Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Je suis Jean Mohammed de la Bastille !

Je suis Jean Mohammed de la Bastille ! Je suis descendant de sans-culotte !

Moi, je suis français. Vous ne me croyez pas ! Venez donc me voir dans les galeries du Louvre.

Je suis à côté de Gavroche et de Marianne, La Liberté guidant le peuple. Le basané, c’est moi, en 1832.

J’étais déjà là pour la Bastille.

Със специалното позволение на News.Bg публикувам на блога си материал, който силно ме заинтригува. Оригиналният текст е на Mounir Aberkane от вестник Le Monde, озаглавен: „Je suis Jean Mohammed de la Bastille !“. Преводът на български е на Полина Тодорова.

Повод за написване на тази статия е положението на емигрантите мюсюлмани във Франция. През ноември миналата година френският министър по емиграционните въпроси Ерик Бесон нареди да се проведе национален дебат по въпроса за френската идентичност, който да приключи в края на януари 2010 г.  и евентуално да бъде съпроводен с конкретни действия. Във Франция живее най-голямата мюсюлманска общност в Западна Европа – около 5 милиона души. „Аз съм Жан Мохамед от Бастилията!“ бе съпроводен от много реакции във Франция.

***

Аз съм Жан Мохамед от Бастилията! Наследник съм на санкюлотите! Французин съм. Не ми вярвате ли? Елате тогава да ме видите в галериите на Лувъра. Аз съм до Мариан – Свободата води народа. Мургавият – това съм аз, през 1832.
Бях там заради Бастилията и наследих свободата като всички деца на френското общество. Всъщност винаги съм бил французин. И не мога да разбера, когато ме питат за моята самоличност, откакто съм се родил!
Раждането е въпрос на доказване, както беше по време на Стария режим (практиката за купуване на благородни титли във Франция – бел.ред.)

В действителност единствената причина за възникването и разрастването на социално напрежение, покрито с общ и религиозен воaл, е липсата на разпределение на богатствата.
Тя се поражда от измененията на обществото ни, ръководено от политици и медии, следващи модела на Белия дом от другата страна на Атлантика.

Вашите малки лошо интегрирани араби, „бебета -терористи на бъдещето“, са чисто и просто продукти на финансираните от политиците френски медии. Те се възприемат за американските Черни пантери, които се борят срещу робството.
Те продават дрога, крадат, заплашват с оръжие, нападат, кълнейки се с двете си ръце. Всичко това в името на това, за което са го правили и техните родители.
Техните икони – Тони Монтана, Белязаният. Американската суперпродукция. Тяхната музика – 50 Cent , Еминем, Марвин Гей. Любимият ресторант – Макдоналдс. Ти говориш за араби, за терористи….
Те отдавна са променени – от бельото до колана си за експлозиви. Те са американци.

И това е донякъде нормално, като се има предвид, че единственото занимание, което им се предлага от деца, извън училището и улицата, е телевизията. Техните общества израстват единствено с ехото от това, което се случва в Харлем, Бронкс (административни райони на Ню Йорк – бел.ред.)
Впрочем всички ние сме американци. Нашият интелектуален и артистичен елит не живее в Ню Йорк, но дори, когато подчертава, че от Франция, забравя всичко, в момента, в който му се предложи един договор, интервю или студио на Запад.

Далеч са нашите  Габен, Де Гол, Колюш, Юго, Брел…

Аз съм Жан Мохамед от Бастилията. Наследих свободата, но не и равенството. Чувствам, че противно на повече от моите съграждани, аз никога няма да имам право на равенство. И не ви говоря за равенството на шансовете.
Справям се, работя. Говоря ви за тишината. За правото на анонимност.

Минаха 31 г. от първото ми вдишване, което ме различи, което ме характеризира накратко като арабин. Но внимание! Аз съм арабин. Но симпатичен. Интегрирам се. И съм агностик  (философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е истината за Бог- бел. ред.)

Аз съм арабин, но празнувам, свиря на китара, пея песните на Брел и Брасенс. Арабин съм, но работя, учил съм. Лошото е, че опитът ми да заема своето място в обществото не се разбира само от онези, които можем да наречем „расисти“.

Всичко, за което се боря, е правото на анонимност. Но това не е никак лесно, защото аз не съм като другите. И проблемът е, че всички социални етажи на нашата страна почти не канят хора като мен.

Въпреки това, забележете, че при посрещането в посолствата или в Елисейския дворец, не е особено важно дали си арабин или който и да е…Парите заместват всички паспорти.

Бих искал да ви помоля да обърнете внимание на факта, че не всички араби са мюсюлмани. Ислямът е религия, на която трябва да се вярва. Тя не е един завладяващ ген, който просто се предава от поколение на поколение.
Арабинът има разум, въпреки малко дивите му и буйни маниери. И той понякога размишлява. И понякога ражда собствени идеи. Може дори да се интересува от теорията на Дарвин или пък да следва палеонтология и да учи за произхода на Хомо сапиенс.

Аз съм Жан Мохамед от Бастилията. И съм французин. Обичам Франция, нейната култура, кухня, дързост. Но не обичам това, в което тя се е превърнала. Не обичам факта, че не поема отговорност за сбърканото функциониране на социалния, икономическия и дипломатическия модел на Новия Рим.
Не обичам и това, че тя  оправдава своята слабост и липсата на честност, изтъквайки проблема за националната идентичност**. На това казвам – не!

3 responses to “Je suis Jean Mohammed de la Bastille !

  1. нямаНуждаОтПредставяне януари 3, 2010 в 12:29 pm

    Има доста твърдения в по горе написаното на които бих отговорила отрицателно ,понеже има доста примери които го доказват.
    Но сега ще се опитам да погледна положително (предвид какъв реалист клонящ към песимист съм)…..
    В момента провеждам социален експеримент в живота си .
    Живеем арабин евреин и аз . Всеки с неговия си характер, гледни точки ,произход и религиозна принадлежност и май добре се получава ,а мислех че съм остър камък…
    Приятелят ми арабин е слаб висок мургав , историк по професия , безкрайно интелигентен и ерудиран . Същинско удоволствие да го имам за приятел и за човек към който мога да се обърна в всеки един момент. Благодарение на чувството си за хумор приема с доза усмивка нещата които му се случват като на мургав арабин в един свят с уж не мургави претенции. Като се започне от поглед в магазина , мине се през отношението на някой мои приятели към него и се стигне до проверките на летищата – това ме дразни ужасно много , винаги като пътуваме него го задържат за допълнителна проверка .
    Човекът в статията е наследил свобода , но дали психическа ?!! Приятелят ми също е свободен , но ако нямаше този потенциал , умствен капацитет , начин на мислене и чувство за хумор щеше да е заложник …
    Да имам доста критики към исляма , доста съм израснала в отношението си към мюсюлманите ,въпреки тези критики към исляма и мисля,че всеки заслужава право и свобода да бъде такъв какъвто иска , стига да знае границите на претенциите си и те да не нарушават уважението към историята и нацията на държавата в която живее както някой мюсюлмански общности се опитват да направят в България , умело криейки исканията си под думи като права и свобода.
    Но никой независимо цвета на кожата ,езика , физиката ,произхода и религията не заслужава да бъде третиран като трето качество човек само защото иска да живее и да бъде един от всички 6 и не знам си колко милиарда хора.
    Докато хората не се научат ,че толерантност (въпреки собствените си гледни точки ) не е само дума в речника всичко е едно жалко менте.
    Но може би е прекалена смелост да искаме и очакваме нещо истинско в тази насока предвид деградацията на целия “ развиващ се свят“ .

    И накрая за да не изневеря на себе си ще кажа – „Ислямът е религия, на която трябва да се вярва. Тя не е един завладяващ ген, който просто се предава от поколение на поколение. “ Добре казано , но за жалост щеше да бъде по- добре ако беше и истина особено в тая част където „тя не е ген ,който се придава от поколение на поколение „ . Исляма е религия ,която все по често в възприятията на изповядващите я се третира като признак на идентичност на ниво националност. !

  2. Ruslan Trad януари 3, 2010 в 2:24 pm

    Добър и дълбочинен коментар.

  3. нямаНуждаОтПредставяне януари 4, 2010 в 1:50 am

    Не знам дали го казваш с ирония , но най-вече е искрен !

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: