Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

В началото бе терорът

Нали знаете израза „едно си баба знае“? Аз по този начин за пореден път ще си кажа.

В днешно време  „тероризъм“ е може би една от най-преиначените думи в използвания от нас език. Мнозина четат за ислямския тероризъм, за екстремистите, които взривяват хотели и барове. Която и новинарска страница в интернет да отворите, ще видите поне една новина за извършен кървав атентат от ислямисти. Дотолкова тероризмът се обвързва с арабския свят, исляма и всичко свързано с тях, че за мнозина хора именно от арабите започва терора и през цялата им история само атентати са извършвали. Но монетата, както знаем, има две страни.

Както често се случва в историята, и този път тя си прави шега-интересен факт е, че много от днешните ислямски групировки взимат за пример как се прави един атентат, от своите противници – ционистките екстремистки групи, които действат на територията на Палестина още в началото на XX век, а  както ще стане по-ясно, техни клетки оперират и във Великобритания.

В своята книга „Близкият изток на сцената и зад кулисите“, Евгений Примаков пише за тероризма в Близкия изток:

В ролята на негов родоначалник очевидно може да бъде назована създадената през Втората световна война в Палестина организация ЛЕХИ (Лохамей Херут Исраел- от иврит „бойци за свобода на Израел“), оглавявана от Щерн (той беше убит през февруари 1942г. от английски полицай). След това ръководството на ЛЕХИ премина към триумвират, един от членовете на който беше бъдещият премиер на Израел И. Шамир (Ицхак Шамир, премиер на Израел през 1983-84 г. и 1986-92 г.). През 1944 г. ЛЕХИ организира покушение над върховния комисар на Палестина сър Роналд МакМичъл, а няколко месеца по-късно и убийството в Египет на бившия министър на колониите на Великобритания лорд Мойн. След края на Втората световна война през 1948 г., ЛЕХИ извърши и убийството на представителя на ООН, шведския дипломат Бернадот…

…Наред с ЛЕХИ съществуваше и друга терористична организация-„Ецел“ занесли в кухнята на хотел „Кинг Дейвид“, в едно от крилата на койта били разположени авглийските административни учреждения, два бидона от мляко, пълни с експлозиви (около 500 кг.). Вследствие на взрива 91 души са убити, ранените са 45-англичани, араби, евреи.“ стр. 29

Ако помислим, проявата на подобен терор не е толкова необичайна. Когато си бил жертва, лесна ставаш палач. Именно това се случва в Палестина и пристигналите евреи, гонени в цяла Европа. Консолидирането в подобни организации се наблудава при народи, в чието съзнание остава спомен от насилие, това е вид самосъхранение.По-натам Примаков споделя разговор между англичанина генерал Джон Глаб, създател на Арабския легион в Трансйордания, и офицер от  ционисткото движение „Хагана“:

„На думите на англичанина, че подялбата на населението на Израел поравно между евреи и араби може да създаде трудности, офицерът отговорил: „Трудностите са преодолими-няколко кръвопролития ще са достатъчни да се избавим от тях.“

През януари 1948г. в обществената градинка на Яфа, по това време населен с араби, избухва експлозия. Загиват 22-ма души. Но най-тежкото престъпление се извършва през нощта на 9 срещу 10 април 1948г. Екстремистите от ЛЕХИ и „Ецел“ устройват касапница в арабския град Дейр Ясин, намиращ се в покрайнините на Йерусалим, като са убити над 254 мирни жители.

Странното е, че най-лошото в цялата история не са просто кланетата, извършени от екстремисти. При проява на правосъдието, Израел често допуска грешки. Такъв пример е от октомври 1956 г., в навечерието на войната с Египет, когато израелски патрул разстрелва жители на арабското село Кафър Касим, разположено на територията на Израел, заради това, че са нарушили внезапно появилия се комендатски час. Съдът признава майор Мелинки и лейтенант Дехан за виновни в убийството на 43 жители на Кафър Касим и ги осъжда на 17 години затвор. Сержант Офер получава 15 години затвор за убийството на 41 араби. В началото на 1960 г. те са пуснати. Осъденият отделно бригадир на израелската армия Шадми, който издава заповедта „да не се проявява никаква сантименталност“, се отървава с глоба, оскверняваща паметта на загиналите, в рамер на 1 цент.

След тези действия, идва ред на палестинците. Отново жертвата става палач. Започват удари в Израел, взривове в дискотеки, барове и обществени места. От север Хизбуллах обстрелва израелската територия. По време на втората Интифада ( палестинското въстание) самоубийствените атентати (копирани от екстремистите в Шри Ланка) стават чести прояви на борба сред палестинците. Но въпреки това, този тероризъм остава на вътрешно ниво. Международния тероризъм възниква по-късно и не от територията на Палестина. Първата международна терористична организация е Ал-Кайда, която по време на Студената война се въоръжава от САЩ, за да противодейства на съветската армия в Афганистан.

Да посочим един интересен факт от близкоизточния тероризъм. Израелските екстремисти на Иргун и Щерн, дотолкова мразят Великобритания, че изпращат няколко клетки от свои хора на помощ на ИРА (Ирландска революционна армия). Това посочва Кристофър Андрю в книгата си „The Defense of the Realm, the Authorized History of MI5“, като се позовава на различни документи от този период.

Никой не проявява интерес към тероризма по това време. Периодът след Втората световна война е такъв, че има по-големи проблеми за разрешаване, според европейците. Дори подкрепата на екстремистите за ИРА, не пречи на Лондон „да не вижда“ какво се случва в Палестина. Дори вестниците са постни откъм материали. Това е в пълен контраст с днешната преса, която едва ли не чака новини за терористични актове. Темата носи пари и дивиденти. Но, ако не се познава, невежеството може да стане опасно.

Вярна, в днешно време тероризмът има ислямско лице. Работата на медиите би трябвало да бъде да показват всички мнения и страни. Често се забравят все още опериращите терористични групи в Европа, САЩ, Латинска Америка и Шри Ланка. Смятам, че ако се предават по-безпристрастно новините, хората ще могат по-лесно да разберат коя страна греши и коя не.

 

16 responses to “В началото бе терорът

  1. kanew ноември 5, 2009 в 11:25 pm

    „Remember, remember the fifth of November, The gunpowder treason and plot, I know of no reason Why the gunpowder treason Should ever be forgot“.
    Преди 404 години – 5 ноември 1605 година е хванат Гай Фокс и разкрит „барутния заговор“ за взривяване на английския парламент. На тази дата се изгаря чучолото на Гай, но се приема, че 5 ноември е международния ден на тероризма.
    А Евгени Примаков е резидент на КГБ в Египет и няма как да напише за други игри зад завесата. И Богомил Райнов има книга за ционизма.

  2. Ruslan Trad ноември 6, 2009 в 12:27 am

    Като се замислиш, в тази обстановка не е много лошо да си от КГБ, не мислиш ли? Имаш достъп до много повече. Дали е от КГБ е ДОСТА спорно, свикнали сме да слагаме този етикет на мнозина.

    Като начало, той е кореспондент на в-к „Правда“, независимо, че това е държавния вестник, не е нужно да си от КГБ. Примаков е дълги години посланик в арабски страни, като е и един от най-добрите арабисти, признати в цял свят.

    Личните му познанства с лидерите от Близкия изток- от Израел до С.Арабия, правят знанията му достоверни в един голям процент. Не мисля, че трябва да се пропускат подобни факти.

    Да не забравяме, че все пак СССР е една от страните, казали „да“ през 1948г., когато се гласува за създаването на Израел. Впрочем фактите, отнасящи се до атентатите на Иргун, Ецел, Щерн и ЛЕХИ, могат да се проверят с една малка справка в интернет.

  3. kanew ноември 6, 2009 в 10:50 am

    През 80-те години, по времето на Горбачов, Е.Примаков беше шеф на външното разузнаване на СССР.

  4. Ruslan Trad ноември 6, 2009 в 2:17 pm

    Което прави мемоарите му още по-ценни, като информация.

  5. militero септември 4, 2010 в 9:50 am

    „….атентатите на Иргун, Ецел, Щерн и ЛЕХИ….“

    Това са четири имена за две неща – Щерн=Лехи, Ецел=Иргун.

    В статията можеше да се прибавят някои неща – атентата в Бен Йехуда, Ма’але Аркабим, клането в Хеброн през 1929, клането в Сафед от същата година, бунтовете в Яфо от 1921, априлските бунтове на 1920 година, клането в Тверия от 1938.

    ИРА – Ирландска Републиканска (не революционна) Армия.

    Излиза че за убийство на цивилни в Израел те пращат в затвора, а за убийство на евреи човек получава медал. http://www.haaretz.com/news/assad-awards-convicted-murderer-kuntar-syria-s-highest-medal-1.258115

    Първия самоубийствен атентат на Тамилските Тигри е през 1987 година. Преди това в Израел е имало вече редица камикадзета. Но, да, Тигрите също не са особено приятни, дано наистина се окаже, че повече никой няма да ги чуе.

    Днес тероризмът има основно ислямистко лице, не ислямско. И доказателство са стотиците хиляди убити мюсюлмани от ислямисти. Това е и най-голямата им жертва. В Ирак за 7 години – 100,000. Разликата между ирландския, тамилския и баския тероризъм и ислямизма е, че регионалните движения няма потенциал да се разрастнат. Те са регионално и етнически обособени и имат краткосрочна и ясна цел. След падането на комунизма ислямизмът е единствената идеология, която има международен потенциал. Също така няма и такова нещо като пан-ирландизъм, пан-тамилизъм и пан-баскизъм, докато ислямисткото, уахабистко тълкуване на пан-ислямизма е изключително опасно. Истинските последователи на тази идеология не са някакви шейхове, а хитри, фанатични и организирани водачи като Мохамед Омар, наложил една от най-жестоките форми на държавен ислямизъм.
    Дори в България се прокрадва саудитското влияние, така както вече добре е пуснало корени в иначе светска, пиянска и купонджийска Босна.
    От една страна най-големите участници в т.нар. Война срещу тероризма са Пакистан, Индонезия, Турция, Египет, Йордания и Ирак. От друга (за съжаление) светските режими в мюсюлманския свят губят все повече популярност, а ислямската идентичност отдавна е често срещана в Турция, Египет, че дори и Западна Европа.

    Още нещо
    „….Първата международна терористична организация е Ал-Кайда, която по време на Студената война се въоръжава от САЩ, за да противодейства на съветската армия в Афганистан…..“

    Тогава все още не е имало ал-Кайда, но често муджахидините от цял свят, обучени и въоръжени от ЦРУ за война с комунягите се оказват по-късно в редиците на ал-Кайда. Но ал-Кайда, муджахидините и талибаните са три отделни неща.

    • Ruslan Trad септември 5, 2010 в 3:52 pm

      Добре,Бернард.Гуруто на военната техника,защитника на демокрация по света. Ще си взема бележки и ще прочета книгите пак, за да открия Истината.

    • militero септември 5, 2010 в 4:35 pm

      Добре, де, с подигравки не се стига до никъде. Никой не ти говори за АК, това е в общи линии по темата на статията ти. Ето нещо, което сигурно е ново за теб „Идеите, които защитава блогът са: ислямът и ислямизмът не са едно и също“🙂

    • Ruslan Trad септември 5, 2010 в 5:18 pm

      Оставям те да си говориш сам, така или иначе няма смисъл,защото диспут няма, а монолог и вадене на линкове. Айде приятно писане.

    • militero септември 5, 2010 в 11:22 pm

      И какво – това ли е отговора? „Под нивото си ми“?🙂 Е, не е нужно да се присмиваш и подиграваш на всяко мнение, което не съвпада с твоето.

    • Ruslan Trad септември 5, 2010 в 11:58 pm

      Не само не съвпада. Няма проблем с това- изобщо не ми дреме дали съвпада с моето, а че си чешаме много работи. Еми няма да се убедим, определено няма да стане.

  6. Роберт Леви септември 6, 2010 в 12:57 am

    Излиза, че няма нужда да коментираме. Или могат да коментират само анти-израелски настроени хора? Тогава защо не баннеш мен и Бери и да приключим.
    Между другото, преди Ал Кайда има една организация, kоято се казва Черен септември – крило на ООП. Да окървавиш Олимпийските игри – е, Аталлах Хана може да го нарече „свят дълг“, но си е тероризъм. И „Черен септември“ не са ислямисти.

    • Ruslan Trad септември 6, 2010 в 1:46 am

      Отново не си прав. Имат право да коментират всички,без драматизъм. Просто аз отказвам да говоря вече,защото говоря със стената. Задръжте си истината,не ми трябва.

    • militero септември 6, 2010 в 4:13 am

      За да спреш да говориш първо трябва да си почнал. Присмя се още на първия ми коментар, без да се обосновеш, отказа да отговориш, добре, но не казвай, че аз съм стената. Имаше няколко грешки, поправих ги, какъв е проблема?🙂

    • Ruslan Trad септември 6, 2010 в 11:32 am

      Виж сега,няма какво да ти говоря. За теб истината е много различна от моята. Не виждам смисъл да започвам да те убеждавам в нещо, което ти смяташ за лъжа до мозъка на костити си.

    • militero септември 6, 2010 в 1:27 pm

      А според мен изобщо не си прочел написаното.🙂 Има неща, които не са мнение, а факт, те не подлежат на спор. Има мнения, които са общи. И коя е тази лъжа, която смятам за такава до мозъка на костите си? Айде, де, прочети все пак.🙂

    • Ruslan Trad септември 6, 2010 в 11:09 pm

      Приеми извиненията ми тогава.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: