Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Поглед към турския национализъм

Един през нощта е. Разглеждам последните новини за деня, преди да се опитам да заспя. Ежедневието ми в последните дни преминава под сянката на събитие, свързани с Палестина и Турция. Именно някои въпроси не ми дават мира.

Точно в този момент, Димитър Веселинов ми показа статия, свързана с Турция, след дискусия в Twitter за национализма в южната ни съседка. Отново възникна въпроса за миналото.

Дали един преврат, извършен от Ататюрк, е достатъчен, за да заличи отоманското чувство в турците? Това е въпрос, който според мен си задават не само обикновените хора в Турция, но и политици. Пример за това е статията на депутата Суат Киниклиоглу (публикувана в E-Vestnik), според който има завръщане на отоманизма сред обществото.

Неоотоманизмът, възраждането на интелектуалната легитимност на Отоманската империя, е в пълен подем в много от по-големите турски градове. Истанбул най-ефективно ни показва интелектуалното завръщане на отоманската култура в нашия обществен, културен и политически живот. За половин ден лутане около джамията “Султан Ахмед”, няма как да не забележиш рекламите на различни “Отомански клубове”, фондации, изучаващи отоманската история или други знаци на видимо възраждане на нашето отоманско минало.

Всеки, който е бил наскоро в Истанбул може да потвърди, че се виждат много от тези знаци. Дори армията е върнала стари гербове, ползвани в османската войска. И днес, десетилетия, след революцията на Кемал Ататюрк, сянката на Осман I отново е надвиснала.

Републиканските ценности, приети през 30-те години на XX век, изглежда не дават отговори на въпросите в обществото. Този начин на управление е нетипичен за тази част на света. Интересно е, че и Иран е можел да приеме републиканско управление, но шах Реза Хан предпочита да остави монархията, което се оказва огромна грешка. Важно е да се отбележи, че проектът за модернизация на Турция, който започва след 1918 г. и разпадането на Османската империя, е проект повече на елита, а не на мнозинството турци. Идеите, наложени в онези времена до днес не са успели да пуснат корени сред обществото.

Реформите, основавщи се на отричане на всичко османско, води до голяма празнина, тъй като до някаква степен Османската империя е гордост за турците. Нека си спомним европейското първенство по футбол, където на мача във Виена между Турция и Швейцария, фенове разпънаха надпис „Виена 1683„, а вестник „Сабах“ възкликна „Виена, ние идваме!“ Неотоманизмът се наблюдава сред по-голямата част от турското общество и в един аспект това е по-прогресивното мислене за тази страна, ако говорим за вътрешна политика Голяма част от демократите в Турция споделят отоманиски възгледи, като за разлика от републиканците, приемат по-лесно арменския въпрос.

Разликата между двете течения – републиканци и отоманисти, се изразява не само във вътрешната политика на Турция, но и във външната. Подобряването на отношенията с арабските страни, в частност Сирия, е ясен знак. Неоотоманизмът призовава за подобряване на отношенията с кюрдите, арабите, арменците, но относно ЕС няма тази положителност. Докато републиканците желаят именно по-добри отношения с Европа и европейските страни. Но тук идва проблемът с това, че в Турция вестниците неведнъж са показвали мнението на европейците за турците. Именно това подклажда и възраждането на турския национализъм, а оттук и пускането на корени на неоотоманизма, чиито семена са посети още през 1918 г. Посредническата роля на Турция в израело-палестинския конфликт и въпросът с Голанските възвишения показва една исторически подплатена гордст и самочувствие, че Турция може да е рефер в този регион на света. Именно това са знаците на неотоманизма.

Може би не е странно, че в Турция се наблюдават подобни процеси в обществото. Нападките, отправяни към Турция, критиките на европейското общество и явното нежелание на Франция да одобри евентуално членство на Турция в ЕС, могат да дадат единствено резултата, който се вижда днес. Важно е, обаче, да се проследи докъде ще стигнат вълненията и този национализъм доколко ще засегне околните страни, сред които е и България.

Ще завърша коментара си с думите на депутата Суат Киниклиоглу:

Влиянието на отоманизма в турското общество ще продължава да расте. Предизвикателство пред анализаторите на Турция е да видят дали неоотоманизмът ще се превърне в стройна и ясно артикулирана идеология, която ще придобие интелектуална легитимност да промени Турция както вътрешно, така и в регионален план. Едно нещо обаче е сигурно: Осман се завръща и е на път напълно да се освободи от досегашната си идеологическа интерпретация, много несправедлива към него.

4 responses to “Поглед към турския национализъм

  1. peter октомври 3, 2009 в 12:51 am

    В България битува мнението че мюсулманския свят е единен и обединен.

    ОБАЧЕ нещата не са така – има много центрове и всеки гледа да дръпне чергата към себе си.

    Центровете са – Турция, Саудитска Арабия, Иран и Индонезия.

    От всички тях една от най-интересната е ролята на Турция. Хем напира да се Европеизира, хем се опитва да използва Османската Империя, Хем е мюсулманска държава, хем се почита светския живот. Затова останалите страни много-много не я харесват. Др. причина е прекалено близките взаимоотношения с Израел което вече е наистина прекалено.

  2. GaN октомври 7, 2009 в 11:56 am

    Благодаря ти за интересната информация. Половината неща ги бях пропуснал, а е интересно какво всъщност става в южната ни съседка.

    Колкото до самия въпрос за неоотаманизма, според мен обяснението няма да е много просто. Кой знае колко ключови предпоставки са невидими за нас от тук. За сега можем само да наблюдаваме и да правим изводи по това, което „ни се пусне“🙂

  3. pierrot октомври 24, 2009 в 9:58 am

    И аз благодаря за интересната информация!
    Това, което пишеш ясно показва, че политиката трябва да следва народа, а не обратното. Режим, който не е разбран и оценен, няма как да просъществува дълго. Въпросът е наистина – това как ще се отрази на Турция като държава и на нас – нейните съседи.

  4. Ruslan Trad октомври 24, 2009 в 10:58 am

    Това, как ще се отрази, зависи до голяма степен и от нас. В този ред на мисли смятам, че трябва да седейства не,чрез шовинизъм и омраза, а обратното-да не настройваме населението, което би се подало на манипулация от турска страна, а да го присъединим на българска страна. Става дума за национална доктрина.
    В Сирия имаше опит за въздействие от Турция, но правителството тушира това, без да се нарушат отношенията между двете държави.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: