Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Има ли връзка между атентатите в Ирак и Пакистан?

Последните дни бяха белязани от два кървави атентата- в Багдад и пакистанския град Пешавар. Между двата атентата има връзка, която е доста плашеща.

Макар иракският премиер Нури ал-Малики да нарочи Сирия, когато през август месец тази година загинаха над 95 души, истината според мен е съвсем друга. Търканията между Ирак и Сирия са известни от много време, още преди Ал-Малики да стане премиер. Интересен факт от миналото му е, че самият той е живял в Дамаск по времето на Саддам Хюсеин.

Но атентатите в Багдад, като последният отне живота на над 160 невинни иракчани, носи почерка на Ал-Кайда. Атаките стават в район, който е пъстро населен и много конфликтен. Разприте между шиити и сунити водят до дестабилизация на страната и нарастване на напрежението. Ал-Кайда, групировка, която изповядва принципите на уахабизма е абсолютно настроена срещу шиизма и арабските правителства, които са смятани за про-западни и „предателски“. Събитията в Пакистан, свързани с талибаните и Ал-Кайда в частност, доказват общия характер на атаките, осъществени по почти един и същи начин. Но защо мюсюлмани избиват мюсюлмани?

За да се осмислят тези факти, трябва да се обърне внимание на течението, разпространявано от Саудитска Арабия, уахабизма. Тази строга версия на сунитския ислям,. от богословската школа на Ханбал постепенно обхваща по-големи територии, организации и влияние. Уви, едва когато най-яркия пример на уахабизма, Ал-Кайда, извърши своите атентати срещу Западния свят, специалистите започнаха да обръщат отново внимание на това учение. Казвам „отново“, тъй като в началото на XX век британските дипломати са знаели много добре какво става в новосъздадената С.Арабия. Изведнъж интересът изчезва, уахабизмът се скрива за очите на Запада…до 11 септември 2001г.

Ето защо е добре да се изложат някои факти за него. Течението е създадено от Мухаммад ибн Абд ал-Уахаб (1703-1792). Той следва насоките, дадени от ислямския мислител от Средновековието Ибн Таймия. За привържениците на сунитския ислям, тълкуванията на Корана (т.нар „иджтихад“), са забранени още от края на X век. Според Ал-Уахаб обаче, в исляма са навлезли твърде много синкретизъм и чужди религиозни практики, поради което състоянието на религията се е влошило.

Според уахабитите трябва да стане прочистване „отвътре“ на религията, преди да бъде защитена „отвън“. Ето защо убийството на други мюсюлмани не е забранено. За да успее доктрината на Ал-Уахаб е нужен съюз. Тук идва ролята на династията Ас-Сауд, която дава политическата подкрепа, резултата на която виждаме днес. Според доктрината на уахабизма не съществува друг вид джихад, освен войнственият, което е в противоречие с Корана и ортодоксалния ислям.

В лицето на арабските режими, организации, като Ал-Кайда, виждат предатели на религията. Това е и отговорът на въпроса защо се случват тези атентати в страни, които са почти изцяло мюсюлмански, т.е. правоверни. Управлението в Ирак и Пакистан отдавна е под прицел на различни групировки, които целят дестабилизация на района. Освен, че са подържани от САЩ, те са пуснали дълбоки корени в обществото, което се бори срещу талибаните и фундаментализма от над половин век.

Грешно е да се смята, че обществата в арабските или ислямските страни, подкрепят фундаменталиски групи. Напротив, тези общества за заплашвани, тероризирани от ислямистите. Много са случаите на отвлечени малки деца, обучавани след това за самоубийци. Едно брутално и ужасно престъпление спрямо религията. Поднаването на тези факти спомага за откриването на връзките между последните кървави и брутални атаки.

С право Ал-Кайда бе нарочена за извършител на атаките в Багдад. тяхната цел е да бъде сплашена обществеността, за да изпадне в криза сегашното откровенно про-западно правителство в Ирак. Можем да търсим реалната връзка и с атентата в Пешавар, извършен в страна, която също е с про-западно управление, дирижирано от САЩ. Важен факт е, че Пакистан отдавна се бори с групите на талибаните, тероризиращи местното население в северната част на страната. Още по-голямо доказателство за връзката между последните атентати в района на Ирак, Пакистан и Афганистан е и атаката на талибаните над сградата на ООН в Кабул,  дошла веднага след събитията в съседен Пакистан. Това е дръзко предизвикателство към управляващите дали те могат да се задържат на поста си, и дали те могат да се справят със ситуацията.

Остава да се запитаме-какво следва? Пакистан трябва да направи всичко възможно, за да се пребори с партизанските методи на Ал-Кайда и талибаните, докато Ирак се нуждае от правилното решение за намирането на  баланса между сунити и шиити, жизненоважен, както за контрол над атаките, така и за стабилността на страната. Трябва да се разбере, че борбата срещу тероризма не е единствено инициатива на западния свят, напротив, той нанася най-големи щети на мюсюлманското общество и страните, в които се развива. Това е истинска война, в която често липсват правила и ясни понятия.

5 responses to “Има ли връзка между атентатите в Ирак и Пакистан?

  1. UZUMAKI октомври 29, 2009 в 2:10 am

    Любопитна публикация. И много противоречива тема.

  2. Bernard Sidi януари 9, 2010 в 2:39 am

    Добра тема, Руслан. Абсолютно съм съгласен с теб. Чисто от религиозна гледна точка разликите в различните течения ми е леко мъгла, но мога да дам на другите читатели практическите проявления на тези различия.
    Завърза се една интересна паяжина в тази тема от няколко държави. Ето и още малко по темата.

    Талибаните идват на власт в Афганистан след кървавата гражданска война от началото на 90-те, макар тази война в Афганистан да не е спирала последните 50 години. В тази гражданска война бившите муджахидини(борили се срещу „безбожниците“ от СССР) са се борели за територия, наркопазар, изобщо типична феодална гражданска война в страна, която никога в историята си не е имала централна власт. Повреме на войната със СССР муджахидините(които са били разнородна група, обединена от общ враг в лицето на Москва) са се борили срещу руснаците и правителството в Кабул и са имали помощта на САЩ, Пакистан и др.. Талибаните обаче се качват на власт с помощта главно на Саудитска Арабия и Пакистан(чийто тайни служби са пословични в този регион). За талибаните е хубаво да се спомене, че са основно от пущунския етнос, който е мнозинство в Афганистан, както и в северен Пакистан. Тъй като държавните граници и националното чувство в този регион отстъпва на племенните и регионалните отношения границата между талибанското полит-религиозно движение и пущунския национализъм(сепаратизъм, тероризъм) все повече се размива. След 2001 северен Пакистан стана арена на кървави атентати. На извършителите може да се гледа по два начина – като на талибани, целящи да наложат възгледите си на определен регион и като на пущуни, които живят от двете страни на афгано-пакистанската граница. Днешно време се размива разликата между пущунския сепаратист и партизанина-талибан. Затова и пакистанска помощ за талибаните бързо се изпари след 2001-ва – проблема беше пренесен в техния заден двор.

    С идването си на власт през 90-те години талибаните така и не успяват да наложат централизирана власт на тази изстрадала страна. В северната част се образува бастион на анти-талибанските сили, известни като Северния Съюз. Северния съюз е нееднородна конфедерация – съставляват я разнообразни групировки, регионални феодали, военни, политически и религиозни лидери, като ги обединява общия враг – талибаните и властта в Кабул. Ситуацията съвсем не е чужда за страна, а и региона – интересите се менят бързо, приятелите също. Хората от Северния Съюз са били единни по съветско време, моментално след това почват война помежду си, след идването на талибаните се обединяват срещу тях, след падането им отново почват ограничени кампании един срещу друг. Омагьосан кръг от насилие и борби.

    Освен на икономическа, регионална и религиозна основа делението в Афганистан е и на етническа – на север присъстват компактни малцинства от тюркски и монголски народи. Враждата между талибани и Северния Съюз може да се разглежда и като борба за власт и територия, и като междуетническа вражда. Талибаните са предимно пущуни, а Северния Съюз е съставен предимно от останалите малцинства на страната – таджики, узбеки, хазарейци(да не се бърка с тюркското племе хазари). Трудно е да се сложи ясно чертата между политическите, религиозните, феодалните и етническите конфликти. Просто няма точна класификация, универсална формула или правило.

    Интересното за Северния Съюз е, че поради нехомогенността си получава подкрепа от много и много различни държави – САЩ, Великобритания, Иран, Русия, Индия, Турция, централноазиатските бивши съветски републики и други. Всяка държава подкрепя конкретна групо от иначе разнородния съюз, като причините са различни – геополитически, идеологически, етнически(някои от малцинствата са „гранични“).

    Едно от нещата, които Руслан каза трябва да се подчертае силно – от мюсюлманския тероризъм страдат най-вече мюсюлмани. Броя на загиналите хора в Пакистан и Ирак от самоубийствени атентати надхвърля стократно броя на загиналите западняци.

  3. Мърайа август 2, 2010 в 2:40 am

    Само дето Абдул Уахаб не е основал никаква група наречена по-късно ‘уахабити’,чети история преди да публикуваш измислици!На българите не им трябват още извъртени факти от Исляма.

  4. Ruslan Trad август 2, 2010 в 11:48 am

    Хаха, смешно е това. Аз съм последният човек,който ще показва „извъртени“ факти. А уахабитите започват именно от Уахаб и след това договора между неговите последователи и кралското семейство на Сауд.

    Чел съм история,спокойно. И знам каква напаст за исляма е уахабизма.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: