Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

62 години от клането при Дейр Ясин

Днес (9 април) арабските медии припомнят един акт на агресия, останал дълбоко в сърцата и спомените на палестинците и не само на тях-клането при Дейр Ясин. Срещу това деяние застават и много евреи. На 9 април 1948 г. отрядите на крайните еврейски фракции Иргун (Национална военна организация) и Лехи (Бойци за свобода на Израел) нападат селото Дейр Ясин, близо до Йерусалим. С цел охлабване на блокадата на Йерусалим, наложена от арабските сили и за сплашване на палестинците, решили да останат в земите си, Иргун избиват 107 от 600-те жители на селото. Повечето убити са деца и жени. Едни са застреляни, други разкъсани от ръчни гранати в домовете им.

4 responses to “62 години от клането при Дейр Ясин

  1. Bernard Sidi април 10, 2010 в 2:10 am

    Няколко месеца по-късно Хагана най-накрай успява да наложи контрол над тези фанатици Иргун, за повече информация прочетете за аферата Алталена. Дейр Ясин си е чиста проба престъпление против човечеството, хладнокръвно, целенасочено и планирано убиване на цивилни с цел постигане на политическа цел (по-познато като тероризъм)!

  2. Suad април 15, 2010 в 12:56 pm

    Здравийте,
    За първи път поствам коментар, което си е голяма постижение само по себе си, защото нарушавам един от принципите си. За съжаление го нарушавам по съвсем неприятен повод.
    Обръщам се специално към г-н Bernard Sidi.
    Клането в Дейр Ясин не е проява на тероризъм, това си е чисто етническо прочистване – за повечето хора това е дефиницията на „геноцид“.
    Аз съм палестинка, родена и израстнала в България, видях Родината си на 27-годишна възраст. Въпросът, който бих задала е: каква е разликата между мен /и хилядите като мен/ и българчетата, родени по цял свят след емиграцията на родителите им в последните години? Разликата е в това, че и родителите им и те могат да се завърнат по родните си места по всяко време, когато си пожелаят. Моят баща са го „емигрирали“, превърнали са го в бежанец, за мен е отредена съдбата да съм бежанка още преди да се родя. Ние не можем да се завърнем по всяко време, когато си пожелаем. Защо ли?….

  3. Ruslan Trad април 15, 2010 в 4:25 pm

    Здравей и благодаря за коментара ти! Разбирам те много добре,но се надявам да си подготвена за отговорите…

  4. Bernard Sidi април 15, 2010 в 8:56 pm

    Суад, не бих го нарекъл геноцид, по същата причина, поради която не наричам и кланетата в Хеброн (и през 1929 и през 1994) геноцид. В никакъв случай не защитавам такива действия, напротив – това си е клане, тероризъм, варващина, както щещ го наречи.
    Проблемът с бежанците е сложен, но не очакваш Израел да се самоубие, нали? Както и аз не очаквам Сирия, Ирак, Египет, Йемен, Алжир, Мароко и т.н. да приемат кажи-речи същия брой евреи обратно. Нищо че са били далеч от всичко. Не виждам и нищо странно араби да гонят евреи от Западния Бряг през 1948. Намирам за странно да ги бесят по йеменските и иракските улици, но както и да е.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: