Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Така и не се научихме да вървим напред!

Вчера, разхождам се по пазара в квартал „Иван Вазов“ и чувам следния разговор, воден на достатъчно висок тон, за да не остане скрит за няколко сергии наоколо.

„-Партията ми взе всичко! Ега ти, б*х тая държава!“

Разговорът беше за това, че преди същият този човек е бил спортист, живеещ в тогава новите блокове на София, а сега продава домати на пазара. Та колегите му спореха с него, защото не бяха съгласни с изявленията му. ОК, ядосан е на някой, но това определено не е Партията. Защото до 1990 г. е бил спортист, а сега продавач.

Та искам да питам нещо. Защо още се говори за тази Партия, аджеба!? 20 години подред медии и политици си играят някаква накратко казана „лицемерна игра“. По вестниците и всякакви медии се казва: „Не трябва да се говори повече за комунизма, той е отминал.“ Малко по-късно пък четем: „Сбогом,10-ти!

Вижте, разбирам, че е печелившо да се говори срещу миналото, да се плюе и храчи без салфетки, но трябва да се знае, че това се изтърква. Поредицата, посветена на прехода, е добра. Показва кирливите ризи на т.нар „демократична промяна“. Има хубави статии, но отново напомня за онзи период, към който много българи са алергични. Ще стане ли ясно вече какво се иска от народа – да забравя или не?

В този ред на мисли трябва да помислим и върху нещо друго -промяната. За каква промяна иде реч? Същите, които едно време са били в Партията, днес въртят държавната политика. Едни и същи лица (включвам и Бойко Борисов, тъй като освен, че е бил охрана на властта, днес прилага някои методи, позабравени от хейтърите, пръкнали се след 1990г.) управлят и днес, но сменили цвета, за да оцелеят. 1990 или 1997 -какво промениха тези дати в България и политическото родно пространство?

Интересно ми е докога старите играчи ще обременяват по-младото поколение с незнанието какво да правят с властта, дадена им от народа. Смятам, че е крайно време да спрат статии, поредици, книги и т.н. материали, свързани с червеното минало на страната, защото мазалото става пълно. За съжаление и България страда от синдрома на всички бивши соц-републики. Така и не се научихме да вървим напред!

2 responses to “Така и не се научихме да вървим напред!

  1. Великов октомври 28, 2009 в 1:10 am

    Господине, вашите призиви могат и да звучат много умно за вас самия, но това вероятно е поради това, че вие съществувате в някаква паралелна вселена, както се вижда и от блога ви.
    Истината те, че българите знаят твърде малко за престъпленията на комунистите и именно комунистите и такива умници като вас, които мислят, че са много модерни с техните призиви за позитивно мислене, имат интерес да не се говори за престъпните партии БКП и БСП.
    А вие, ако въобще сте израстнал в България и ако въобще сте на възраст да помните дори малко от това мрачно минало, недейте да се бъркате в неща, които не разбирате с вашите псевдоинтелектуални „размишления“.

  2. Ruslan Trad октомври 28, 2009 в 10:54 am

    Ето, за хейтъри говорим, и се появяват🙂 Сега, ако може не ми мърсете блога, а разглеждайте псевдо-демократичните си възгледи другаде, тъй като тук определено не са приети.

    П.С. Четете по-внимателно, не съм комунист, тъй като това е в контраст на възгледите ми, затова бъдете по-внимателен с разни определения.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: