Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Ти си неудобна тема.Ти си бежанец

A tous les refuges-courage et foi!

Запознах се с Асма Буржи на представянето книгата й „Образи на една жена“(Images d`une femme). От онзи ден пазя надписът върху корицата, „На моят приятел, Руслан“, който ми е много скъп спомен. Тогава може би за първи път се сблъсках силно със съдбата на бежанеца.

Асма Буржи е ливанка, родена в Сенегал, живяла в Кот д`Ивоар, Мароко и последните години в България. Те твори на френски, а ако има пример за културен плурализъм в един човек, то тя е ярък такъв – в себе си носи арабското, африканското, европейското.

Когато ме запитат: „Откъде си?“ Какво ли бих могъл да отговоря? Че нямам родина, че бях ограбен, че бях изгонен? Какво да отговоря? Че нямам индентичност? „Images d`une femme“, Asma Bourgi

Съдбата на един бежанец може да бъде различна. Често тя е непредвидима. Бягаш от затвор, за да бъдеш вкаран в затвор. Тръгваш, изпълнен с надежда и чувство за самосъхранение, а пристигнал в Едема, осъзнаваш, че единственото, което имаш всъщност е именно самосъхранението. Не вярваш ли в себе си, загубен си. Историята на Асма Буржи бе нещо, което ме накара да се замисля. Един от онези моменти, в които „чуждото“ става „твое“. Да се опиташ да разбереш страданието е не само съ-страдание.

Никога не бих искал да съм бежанец. Това не пожелавам и на своите врагове. Рискуваш да бъдеш неразбран в момента, когато разбирането е жизненоважно. Трябва да обясняваш причините за твоето бягство от родината, когато ти искаш да ги забравиш.

Често обществото приема и свързва бежанеца, единствено с нелегалност, изтекли документи и т.н. административни неволи. Но реалността е друга. В крайна сметка човек се стреми да бъде щастлив. По негов начин, уникален за всеки-но целта е ясна, щастието. Разликата е в обстоятелствата, в които пътят те поставят в търсене на бляна. Едни намират щастието в спокойна обстановка, с цялото семейство покрай тях, втори докато работят. Трети, докато бягат в търсене на това щастие.

В България има много бежанци и имигранти. Те са в голямата си част нелегални. Статутът им определя техният живот. Понякога, някои от тях, имат шанса да получат документи и да се установят. Дори създават семейства и имат работа. Подобни хора виждаме сред себе си, без да знаем, че те са минали всичките хиляди километри в търсене на по-добрия живот. Има и такива, които никога не се установяват. Нямат работа, а семействата им са далеч от тях. Обикновено свършват в разни домове и псевдо-институции, пребивани, без възможност за депортиране. А уж такава трябва да има. За много от тях да се върнат в ужаса, от който бягат, е по-добрата възможност от утопията, която търсят и никога не намират.

*Picture by Jerry Mosemak

One response to “Ти си неудобна тема.Ти си бежанец

  1. Климентина април 21, 2010 в 9:24 am

    Руслане, разкажи повече за тази жена.
    написаното от теб е страхотно, вербализирал си моите мисли по въпроса.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: