Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Най-важните хора в политиката за 2009: Близък изток

В края на всяка година излиза списък с „хора на годината“, личности, които са били най-дейни в работата си, извършили са някакви промени и т.н. В близкоизточната версия на „Хора на годината 2009“, този списък , според Foreign Policy, изглежда така.

Башар ал-Асад. 2009 година е успешна за сирийския лидер. Сирийската икономика процъфтява, новото ливанско правителство е съвместимо със сирийските интереси, идват повече инвеститори, а от САЩ е на път американски посланик. Това е пълен успех на Асад срещу обвинителите му.

Реджеп Ердоган. Турският министър-председател не е за първи път в политиката, но може да се каже, че 2009г. предложи много предизвикателства към него. Неговата популярност нарастна значиелно в региона на Близкия изток, като турската дипломация се промени коренно.

Салам Фаяд. Не добра година за Палестинската автономия. Махмуд Абас губи легитимност. Именно Фаяд е, като светъл лъч в загубения сезон, тъй като той продължава да включва в плановете си изграждане на институции, съживяване на икономиката в Западния бряг и изграждането на положително мнение на Запад към Палестина, най-вече в медиите. Това, че е по-популярен във Вашингтон, отколкото в Рамала, вероятно се дължи на усилията на враговете му във Фатах.

Шейх Мохамед бин Рашид Ал-Мактум. Най-амбициозният владетел в района на Персийския залив. Дубай винаги може да ни изненада. Ски в пустинята? Защо не. Тайгър Уудс прави игрище? И още как. И, когато заради всички тези грандиозни проекти (метро, небостъргачи и т.н.), Дубай се намираше в криза, шейх ал-Мактум намери помощ от Абу Даби. Наистина добър управляващ!

Нури ал-Малики. След като изненада критиците с неочкван успех миналата година, 2009г. се оказва трънлива. Едва ли терористичните атаки са проява на сигурност в държавата, а обвиненията към Сирия и баасистите изглеждат не толкова достоверни. Това е един от политиците, от които се очаква много и тепърва ще обогатява биографията си.

Неда Султан. Не можаха да спечелят борбата срещу „нечестно“ спечелилия изборите в Иран, Ахмадинеджад, но успяха да привлекат вниманието на света. Неда Султан стана международен символ на протестите, символ на много млади хора, които се опитаха да наложат мнението си срещу властта. Слез 2009г. нищо в Иран няма да е същото.

Бенямин Нетаняху. Способността на израелския министър-председател да се изправи срещу САЩ по въпроса за заселниците, докара администрацията на Обама до нервна криза, а мнението на хората в арабските страни за Барак Обама рязко спадна. Бе пропуснат може би един от последните шансове да се постигне споразумение с палестинците и арабските страни. Нетаняху успешно защитава позициите си, като има подкрепата и на американските евреи.

Ричард Голдстоун. Той със сигурност обиди много израелци и американци. Докладът му за войната в Газа през зимата, стана много дискутиран и оспорен от Израел. Този доклад има толкова неочаквано влияние върху множество участници в политиката на Близкия изток, че с право се нарежда в класациите. Тепъра ще се видят последиците от доклада „Голдстоун“.

Барак Обама. Едни го обичат, друго го мразят. Първоначалните надежди за промяна в политиката на САЩ се оказаха пореден блъф за много хора. Неговата реч в Кайро показа желанието на САЩ да обърне страницата спрямо мюсюлманския свят, но след това доверието бе загубено.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: