теб едничка се промъква вечерта

в градината на моите безсъници…

Хоризонт от гроздове е краят на деня

и кипнала вода за следващо кафе,

и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.

31.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим:

молитви в памет на кръвта,

носталгии разбити,

млъкнали камбани.

Тук един войник облакътен,

там – моят мирис.

Тук – птици разтревожени,

там – незавършен танц.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим

И си припомням татко –

Той събличаше

Листенцата на трепета си лист по лист

По пътищата на очакването.

И умря…

39.

Вечер моето сърце

разтваря се за песните на селянките,

вплели в плитките си нарцисови цветове.

Нощем моето сърце

разкъсва се от стоновете на боеца

в къщата съседна,

от плача на онова дете

за неговия портокал.

Сутрин моето сърце

потръпва

щом се зададеш в началото на улицата

с бялата усмивка

и зелена риза…

А сърцето ми е винаги

300 грама плът и кръв –

и толкова.

Из „88″ от Халед Даруиш

4 responses to “Запознанството ми с Халед Даруиш

  1. мебели май 4, 2010 в 11:04 am

    Страхотно! Харесвам много Халед Даруиш като творец /е като човек няма как да знам🙂 / Определено мисля че си е залужавала срещата и малко съжалявам че съм нямала тази възможност, но … все пак се радвам🙂

  2. Ruslan Trad май 4, 2010 в 11:39 am

    Ще можете да се видите на вечерта,която подготвяме за него:)

  3. Парфюми май 6, 2010 в 5:28 pm

    Страхотна среща си имал !
    Пожелавам ти повече такива !🙂

  4. Pingback: Поетична вечер с поета Халед Даруиш на 12 май « #Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: