Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Къде е границата между освободителните борби, борбата за власт и тероризма

Разглеждах сайта за събитията на XX век, свързани с България. Много интересна инициатива на БНТ и в същото време е ангажираща.

Спокойно можем да наредим XX век сред едни от най-кървавите в човешката история. Събитията се случват от Балканите до Близкия изток и Западна Европа. Винаги е съществувала тънка черта, разделяща актовете, извършени от различни групи, в разделите „свобода“, „власт“ и „тероризъм“. Обикновено темата не се дискутира, тъй като е неудобна, а преценките са субективни. Едни казват, че атентатът в църквата „Св. Неделя“ е тероризъм, други смятат, че е акт на освобождение от тираничното правителство. За едни убийството на Ицхак Рабин е зловещ акт срещу различното мислене и желанието за мир, за други самото съществуване на Рабин е зло.

Къде минава тази черта? Кой я определя? Над тези въпроси тепърва ще се мисли. По-долу съм представил някои важни според мен събития, които дали по цели, начин на извършване или ефект, си приличат. Те са извършени на различни места и от различни хора, принадлежащи към организации, които днес наричаме с едно име, а в миналото са имали друго. Атентати, извършени от българи, евреи и араби. Може би е редно да се направи една дискусия именно за тази „черта“.

Атентатът в Марсилия, 1934 г.

Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, без съмнение се нарежда сред най-големите атентати в световната история на ХХ в. Кралят отдавна е осъден на смърт от ВМРО заради насилствената сърбизация на българите в Македония, а в конкретното убийство се действа съвместно с крайно дясното хърватско освободително движение на усташите. На 9 октомври 1934 г. Александър І пристига на официално посещение във Франция. Десетки хиляди жители на Марсилия са изпълнили улиците. В колата на монарха е и френският външен министър Луи Барту. В 16.20 ч. Черноземски изскача от тълпата, промушва се между двама полицаи и стреля от упор в крал Александър и спътниците му. След това опитва да се самоубие, но е заловен. В осем вечерта обаче издъхва от раните си. Югославският крал умира след няколко минути, а министър Барту – няколко дни по-късно.

Ицхак Рабин

Мирът в Близкия изток често коства живота на тези, които се опитват да го постигнат. Генерал Ицхак Рабин знае как се воюва – той има решаваща роля за разгрома на арабите в Шестдневната война. Но по ирония на съдбата именно той, вече като министър-председател, получава Нобелова награда за мир заедно с Ясер Арафат – за споразумението, даващо автономия на палестинците. То обаче предизвиква гнева на ортодоксалните евреи в Израел. На 4 ноември 1995 г. Рабин присъства на митинг в подкрепа на автономията и мира. На път към автомобила си той е застигнат от студента Игал Амир, който стреля в гърба му с полуавтоматична берета. Тежко ранен, Рабин веднага е откаран в болница, но за жалост твърде късно.

Ануар Садат, 1981 г.

Арабите също дават жертви в опитите за постигане на мир в Близкия изток. През 1978 г. египетският президент Ануар Садат получава Нобелова награда за мир заедно с израелският премиер Менахем Бегин за кемпдейвидското споразумение – мирният договор между Израел и Египет, довел до изтеглянето на Израел от Голанските възвишения. Споразумението с евреите вбесява радикалните ислямисти и те организират срещу Садат един от най-зрелищните атентати. На 6 октомври 1981 г. той присъства на годишния военен парад на победата в Кайро.

Внезапно един от камионите, превозващ гаубица, спира и от откритата каросерия изскачат атентаторите от Египетски ислямски джихад, които откриват огън с автомати и гранати по централната трибуна. Президентът Садат е застрелян от полковник-лейтенант Халид ал Исламбули. По тялото му откриват рани от над 40 куршума – повечето от рикошети. Заедно с него загиват още 20 официални лица, включително дипломати.

Мюнхенското клане, 1972 г.

Мюнхенското клане е терористична акция по време на олимпийски игри в Мюнхен 1972 г. Тогава 11 членове от израелския олимпийски отбор са взети за заложници от палестинската паравоенна организация „Черният септември“ с искане за освобождаване на 250 палестински затворници в Израел.

Още при взимането на заложниците са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньорът му. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, а после се качват на хеликоптер, който да ги откара до самолет, пътуващ за Тунис.

Немската полиция открива огън по хеликоптера, завързва се престрелка. намерени са труповете на 11-те заложника и на 5 похитителя, а трима са арестувани, но впоследствие са освободени след като са разменени срещу отвлечен самолет на Луфтханза.

Впоследствие, Израел организира терористична група от офицери, работещи в неговите тайни служби, за намиране и убиване на останалите живи похитители. Те са убити, с изключение на Джамал ал Гашей.

Атентатът в „Св. Неделя”, 1925 г.

Най-страшният терористичен акт в българската история, атентатът в църквата „Св. Неделя“ – тогава „Св. Крал“ – през 1925 г., е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков. Целта е да бъде унищожен политическият и военният елит на страната, който ще присъства на опелото на убития като част от плана ген. Коста Георгиев. В тавана на църквата е заложен 25 кг. експлозив. Опелото е насрочено за 16 април и в 15.20 ч. взривът е задействан. Жертвите на този чудовищен акт са 213, а ранените са около 500.

Атентат в хотел „Цар Давид“, 1946 г.

Експлозията е била насочена срещу британската администрация в Палестина, чието седалище е в йерусалимския хотел „Цар Давид“. Това е най-големият по брой на жертвите акт от всички, предприети от крайната еврейска организация Иргун.

Облечените в униформи на персонала, членове на Иргун, залагат взривове  в приземния етаж на основната сграда на хотела, където са част от помещенията, заемани от секретариата на британската администрация и британския военен щаб. Експлозията причинила рухването на южното крило на хотела, убивайки 91 души, а 46 били ранени, някои от жертвите са били извън хотела. Сред мъртвите са 41 араби, 17 евреи, 28 британци и петима души от различни националности.

Заглавието е вдъхновено от BG_Sybitiq_20

Използвани материали от vek.bnt.bg и photonik

4 responses to “Къде е границата между освободителните борби, борбата за власт и тероризма

  1. Bernard Sidi февруари 4, 2010 в 3:33 am

    Без да коментирам мотивите и целите на тези атентати ще направя само кратко обобщение на мишените.

    Атентатът в Марсилия, 1934 г. – мишената е политическа фигура.

    Ицхак Рабин (годината не е посочена, но е 1995) – мишената е политическа фигура.

    Ануар Садат, 1981 г. – мишената е политическа фигура.

    Мюнхенското клане, 1972 г. – мишената са израелски спортисти, които нямат нищо общо с военния и политическия елит на Израел

    „…Израел организира терористична група от офицери, работещи в неговите тайни служби, за намиране и убиване на останалите живи похитители…“ – тази група е нарамена със задачата да убие всички, взели участие в осъществяването на въпросния атентат. Черния Септември е част от Фатах, част от ООП.

    Атентатът в „Св. Неделя”, 1925 г. – мишената са политически фигури.

    Атентат в хотел „Цар Давид“, 1946 г. – мишената са политически фигури.

    Няма универсална дефиниция за тероризъм, но в повечето присъстват следните аспекти :

    – действието трябва да е целенасочено, ако не е умишлено, то то не може да има цел.

    – целта трябва да е всяване на страх у хората, чрез който страх да се удоволетворят дадени искания на атентаторите, елиминиране на политически опонент, всяване на смут в редиците на вражеската фракция.

    – мишената на терористите може да бъде пътна, електрическа, комуникационна или друг тип инфраструктура, цивилно население, административна сграда, политици,
    служители на силови групировки на дадена държава (войници, полицаи, моряци).

    Според тези параметри всичките гореспоменати атентати влизат в дефиницията на тероризма. Поне в правния смисъл. Аз лично правя обаче разлика между право и правда и бих искал да обърна внимание, че при само един от гореспоменатите атентати става дума за умишлено и целенасочено терористично действие само и единствено срещу цивилна мишена.

  2. Ruslan Trad февруари 4, 2010 в 9:15 pm

    Както казах-изводите от темата са субективни абсолютно винаги:)

  3. Бай Стоен февруари 5, 2010 в 12:14 pm

    Доста интересна и задълбочена статия. Наистина, изводите почти никога не са обективни.

  4. Bernard Sidi февруари 6, 2010 в 2:16 am

    Изводите са обективни, но след като субективно си си избрал критерии.🙂 Да, няма универсална истина.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: