Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Израелският приятел

Амнон Капелюк беше журналист от висока класа, каквито останаха вече малко: всеотдаен на своята професия, непрекъснато разпитващ, отбелязващ всяка подробност, ровещ, очарователен, недискретен, с една дума – неуморно търсещ. Той беше убеден, че функцията – социална, гражданска, демократична – на журналиста е да разкрива истината винаги, да изважда наяве скритата информация. Защото тази истина много често е прикривана, потуляна, преиначавана от властите.

Той беше високо образован човек, колекционер, меломан, луд по живописта, готов да отиде на края на света, за да види непозната художествена галерия и да се възхищава на определена картина. Неговата съпруга Олга, световноизвестна езиковедка, разказваше как Амнон открива френската столица в началото на 60-те години на ХХ век: всеки ден той избирал един район, кръстосвал го надлъж и нашир, изучавал неговите забележителности, посещавал музеите. Правел това методично – от първи до двадесети район…

Амнон е роден в Йерусалим през 1930 г. в еврейско, ционистко, светски настроено и прогресивно семейство, дошло от Украйна. На първия му паспорт срещу „страна на раждане“ пишеше „Палестина“ – страната под мандат, даден през 1922 г. на Британската империя от Обществото на народите. Какви ли не трагедии е преживял Амнон в този регион през своите седемдесет и осем години.

Израства в град, където арабско-палестинската общност е многочислена. Така, насърчаван от баща си – Менахем Капелюк, виден специалист по арабски, той научава този език. Обожаваше арабския, наслаждаваше му се, хвалеше неговото благозвучие, богатство, изтънченост. С гордост казваше, че го чете, пише и говори без акцент. Така впрочем той успя – благодарение, разбира се, и на своя френски паспорт – да направи репортажи за най-големия ежедневник в Израел Йедиот Ахаронот от почти всички арабски страни, нещо, което никой друг израелски журналист не е правил.

Близостта му с арабската култура го бе направила особено чувствителен към голямото палестинско нещастие. Той стана неуморен защитник на правата на този народ, като в същото време заклеймяваше прибягването до терористични методи. Отрано се среща с ръководителите на Организацията за освобождение на Палестина и установява тесни връзки с тях, особено с нейния исторически ръководител Ясер Арафат, когото интервюира с риск за живота си през 1982 г. в Бейрут в момент, когато градът е обкръжен и бомбардиран от израелската армия. Автор е и на забележителна биография на Арафат [2].

Личеше си, че той харесва Стария. Достатъчно беше да ги види човек заедно. Малко преди кончината на палестинския лидер, през 2004 г Амнон пожела да ме запознае с него. Бяхме пристигнали към седем часа сутринта в Мукатаа, резиденцията в Рамалах, на западното крайбрежие на р. Йордан, където палестинският президент от три години се намираше „под домашен арест“ по решение на тогавашния министър-председател на Израел Ариел Шарон. Трябваше да почакаме в малък салон, който изглеждаше ужасно. Там вече стояха няколко стари бойни другари. Живи митове за палестинската младеж, много от тези ветерани бяха участвали във всички войни: 1948, 1967, 1970, 1973, 1982… И бяха загубили всичките. Но бяха тук, най-после отново в своята родина Палестина; и всички прегръщаха сърдечно и искрено израелския приятел Амнон.

Малко след това влезе Арафат. Изтощен и като изпаднал в халюцинация. Човек би казал, че не е спал цяла вечност. Страдаше от болест, от която долната му устна непрекъснато трепереше и създаваше впечатление за постоянно пелтечене. Амнон смяташе, че Шарон изпробва върху него нов вид отрова.

БЕЗ НИКАКЪВ протокол Арафат се насочи направо към Амнон, прегърна го с уважение и сърдечно. Отделиха се в един ъгъл и веднага започнаха дълъг разговор на арабски. Капелюк говореше, обясняваше. Арафат слушаше, задаваше въпроси. За какво говорихте толкова дълго, попитах Амнон, след като излязохме навън. Имахме усещането, че му изнасяш лекция по световна геополитика. – Ни най-малко!, отговори той, прихвайки да се смее. Той питаше дали футболният отбор на Сахнин има шансове да спечели купата на Израел! [3].

Такъв беше Амнон Капелюк, ляв интелектуалец, интересуващ се от всичко, приветлив и сърдечен, с невероятно чувство за хумор, неизчерпаем разказвач на истории, почерпени от богатия му опит на репортер глобтротер, обичащ страната си Израел, но строг изобличител на всички крайно десни сили в нея. Монд дипломатик губи незаменим журналист. И един голям приятел. Нашите дълбоки съболезнования на съпругата му Олга, на двете му дъщери, на внуците, без да забравяме верния Пончо.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

август 2009, от Игнасио Рамоне

Превод Тодорина Петкова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: