Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Нищо лично, просто петрол

Има ли връзка между фалиралата „Енрон“, Дик Чейни и талибаните? Интересен въпрос, чиито отговор ще видим малко по-долу. По въпроса много е писал журналистът от Albion Monitor, Рон Калари. На 28 февруари 2002 г. Калари пише статия по този въпрос, публикувана в AlterNet. На български откъси от статията са преведи от Бл. Дончева, включено в сборника „Капитализмът днес“. Тази тема е силно дискутирана в САЩ и Великобритания, особено след фалита на пирамидата „Енрон“. Да припомним малко именно за този фалит, затова трябва да се върнем в 2000 г. и малко след това.

На 23 октомври 2001 г. служителите на одиторската фирма „Артур Андерсън“, която води счетоводството на “Енрон”, са заети с една необикновена дейност – унищожаването на хиляди документи, електронни съобщения и всичко, свързано с дейността на дружеството. Подчинените на Андерсън получават заповед да “почистят” бюрата си, след като предишната вечер комисията, следяща за сигурността на борсовите операции, започва разследване на финансовите дела на “Енрон”. Месец по-късно седмото по големина американско предприятие и първо на световния енергиен пазар се срива като замък от кибритени клечки, като предизвика най-големия фалит в американската история и огромен политически и финансов скандал. Години наред “Енрон” е модел за подражание и галеното дете на Уолстрийт. Сп. “Форчън” шест години подред го провъзгласява за най-проспериращото американско дружество. Приходите му през 2000 година бяха осчетоводени на стойност 100,789 млрд.долара (за сравнение брутния вътрешен продукт на България през същата година беше около 14,2 млрд.долара). “Енрон” се нареди на седмо място сред петстотинте най-големи корпорации (според класацията на списание “Форчън”). Агонията на някогашния доставчик на газ, превърнал се в огромен финансов конгломерат, съставен от 3500 дъщерни фирми, предизвиква огромни трусове. Няма да се спирам повече на този фалит, за него можете да прочетете статията на в-к „Капитал“-„Енрон“-аферата на годината.

Та, има ли връзка между този конгломерат, вицепрезидентът на САЩ от 2001 до 2009 г. г-н Дик Чейни и режимът на талибаните в Афганистан? Представям малка хроника, съставена от Рон Калари, а изводите сами ще направите.

20 юни 1992 г. – финансовата пирамида „Енрон“ и правителството на индийския щат Махараштра подписват меморандум за построяване на електростанция. Въз основа на него се създава енергийна компания „Дабхол“, обща компания на „Енрон“ и още две корпорации от САЩ, „Дженеръл Електрик“ и „Бехтел“.

1996 г. – „Енрон“ подписва договор, с който получава правата за експлоатиране на 11 находища на природен газ в Узбекистан. Целта е 1. проджаба на газ на Русия и 2. връзка на проектния южен газопровод на компанията от САЩ „Унокъл“, присичащ Туркменистан, Узбекистан и Афганистан.

7 декември 1997 г.- „Унокъл“ кани представители на талибаните на посещение в Хюстън, Тексас, настанява ги в петзвездни хотели и осигурява лечение на министъра на външните работа Мулла Мохамед Гаус.

23 юни 1998 г.– в реч пред „Конференция върху съпътстващите щети“, организирана от института САТО, Чейни заявява:

„Добрият Господ за съжаление не намира за нужно да осигурява петрол и газ само в страни с демократично избрани режими  настроени благосклонно съм САЩ. Понякога се налага да действаме в места, където никой не би отишъл по собствен избор. Но ние отиваме навсякъде, където е бизнесът.“

март 2001 г. – Лайла Хелмс, племенница с афганско потекло на Ричард Хелмс, бивш директор на ЦРУ и бивш посланик на САЩ в Техеран, се приема като неофициален представител на талибаните във Вашингтон. Госпожица Хелмс довежда във Вашингтон Саид Рахматулла Хашими, един от съветниците на Мулла Омар. Хашими се среща с директорите на ЦРУ и на Бюрото за разследване към Държавния департамент.

2 август 2001 г.– представители на САЩ се виждат с талибаните за последно в Исламабад, Пакистан.

14 септември 2001 г.- „Унокъл“ оповестява, че: „Компанията не поддържа талибаните в Афганистан, няма каквито и да е проекти и не е замесена по какъвто и да е начин в Афганистан.“

27 декември 2001 г. – правителството на Буш отменя решение от времето на Клинтън, според което правителството няма право да сключва договори с организации, компании, нарушили човешки права, екологични, трудови, данъчни или други закони.

31 декември 2001 г. – Президентът Буш назначава бивш съветник на „Унокъл“, роденият в Афганистан Залми Калилзад.

8 февруари 2002 г. – временният президент на Афганистан Хамид Карзай заявява, че се е споразумял с пакистанския президент Первез Мушараф за възстановяването на план, предвиждащ прокарване на транс-каспийски газопровод от Туркменистан до Пакистан.

9 февруари 2002 г. – Туркменистан се надява крехкият мир в съседен Афганистан да разреши подновяването на работата по газопровода към Пакистан.

22 февруари 2002 г. – Главната счетоводна агенция на САЩ съди Чейни за отказ да разкрие подробности за срещите си с официални представители на „Енрон“. Това е безпрецедентен случай-за първи път агенцията завежда дело срещу член на действащото правителство.

6 responses to “Нищо лично, просто петрол

  1. Гошо март 2, 2010 в 3:34 pm

    Има връзка, естествено. Бизнесът си е бизнес навсякъде.

  2. Bernard Sidi март 2, 2010 в 8:20 pm

    Проектът за Туркеминстанския петрол го има, много преди 2001, даже и по времето на талибаните. Доколкото си спомням една аржентинска компания е решила да развива проекта, след като САЩ, по своя воля, се отказват.

  3. Bernard Sidi март 3, 2010 в 6:22 am

    Впрочем, Русланчо, знаеш ли кой е на тази снимка?🙂

  4. Ruslan Trad март 3, 2010 в 1:47 pm

    Не,не знам-аз си пиша ей така,без да мисля:)

  5. Bernard Sidi март 3, 2010 в 6:05 pm

    Не, не, не се заяждам, абсолютно сериозно те питам?

  6. Петър Славов март 4, 2010 в 1:08 am

    Много добре, но как си представяш всичко това да стане под носа на Русия, която не спира да провежда своята имперска политика? Това ако не е намеса в „нейната“ сфера… Нали видяхме какво стана с Грузия? А знаеш ли, че Русия в момента се опитва да изкупи правата върху туркменистанския газ чрез подкупи и заплахи, само и само да провали Набуко? И с оглед на цената на инвестицията (15-цифрови суми!) доколко е реално цялото това нещо?
    На мен всъщност ми се иска Америка да се стреми към някаква такава цел. Защото без някаква воля за стабилизация от страна на афганистанците всичките тези усилия са хвърлени на вятъра.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: