Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Вотът в ЮНЕСКО беше отрицателен

Какво ли не се изписа по повод избирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. След това събитие се създадоха два лагера, които тепърва ще се сблъскват един с друг. Демокрацията срещу недемокрацията. „Ние“ срещу „другите“. Западът срещу Изтока.

Аз съм горд с успехите на България. Радвам се винаги, когато лицето на България бъде показано в сдобра светлина. Но смятам, че резултатът от изборите в ЮНЕСКО ще направят лоша услуга на страната ни. С какво спечели Бокова? С лични качества ли, или нещо друго. Феновете на световните конспирации биха се зарадвали да има нещо такова, но всъщност няма. Просто е. От едната страна седи основният съперник на Бокова – египтянинът Фарук Хосни, а от друга – Израел, еврейското лоби и техните подръжници, които предпочетоха да изберат някой непознат и незначим за тях, пред това арабин, който критикува Израел, да застане начело на ЮНЕСКО.

Факт е, че се започнаха редица интервюта по западни медии, репортажи и т.н., продиктувани от избора на Бокова. Факт е, че има много хора, които подкрепят спечелилата и обвиняват в завист загубилите. Факт е, че Израел бе първата страна, която поздрави Ирина Бокова. „Таймс“ излезе със статия, посветена на Бокова, в която описва, че това е победа на еврейските групи, френските борци за свобода на словото и т.н. Само, че какво означава „свобода на словото“? Да говориш срещу Израел не е проява на антисемитизъм. Това е показване на позиция, от човек, който е засегнат от конфликтите в Близкия изток. А нима Европа още страда от гузна съвест, спрямо еврейският геноцид? Всяко мнение, което не съответства на зададените стереотипи е нещо лошо. За каква свобода на словото говорим?

Почти мога да усетя негодуванието ви, драги читатели. Но истината е, че вотът беше отрицателен. Не за победа, а за загуба. Знаете ли какво стана в крайна сметка? България бе въвлечена с избора на Ирина Бокова, в една голяма игра, където интересите са на първо място. На никой не му пука кой е генерален секретар. Важно е да се движат механизмите, а двойният стандарт да се показва винаги.

Да, Европа направи компромис със своите идеи срещу комунизма и недемокрацията. Избра един неуспял политик и министър, пренебрегна устоите си, за да задоволи капризите на определена група хора. И затова този вот ще се помни дълго. Не съм против Ирина Бокова. Против съм начинът, по който бе избрана, явното лицемерие, двойна игра и нечестност.

2 responses to “Вотът в ЮНЕСКО беше отрицателен

  1. dala октомври 12, 2009 в 10:08 pm

    Почти мога да усетя негодуванието ви, драги читатели. Но истината е, че вотът беше отрицателен. Не за победа, а за загуба. Знаете ли какво стана в крайна сметка? България бе въвлечена с избора на Ирина Бокова, в една голяма игра, където интересите са на първо място

    Много точно казано….
    Голяма лъжица поднасяме към устата си този път
    Дано не ни задави

  2. faima othman октомври 15, 2009 в 12:58 pm

    Далка, съгласна съм и с тебе, и със статията, само дето аз не харесвам Бокова от време оно- не ми се нравят фурнаджийски лопати, преминали от Комунистическите структури та чак до Демократичните. Ех, мила Българийо, как те подмятат…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: