Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Докога ще се сравняваме с другите?

В Германия не се прави така. Обаче пък във Великобритания, за разлика от България имат неща, които тук ги нямаме. Да, но в Швейцария положението е къде-къде по-различно, не е като в България. Познати ли са ви тези изрази?

А тези?

„България е малка страна…“, „Кои сме ние, че…“, „За една малка, балканска страна, като България…“. О, я стига!

Изрази от този тип ме вбесяват. Не ми говорят нищо. В продължение на десетилетия се повтаря едно и също-че България е малка, че сме малък народ и кой знае как сме спечелили свободата и независимост. Ако трябва да четем учебниците и да слушаме медиите, трябва да заключим, че няма по-малка страна от нашата, а историята ни се крепи на някакви непотвърдени факти. Отговаря ли това на истината, според вас?

В коя друга страна в региона в учебниците се говори толкова много за неслуките в историята? Сърбия говори за Велика Сърбия, Гърция не спира митологизирането на Елада и Византия, Македония пък изобщо отрязва българската роля в историята на региона, Румъния се смята за най-надеждната страна, ако изобщо румънците се мислят за балканци, а в България говорим най-много за турското иго, византийското иго, а понякога през последните 20 години и за руското.

Приема се, че народното самосъзнание се изгражда от няколко фактора, един от които е образованието. Една от целите на учебниците по история, казват, е да се повиши патриотизма на децата. Но, това става ли по нормалния начин? С това непрестанно натъртване върху „робство“ и „малка държава“ не трябва да са очудваме, че много българи имат комплекс за малоценност. А всъщност не би трябвало това да съществува.

След робството започна нова мода- тракоцентризъм. Все повече се говори за траки, „нашето минало“ и пр. Спрете се, хора! Какви траки, какво чудо? Българският народ има право да мисли сам! В момента българските учебници по история или дават пресилена роля на успехи в миналото, или не говорят за цели периоди (какъвто бе случаят до преди няколко години с представянето на въстанието от 1923 г.).

Досега учебниците съдържаха огромен брой теми за робство. Това учим от първи клас. Една приятелка дори ми сподели, че толкова са ги учели за османското иго, че не искала да пише думата „Турция“ с голяма буква. Това може да е един от ефектите на подобна структура на учебник по история-мразейки чуждото да се мисли, че така се обича личното. Не би ли трябвало да се отделя повече внимание на други неща-успехите, културата, изкуството-как се развиват те, какво са дали българите на света. Постоянно тъпчене в главите на изрази от типа, които споменах по-горе, води до големи последици. Дали не трябва държавата да се намеси? Капка държавна политика за изграждане на едно гордо общество никога не е лошо. А, ако трябва да се премълчат век, век и половина робство, не виждам защо да не бъде направено. На мястото на този век да се говори повече за националните успехи, за българското. Много българи все още не знаят какво точно е българският народ. Оттам постоянните сравнения и гонения на химери.

Десетилетия наред българският народ не е могъл да говори. Сега има думата и не знае какво да я прави. Не е нужно да се сравнява България с „Швейцария на Балканите“. Нито е нужно да се казва, че българите били „прусаците на Балканите“. Българите са българи. България е България. Не е нужно да стигаме Европа, защото ние сме в Европа. Българинът трябва да знае, че има успехи, че има с какво да се гордее. Тогава може би започне да обича повече и страната си, без да мрази чуждото, а да обича истински своето. Не да гледа как някой е постигнал нещо, а да го задмине. Не е нужно да ни се създава чувството, че сме прецакани от някой (пример- „ако не беше Турция, сега щяхме да сме с 500 г. напред“ и „ако не бяха Гърция, Румъния и Сърбия, сега щяхме да сме сила номер едно в региона“; второто особено ме дразни, защото се забравя, че България е била такава сила).

Но, докато това стане, преди всичко трябва да помислим дали представяме историята си както е редно.

10 responses to “Докога ще се сравняваме с другите?

  1. D0r0teya март 6, 2010 в 10:41 pm

    Много добре си го казал. И аз смятам, че е крайно време национализма да спре да се измерва с омраза към чужди страни и култури и да се наблегне на българските успехи и постижение, които не са никак малко. Справедливо ли е едни американци, които не знаят кой откаде е дошъл и какви са корените му да се гордее повече от нас с нашата хилядолетна история?! Не е, но на тях от детската градина им се напомнят само успехите на страната им и знамена се развяват и химни се пеят всяка сутрин. Вместо да попиваме гей парадите им да вземем да се поучим от патриотизма им😉 Може би ако си вдигнем самочувствието ще спрем да се подлагаме така.

  2. Гошо март 6, 2010 в 10:50 pm

    Съгласен. Но не трябва да се подценява и спиращата противникова сила – защото политиката си е това, борба за надмощие и всички сме съперници.

    Затова, да си седнем на задниците и да почнем да работим – за себе си и за родината.

  3. Петър Славов март 6, 2010 в 11:31 pm

    Аз не виждам какво лошо има в това да сме по-зрели от сърби, гърци и македонци – трябва ли да падаме до тяхното ниво? Ще се оправи ли България от това, че мозъците на децата се промиват? Ни мисля. Проблемите са ни съвсем други и няма да си помогнем, ако витаем в облаците. А България си е малка държава по всякакви критерии (най-вече икономически) – ако изчезнем, ще сме в новините за три дни и толкоз. Ако в последния половин век управниците ни бяха водили някаква външна политика, нямаше да е така, разбира се. Някой да е чул да сме се оплакали от съседите си за каквото и да е? Затова аз си мисля, че е най-добре да се зарежат емоциите (които на помагат на другиго освен на демагозите), ами да се гледа интереса на страната ни. Ако търсим опора в миналото ни, значи имаме някакви проблеми с настоящето😉
    Е това за робството си е глупост – какво представлява това робство и как си го представят тия, дето все това им е в устата? Че предците им са живели с окови на краката?

  4. Гошо март 6, 2010 в 11:52 pm

    Ами не, последното робство например, започва на 9 септември 1944 година, когато идва на власт една партия с помощна на чужда войска, преобръща цялата ни политика с главата надолу, унищожава елита и започва да гради социализъм, вместо капитализъм. Ако мислиш, че такова вмешателство няма отношение към настоящия ден…

    Миналото си е за миналото, но трябва да го познаваме, за да знаем какво да правим и в настоящето.

  5. pierrot март 7, 2010 в 12:19 am

    Много добре си го написал🙂
    Има логика в сравнението с другите, защото това помага да се видиш колко нисък или висок си всъщност. Но сравнението по подобни изкривени критерии е доста непродуктивно, както реално показва и нашето изкривено съзнание – например много българи мразят македонци, гърци и турци, поради някакви недотам ясни причини, които трудно могат да изразят в един ред слова. Но че и те ни мразят е факт, или поне не ни обичат – именно историята сочи как ние сме били трън навсякъде, с нашите победи и прочие. Но това е било тогава. Когато съдиш реалността през призмата на битовизма преди векове, няма как да си обективен.
    Национализмът е хубаво нещо дотам, че да е стимул да си горд с действията и думите си, че си българин например, а не, че македонците са по-лоши от нас например.

  6. josephflavius август 31, 2010 в 3:43 pm

    Много добре си го казал, Руслане; няма никаква видима причина разумният национализъм – за който струва ми се всички ще се съгласим, че е полезен и желателен – да се основава повече на омраза към другите отколкото на любов към собствената държава; а човек не би могъл да изпитва такава любов към държава, която счита за малоценна. В този смисъл, и в „Кога ще ги стигнем амариканците?“ има нещо дълбоко сбъркано; целта не трябва да бъде догонването на чужди постижения в името на това че „и ние можем“, а в името на възхода на собственото общество според абсолютната стойност.

  7. militero август 31, 2010 в 5:42 pm

    А най-интересно е защо историята в училище спира през 1944 година.🙂 Обществото е твърде разслоено за да се напише адекватен учебник.

  8. Роберт Леви август 31, 2010 в 7:56 pm

    В една моя стара статия съм писал: „Да ползваш литературата (тук заради горния текст ще добавя и историята) само за патриотично възпитание е като да си ползваш прозорците единствено като място, където се окачат пердета“. Познаването на историята има други цели („който не се учи от историята е обречен да я повтори“ и „историята се повтаря два пъти – веднъж като трагедия, следващия път като фарс“).
    Преди всичко следва веднъж завинаги да изхвърлим думата „робство“ от текстовете (учебници, изследвания, монографии) за българската история. Тя не отговаря нито на социалното, нито на икономическото положение на християнското (не само българското) население на Византийската и Османската империи. Препоръчвам по този повод четенето на Вера Мутафчиева.
    След това следва да изучаваме историята в контекст и тогава ще стане чсно, че не са ни виновни турци (чак до края на XIX век няма такива. Справка – история на Османската империя и Турция), сърби и всякакви „велики сили“. Сан-Стефанска България е виртуална реалност, но см хвърлили страшно много сили да я превърнем във физическа реалност, вместо да ги използваме за развитие.
    Още много може да се каже по темата, защото любовта ми към Родината няма нищо общо с 1300 и кусурте ни години история, но има много общо с хората, с които общувам – f2f и във FB.
    Само моля метежът от 1923 година да не се нарича въстание. Вследствие на този комунистически експеримент през 23, 24 и 25 година България без малко да остане без интелигенция (щото защитниците на царя и Отечеството не са се държали много по-добре от комунистите. И пак по този повод – история. Преди 1989 година, когато ставаше дума за „Септемврийското въстание“, винаги се цитираше големия български писател Антон Страшимиров: „Клаха народа си, както и турчин не го е клал“ (почти вярно). Но това е откъс от цял абзац, който гласи: „Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни – хулени и гонени често от най-близките си – хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал – нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зимата“. Пък после искай обективност.

    • Ruslan Trad август 31, 2010 в 10:00 pm

      Благодаря ти за това, което написа!

    • militero септември 1, 2010 в 2:53 am

      Няма по-добър пример от Вера Мутафчиева – докато Западна Европа се изклала от войни, християните в Османската Империя са се чудели къде да се скрият, че да не плащат данъци. Ангарията също е добро сравнение в нейните книги. Вероятно тогава е било по-добре да си в Османската Империя, но днес май е по-добре да си наследник на Австро-Унгарската.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: