Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Кратка хроника на изминалото десетилетие или какво се случи в Близкия изток за тези 10 години

През 2009 загинаха много журналисти. От 2000 г. до днес, тези смели хора са дали огромна цена, за да можем ние, техните читатели и зрители, да получим новини от мястото на събитието. Често тази всеотдайност коства техния личен живот. С кратката хроника на изминалото десетилетие се надявам да видим грешките си. Тук не са представени всички събития, би било немислимо. Тази публикация е посветена на всички загинали журналисти във военните конфликти.

2009 година си отива, а с нея и цяло десетилетие. Идва въпросът какво се е случило за тези 10 години. Подобно на статията на Иво Христов във в-к „Сега“, в която той описва изминалото десетилетие, аз ще кажа мнението си по отношение на Близкия изток.

В този район постоянно стават нови и нови събития, кое по-важно от предишното. Един от най-динамичните райони от политическа гледна точка, а трусовете в обществото не могат да бъдат представени просто с няколко изречения. Ще се съсредоточа върху събитията в Близкия изток въпреки, че процесите, случващи се извън този регион са също много важни. Може би ще съумея да ви представя кратка хроника:

2000

За мен тук сред най-важните събития е изтеглянето на израелските войски от Южен Ливан след 22 години окупация. На 25 май 2000 г. е постигнат политически успех, какъвто не е имало в този район от години.

Да не забравяме и посещението на папа Йоан Павел II в Израел, което е първото посещение на римокатолически водач от подобен тип. През ноември пък Ирак отказва да приеме инспекция на Севъта за сигурност на ООН. Една крачка назад за режима, макар никога да не биват намерени оръжия за масово унищожение, то отказите на Багдад да сътрудничи повлияваха много лошо на общественото мнение спрямо Ирак, определян, като враг на демокрацията и САЩ.

2001

В началото на тази година за президент на САЩ е избран Джордж Буш. По мнение на много анализатори-един от най-неуспешните предводители в американската политика. Еуфорията след съмнителния вот на тези избори, бързо преминава заради политиката на Буш не само във вътрешно отношение за САЩ, но и за външната политика, която довежда до невъобразими процеси в Близкия изток. Такъв пример и Первез Мушараф, новият президент на Пакистан (наследил поста от Рафик Тарар),  чиито действията се съгласуват напълно с тези на Вашингтон. Страната навлиза в криза. Поредицата от смяна на властта се допълва от идването на власт на Ариел Шарон в Израел, един от най-крайните министър-председатели на еврейската държава.

Най-важното събитие през тази година е, разбира се, ударът по Световния търговски център, след който загиват над 3 000 души. Атаката е измислена брилиантно от клетки на ислямски терористи, като самолети се блъскат в двете кули на центъра. Това е удар не само по гордостта на САЩ, а и сериозно предизвикателство към Вашингтон. Впоследствие именно този удар дава право на американската администрация да създаде т.нар. доктрина за борба с тероризма, действията на която трудно могат да бъдат описани, като логични или обосновани. На 12 ноември талибаните в Афганистан напускат столицата Кабул пред настъпващите войски на Алианса, решен да отмъсти за атаките на 11 септември. На 14 ноември талибанският режим е свален. Между всички тези събития, на 13 ноември президентът Джордж Буш подписва заповед, с която се разрешава на престъпници, обвинени в тероризъм да бъдат съдени от военен трибунал. За първи път от Втората световна война насам. С тази заповед много хора са вкарани в щатски затвори неоснователно.

2002

Началото на годината е изпъстрено с военни действия срещу талибаните, а американското лоби започва най-силната си акция в общественото мнение -за враг номер едно е обявен исляма и мюсюлманите. В същото време израелски войски обграждат църквата „Рождество Христово“ във Витлеем, където се укриват бунтовници срещу израелската власт. Обсадата продължава 38 дни. През май месец в САЩ е публикуван списък с държави, които са обявени в спонсорство на тероризма, сред които Судан, Сирия, Ирак, Иран, Либия, Куба, Северна Корея. Това позволява много голяма част от интеренет да бъде отрязан за граждани на тези държави, като част от ембаргото наложено им от САЩ.

На 16 октомври Джордж Буш подписва резолюция за война в Ирак. Следствие на атаките от 11 септември 2001 г. е нападнат Ирак, смятан от Буш за враг номер едно. Въпреки предупрежденията на ЦРУ, че тази страна никога не е била враг на САЩ и няма нито един убит американец от иракско оръжие, Буш решава, че ударът трябва да бъде направен в Багдад. Началото на многобройните жертви, надхвърлящи много над 3000 души, е поставено.

2003

Годината започва с масови протести срещу войната, която се очаква да настъпи в Ирак. Над 10 000 000 души в 600 града по света участват в антивоенни демонстрации, а доброволци от Лондон заминават за Багдад, за да осигурят жив щит с надеждата това да спре инвазията. Турция отказва да приеме американски войски на своя територия за нападение над Ирак, а те от своя страна се местят в Персийския залив.

На 19 март започват първите бомбардировки. На 9 април режимът на Саддам Хюсеин е свален, с което се слага началото на нов етап в историята на целия Близък изток. Бежанците от Ирак надхвърлят милион.

2004

Година, изпълнена с терористични атаки, увеличили се след инвазията в Ирак. Ислямистите примат това за на падение над всички мюсюлмани и винавните трябва да си платят. Освен самоубийствените атентати в Ирак и Истанбул, чиито жертви са ужасно много, бомби се взривяват и в Мадрид. Убити са над 200 души, а атаката до голяма степен повлиява на решението на Испания да се оттегли от алианса в Ирак.

В Израел няколко атентата окървавяват Тел Авив. Атаките са последвани от хеликоптерен удар по лидера на Хамас шейх Ахмад Ясин, който е убит. Движението обявява нов етап в борбата си срещу Израел. През април започва бунтът на шиитите в Ирак, чиито лидер Моктада Садр е лицето на новата съпротива срещу окупационните сили на американците в Ирак. Бунтът се разраства в много градове в Ирак.

И докато в Израел е освободен обвинения в измяна Мордехай Вануну, то в Ивицата Газа израелската армия убива лидерът на Хамас в Газа, Абдел Азиз ал-Рантиси, което още повече влошава положението в региона. През август два атентата в Беер Шеба убиват над 16 души. Отговорност поема именно Хамас, като отговор на убийството на ал-Рантиси.

На 11 ноември на 75 години умира най-големият лидер на палестинското освободително движение- Ясер Арафат. Причините за неговата смърт стават основа на много слухове, тъй като и до днес няма ясна експертиза за смъртта му. На погребението присъстват много от арабските лидери. Нов етап в движението.

2005

Едно от най-важните събития през тази година е убийството на ливанския премиер Рафик Харири. След взрив в Бейрут умират 15 души, след които и Харири. Това е ключов момент в отношенията между Ливан и Сирия, тъй като управляващите обвиняват Дамаск за атентата. През април Сирия изтегля последният си контингент от 14 000 души, с което се прекъсва господството на Дамаск в Ливан, 29 години.

Целият регион на Близкия изток се тресе от атентати и сблъсъци в Палестина. В Ирак жертвите нарастват много и стават няколко хиляди от началото на инвазията.

2006

В Израел властта поема Ехуд Олмерт, а в Газа изборите биват спечелени от движението Хамас в едни от най-демократичните избори в Близкия изток, сравнени единствено с тези в Швеция. Въпреки това напрежението нараства, тъй като Израел обвинява Хамас в тероризъм и отказва преговори. на 12 юли Израел напада Южен Ливан. Движението Хизбула обявява официално война на Тел Авив и се започва войната, която преобръща много представи сред обществото на Запад.

Именно тази война е и най-важното събитие в Близкия изток за тази година. Според израелски анализатори тя е напълно неуспешна за Израел, а Хизбула затвърждава  влиянието си в района.

Междувременно Иран успешно завършва тестове на бойни ракети, с което международната общност увеличава натиска си върху Техеран.

2007

Освен атентати в Ирак и увеличение на американските сили там, нищо не се променя в региона на Близкия изток. Поне според мен тази година с нищо не сменя статуквото.

Стигаме до 2009 г. Резултатите от изминалите години пряко рефлектират на ситуацията днес. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. започва една от най-ужасните войни в Ивицата Газа. В резултат на израелската инвазия загиват над 1400 души, над 5000 са ранени, повечето деца и жени, 4000 домове са разрушени. До днес не е постигната справедливост за всички тези жертви. Все още текат дискусии дали е имало военни престъпления на Израел в Газа, а аргументите са повече от ясни. Когато бе използван фосфор всички медии по света заснеха това.

Иран също бе разтресен. Студентските бунтове в Техеран разразили се след изборът на Ахмадинеджад за президент на страната, доведоха до кървави сблъсъци, на които свидетел стана целият свят. Но това, което не разбраха мнозина е, че всичко стана в рамките на една и съща система. Опозицията в Иран не предложи нищо различно, защото самата тя е част от политическата реалност в Иран. Бе убито невинно момиче, Неда Султан, станала символ на новото Зелено движение.

През 2009 г. Европа бе ужасена от бруталното убийство на Маруа Ел-Шербини. Египтянката бе наръгана няколко пъти от ксенофоб насред централния съд в Дрезден, Германия, а липсата на реакция от страна на полицаите потресе обществото. Смъртта на Маруа стана символ на мюсюлманите в Европа.

Какво ще се случи през 2010 г. може само да се гадае. Ако има нещо, което знаем от изминалите години е, че нищо не е сигурно в този регион. През 2009 г. Турция постигна забележителни успехи в региона, а в Дамаск едва ли някой е предполагал, че границата между двете държави ще бъде вдигната. Това е поредното доказателство за динамиката на Близкия изток. Съюци биват разбивани, нови страни се намесват. Арабо-израелският конфликт се намира в една критична точка, която може да изригне всеки момент. Единствето политиците могат да предотвратят нови сблъсъци. Трябва да се обърне внимание на новите играчи, коите са намесват в политиката на Близкия изток, наред със старите.

3 responses to “Кратка хроника на изминалото десетилетие или какво се случи в Близкия изток за тези 10 години

  1. Графът декември 27, 2009 в 7:47 pm

    Не бих сравнил Вашата сериозна хроника със статията на Иво Христов!
    Когато се говори за сериозни неща, за съдби, няма място интелектуалният нарцизъм.

  2. barney декември 28, 2009 в 7:24 pm

    2001 – Не смятам, че Ариел Шарон е най-крайния премиер на Израел, даже напротив – може да е пчнал като твърд десничар, но както знаете към края на управлението си той се отказва от партията си и прави нова – от дясно либерална към левичарска. Но разногласията му със собствената му партия не са нови, а тежат от години. И тук не са важни толкова данъчните и социалните реформи(за нас), колкото факта, че именно Ариел Шарон нарежда през 2004 изтегляне от ивицата Газа, което се осъществява през 2005. Изтеглени са всички военни и цивилни, запазен е външен периметър на контрол. Заради тези си действия Шарон в Израел се счита за най-мекушавия премиер.

    2002 – Судан, Сирия, Ирак, Иран, Либия, Куба, Северна Корея – тези държави сами ограничават медиите си и достъпа на населението си до интернет. Даже в този период трудно може да се твърди, че населението на Куба и Северна Корея изобщо е имало техническата възможност за достъп до интернет. И фак е, че филтрите на тези държави ограничават излизащи заявки, а не влизащ поток, което говори само за себе си.

    2006 – изборите в ПА може и да са били демократични, но последвалата „гражданска война“ между Хамас и Фатах в Газа и по-слабо изразена в ЗБ не е изобшо в духа на демокрацията. Или иначе казано – след изборите се изклаха. Хамас превзе тотално Газа, което беше последвано от блокадата на Израел и Египет(2007, не 2005 след изтеглянето). И Израел, и Хамас отказват да преговарят една с друга, няма база за преговори явно.

    2009 – изводите от Излято Олово в никакъв случай не са недвусмислени. Относно белия фосфор – това е отвратително неща, както и войната изобщо. Нито е забренано използването по този начин, нито която и да е сериозна държава се въздържа от използването му – Русия, САЩ, Турция, Франция, Англия, Китай.
    Медиите дадоха на бунтовете в Иран повече от заслужанета им значимост, главния претендент е бивш държавен глава, управлявъл два мандата, започнал сериозно ядрената програма на страната. Платформата му призовавше към либерализация, но с управлението си не е доказал, че е либерал, даже напротив. Бяха и убити много невинни цивилни.

  3. Ruslan Trad декември 28, 2009 в 8:01 pm

    Съгласен съм напълно с мнението ти за Иран. Бунтовете прекалено много бяха разгласени, като нещо голямо, а всъщност не е. Нямаше нова програма или нещо подобно.Просто желание за смяна на лицата.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: