Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Яде ми се салата

Наистина ми се яде салата. Добре де, определена салата. Да кажем нещо арабско (ха!каква изненада), защо не фатуш. За любителите на това хапване, няма нужда да разяснявам. За другите – прекрасна салата с наров сок и изпържен арабски хляб, начупен върху салатата. Или такава, показвам моя снимка:

bitola_syria 283

Сега може да се запитате: „За какво пък пише този!?“. Въпросите са хубаво нещо, особено когато явно има защо да бъдат задавани. Друг въпрос е какъв отговор ще получиш. Пускам си телевизора и гледам новини. Бойко Борисов и Георги Първанов продължават да си играят на пясъчника в детската градина, чичо Путин маха с пръст от север и се заканва, ЕС кротко седи отстрани и се готви да дръпне ушите на непослешните деца. Не съм си представял по-приятен сериал. От семейните.

Пускам следващ канал и гледам международните новини (почти липсващи в родните медии, освен в BBT и RE:TV, факт, който кара пръстът ми да извършва постоянното действие на натискане на бутони от дистанционното), които ме карат да се чувствам още по-добре.

САЩ се сърди за пускането на Меграхи, докато в сърцето на Американската демокрация, опечалени оплакват за осма година подред убитите на 11 септември.

Британците, освен че пускат престъпници от затвора, поощряват такива и по улицата.

Израел продължава да строи заселнически селища в така или иначе вече обедняла Палестина, осигурявайки дом на бедните еврейски заселници, които обвиняват всички за Втората световна война. Арабите продължават да се карат за глупави и неразрешими въпроси.

Просто изключих телевизора и реших, че в петъчната вечер ми се яде салата. Световните проблеми могат да почакат. Съгласни ли сте?

5 responses to “Яде ми се салата

  1. Faima Othman септември 12, 2009 в 3:27 pm

    Ех, какво да кажа… опасно вкусна салата…

  2. Sara септември 12, 2009 в 11:47 pm

    Сащ да вземе да се разсърди малко на Буш,ама яко да му се разсърди,така малко от малко да си отвори очите,а не да съжаляват за пускането на Меграхи..наистина жалко за хората..ама както и да е и аз съм съгласна с теб,какво само да се затормозяваме,така или иначе нищо не можем да променим или помогнем..но пък можем да си помислим за някоя вкусотия и да си я сготвим..и,ако ти се хапва фатуш добре дошъл на трапезата,тази ве4ер това похапвах,е не е точно абсолютно същата като в Сирия,но пак става..на гладен корем всичко ти се струва страхотно :Д :))

  3. Ruslan Trad септември 13, 2009 в 12:27 am

    Ще се чувствам поканен,да знаеш! :))

  4. Sara септември 13, 2009 в 12:36 am

    Е,как,разбира се,4е ще се чувстваш поканен,добре дошъл.Пълна маса весела къща :))Пък и през този месец отказва ли се храна :)) а и след това идва ред на кафето..голяма майсторка съм..(малко да се похваля) :Д :))

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: