Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Ислямът като заплаха – отново на мода? Дебат в „Червената къща“

26 февруари (петък) 2010, 18.30 ч.

Червена зала

Центърът за култура и дебат „Червената къща” съвместно със Сдружение „Позор” представят в рамките на филмовата поредица „Цветята на Корана”:

Ислямът като заплаха – отново на мода?

дебат, последван от прожекция

С подкрепата на фондация „Америка за България”.

А след дискусията:

20.00 ч.
Червена зала
Създай ми страна (Invente-Moi Un Pays) (реж. Каталина Вилар, Франция, 2006, 60 мин.)
На френски език, с български субтитри.
Вход: 3/2 лв.

Повече информация:

В края на 2009 г. мултикултурна Швейцария подложи на рeферендум въпроса за или против минаретата. Разгоря се сериозна дискусия „за” и „против” самата възможност въпроси, свързани с малцинствата в едно общество, да се подлагат на референдуми. Според симпатизантите на референдума това е начин политиката и управлението да отговарят на интереса на хората. Според критиците референдумът сам по себе си е опасен прецедент, защото дава шанс страховете от различните да предопределят политиките към тях, а по този начин дава и зелена светлина на ограничаването на религиозни и човешки малцинствени права. Дискусия за това основателни ли са опасенията от ислямската религия и какви могат да са последствията от отъджествяването на една религия със „заплаха”.

С участието на изследователи на исляма, арабисти, политолози от България, д-р Салех Брик (психолог от Унивeрситета в Дамаск) – „Психология на религиозното неприемане на другия”; Владимир Чуков (арабист) – „Имат ли национални особености интеграционните модели за исляма в Европа?“; Нидал Хлайф (докторант по история на киното) – „Образът на мюсюлманина в холивудското кино“ и Руслан Трад (Форум за арабска култура) – „Религиозност и младежки субкултури“.

20.00 ч.

Червена зала

Създай ми страна (Invente-Moi Un Pays) (реж. Каталина Вилар, Франция, 2006, 60 мин.)

Учителката възлага на група деца на имигранти да измислят името на страната, в която искат да живеят. Хлапетата решават да вземат първите срички от родните им държави и така да съставят името на желаната страна. Безкрайно топъл филм за опитите на френските имигранти да се приобщят към местното общество.

18 responses to “Ислямът като заплаха – отново на мода? Дебат в „Червената къща“

  1. Bernard Sidi февруари 24, 2010 в 10:11 pm

    Звучи интересно. Понякога и аз самия в бързината елементаризирам доста, но от уважение към мюсюлманите бих определил позицията си така :
    Исляма като религия не е заплаха за нищо, защото Корана никога не ме е удрял по главата. Не е проблем едно парче хартия с корици. Вече конкретно могат да се поставят други въпроси – в редица европейски държави мюсюлманското население, което по подразбиране не е коренно, става все по-голям и по-голям процент от общото. Пример – Белгия. Страна с огромен процент мюсюлманско население, нещо, което изменя същността на страната. Това са други хора, с други традиции, друга култура. В много случаи не е и религията основния фактор, тъй като и негрите също се зачитат за демографска заплаха, а повечето от тях са християни. Може би е комбинация от двете.
    Другото е проблема, че в арабския и мюсюлманския свят националистическите движения все повече и повече се ислямизират и националната кауза се губи в религиозната. Религиозният фанатизъм като цяло е характерен за по назадничави хора, които са малък, но важен процент в Арабския свят. Този процент сигурно не е много по-различен в САЩ – държава държаща няколко рекорда за престъпност и престпници, дом на всякакви откаченяци от Ку-Клукс-Клан, до Черните Пантери, до Милициите на Минесота и подобни. Но тези хора там биват държани под контрол. Затова и никой не ги възприема като заплаха. А в държави като Ирак, Афганистан, Сомалия и т.н., където властта на закона не е характерен белег, приблизително същия процент хора е далеч по-свободен, а и се е насадил пък и във властта. Освен тези държави може да се даде и пример с Иран – вярно, че управлението там не е стриктно, фундаментално прилагане на Исляма в една средновековна и деспотична форма (пример – талибаните в Афганистан и ал-Шабаб в Сомалия), но не и точно добър пример за светска демократична държава.
    Ето добър пример – Пакистан. Държава, която може би най-тежко страда от ислямския тероризъм, нищо че самата тя е мюсюлманска. В пущунския север и северо-изток атентатите са буквално ежедневие, но въпреки това огромното болшенство от пакистанци (не само пущуните) не подкрепя тези хора, не е съгласно с доктрината им и вярванията им.
    В райони като Газа има организации като Хамас – като цяло националистически, но приемащи подкрепа, влияние и оръжие от съвсем други народи и различни деноминации. Както и да е – както и в останалия свят, радикалният ислямизъм в Газа, провождан от Хамас, има навика да бъде агресивен не само навън, но и навътре, което е по-големия проблем. Подобен тип крайни идеологии (без значение дали са религиозни, националистически, комунистически) имат характерна черта – поради фанатизма и крайността си те не приемат компромиси, не приемат различия, не приемат промени. Има една единствена универсална истина, това е. Подобни организации подтискат собственото си население и конкретно заглушават инакомислещите палестинци в Газа. Докато в България църквата няма абсолютно никакво влияние върху каквото и да е, в райони като Газа Хамас са наложили доктрина, която се самокоригира (разбирай – самохомогенизира). А това е страшно. 1.5 милиона души, които най-вероятно след 10-15 години ще бъдат 3 милиона души биват индоктринирани от най-ранна възраст.
    Жалко, че светски мюсюлмански държави (макар наистина светските да са малко) не правят достатъчно.

    Това са някакви откъслечни разсъждения, де, надявам се да стане добра дискусия.

  2. knaf февруари 25, 2010 в 8:55 am

    Ще присъствам. Предполагам ще бъде интересно.

  3. kordon февруари 27, 2010 в 1:57 pm

    Здравей,Руслан! В своята статия ти засягаш темата за толерантността,която,разбира се, е много обширна и полиморфна.Търпимостта към чуждите религии,обичаи,нрави,традиции и т. нат. е хубава идея,но доколко и в каква степен тя е осъществима на практика и доколко тя е полезна,мисля,също е важен въпрос.Моето мнение е,че толерантността не е едностранен,а взаимен,двупосочен процес,при който и двете страни са задължени да спазват и уважават в еднаква степен идентичността и принципите на другата страна.Т.е., ако някой иска да зачитат неговата позиция и идеи,той трябва се съобразява по същия начин с тези на отсрещната страна.Ако искаш толерантност, трябва да дадеш толерантност,при това тя трябва да бъде в еднаква степен и размер и от двете страни.Би било неразумно и дори опасно,ако един дава повече,а другият само се възползва от това,без самият да допринася за взаимното разбирателство и доверие. В светлината на тези изводи се питам дали проявяваната от много християнски страни и народи търпеливост,отстъпчивост и снизходителност към проблемите и претенциите на милиони имигранти,много от които са мюсюлмани,е адекватна и съответства на показваното от тяхна страна.Лично на мен ми се струва,че има известна неравнопоставеност,при която идващите отвън,подпомагани от различни организации,без да проявяват необходимото уважение към хората,които са ги приели в своята среда,и които са им дали подслон,работа,убежище,храна,възможност да се ползват от социалните придобивки,които обществото си е извоювало със собствени усилия,изискват твърде много отстъпки,които в някакъв момент засягат религиозния,културния и духовния суверенитет на приемните народи.Струва ми се,бих бил прав да твърдя,че който търси определено отношение от страна на обществото,първо трябва да се прояви като негов пълноценен член,което предполага поемането на известни отговорности.Защото принадлежността към някакъв социум не се изразява само в ползването на привилегиите и благата,които той предлага,а и в споделянето на общите задължения.Това включва добро владеене на езика,познаване на законовите и морални норми на общността,почитане и съобразяване с местните обичаи и традиции,данъчна коректност и още много други фактори,които изграждат и поддържат в стабилно състояние всяка група от хора,обединени от общи език, култура,икономически и политически интереси и др. под.Когато една от тези връзки бива разкъсана,се нарушава и нужния за социалната устойчивост баланс. Допускането на прекомерно силно влияние от външни фактори и сили има за резултат именно разрушаването на спойката,която се е създавала и градила от много поколения с еднакви духовни и битийни белези.Просперитетът на един народ,който сега е толкова привлекателен за безброй чужденци,прокудени от осбствените си страни от глад,мизерия,религиозна или културна нетърпимост,икономически или политически неуредици и др.,се дължи на труда,изобретателността,упоритостта, кръвта,потта,усилията и саможертвата на твърде много генерации.Тоест,общият дух и вдъхновение на това неделимо цяло е в основата на неговото благоденствие. Привнесените и неудачно дозирани чужди елементи смущават и прекъсват това етно-културно и политико-икономическо равновесие и в крайна сметка довеждат до унищожаване на онези сили,които са били единствените източници на духовна и физическа енергия,способствали това благоприятно развитие на обществото. В заключение искам да кажа,че изпитвам уважение към ислямския и арабския свят и култура,доколкото ги познавам,но само докато те спазват необходимата санитарна дистанция,отвъд която настъпва хаоса.Аз бих искал в моя дом хората,които съм подслонил и на които съм осигурил прехрана и защита,да спазват моите правила и принципи,и претендирам те да се съобразяват с условията,които съм поставил и установил.Обратното е недопустимо.С уважение! Виктор Кордон.

  4. Ruslan Trad февруари 27, 2010 в 8:25 pm

    Процесът е друпосочен:) Властите, институциите-трябва да имат политика за интеграция към малцинствените общества на своя територия.

  5. kordon февруари 28, 2010 в 1:23 pm

    Здравей,Руслан!Ще си позволя да продължа дискусията по зададената от теб тема.Все пак се надявам,че пускайки своята статия в общественото пространство,си готов да приемеш не само овации,а и известна опозиция.Тук ще цитирам твоя отговор на моя коментар: “ Процесът е друпосочен:) Властите, институциите-трябва да имат политика за интеграция към малцинствените общества на своя територия.“ Лично мен този лаконичен отговор не ме удовлетворява,защото ми изглежда като измъкване,като опит отговорността да се прехвърли изцяло върху другата страна.На теб несъмнено ти е известно,че в развитите,демократични,християнски страни съществуват институции, чиято дейност се изразява в адаптиране на чуждите етнически,културно или религиозно малцинства,включително и емигранти,в структурата на местните общества.Съществуват,също така,и организации,които имат за цел подпомагане и регулиране на този адаптационен процес.Разбираш,че това означава впрягането на един съществен човешки и финансов ресурс,в полза на по-бързото и безболезнено приспособяване на „другите“ към локалните условия.Съвсем нормално е в тази система да има извесни празнини и неточности,тоест тя да не работи перфектно.Но нима има нещо съвършено на този свят,с изключение на Всевишния?!От моята позиция ми изглежда,че християнските общества са направили важна крачка за спомагане приспособяването на чуждите елементи в техните редици.Питам се дали и в ислямските страни има подобни институции,изразходващи материални средства,които представляват всъщност парите на самите данъкоплатци,и ангажиращи хиляди хора,за да подпомогнат чужди по вяра,етнос и култура малцинства?Силно се съмнявам в това,защото,за да си загрижен за чуждите,първо трябва да се погрижиш за своите.Напливът на имигранти от мюсюлманските страни ми подсказва,че в тях грижата дори и за хората от същото потекло не е на първо място,иначе те не биха напускали така масово родината си.Няма съмнение,че милиони пришълци в християнските земи са напълно индиферентни към процесите и събитията,протичащи в тях.Да се твърди обратното би било нелепо.Но едва ли за това можем да обвиняваме местните власти и граждани,които,както виждаме, проявяват загриженост и отговорност,създавайки съответните органи.Все пак не можеш да излекуваш някого,ако той самият не желае това.Освен това,да се търси вината само в приемните общества е все едно ученик да оправдава слабите си оценки със самия преподавател,при условие,че неговите съученици имат много добри и отлични резултати.В крайна сметка,ако положението на имигрантите в новите им страни е толкова нетърпимо (едва ли обаче чак толкова,колкото в отечеството им),те са свободни да напуснат и да си търсят щастието и прехраната на друго място.Нима ние сме длъжни да харчим огромни средства,за да глезим и удовлетворяваме претенциите на хора,които в собствените си общества не са се радвали дори и на малка част от това,което им осигуряваме?Нима може насила те да бъдат приобщени?Все пак толерантността има своите граници и когато чужденците ги прекрачат с прекомерните си изисквания и домогвания,с неуважението си към обществото-донор,това прави неприятно впечатление и настройва гражданите срещу тях.В това едва ли има нещо изненадващо.Никой не би бил доволен,ако гостите в неговия дом се държат непочтително.И,моля те,не търси отново причината само у едната страна.Именно това предизвиква неприятно усещане,защото показва незачитане на усилията и разходите,направени от християнските общества,в посока присъединяване на малцинствата в местната социална система.И,както сам знаеш,процесът е двупосочен,и всяка от двете страни трябва да поеме своите отговорности.Накрая бих искал да споделя своите наблюдения върху циганския етнос в България,нещо,което правя вече няколко десетилетия.Забележително е,че представителите на циганската общност,които обитават така наречените цигански гета или махали,почти не са променили своя бит и култура,и живеят подобно на своите предшественици от преди столетия.За разлика от тях,обаче,онези цигани,които съжителстват с българи и дори с турци,имат съвсем различно поведение и светоглед.Бих казал,че те са напълно коректни граждани,които работят съвестно и плащат прилежно своите данъци.Аз лично познавам много такива.Някои от тях са музиканти,други заварчици, трети шивачи, обущари и т. нат.Тоест,те са абсолютно интегрирани в съвременното ни общество, поради което заслужават уважение,както и всеки друг почтен и съзнателен негов член.Без съмнение съществува пряка зависимост между средата на обитание и степента на приспособяване на представителите на малцинствата в заобикалящия ги социум.Нивото им на интегритет е правопропорционално на отдалечеността им от техния културен и общностен център.Колкото по-далеч са те от огнището на своите материални и духовни традиции,толкова по-безпроблемно протича тяхната асимилация,и толкова по-полезни са те за обществото.Откъсването им от тази примитимна среда би ги вкарало в руслото на обществените процеси и би ги превърнало в пълнокръвни граждани.Стува ми се,обаче,че има известни сили, които нямат интерес от култивирането и ограмотяването на тази част от населението, защото в сегашното си състояние тя е много по-лесно манипулируема. Възможно е положението с имигрантите да е подобно,тъй като тяхната гражданска неграмотност може без особени усилия да се използва за подриване на социалния мир в общността.Нещо,което наблюдаваме във Франция,а и на други места.А кой съвестен гражданин би желал това? Виктор Кордон.

  6. Bernard Sidi февруари 28, 2010 в 4:13 pm

    От Исляма като заплаха, минахте малко на „негрите и арабите като демографска заплаха“. Двете неща са сравнително свързани, от една страна има наистина безкраен поток от имигранти, а от другата ги чака една твърде левичарска политика. Последното нещо, което прави тя е да ги интегрира. А все пак повечето от тези имигранти идват от бедни държави, необразовани са, някои от тяхна са даже крайно религиозни, неслучайно и Европа има почва за радикален Ислям. И ще избързам да кажа за какво говоря – атентаторите в Париж пред години, Германия и Холандия. Даже и Лондон. Лично аз ще се радвам ако се приеме един малко по-диктаторски начин да се наложи демокрацията, колкото и парадоксално да звучи това. Не става дума само за религиозни символи.
    И пак да спомена – крайният ислямизъм е заплаха на първо място за мюсюлманските държави, защото тези 1 милион загинали в Ирак са умрели в болшенството си от ръката на мюсюлманин, в Пакистан важи същото. Чак след това тези типове почват да имат влияние и върху западния свят. Около нас е добре да не забравяме и Босна и Косово, които са копието на тези идеи на Балканите.
    Ясно трябва да се разграничи черната овца от стадото, защото да се атакува цялата религия не само, че е грешно, ами има и обратния ефект. Това може да бъде последната капка за този, който преди е бил посредата.

  7. dala март 1, 2010 в 1:28 am

    kordon-Питам се дали и в ислямските страни има подобни институции,изразходващи материални средства,които представляват всъщност парите на самите данъкоплатци,и ангажиращи хиляди хора,за да подпомогнат чужди по вяра,етнос и култура малцинства

    -моля ви не се питайте
    а просто реално погледнете колко чуждоземци живеят по ислямските страни,за да им се налага да въвеждат такава политика на Приобщаване.
    Много сте прав kordon като отбелязвате ,че-Никой не би бил доволен,ако гостите в неговия дом се държат непочтително….Така е!Ама и никой не държи гостите си И на самата врата.Моле ви,бихте ли ми посочили из страните,които познавате едно име-на емитрант от арабски произход,които да е на всщестоеща ръководна позиция.?Аз не се сещам-ама мога да ви кажа,че Зинадин Зидан е алжирец! Но много блазни хревското его той да се представя Винаги като незабравимият Френски играч!Значи,когато ни отърва Емигранта бързо може …..да се приобщи!Ами Господ дал талант на Зидан-а тези,другите небогоизбраните…те какво да правят?
    Казвате- .Без съмнение съществува пряка зависимост между средата на обитание и степента на приспособяване на представителите на малцинствата в заобикалящия ги социум…Да! И аз мисля така..тогава защо им създадоха Гата!!!Соц.система,Държавата ги настанева там-не те самите…..отделя ги,а после казва че Не желаят да се приобщят.
    Казвате-Аз бих искал в моя дом хората,които съм подслонил и на които съм осигурил прехрана и защита,да спазват моите правила и принципи,и претендирам те да се съобразяват с условията,които съм поставил и установил
    Идвайки във вашия дом,знаейки за вашите правила-Аз съм длъжна да се съобразя
    Но -в Дом,където няма Правила…или по-скоро се налага един Демократичен модел,който обаче на практика е Химера…тогава какво правим?
    Европейските страни са приели Закони -за емигрантие,за човешките права..Целта е не да има гости-а Пребиваващи-резиденти-приобщаващи се….Гостите са краткоспочни-те подлежат на експулсиране-връщане-те нямат Права,нямат документи…те са по-тихи и от нощни стъпки.Те искат документи-легалицазия…какви проблеми може да създаде един Незаконнопребиваваш някъде в Европа….освен-туберколоза и други болести!В Европа открай време-това е стар континент с винаги потоци от емигранти-та там
    Всичко е написано,описано,озаконено…и ако някой Прекрачи границата-има си нужната правна санкция.
    Това е Европа-Дом….но как ще дойдат ХАРАТА в този дом,какъв парфюм ще употребяват,как ще се обличат…..това Домакина няма как да знае.
    Защото правилно ви е казано-Две са посоките.Като си отвориш вратите на Дома-значи Приемаш….
    Щом Европа е недоволна от емигрантската си вълна-то да си промени Емиграционната политика.Както вие казахте-да си постави Ясно и конкретно Условията…..А не демонстрира фалшива демокрация,зачитане на религиозни и човешки права и т.н……Да се каже ясно-Приемаме Ховосексуалните двойки,даже им даваме право да осиновяват деца..не приемаме мюсюлманите да имат минарета по техните джамии.Приемаме смяната на пола-не приемаме в Европа да се носи бурка
    Какво толкова има…..за дебати!Да се дадат най-накрая Правилата на тези Хора-та да знаят докъде да си проситират килим„ено,та да заживеят най накрая спокойно и нормално…без да ги поправят,преправят,коригират и поставят по лупа.

  8. Pingback: Global Voices Online » Bulgaria: A Debate on Islam

  9. Pingback: Bulgaria: A Debate on Islam :: Elites TV

  10. kordon март 2, 2010 в 9:44 pm

    dala, аз съм напълно наясно,че в страните от Европа и Америка далеч не всичко е идеално.Аз самият се отнасям твърде критично към така наречената демократична система и въведената от нея икономическа и социална политика.Но колкото и скептичен и резервиран да съм към това статукво, все пак бих желал диспутът и решенията по този въпрос да стават в рамките на християнските общества.Както арабските страни и народи не биха желали да им се налага политика,противоречаща на техните традиции и религиозни принципи,което смятам,че е съвсем нормално,така и разумните хора в държавите с християнска вяра не желаят да им се налагат условия,които са в разрез с тяхната култура.Притесненията произлизат от факта,че твърде много хора от друга раса,с различна религия,нрави,манталитет,обичаи и т. нат. са се заселили в нашите земи,което променя драстично демографския и културен облик на тукашните общества.Тази маса от чуждоземци несъмнено започва да оказва натиск върху населението и институциите,което се забелязва и в този блог, а и в твоя коментар.И смея да твърдя,че колкото по-големи са направените в тяхна угода отстъпки,толкова недоволството им е по-голямо.Признавам,че като член на християнската цивилизация (без да парадирам с това) изпитвам сериозни опасения от тази тиха инвазия,която заплашва да промени същността на нашия свят,изграждан с векове.Тази тема е обширна и необятна.Аз самият не зная дали съм прав в изводите си или пък греша.Но искам да те помоля,ако решиш да отговориш на моя коментар, преди това да се замислиш дали ако в твоята страна,която и да е тя,дойдат чужденци с различен етнически произход,непонятна и далечна религия,странни обноски и държане,противоречащи понякога на вашите,ти не би изпитала душевно смущение и страх,че светът,който ти е близък и който обичаш,може да бъде промемен завинаги. Виктор Кордон.

  11. Pingback: Global Voices teny Malagasy » Bolgaria: Adihevitra momba ny Islamo

  12. knaf март 3, 2010 в 6:15 pm

    Не знам дали се отчита факта, че в много мюсюлмански страни още от началто на века са се водели дискусии дали да се реформира исляма. Това, че неколкократно той се обръща към фундамента може би се корени в над 100 годишната намеса в политиките на мюсюлманските страни,с окупации, с подривна дейност, с поставяне на „свои“ правителства“ и тяхното подкрепяне. Като резлулат от подобна политика ресурсите на голяма част от тези страни са отивали \и отиват?\ директно в хазните на сегашните „цивилизовани“ държави. Естествено е след като има дори планове как точно да бъде прекроен Бликият Изток и като цел на този план никой не мисли за самото население, да има бедност, липса на демокрация, потъпкване на човешки права и фундаментални прочити на религията като единствената сфера, която може да гарантира някакво самоопределяне. Тези причини донякъде може би обясняват и голямата емигрантска вълна. Всеки иска да живее по-добре.

  13. dala март 3, 2010 в 9:16 pm

    -Но искам да те помоля,ако решиш да отговориш на моя коментар, преди това да се замислиш дали ако в твоята страна,която и да е тя,дойдат чужденци с различен етнически произход,непонятна и далечна религия,странни обноски и държане,противоречащи понякога на вашите,ти не би изпитала душевно смущение и страх,че светът,който ти е близък и който обичаш,може да бъде промемен завинаги. Виктор Кордон

    Ше отговаря-защо пък не?Аз съм от двете страни на монатата-моето семейство е изградено от християни и мюсюлмани- и затова мога да си позволя да взема отношение
    Ама как?!-разбира се,че ще МЕКО казано Смутена,ако в моята България дойдат чуждоземци и вземат да претендират,да променят и да настояват,за Неща които на мен са ми Чужди!В крайна сметка Те са дошли При мен,в моята страна-Не аз при Тях?Ама пък щом съм ги приела …..като никой на сила не ме принудил,а аз съм имала Доброто Сърце или..демократични ,хуманни пориви Та съм ги пуснала В Дома си…ама Няма да им сърбам попарата ,нито даже ще им търпя пушека-А просто ще се замисля Защо са недоволни ,Какво искат Точно?!Не им ли казах Ясно и Точно КОГАТО ДОЙДОХА как ще бъде,какви са им правата….Хм!Как така стана,че те поискаа да дойдат-аз ги приях…а сега сме взаимно недоволни.Явно има нещо недоисказано между нас,нещо…нерегламентирано!!!!!!Не си знаем мястото-Защо ясно не го посочих като дойдоха-който му харесва тогава щеше да остане,с Моите Правила-който не му се харесва….щеше да си иде!На Сила никой не задържам-ама който е останал-приема правилата !
    Ето това е Демокрация ,според мен-ясно формулирани провила,закони,постановления.Нима там,където има създаден добър ред и всеки си знае МЯСТОТО не е именно Истински демократичното общество?!
    -защото все-пак това са хора,те Са дошли при чен-аз съм ги вече приела-също като мен имат семейства,деца,мечти,личен живот,проблеми…Даже техните са и повече от моите защото У дома и стените помагат,ама животът на Чуждоземеца не е лек!Като Едно дърво със слаби корени-а аз искам в моя дом да има зеленина,да има дървета и определено те да се вкоренят В Моята Родна Земя….така че искам тези дървета да не изсъхнат-та да се налага все и все да засаждам….искам да се вкоренят-да се интегрират-да се приобщят-да се развиват добре в моята земя

    Кордон,аз мисля че Емиграционната политика на Европа не е добре
    Остаряла е и зацикля!Богатите Европейски страни приемат емигранти,за да демонстрират Демакратичните си насочености,Спазване на учанитарни закони-правата на човека…..А всъщност Нямат вече сили за емигранити.
    Емиграната-от свое старана е човек,напуснал родното си място С Цел!-било политическа,било икономическа.Няма лошо.Всеки има право да промени в един момент Живота си,стига да може!

  14. Bernard Sidi март 4, 2010 в 12:06 am

    Интеграцията трябва да е силова, не по желание. Да си запазят културата и традициите, но да се спазват основните закони. Това е универсално правило. Пример с българските цигани – ако не си пращат децата на училище, не получават помощи за тях. Точка. Колкото до Франция – тя има твърде либерална политика на интеграция, което и изиграва точно обратния номер.

  15. Pingback: Global Voices на македонски » Бугарија: Дебата за исламот

  16. Valentin декември 5, 2010 в 1:50 am

    По повод атентата в Московското метро един руски гражданин беше направил следния коментар: “ Сами не живут, и другим не дадут !“. Този камък на шията – исляма,който ги „фундамент“-ализира столетия назад е техният проблем.Или те трябва да махнат камъка от шията, или…да унищожат всичко, което те не могат да имат…Те не искат при нас,- искат ние при тях… Безнадежност ! Те затъват в блатото СИ и подават ръка, не за да ги извлечем от него,а да потънем и ние… Ислямът е религия с камък на шията ! И с бомба на кръста…!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: