Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Подслушването и невъзможното му спиране

“I know but one freedom and that is the freedom of the mind.”

Antoine de Saint-Exupery

Следенето в Интернет, телефоните и кореспонденцията е главна тема не от днес. Прочитайки материали, свързани с темата, си дадох сметка, че въпросът със следенето и подслушването едва ли ще бъде решен както ни се иска.

Вземете например последния брой на L`Europeo, посветен на шпионските игри, подслушването и т.н. Ако не сте го направили, ще ви кажа какво чувство ще имате след това-лека безнадежност и много интерес. Ще ви цитирам един пасаж, прочетен от мен в броя:

Трябва да се примириш с факта, че си управляван. А да бъдеш управляван това е да бъдеш държан под око, инспектиран, шпиониран, дирижиран, законодателстван, паркиран, контролиран, оценяван, цензуриран, командван от същества, които не притежават нито званието, нито знанието да вършат това.

Пиер-Жозеф Прудон

Ужасни думи. Верни, но ужасни. Потресаващи, особено ако започнеш да мислиш. А никой не иска от теб да правиш това. Промъкване по тънката линия на „правим това за ваше добро“, докато не осъзнаеш, че това по-добро няма да се случи, но в крайна сметка кой си ти, че да променяш правилата. Правенето на нещо, за доброто на обществото много пъти е използване за постигане на цели. Корпорации, държавна власт, лични интереси на властимащи, фирми за производство на камери, „бръмбъри“, чипове и още, и още. Това са малка част от елементите в днешното общество, които няма да позволят на същото това общество да помисли дори да променя играта.

На 14 януари се готви протест срещу следенето. Една благородна инициатива, примесена с много романтизъм. Но ще изпълни ли целите се този протест или ще бъде отново я прекършен, я забравен? Реализмът трябва ни каже, че няма държава на този свят, която ще спре следенето, защото обществото иска това.

За службите няма значение дали сте недоволни от шума в слушалката си или това, че писмата ви отиват кой знае къде. Важна е сигурността. Тази дума е ключова, когато става дума за властта. Всичко това се прави в името на обществото, докато гласът на хората се размива още преди да е излязъл на улицата. Няма държава, служба, властник, който да позволи да спре тази практика. Всеки закон се измисля така, че да има възможност за неговото нарушаване. Това е реалност, която съществува. На тази истина учат всички прависти. Ужасно, нали?

На 14 януари ще излезем на улицата, за да защитим правата си. Същите тези права, измислени от хората, наложили следене и безконтролен шпионаж на обществото.

5 responses to “Подслушването и невъзможното му спиране

  1. KrassiAristo януари 9, 2010 в 5:37 pm

    Съгласна съм, че трябва да има контрол и някакво сито за недобронамерените и злосторниците, които ползват интернет . Но моля ви помислете, измислете ,направете така, че следенето и контрола на всички нива и навсякъде как да помогне срещу домашното насилие и сексуално малтретиране на невръстни , безащитни дечица, бебенца ,които са жертви в домашния , неприкосновен уюут от собствените си родители и няма и няма доказателства, които да спасят бедните душици в 21 век! Видяното ,преживяното, борбата на очевидците НЕ СА ДОКАЗАТЕЛСТВА. Кое е доазателство – разкъсани, пребите или убити дечица! Каква е превенцията? Хайде мислете, действайте умни мъже и жени , гениални личности. Спасте децата! Видеонаблюдение без интернет! Гениално! Страхотно за всяка майка или баба, да гледа какво става с дечицата при одсъствие от дома. Или какво става в детската градина! Нормалните хора не им пречат камерите, не им пречи следенето и контрола. Това тежи и проблем на хората с нечисти помисли. ТОВА Е ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ И СЕ ОТНАСЯ ЗА КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ ! Трябва със закон държавата да финасира видеонаблюдение и контрол при всеки сигнал за домашно насилие над деца! Това е превенция за дечицата. Този проблем не е решен в нито една страна по света! Независимо от многобройните фондации и организации за защита на децата. Какво защитават ? Как да се защитят и върнат изгубените детски души? Истината е в превенцията и видеонаблюдението или жестоки закони за моментално извеждане на децата от опасната домашна среда само по сигнал до изясняване на случая. Бърза реакция. Това трябва да правят организациите за защита на децата. Хора бдете над децата! Гледайте с виждащи очи децата и внучетата си. Те са нашия живот!

  2. Петя Тодорова януари 9, 2010 в 6:21 pm

    Чета тези редове и на моменти ме обхваща отчаяние. Тоест гнева ми преминава в отчаяние, защото си давам сметка колко сме безсилни пред тези, на които броени месеци преди това дадохме доверието си. Нашето доверие, събрало последната ни надеждица. Очевидно всичко трябва да бъде изстрадано, от този, който те въздига там, където не ти е мястото. Жалко, че го разбираме тогава, когато започнат експериментите с нас. Хрумвало ли Ви е, че и ние разполагаме с ресурс да експериментираме. Явния, недвусмислен и целенасочен граждански бойкот. Да го използваме! Да ги бойкотираме! Да обявим месец февруари за месец на мълчанието и да не проведем нито един телефонен разговор от мобилните си апарати / поне тези, които могат, защото понякога един разговор може да е животоспасяващ /. Да потънем в мълчание. Мълчание, което ще накара и операторите да се борят за нашата кауза, човешката кауза. Мълчейки, да оставим органите на изпълнителната власт да си свършат работата. Тоест да направят това, за което им се плаща от джоба на данъкоплатеца, а не да търсят оправдания и причини, които са извън тях и вечно някой друг да носи вината за безхаберието им. Да ги накараме да проумеят, че успеха в работата им не е само и единствено свързан с техническите постижения, а и с личния им професионализъм и качества и че достатъчно дълго търсиха причини за провалите си във външни обстоятелства. Може би това е един от начините да изчистиш съвестта си, но можеш ли знаейки истината да погледнеш тези, които ти дадоха доверието си в очите…….

    Поздрави

  3. Deni януари 10, 2010 в 3:50 pm

    Контрол винаги ще има във някаква форма, защото иначе ще настъпи анархия. Въпросът е кой контролира контролиращите. Защото в проекто-закона точно това е неизясненото и водещото до опасения. Не се притеснявам, че полицията може да вземе съдебна заповед, за да ме подслушва, ако има съмнения за углавно престъпление. Притеснявам се, че могат да го правят без каквито и да е съмнения – просто така. Или не просто така, а за шпионират личният ми и служебен живот и след това безнаказано да ме изнудват. Безнаказано, защото един интерфейс, към който всеки има достъп е точно това- неконтролиран и безнаказан.
    И в този смисъл, от протест има смисъл. Не става въпрос да няма контрол, това е невъзможно. Става въпрос този контрол да е прозрачен и с минимални възможности за злоупотреба. И за това хората си заслужава да се борят.

    А до първата коментиращата с видеокамерите – госпожо, имате нужда от професионална помощ. Не искам и да знам кои са тези разкъсани бебенца в детските градини, явно са много. Странно звучи и изказването, че на майката/бабата ще им е спокойно ако могат да виждат какво се случва с децата им в собствения им дом, когато те не са там. Ако мъжете ви са такива зверове, не чакайте на държавата, а бягайте от тях! Държавата е създала доста, за да бори домашното насилие, не искайте от нея да сложи камери на главите ни, за да наблюдава дали някой не ни малтретира. А камерите по училища и детски градини са извратени. Защото както вие можете да ги гледате, така ще ги гледа и още кой знае кой..

  4. Гошо януари 11, 2010 в 1:31 pm

    Първата госпожа според мен не може да е сериозна. За да решим един макар и сериозен проблем на малка част от обществото (и то далеч не сигурно), ще позволим на точно такива зверове да имат власт над нас? Защото информацията е власт и ако не осъзнавате това, госпожо, значи просто не сте за който и да е век от новата ера.

    Личен въпрос към Руслан – ти ще отидеш ли на протеста?

  5. Ruslan Trad януари 11, 2010 в 2:08 pm

    Вече казах-ще съм там.Ако не от начало,ще се видя с организаторите,тъй като в 10 съм в телевизията. Протестът е нещо важно за мен, макар да знам,че няма да ни чуят.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: