Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Умението да пътуваш и описваш

За Мария. С пожелания да открива прекрасните неща, които вижда по пътя си в живота.

Музика: Tryad-Listen

Разглеждам:Hanadi Traifeh`s photostream

 

 

"Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване - диплома - докторат - професура - хонорис кауза - пенсионни осигуровки - пенсия - осигуровки за инвалидност - ковчег. Аз не съм осигурен",Никола Бувие. Photo: Frédéric Lecloux / Agence Vu'

 

Пътуването не е просто преместване от едно място на друго. От точка А до точко Б. По-скоро да пътешестваш означава да умееш да запълваш времето между двете точки.

Много пъти когато съм пътувал през Балканите или към Сирия и Турция, съм изучавал как живеят хората на тези места, през които минавам. Не ми е достатъчно просто да видя мястото, това мога да направя и от нас през компютъра. Искам да усетя атмосферата на района, града, селото, хората. И именно по време на такива пътувания разбираш колко всъщност хората си приличат в радостта, тъгата, семейството. Традициите, религията или езика вероятно са различни. Но не и радостта, тъгата и мисълта за семейството- това са емоции, прилични на всеки народ.

С мой приятел често си говорим за пътешествия, които искаме да направим. Ако мислите ни за тези приключения бяха придобили материалност, то вероятно щях да се гордея с много хиляди навъртяни километри. Желанието да изучаваш е една от най-типичните черти на човек- любопитен да узнае, да усети, да види. В този смисъл, човекът, който според мен умее да описве тези емоции, е Никола Бувие.

Може би името му не ви е познато. Този швейцарец е „пътешественик от рядка порода“, определение не просто така дадено му от критиците. Той е журналист, пътешественик, европеец, ориенталец, балканджия. В книгата си „Употребата на света“, той описва всички тези свои черти.

 

Българското издание е на издателство "Рива", в превод на Валентина Бояджиева. Цената му е 10 лв.

 

Никола Бувие има една лоша страна. Не можеш да се спреш, започнеш ли негова книга. През 1953 г., заедно с приятеля си, художникът Тиери Верне, започва двугодишно странстване от Швейцария, през Югославия, Турция, Иран, Афганистан до Индия. Това, което прави Бувие уникален, е неговият начин да предаде емоцията на пътуването. Именно това го превръща в мой идол и на много други. Неговите пътеписи са не просто преживяване, много често той описва своите мисли, като в един момент книгата му става философия на пътуването и живота.

Представете си какво е за един европеец да види целия този непознат за него свят – Ориента, да мине през Балканите, които ако сега тънат в тъмнина, то тогава все още не са се възстановили от една голяма война, а партията напомня за себе си от всеки ъгъл. Това би донесло шок на всеки, който не е живял в подобна реалност. Никола Бувие иска да си обясни именно това различие.

Точно това усещане прави пътеписите му уникални. Започвайки да четеш, не можеш да спреш, не и докато не минеш всяко селце или град, през който минават двамата приятели. Малкият им „Фиат“, с който потеглят от Женева, не ги изоставя дори през калнитъ пътища на Македония. Заедно пият ракия в Прилеп, играят хоро, живеят в Белград, пушат и танцуват с турците, останали на Балканите, а след това се потапят в огромния Ориент. Всяко населено място е нещо ново, неизживяно.

 

 

guardian.co.uk

 

А те имат много добър начин, за да изживеят емоцията- в продължение на две години те се спират и живеят по малко на няколко места, през които минават. Сливат се с местните, Тиери показва своите картини, а Никола пише статии в местни вестници.

Описвайки всичко това, вече съжалявам, че книгата ми е позната. Чете се на един дъх. Не се спрях дотам, а я препоръчах на всички мои приятели. Хора, като Никола Бувие ме вдъхновяват. Това, което са изживели е стимул за мен и вяра, че не съм сам.

Има един цитат от „Употребата на света“, който се е запечатал в главата ми:

„Старите навици са толкова удобни, дори за онези, дето ви потискат.По-добре познатите страдания, отколкото тези непознати новости и усилието да ги разбереш, когато претрепан от деня вечер угасиш лампата.“

 

One response to “Умението да пътуваш и описваш

  1. Pingback: Sham: За едно невероятно пътуване - edno23.com

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: