Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Сбогом на това, което ще настъпи

Махмуд Даруиш (“Една роза по-малко”, 1986)

Сбогом на това, с което ще настъпи времето

след малко… Сбогом.

Сбогом на това, с което ще настъпят

и пространствата…

На нощта прилича мойта нощ,

на пясък – моят пясък,

ала вече не принадлежи сърцето ми на всички.

Сбогом на оназ, която аз ще възприема за родина… и за гибел.

Аз ще зная как след малко ще мечтая,

или след година;

аз ще зная изхода от танца на кинжала с лилията

и от мен как маската ще смъкне маската.

Да грабна ли живота си, за да съм жив

за още няколко минути –

мигове между подземия и минаре –

и да съпреживея климата на възкресението

посред пира на жреците,

та да знам каквото знаех? Аз видях…

сбогуване видях.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: