Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Релакс и нереласкични изводи през прозореца на влака

През последните дни имах нужда да пътувам, да изляза от София и да сменя въздуха. С приятели решихме да вземем влака и да прекараме един уикенд в апартамента в Монтана.

Нуждата от почивка беше много силна и наложително трябваше да изляза. Да подишам чист въздух, без да усещам остатъци от пропан в гърдите си. Винаги съм свързвал Монтана с хубави емоции, с детството ми. Като пристигнахме, веднага направих чай, за да се стоплим. Тишина и спокойствие. по сателитния канал даваха приятни картини от някакъв луксозен комплекс във Виетнам. Уау!

Като се прибрахме и стъпихме на родна софийска почва (за наше съжаление, тъй като не ни се тръгваше), обсъдихме пътуването. На отиване имаше брутална гледка – в последнот купе нямаше никой, освен трима роми- една жена, която се беше разпростряла на няколко седалки, двама отсреща, които слушаха музика. Не искам да говоря за миризмата, тъй като тя изпълваше цялата тази част на влака и очевидно предизвикваше реакции у останалите пътници.

Наистина неприятно, без да искам да обидя някой. Тук говорим за елементарна хигиена. Как може да заемеш цяло купе, когато във влака има и правостоящи? Без да те е грижа, че внасяш смут и очевидно нещо не е наред. Такъв нихилизъм не бях виждал скоро.

Прикачихме се на теснолинейката за Монтана и адът свърши. Наистина е жалко за мен да изписвам тези думи, но реалността е такава. БДЖ издъхва, надявам се, че скоро това ще се промени, защото обожавам този тип транспорт, никога не съм се оплаквал от хората в държавната железница. Но влаковете…еми трябва да се подменят. Едва ли има човек, който да не го смята.

Големият шок не дойде от БДЖ, а от гледката, която се открива след Искърското дефиле. Първите селища след прекрасните скали, могат да донесат дори депресия. Някога чисти и спретнати, сега са тъжна гледка. На фона на прекрасна природа на Стара планина, се редят изоставени кооперации, порутени къщи и мизерни гари. Някога вероятно станцията на с. Владо Тричков е била приятна, прясно измазана, но днес това не е така.

Няма да крия, че да видиш необработена земя е тъжно. На мен поне не ми носи добри емоции. Аз лично знам как се обработва, защото като малък съм обръщал, засявал, вадил плодовете на труда и т.н. Знам, че за да бъде една земя обработена, трябват хора. А изглежда нашите зеселени места не са много заселени. Пустеят къщи, малко деца, училища затворени. Съжалявам, че звуча, като непоправим песимист, но това виждаха очите ми през прозореца на влака. Сгради с олющена мазилка, с прането на работницити към БДЖ, в ярък контраст на мъдрещия се встрани надпис „Прогрес АД“. Като някаква подигравка, предизвикваща неискрена усмивка. Защото не може да се усмихнеш, когато виждаш подочни гледки от държавата си.

Изобщо…толково постсоциализъм, примесен с неодемокрация видяха очите ми, че в главата ми се зародиха постепенно няколко тъмни страници от бъдещето на България. За всичко обвиняваме държавата, политиците, „онези“ и т.н. В следващия момент виждам как лелка хвърля банановата кора, от плода, който е яла, на пода в Централна гара и не последва никаква реакция от минувачите. Защото това е нормално! Нещо подобно се е превърнало в норма!? За Бога, къде живеем, какво правим? За това не са виновни политиците, да ме извиняват мразещите. За това сме си виновни ние, които хвърляме и мажем навсякъде, а след това виним „Чистота“. Така не се прави.

Какво да ви кажа…извинете ме за тъмнината и гнусотията, която ви предложих. Пътуването ми си беше много приятно, въпреки тези „подробности“. Искам да съм оптимист, нужен ми е стимул.

9 responses to “Релакс и нереласкични изводи през прозореца на влака

  1. The Red Witch ноември 9, 2009 в 1:16 pm

    Стимул…стимули, Руслане, има колкото искаш, стига да отвориш широко очи и наистина да ги видиш…стимул са малките дечица, които ти се усмихват на улицата, стимул е да получиш неочакван комплимент, стимул е да чуеш една добра новина по новините(да, все още ги има, добрите новини, де)… Ако ги нямаше тези дребни наглед неща, всички ние отдавна да сме се изселили от това място. Иначе, мога напълно да разбера какво си изпитал…Всеки път като пътувам с БДЖ до Унгария(просто защото с влак ми излиза доста по-евтино) преживявам същите емоции…ако не по-зле. Навсякъде изоставена земя, порутени къщи, покъртително бедни хора, мръсотия…За обстановката във влака няма да коментирам…Хората от БДЖ са мили и се стараят да направят пътуването в ужасния стар и потенциално опасен международен спален вагон колкото се може по-поносимо, но е трудно. Купетата са мръсни, ел. контактите не работят, кушетите са неудобни, ключалките като че ли подканват крадците да те навестят…ужас. Служителите от БДЖ в по-голямата си част са наистина мили, но това не може да компенсира кучешките условия във вагона. Всеки път като пътувам се моля на Бог да стигна жива и здрава, да не се запали вагона, да не дерайлира влака, да не стане нещо… А опастността е съвсем реална-разбрах, че вагоните са от 70те…и че за сега няма планове да се купят нови. Мога още мнооого да разказвам на тази тема…
    А за “държавата“ и хейтърите- съгласна съм с теб-ми то като ти се псува, все държавата ще псуваш. А забравяш най-важното-аз, ти, ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ДЪРЖАВАТА!

  2. Ruslan Trad ноември 9, 2009 в 1:35 pm

    Ще приема, че на на изток от Будапеща земята е в такова състояние…

  3. Bobi ноември 9, 2009 в 7:43 pm

    Здравейте. Темата ме грабва и няма начин да пропусна мнението си. Истина е, че пътуването през Искърския пролом, към „Резервата“, както по съвсем същата причина се нарича Северозападна България, непременно ни сблъсква с най-отрицателното на соца и падението му. Това е все едно да пътуваш през МК „Кремиковци“, където буквално всичко говори само едно – минало, грешки, проблеми. И същата е рецептата, по която нещата могат да се променят – нещата да бъдат изцяло закрити, изравнени из основи и всичко да се започне от начало. Но това не може да се направи рязко, защото върху тези основи все още има нещо, което не може да се зачеркне отведнъж. Как се препостроява изоснови къща, без да изкараш обитателите навън? Много трудно и бавно. Още повече ако очакваш самите тези обитатели да го направят.

    Пътуването през Сърбия ни сблъсква буквално със същото, защото там нещата са идентични, миналото и проблемите са практически идентични, прекосявайки западната ни граница почти прекрачваме във времената преди 10 години. Истината е, че преди не беше толкова зле, така порутено отвън и отвътре, в душите на хората, в региона между София и Ниш. А най-лошото е това, в което се е превърнал влакът, преди той не беше такъв, преди пътешествието през западната ни граница предлагаше един по-добър вид на железопътният транспорт отколкото вътрешният. Но нещата жестоко са се изменили, след като същият вече се използва почти изключително от контрабандисти и куфарни търговци на дребно. Дори по Искърския пролом вече се движат по-добри влакове, отколкото каубойският, който преминава западната граница – потрошаван до разпадане всеки път, за да се крият дребни контрабандни пратки и едва закърпван, за да бъде пуснат обратно, за нов погром. Преди всичко Сърбия трябва да влезе в ЕС, за да може нещата с тези земи да поемат твърдо своят път към по-добър вид.

  4. Ruslan Trad ноември 9, 2009 в 7:57 pm

    Толкова си обичам Северозападния край…тъжно ми е да гледам тези порутени и изоставени постройки. Лошото е, че самите хора не пазят…

  5. dala ноември 10, 2009 в 3:26 pm

    Прочетох статията оше в деня,като излезе и се въздържах да пиша…но темата е актуална и предизвиква размисъл
    За Дамата в купето на БДЖ-ами…то е и до елементарно възпитание,а и до-глоба.до наблюдение на служителите в железницата,та и до полицията
    Няма да забравя за пръв път,когато видях как един Господин реши,че трябва да уритира в парижкото метро…..свърши си работата той-от чакащите на перона никой нищо не каза-всеки извърна очи нагоре и си промрънка под носа-Суваж!Дивак.
    мъжът още се огащваще когато го потупваха по рамото хора,следящи за реда
    Това беше Само защото беше прескочил границата-беше Правил нещо неприлично,недопустимо…..той ще си отнесе и глоба-сто на сто!
    А иначе Клошарите-бездомници ,които спят из метрото също не ухаят приятно-но никой не ги закача…ако не минат общоприетата норма.Дори напротив-хора от организацията Саму-това са социални работници -минават ежедневно и ги обгрижват.раздават им кърпи,несесери с прибори за хигиена.Някои ги използват-други направо ги изхвърлят.Но и те са задължени да пазят чистота…
    Не знам дали знаеш,но още преди време кошчетата за боклук по най-голямото авеню-шанз елизе бяха махнати-от съображение за сигурност-за да не пъхне някой бомба.
    по това авеню минват ежедневно хиляди хора…..но е рядко да намериш хартийка дори.Постоянно вървят колите-метли.Едно такова отношение на честота,което Държаната налага те провокира и те кара ДА отвръщаш със същото….дори когато си клошар или временно изпаднал в нужда ,живеещ в палатка на улицата.
    Какво и е било на Дамата в купето?!-имала е сто на сто я някой златен зъб в устата си,я кръгли златни обици или гривни….ТЯ знае,че и боклук да остави след себе си НИКОЙ няма да и направи забележка.Ако някой нещастен пътник се осмели-веднага ще му се развика,че е расист и….потъпква правата на малцинствата.
    Защото-мое мнение-с присъединяването си към Еврпа ние по-скоро станахме малцинсто в собствената си Държава.Малцинство,чиито права и култура са без значение
    Така че….е хубаво да се приобщаваме вече ..към Общата картинка.Не трябва да ти прави впечатление това-нито Ароматната Дама,нито мръсотията,нито пустеещите земи…..Всичко е точно така,както Сме си го избрали да бъде.Сложи си розовите очила и се наслаждавай на факта ,че ВСЕ пак си Европеец и вече не ти се налага да висиш пред Посолствата за Виза….е!виж-ако искаш да работиш в чужбина -за сега ще се задоволиш само с РАЗРЕШЕНИТЕ професии
    Всеки път -всяка година си тръгвам от Родината с разбито сърце-всяка година отивам да се срещна с Приятели и намрам Непознати.така се променят хората-от немотията,от неуредиците,от липсата на подкрепа-осверепяват или ги обхваща очедушие …Думи като-Извинете,моля,Ако обичате….пребройте Колко пъти на ден ви се случва да ги чуете?!ВЕЧЕ!
    Обърка се българина….мисил че съ вулгарност и нагло държание ще стигне по-бързо и по-надалеч….А не е така!На запад-ако не се обърнеш към някой учтиво-не употребиш-Извинете че ви безпокоя…..и т.н-дори може и да не ти отговори
    Но така е…..от приказки за конфорта и правата на малцинствата-станахме дисконфортни и без права в собственната си страна…
    Надявам се още….понеже съм оптимист по душа-надявам се да се променят нещата..
    Дано!

  6. dala ноември 10, 2009 в 3:32 pm

    Само да добавя-тази година пътувах Пловдив- Първомай с БДЖ.Нова мотриса,супер чиста и модерна.Климатизирана.
    Всичко добре….докъто не се наложи да посетия тоалетната
    ОХ-сетих се сега пък за …едно изображение на страната ни-ама…карай!то беше покрито с черен хикс

  7. Selene ноември 15, 2009 в 8:55 am

    Обожавам да пътувам с влак. ВСИЧКИТЕ ми приятели ми се чудят на акъла, обясняват ми колко по-бързо се пътува с кола/автобус, но в тях се чувствам като затворена в консервена кутия, докато влакът е друго нещо. Но и аз вече се ужасявам от състоянието на влаковете. Помните сигурнто случая София-Кардам с подпаления влак. Моя колежка бее в купето, където лампата е паднала и подпалила пожара, беше с изгаряния само на ръката, но в потрес и дълго не идваше на лекции. В отговор БДГ решиха да купят нови вагони, така де стари, но рециклирани и се оказа, че са рециклирани през… 1996 г. Взети на безценица и някой прибрал разликата от парите в джоба си.
    Защо земите ни пустеят – защото когато селяните произведат продукция, не могат да я продадат. Мутрите прекупуват на безценица плодове и зеленчуци от далечни страни като Аржентина примерно и ги продават скъпо тук. Пречат на производителите да продават стоката си, защото е по-качествена, а не я изкупуват, защото е по-скъпа от шкартирания боклук, който продават на същата цена.
    Знам земеделци, които са товарили продукцията си на колите си и са се опитвали да я докарат до някой град и да я продадат, и са били пребивани и връщани. Обикновено се трупат около най-близкото шосе, надявайки се някой пътник да спре колата и да купи поне нещо. Един приятел беше минал така покрай някакви села преди две седмици и беше купил огромен чувал висококачествени картофи, каквито в никой от магазините не можем да намерим, за… 2 лева. Даже му ги били предложили за лев. о.О Хората бедстват, заробват се в дългове, за да купят семена, трудят се цяла година и после продукцията им изгнива. Затова и селата се обезлюдяват, а ние ядем боклуци.
    Да, държавата сме ние. И какво по-точно правим, за да повлияем на тази държава? Мрънкаме, ето какво. Ако някой сериозно се опита да промени нещо, му зе казва от околните „защо се захващаш, нищо не можеш да промениш„. И понеже единици се опитват нещо да променят, наистина не става.

  8. Андрей февруари 8, 2010 в 11:31 pm

    Много съм съгласен с всички констатации, но един от основните проблеми е и в хора като г-н Автора. Като малък сте обработвали земята – ами защо не го правите пак, ами седите на мръсно в София, което така или иначе явно не Ви се харесва. И на мен нем и харесва да гледам неконтролируемо заселване на града, в който съм роден, така че всички бихме били много щастливи, ако се върнете на село.

  9. Ruslan Trad февруари 8, 2010 в 11:33 pm

    Хора, кажете ми дали нещо аз бъркам или нещо подобно, но все още ли има хора,които не са разбрали,че съм от София и съм живял винаги в София? Хм…

    Поздрави, г-н Автора

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: