Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Трябва да се забравят методите от Студената война

Снимка: МВнР

Интересна бе лекцията на външния министър на Турция, Ахмет Давутоглу. Присъствието на множество дипломати и медии, показа, че интерес има към думите, които ще каже политик като Ахмет Давутоглу. Казвам „политик като“, защото той е една от най-важните фигури в развитието на външнополитическите отношения в Близкия изток и Балканите. В сградата на Министерство на външните работи бе лекцията на г-н Давутоглу, на която присъствах и аз, а това ми даде шанс да чуя какво каза външния министър от първа ръка, както се казва.

Неведнъж Ахмет Давутоглу говореше за подобряване на отношенията с държавите, граничещи с Турция. Затопляне на връзките има дори с Гърция и Кипър, въпреки различията между страните.

„Трябва да се забравят методите от Студената война, за да има резултат.“

Това заяви лекторът и посочи за пример за наличието на политическа воля, отношенията  между Турция и Сирия. Това е наистина интересна страница в отношенията между тези две страни. Факт е, че Дамаск и Анкара дълги години бяха пред военен конфликт, заради оспорване на територията на град Антакия (Антиохия) и Искандерун (Александрета). Историческите дрязги бяха преглътнати с цената на подобряване на отношенията между страните, в резултат на което бяха подписани редица договори, включително вдигане на граничните пречки между Сирия и Турция.

Разбира се, имаше въпрос относно Иран. Просто нямаше как да не се пита за Иран, сякаш това е черната дупка на планетата. Много ми е смешно и ми се гади, когато чуя въпроса „Какво смятате за санкциите към Иран?“ Не става дума дали да се налагат или не, а какви да са те. Това изобщо не е самочувствие. Мнението на г-н Давутоглу каза:

„Има един принцип, който е важен. Всяка страна има право на ядрена енергия. Технологията не принадлежи на никоя страна. Ние, като държава, разбира се се противопоставяне на ядреното оръжие и наличието му в нашия регион.“

Лекцията беше интересна, най-вече защото даде информация и показа желание за подобряване на отношенията. Министър Младенов също потвърди това впечатление с думите:

„Трябва да има повече общи проекти, не само за енергийната сигурност.“

Ето какво пише и на сайта на МВнР:

Министър Николай Младенов подчерта от своя страна, че общите интереси са равнозначни на общи проекти и открои водещото място на енергийната сигурност. Той съобщи, че двамата с министър Давутоглу са обсъдили създаването на Стратегическа група на високо равнище по енергийни въпроси, в която ще участват двамата министри на външните работи и двамата министри на икономиката и енергетиката. Тя ще е призвана да обсъди всички въпроси на енергийния пакет, сред които от първостепенна важност е стратегическият проект „Набуко”.

10 responses to “Трябва да се забравят методите от Студената война

  1. Bernard Sidi март 20, 2010 в 1:45 am

    „Има един принцип, който е важен. Всяка страна има право на ядрена енергия. Технологията не принадлежи на никоя страна. Ние, като държава, разбира се се противопоставяне на ядреното оръжие и наличието му в нашия регион.“

    А защо на никой не му пука за аржентински и литовски ядрени реактори? Не съм чул нищо, ама нищо за тях да се спомене (в контекста на заплаха). Иран не трябва да имат ядрена програма, освен ако не е под 100% международен контрол. Същото важи и за Корея, Либия, Ирак и Сирия, като последните 3 ги споменавам в исторически план. Естествено, едва ли ще пуснат всеки да си джитка из централите им.

  2. Ruslan Trad март 20, 2010 в 1:56 am

    Наистина тъпо.
    Какви са тия простотии? Ако искат ще имат, както „Израел“ има. Щом може за едни,ще може и за други. Д*ба и стандартите, наистина.

  3. Bernard Sidi март 20, 2010 в 2:21 am

    Бих приел аргумента ако ставаше дума именно за Аржентина и Литва. Но става дума за Иран, държава, чиито лидери през ден вещяат унищожението на редица нации. Израел има не вещае смъртта на цели нации, Литва и Аржентина – също. Иначе защо да не се даде и на Сомалия, Судан и Афганистан по едно ядрена програма, щом като топъл хляб трябва да се раздават.

  4. Ruslan Trad март 20, 2010 в 11:09 am

    Кой ги раздава? Самият дискриминационен принцип „аз давам,защото вече имам такова оръжие и няма да ти дам и на теб“ създава и ще създава само проблеми.

  5. Bernard Sidi март 20, 2010 в 5:37 pm

    Чакай малко, Руслане, нали ставаше дума за ядрена енергия? АЕЦ? Какви са тези оръжия, за които говориш?🙂 Нали иранската програма уж е за мирни цели?🙂

  6. MerlinTheKid март 20, 2010 в 6:06 pm

    Да се развива ядрена програма в дадена страна е плод на изследвания дали тя ще има положителен принос в нейната икономика и наука, а не на „иранският принцип“-искаме, защото и те имат. Тези държави, като Иран, имащи огромни енергийни запаси, нека първо инвестират в хората, а след това в АЕЦ, защото сега руснаците им дават know-how, въпреки, че не има трябва такава централа.
    Виж, факта, че внасят бензин! е наистина ненормален, да инвестират в свестни рафинерии, в алтернативни изтоници, спестяване на енергия и тнт.
    Да добавя, че по-голяма гостоприемство, от това на иранците, никъде не съм срещал, а лудите им лидери са временни, те са много буден народ и се вижда, че им е писнало.

  7. Ruslan Trad март 20, 2010 в 8:28 pm

    Мерлин-благодаря за мнението!

    Бернард, защо се правиш на ударен?

  8. Bernard Sidi март 20, 2010 в 9:55 pm

    Не се правя на ударен, точно обратното. На всекиго е ясно, че на никого не му пука как и къде иранците добиват енергия. АЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ, вятърни мелници, слънчеви панели, все ми е тая. Очевидно светът се притеснява Иран да има ядрени оръжие и с право. А не виждам ти изобщо защо защитаваш тезата, че те трябва да имат. Еми, дай на всички да дадем щом едни имат. И по никакъв начин не можеш да слагаш знак за равенство между това Израел да има и това Иран да има атомно оръжие. Не трябва да се разсъждава толкова емоционално и от гледна точка на гордостта. Агресивни държави не бива да се допускат до такива технологии.
    С Мерлин съм съгласен като цяло. Само с едно не. Говорейки за ядрената програма ти казваш „те са много буден народ и се вижда, че им е писнало“. Главният претендент в президентските избори, Мусави, не е против ядрената програма. Напротив, той я поддържа, а и тя е започната по време на неговото управление. В Иран няма кой знае какво опозиция, а и самите хора искат либерализация, но подкрепят тази програма. Иначе съм съгласен, че иранците са един буден народ, който заслужава повече от това, което има в момента. Наистина да си една от най-големите производителки на петролни продукти и да внасяш бензин е меко казано жалко.

  9. tofo март 22, 2010 в 10:15 am

    A дали и Иран не се притеснява, че светът има ядрени оръжия и го заплашва? И кой определя, кои държави са агресивни? Според мен САЩ са най-агресивната страна най-малкото, защото те единствени са използвали А-бомба. И спокойно си слагам знак за равенство м/у Израел и Иран затова, защото Израел се набута м/у ядрените сили през задната врата, въпреки международните забрани. Иначе основната цел на ЯО си е възпиращото действие.

  10. Bernard Sidi март 22, 2010 в 4:51 pm

    Тофо – добра гледна точка.
    САЩ са единствената държава използвала ядрено оръжие, но това е през 1945. Тогава не се е знаело какво точно е това оръжие, какъв му е ефекта, какви са последствията. Има тестове правени в пустинята Ню Мексико, не реално само Хирошима и Нагасаки са нагледни примери. Както виждаш, нито САЩ, нито Русия са използват ядрените си оръжия след това. Което нито оправдава Хирошима и Нагасаки, нито в моето очи е потвърждение колко „прекрасно“ нещо са атомните оръжие. И както виждаш САЩ са се отказали да го използват над Китай 6-7 години след това. И във Виетнам, и в Ирак и т.н. А е имало хора вътре в държавния апарат, които са настоявали за такива действия.
    Иран е далеч и ще бъде далеч следващите 20-30 години от ядрен паритет с Израел, а не виждам реална възможност някога да конкурира САЩ. И от какво по-точно има да се предпазва Иран? От ядрена атака от САЩ? Или Израел? Малко вероятно, не мислиш ли? Ако Иран няма тази програма то е сигурно, че никоя държава няма да го нападне. Дори и Пакистан, защото Индия и Иран имат нелоши отношения. А и Пакистан няма изгледи да напада Иран. Докато при Израел наистина има възпиращо действие защото Израел има и е имало врагове в миналото. Според през 1973 година е трябвало да взривят една ядрена бомба в океана, вместо да се пролива толкова много кръв. А и разликата между Израел и Иран е, че Израел никога не е заплашвал или изобщо имал за цел унищожаването на цяла държава. Докато Иран е една агресивна държава, която си е пуснала пипалата в Ливан, Ирак, Бахрейн, Катар и не на последно място Палестина. Подкрепата отива не само за шиити, тоест не е само религиозен принципа, но Иран си остава една държава с фундаменталистко религиозно управление, на което не винаги може да се разчита, че ще разсъждава рационално. Едно емоционално решение би било основано да речем на религиозен плам. А и това е държава, която много преди 1979 се старае да наложи контрол над целия регион – това е най-голямата мюсюлманска икономика, конкурираща се естествено с Турция.
    Ето пример за да се даде друга перспектива – през 1981 Израел разрушава иракския ядрен реактор Осирак. ООН осъжда това като невиждана агресия, макар двете държави да са във война. Но след многото пищене от страна на ООН идват 90-те години и иракското нахлуване в Кувейт (под абсурдни доводи). Тогава вече арабския свят подкрепя САЩ и Саудитска Арабия във войната им срещу Саддам, а 40 балистични ракети изпратени по Израел и още горе-долу толкова изпратени по Саудитска Арабия и Бахрейн са доказателство, че е много, ама много добре, че Озирак е срутен. На такива държави просто не трябва да им се доверява толкова опасно нещо.
    Още нещо – Израел не e подписал договора за неразпространение, както и Индия, и Пакистан, тъй че дори от незначителната в случая гледна точка Израел не нарушава никакви забрани, докато Иран – да.
    Последно – иранското правителство все пак не е признало планове за никакви бомби, не ви ли е странно, че вие без особено да се церемоните скачате от АЕЦ на ЯО?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: