Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Съчинителят на новини

Самозаблудата е голямо нещо. То е едно от възприятията на човек, което съществува в нас и му трябва леко побутване, за да се изпълни наистина.

Това е чувството за вътрешна сигурност, убеденост, че действията ти са най-правилни, защото още 1000 души правят, като теб. В момента, когато биваш опроверган, първоначално не вярваш на това. Продължаваш да си вярваш убедено. След малко време червеят на съмнението се появява в теб и самозаблудата запобва да придобива ясни черти. Осъзнаваш, че тези черти са те обхванали дълбоко, затова от инат ти продължаваш да вярваш на действията си, макар да са грешни. Никога не излизаш от чертите, заради своя инат.

И така продължаваш да се самозаблуждаваш. Докато един ден това не се промени.

Мислил съм понякога за този тип хора, които вярват на себе си извън границите на необходимото и здравословното. Или за онези, които обвиняват целия останал свят, докато тяхното Его-островче стои насред еднозначната сивота и не искат да си признаят, че този остров потъва все повече.

Има връзка, макар и нечистоплътна, между самозаблуждаващите се и съчинителите на новини. Да, да съчиняваш новини не е трудно, но изисква характер. Хората, които съчиняват разни новини са такива, че като те срещнат на улицата веднага започват да те питат:

„Как си?“

„Добре ли се чувстваш?“

Следва вече истинският въпрос, въпреки че ти се подготвяш да отговориш на първите два,

„Чу ли новината?“

Следва разказ на новина, която той е чул от някой, който е уж видял нещо, което не разбира, но му изглеждало опасно и разказал на друг. След това тази „новина“ се появява по медиите и ти, ако си от хората без глава на раменете, се връзваш. И, воала, съчинителят на новини е направил своето. И той продължава да се заблуждава, че е новатор, а всъщност е квартален клюкар. Така са създадени много новини. Повечето се пишат от хора, които не знаят нищо по въпроса, но смятат, че материалът им ще пробие. Интересното е, че именно такива неща се четат най-много. Трябва да има лютивост, сензация. Преди три седмици си говорих с мой приятел, който работи в БНТ по времето, когато това е бил единственият канал, заедно с клонингът Ефир 2, ако някой си спомня това чудо.

Този човек ми разказа:

„Отиваш до тапицера отсреща и решаваш, че искаш да заснемеш новина с него. Да покажеш как тапицира със син плат даден диван. Правиш материал, отразяваш интересно и пращаш в Канал 1. Да, обаче съществува и Ефир 2. Именно в този момент се показва истинският журналист, защото той трябва да отрази същият материал, но да е с червен плат, а не син, тъй като трябва да е „различно“. Снима на същото място, със същия тапицер. Но материалът бива направен по друг начин, представен различно. И никой не разбира, че това е един и същи материал, с един човек.“

Когато имаш всички условия да работиш, осигурен си, а новините те чакат някъде там, явно не се отразява добре. Явно трябва да имаме малък избор, за да сме по-изобретателни. Ще си позволя да цитирам мой приятел, който нарича повечето днешни репортери, „репортери-стойки“- застават на едно място, протягат микрофона, един задава въпрос, а всички останали просто записват отговора. И се заблуждават, че правят журналистика. Същата грешка, но с обратен знак се прави и в предавания с гости. Извинете, но в някои големи програми (без да казвам имена), гостите едва ли не трябва да са с бронежилетки, за да не бъдат очистени от непрестанните въпроси, останали без отговор, тъй като човекът на диванчето едва ли е Супермен, за да отговори на всичко навреме.

И така, по естествен начин от заблудата, през съчиняването, стигнахме до един голям контингент от днешните журналисти, които са такива само по професия. За мен журналистиката е призвание, не професия. Трябва да можеш да усещаш новината, да я предаваш без да се изказваш по нея. Всички правила на BBC и Ройтерс (чиито правила са основа на модерната журналистика) отричат личното мнение на журналиста при отразяване на новина. Смята се, че така се заема позиция, а ако това става, то няма смисъл да се отрази новината (прекрасен пример е Бареков, който постоянно дава мнението си, без да е питам а това-за исляма и т.н.). Но грешката се повтаря постоянно. И, като се замисля- боже, има ли журналистика тук!?

Връзката заблуда-съчиняване-журналистика, е смущаваща. Тя пречи на много свестни хора да бъдат истински журналисти. Те повечето пъти са на свободна практика. Вестниците и телевизиите внимават с тях, защото спазват правилата. Е, сега може да сте сигурни, че нищо, което прочетохте по-горе няма смисъл. Защото аз също се заблуждавам, а не е редно някой заблуден да ви говори срещу себезаблудата. Заблуден съм, че някой ще се замисли.

***

С този си коментар, твърдо заставам зад „Свобода, а не страх“ , „Електронна граница“ и техните създатели, както и изразявам мнението си за онези журналисти, които спомогнаха това призвание да бъде сведено просто да една професия.

One response to “Съчинителят на новини

  1. Графът декември 16, 2009 в 9:41 am

    Във всички професии е така – единици са хората с призвание. Обикновено те трудно „пробиват”, след дълъг период от време, въпреки, че професиите се крепят на тях.
    Добре сте описали всекидневната сценка с един въпрос и тълпа записващи отговора. Най-лошото в случая е, че нито задаващият, нито записващите, се замислят какъв трябва да е въпросът за да улучи целта…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: