Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Чувството как един свят от II век излиза изпод ръцете ти

В неделя по принцип се отдавам на размисъл и нищоправене. Днес цял ден си спомнях за археологическата експедиция, в която участвах и реших да споделя и с вас онези дни.

Бяхме в 11 клас в НГДЕК, идваше лятото. Преди да завършим ни бяха съобщили, че гимназията възнамерява да върне археологическите практики и експедиции от миналото, като в момента се подготвяла първата група от много години насам. Беше 2005 г. , лятото преди 12 клас. Аз и мои съученици решихме, че идеята е прекрасна, а учителят ни по история, който водеше и профила ни – Митко Делев, реши, че ще се отрази добре и на самата гимназия, като цяло.

Тогава не знаех други ученически групи да са ходили на подобни експедиции. Взимаха главно студенти по археология. НГДЕК имаше традиция в това отношение, тъй като възпитаниците й в 10 клас изучаваха антична култура(любим мой предмет, преподаван от великия преподавател Огнян Радев).

Бе сформирана група, вече не помня колко точно бяхме в началото, тъй като след това дойдоха още няколко души, а други си тръгнаха. В началото на август 2005г. потеглихме. Обектът беше неразкопана част от античното римско селище Абритус (Abrittus).

Решихме, че ще е по-авантюристично, ако пътуваме с влак от София до Русе и след това към Разград, където беше обектът. За тези, които ще възразят, че е прекалено дълго, ще кажа- да,дълго е (по дяволите!), но е прекрасно, като емоция. Пихме  бира, разказвахме си истории. От Русе потеглихме с друг влак до Разград. А на гарата там…Нека се опитам да ви представя как изглеждахме и колко смешно ни стана след това, като пристигнахме в Разград. С ръка на сърцето мога да споделя, че изглеждахме, като разглезени софиянчета. Слизайки от влака, ни смятахме, че сега ще ни посрещнат и т.н. Не…ако не знаете, гарата на Разград не се намира в Разград. Тя е отделена и до нея се стига с транспорт, в случая чакахме едно бусче, което ни откара до общежитията, където отседнахме до края на експедицията на 20 август.

Не мога да ви опиша възбудата за нас от факта, че се намирахме вече до обекта, че ни очакват разкопки. Знанието, че ще открием един нов свят изпод ръцете ни, правеше атмосферата вълшебна, без да преувеличавам.

Настанихме се, разбирайки, че няма топла вода. Всъщност разбрахме, че на горния етаж има, но тъй като не питахме охраната по-рано, използвахме благото на топлината едва след 15 август. А пристигнахме на 1-ви…Преди да ви покажа малкото запазени снимки от обекта, ще ви разкажа как минаваха дните ни.

Всеки ден ставахме рано (освен, ако не валеше), оправяхме се (със студената вода) и се събирахме пред общежитията, където Митко Делев ни очакваше и потегляхме с бусче до обекта „Абритус“. Там се разпределяхме: момичетата чистеха и обработваха намерените артефакти, а момчетата копаеха и извозваха пръстта. Отговорникът на обекта беше постоянно с нас, откъдето научих доста от археологическия хумор, но това е друга тема. Работехме до 14:00 средно, зависи от състоянието на разкопките. След това се прибирахме, почивахме, а щом станехме или се впускахме да играем FIFA в местния компютърен клуб, или хапвахме пица. Често играехме баскетбол на игрището зад общежитията.

Понякога си правехме екскурзии извън Разград – успяхме да обиколим целият район, като посетихме и други групи, разкопаващи обекти, също наши приятели и съученици. Пътувахме до Шабла, разкопките на Калиакра, Варна, Исперих и околностите.

Една вечер учителят ни Митко Делев реши, че е добра идея да разпуснем в околностите на Разград, на 12 км приблизително. Местността беше красива, имаше изградени беседки за туристи. Напазарувахме шишчета, пържоли, бира, царевица, салати, взехме и касетофон. Направихме си прекрасна скара, а царевизата изпекохме на жар с масло. М-м-м-да! Прекрасен вкус! Беше станало късно.Нямаше коли. Как да се върнем, освен пеша. Събрахме си нещата, строихме се, взехме касетофона и напред през тъмната гора. 12 км. пеша, докато звучеше Боб Марли. Едва ли мога да опиша настроението! Вицове, забавление и страхотна музика. Това бяха най-прекрасните дни.

Не мога да ви опиша чувството да си пионер, да знаеш, че преди теб не е правено от години. Да си част от екип, разкриващ забравен свят- прекрасно е!

razkopki 1На тази снимки се виждаме почти всички участници. Така изглеждаше обектът няколко дни, след като пристигнахме. В началото беше просто една полянка. Впоследствие започнаха да се виждат пластовете : най-горният изпъстрен с останки от славянски землянки, обиталища на прабългари; най-долният беше римският, всъщност това, което търсехме – вила, изградена през II-III век, невероятна, дори днес!

Ще спомена нещо интересно. В „Абритус“ има открит Лапидарий, възтановка на крепостта, обграждала древното селище. То е с голямо значение в миналото, тъй като е било гранично за империята. В Лапидария пробвах една легионерска броня, с щит и меч, както си му е редът. Не мога да си представя как се изминават по 35 км. на ден с това чудо.

За историята на обекта, може да прочетете добра статия в Wikipedia.

razkopki 2Екипът от ученици разработва разкопаният обект. След като сме унищожили няколко артефакта (но това да си остане между нас!), трябва да обработим все пак нещо. Във ваничките се събираха всички намерени предмети- от обеци, игли и бижута до керемиди, подови настилки и останки от храна. Много често намирахме кокали, разхвърляни по пода. Много типично за землянките е, че са изпълнени с подобни красоти. На снимката ясно си личат отделни помещения.

razkopki 3Това беше един прекрасен момент! Археолозите присъстваха на нашата работа, защото бяхме открили важна стена на къща от прабългарския период. В стената имаше оставена преди векове шнола, вероятно от някоя знатна особа, тъй като беше прекрасно украсена. Гордея се, че точно аз я намерих, затова седях над тримата ми съученици, както виждате на снимката. Да не преча, не друго!

razkopki 4Ето ни всички дебили и историкът, и наш учител, Митко Делев, заедно с археолозите. Снимка, която много обичам и винаги ще помня. Това беше към края. Вече бяхме разкопали голяма част от вилата, чиито основи се виждат зад нас.

Това са прекрасни спомени. След нас, на другата година, пристигнаха още ученици от НГДЕК, което стана отново практика. Горд съм, че участвах в този поинерски екип, с който прекарах едни от най-незабравимите си дни.

Надявам се, че сте усетили поне малко от чувството, което аз изпитах! Сега, извинете ме, но ставам, за да се чуя с хората от снимките!

6 responses to “Чувството как един свят от II век излиза изпод ръцете ти

  1. Лита ноември 2, 2009 в 1:08 am

    чудесна е царевица с масло на жар🙂 понякога я увивам във фолио, а понякога без😉
    предполагам, че е било незабравимо изживяване🙂
    като дете си мечтаех да стана археолог😉 след време прецених че не е за мен тая работа, макар и до сега да ми се вижда много вълнуваща – поне мога да си чета книги за археолози и разкопки😉

  2. Morsky ноември 2, 2009 в 1:23 pm

    Беше уникално…Преживяване, което се случва ведъж в живота. Сега като го четох това се сетих за лафа „Дай си и другата ръка“ „Не мога.. няма да успея“😀

  3. Ruslan Trad ноември 2, 2009 в 1:53 pm

    Хахах, да! Уникална реплика, жалко,че не се знае от всички😛

  4. Петьо ноември 3, 2009 в 2:13 pm

    Ау как ти завиждам😀 Аз обаче бих си присвоил нещо от разкопките..който си го намери, за него си е ..затова по-добре да не ходя на такива мероприятия. Между другото, тоя господин с червено-розовата риза, който очевиднo ви командори е като клонинг на баща ми..същото телосложение, начин на обличане и всичко..само лицето е друго😀

  5. Pingback: Историческото наследство има нужда от помощ « #Intidar

  6. Митко Делев май 11, 2010 в 5:42 pm

    E, Руслане, наистина беше страхотно… Много страхотно… Умили ме!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: