Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Животът не е нито цел,нито средство.Той е право.

Спомени от миналото.

Животът е цел. Животът трябва да е цел на всеки индивид, без тази цел всяко земно благо не би имало смисъл. И тук в този ред на мисли ще се запитаме: Какво е смисълът на самия живот? Защо трябва да има смисъл? Поглеждайки към етическите доктрини, преценявайки през призмата „смисъл на човешкия живот“ , ще разберем , че колкото и да се различават те са единни в едно – опитват се да образуват един общ смисъл за всички. Хората са различни, всеки има собствен живот и той по нормалните природни закони трябва да бъде изживян. Затова една от най-големите претенции на етиката е да предложи универсална „рецепта за живеене“. Много прав е Пико делла Мирандола в речта си „За достойнството на човека“ , че едно от най-големите блага е живеенето , не съществуването, подчинено на простите материални блага, а живеенето, основаващо се на метафизичното, онова, което е „отвъд“. Защото човек, ако се осланя единствено на физичното , то неизбежно ще рухне,както би се съборила кула от карти.

Един небрежен повей , закачка на капризната съдба и човек пропада в лоното на отчаянието. Затова индивидът , обект на изучаване на толкова велики хуманисти, трябва да има цел на живота си. Великият Хайнрих Хайне(1797 -1856) изказва мисълта си , насочвайки ни към идеята, че, за да се живее са нужни средства. Но не онези средства, които мнозина биха използвали , за да са живи – не пари, не компании и милиони; тези хора не живеят-те съществуват. За да си жив , трябва да имаш духовен смисъл на живота си.

Смисълът,като такъв е трансцедентен на съществуването, той противостои не само времево, пространствено , но и същностно. Типична черта на човек е преклонността му към вещите. Сами по себе си те, заедно с причинната редица, на което човешкото същество е подчинено, определят битието му. Човек самополага смисъла на собствения си живот и постигането на този смисъл , като цел на същия този живот. Така човек неимоверно влага в битието си една телеология. В случая това трябва да е по-важното за индивида , защото се интересува от целта на своето, на живота си. Мисля, че така както всеки един въпрос има един единствен отговор-верният, то така и всеки един отделен живот има един смисъл. И смятам,че той не се дава , а се търси.“ Смисълът на живота е най-неотложният въпрос“, това е убеждението на Албер Камю и само заради този въпрос, заради търсенето на отговора е най малкато причинност човек да има право да живее.Всеки има възможност да открие себе си. С какви средства никой не може да заповяда, и с каква цел ще осмисли правото си, решава сам човек.

Ако някой попита – Добре, а кой живот е щастливият?,то отговорът е казан още преди векове от Луций Аней Сенека в съчинението му „За щастливият живот“ :“… щастлив е човекът, способен на правилна преценка, щастлив е човекът, който е доволен от настоящето независимо какво е то…“. Все пак човек използва правото си на живот субектимно, по лична преценка. И ако психологът Семьон Франк е прав в изказването си,че „да намериш абсолютното благо,трябва да се откажеш от… абсолютното“ , то трябва да решим – няма абсолютна истина в мненията за правото и целта. И ако някой утре си каже , че е безсмислено да се живее, че защо му е това право, след като не получава нищо от това „живеене“,то ще му отговоря: Както казват старите французи – „Fais ce que dois,advienne ce que pourra“ , „Прави каквото трябва, другото ще дойде само“. Човек не трябва да се откъсва от вътрешното си „аз“ , не трябва да си в дисхармония със себе си. А боя се, точно това е приоритет на модерното общество.

Днес хората все повече се откъсват от себе си, все повече някой друг решава дали „този“ ще живее или има има право на живот. Щом сме създадени, щом Бог – за тези , които вярват -е решил всеки да живее, то кои сме ние , че да пренебрегваме това право?

5 responses to “Животът не е нито цел,нито средство.Той е право.

  1. Илко октомври 12, 2009 в 8:17 pm

    Интересна тема !!! Ще започна с една мисъл: „Не е важно какво знаеш, важно е какво осъзнаваш !“. Работейки по своята кника „От тайните на древността“, анализирайки много информация предоставена от древните учители осъзнах, че има един единствен природен закон, на който всички ние сме подчинени. Животът е училище и ако не научим поредния природен урок, не може да преминем напред в своята еволюция. Така неусетно книгата, която пиша се превърна в „Компедиум“. Ще се опитам накратко да представя мнението си по темата. Най-важното в този живот е да не забравяме, че започваме своя живот винаги от „Единното цяло“.Ако забравим „единното цяло“ ние оставаме в ниските нива на собствената си еволюция. Какво имам предвид под „Единно цяло“. Когато яйцеклетката се оплоди, тя започва да разраства, да прилича на единно кълбо от клетки. След определено време от това единно цяло постепенно се оформя плода и се ражда човек по образ и подобие на Бог. Когато детето се роди, то е много свързано с единното цяло ( племе, род ). За бебчето всички (мама, тате, баба, дядо и роднини у дома) се грижат, защото ако бебето остане само, то ще загине. Трябва да бъде нахранено, облечено, стоплено……….С времето детето порасва……….и накрая стига до смъртта. Свързва се с Божественото. Ако погледнем историята ще видим, че и тук човечеството започва от единното цяло. Племето в първобитно общинния строй. След време идва робовладелския, феодалния, а сега света се намира тъй наречената демокрация. Какво ще рече демокрация ? Хората се събират на групи, обсъждат своите проблем, помагат си взаимно. Това много точно се вижда при хора страдащи от тежко заболяване, които събирайки се, разказвайки за своите проблеми и нещастие успяват да съберат сили и да продалжът да се борят с болестта. Демокрацията бих сравнил с момента на раждане, когато човек първо поема въздух, след това издишва…… и така до последния дъх. Това ще рече, че човек щом взема, трябва и да дава. Най-често посочвания пример по темата за единното цяло е полиомиелитът през 30-40 години на 20 век – епидемия в САЩ.
    През 1929 г. икономиката на САЩ е в криза. Страната е в депресия, а икономическото бедствие както казват те „ни е парализирало“.Полиомиелитната епидемия е олицетворение на парализирания дух на американския народ. Тъй като децата са най-податливи да поемат енергията на племето, те се оказват най-уязвими. Когато племето е обхванато от страх, тази енергия се предава на децата. Чувството за икономическа „парализа“ било толкова силно, че американците избрали президент, парализиран след прекаран полиомиелит. Франклин Рузвелт е бил живия символ на физическата немощ и на несломимия дух. Разбира се други уроци са : „Силата на взаимоотношенията“, „Силата на личността“, „Силата на емоцията“, „Силата на волята“, „Силата на ума“. Не научим ли своите уроци, всичко губи смисъл. Майката земя е символ на „Всичко е едно цяло“. Войните са най-тъпото нещо, което желаят някои политици.
    Темата е необятна :)))))Много може да се пише. Важно е да осъзнаем правилното значение на живота и да се научим да живеем своя живот..

  2. Кажи ми да ти кажа октомври 13, 2009 в 12:13 am

    Това, което си описал е… вярно, но кратко. Поне на мен ми се стори така. Темата наистина е необятна и може много да се пише, а ти си смесил една камара чужди цитати с твои обяснения. Това само ме кара да искам още🙂 Относно духовния смисъл на живота – couldn’t agree more…Колкото повече се стремим към добър живот толкова повече поробваме себе си в някакви стереотипи и изисквания на обществото. Лошо е, че все по-малко хора се стремят към истински, духовен живот.

  3. muiiio октомври 13, 2009 в 11:33 pm

    Такава ни е културата. Странно, но много хора мислят, че материалната собственост и личното щастие са обвързани. И това не е защото така им идва отвътре, а защото всички изживяваме едно вечно сравнение – по принцип в хората е заложено това да се стремят към по-високо ниво на щастие. И се получава така, че в момента, в който обществото приема материалното благо за лицето на щастието, всеки се стреми към повече. И така, дори без някой да ти заяви в лицето „ти не си щастлив, защото си беден“, ти го усещаш.

    Темата наистина е всеобхватна… ще се получи цял труд, ако седнем да я нищим. Май ще е по-добре да се съберем на бира/вино с някой лаптоп и да спретнем нещо сериозно🙂

  4. terameeting октомври 16, 2009 в 4:34 am

    Полностью согласна!

  5. нямаНуждаОтПредставяне октомври 19, 2009 в 12:59 am

    Животът е чувство.. преодоляване , борба ,воля.
    Защото и цветята съществуват само като дишат.
    Животът е психика, животът е избор … животът е оцеляване.
    Животът е право до толкова колкото никой няма право да отнема нечии живот и никой няма право да налага принципите си през каква призма някой да изживее живота си .
    Живота е част от вечността .. хубаво е написано по-горе за цялото. Но се замислям ако си извън това цяло – ако си извън стереотипа и представите за живот на голямата маса хора ?! Какво и как биха правили хората с недъзи примерно ?
    Живота е вкус , да се надскочиш , да се победиш …да продължиш.
    Живота е собствено изживяване – може да си прав здрав богат и пак да не си живееш .

    Друго нещо ми направи впечатление – духовен смисъл .
    За да има покритие това понятие , че да се търси къде да се препокрива – трябва да има първо духовност, на базата на /от която да се изгражда смисъла . Не смятам ,че в днешното модерно общество има някаква духовност , да не говорим че обикновените морални ценности явно са демоде и трудно се намират . Така наречения живот на модерното общество край мен , върху което имам наблюдения бих го характеризирала като робство. Робуват на мнението на хората , на парите , на масовите представи за удоволствие и критериите за вървежност. Роби на разврата, пиянствата ,а повечето даже и на собствените си комплекси, защото от каквото е победен някой, на това и роб става!
    Трагедия… в свободно време да си под робство. Просто доста хора имат нужда да се потърсят и тогава може би да се осъзнаят и изживеят.
    Не може да си мислиш за грандиозен пич и живота ти да има смисъл , само защото дигаш 120 от лежанка , счупил си няколко носове и чукаш любезни всекиго – услужливи жени ,да не кажа курви или да си жена ,чиито живот се състои от безброй обществени мъже ,материални придобивки харчене на чужди пари за скъпи евтини неща ,а в графа „належаща нужда “ да пише : да си купя нова роля ,защото предишната нова ,съм я обличала веднъж и всички я знаят .
    Да това е извадка от обществото в едни определени среди ,но рано или късно пипалата на такова мислене и изживяването на такива цели за деня ще се отразят на цялото общество, предвид как има маниера да се води като стадо – на където – натам.
    Така или иначе края е близко , за някой 2012 , за други Второто Пришествие ,а за трети може би някаква глобална между-планетна природна катастрофа, а до тогава керванът ще си върви ,а кучетата ще си лаят .

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: