Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Няколко причини защо правителствата не успяват в борбата с тероризма

Преди дни един близък човек ми каза: „Гледай този филм, мисля, че ще ти хареса.“ Името на филма е Secret Defense, френски филм на режисьора Филип Хаим. Ислям. Ислямизъм. Тероризъм. Тайни служби. Атентат. Това са основните теми, които Хаим застъпва в продукцията си. Като видях за какво става дума и реакцията ми беше очакваната: „Ох,пак ли филми за тероризъм.“

Е, това е най-добрият филм, който съм гледал на тази тема. Предизвика мисли у мен, които бих искал да споделя накратко с вас. Опитах се да си представя цялата тази опасност. Запитах се въпроси, които смятам, че много хора в Европа и САЩ си задават.

Потвърдената заплаха е потвърден атентат.

Човек се нуждае винаги от доказателства. Ако не види с очите си това, за което му разказват, няма да повярва и дума. При атентатите в САЩ, Мадрид и Лондон се наблюдава едно и също – доказателства, че става нещо. Факти, които говорят, че се готви нещо. Въпреки това, правителствата действат мудно, защото не вярват на предупрежденията. Изисква се „потвърждаване на заплахата“. Потвърждението може да бъде подплатено единствено с жертви.

Слабост номер едно- високомерие.

В днешно време терористите са много по-добре въоръжени от своите предшественици. Много организации разполагат със значителни средства, за да могат да си позволят закупуването на модерно оръжие. Истината е, че срещу подобни врагове арабските правителства не могат да се борят.

В държави, като Сирия, Ливан, Йордания и Египет, правителствата се борят срещу терористични групировки, които използват територията им за свои цели. Може би малцина знаят за това, че тези организации тероризират дори местното население. Някой може ли да каже колко деца са отвлечени в Ливан, Египет и Йордания? Има ли статистика за жертвите на терористите в арабските държави? Аз лично не съм виждал. Не знам дали сте гледали Body of lies, в който Леонардо ди Каприо изигра ролята си перфектно. Във филма един от най-силните персонажи беше този на шефа на йорданските тайни служби. Той неведнъж сподели пред героят на Ди Каприо, че в страната му действат много организации, но Йордания е сама в борбата й с тях.

Фактите са, че западните правителства помагат, когато стане дума единствено за тяхната национална сигурност. Стане ли дума за държавите в Близкия изток, те са третирани, като по-нисши. Арабските страни, както и страни, като Афганистан и Пакистан, отдавна са се превърнали в оръжеен пазар. Необезпокоявани, различни организации закупуват оръжие, което би могло да се използва срещу мирно население. А то далеч не се намира единствено в Европа и САЩ. Нека припомним атентатите в Египет, Сирия, Ливан, Индонезия. Това са все мюсюлмански страни управлявани от мюсюлмани.

Западът подхожда все още с високомерие спрямо терористичните организации, смятайки, че могат да бъдат контролирани, чрез спиране на сметки и внедряване на агенти. Преди седмица, ако не се лъжа, имаше атентат в Индонезия. Може би един от най-кървавите в страната. Успяха ли да спрат терористите? Не.

Липсата на координация със службите между страните от Европа и Близкия изток е причина много от организациите да продължават да се развиват. Великобритания сключи договори с тайните служби на Сирия и Египет с цел размяна на информация. Франция с тези на Ливан. Но това не е достатъчно.

Някои факти успяват да убегнат на мнозина:

1.Водачите на терористите днес са образовани.

2. Организациите разполагат с много пари.

3.Голяма част от днешните терористи са обучени в лагери на САЩ по време на Студената война.

4.Те успяват да се внедряват в обществото. Днешните правила са съвсем други- позволено е да се ходи по жени, да се пие и слуша западна музика, да се ходи на културни събития, кино и т.н.

5.Хората, които се използват за терористични цели са често личности с добро образование, знаят няколко езика и са обучени много добре. Принадлежат на ислямски секти, които са много далеч от ортодоксалния ислям. Повечето от тях имат присъди в страните, на които са поданици.

Високомерието на западните служби идва и от факта, че малко познават врага си. Те не се вслушват в съветите и докладите на арабските тайни служби. Един агент, който е израстнал в Близкия изток е много по-ценен от който и да е западен агент, поради простата причина, че познава атмосферата, хората и мястото.

Незнание, страх и упреци.

Незнанието спрямо исляма е голяма пречка. Има една проста истина – ислямистите действат от името на политическа доктрина, не на религиозна основа. Трябва да се разбере най-накрая, че терористичните организации използват исляма за политически цели от над 30 години. Знаете ли за терористична групировка преди 1960г.? Аз лично не.

Бях писал относно джихада и ислямизма в една отдавнашна моя статия. Има една лоша тенденция сред мюсюлманите в Европа. Именно в Европа се разаждат най-крайните мюсюлмани. Във филма Secret Defense е показано по безупречен начин как местни мюсюлмани се консолидират, за да се противопоставят на натиска върху обществото им във Франция.

Нетърпимостта към „другите“ е на много високо ниво в тази страна. Именно в гетата на Париж, Лил, Марсилия и Бордо се зараждат най-крайно настроените ислямисти. Под постоянния натиск на властите и натякването, че емигрантите са „други“, „различни“, „опасни“, те се затварят в едно общество, настроено враждебно към останалата част на света. Важен факт е и, че много от емигрантите, идващи от арабски страни, са бедни и необразовани. Това всъщност е най-голямото оръжие на ислямизма. Никой мюсюлманин, израстнал в спокойна среда, в разбиране с останалите около него не би могъл да бъде вербуван от тереростична организация.

В подобно общество не трябва да задаваш въпроси и да се замисляш. Защото първото нещо, което би се запитал е: „Ислямът позволява ли всичко това?“. Съзнаването на отговора те прави опасен за подобна организация.

Организациите подхождат хитро. Те използват вроденото чувство останало от близкото минало, че Западът е колонизатор, който взима земите на дедите. Въпреки, че наистина е имало такова нещо, това е опасна карта в ръцете на хора, които не биха се посвенили да използват дадена религия, за да постигнат политически цели. Най-лесно се контролира едно общество, чрез незнание. Когато си неграмотен, всичко което ти кажат е вярно за теб. Едно от първите неща, които трябва да направят правителствата е да се вдигне нивото на образованост. Едва тогава може да започнем да говорим за „борба с тероризма“.

Наистина този филм предизвика въпроси, които не бих могъл да изчерпя с една статия. Темата за тероризма е привидно позната. Всъщност ние нищо не знаем за нея.

One response to “Няколко причини защо правителствата не успяват в борбата с тероризма

  1. militero юни 21, 2010 в 4:44 pm

    Добра статия, да си призная френския филм не съм го гледал, но Body of Lies – да. Споделям мнението ти за него, наистина е добър. Впрочем, доста време си мислех, че шефа на йорданските служби е Анди Гарсия.🙂

    Статистика за жертвите на ислямизма има в мюсюлманските страни, но само когато това е от пряко значение за САЩ и тяхната политика :
    Пакистан – http://www.pakistanconflictmonitor.org/statistics/
    Ирак – http://www.iraqbodycount.org/ (даже сме си говорили за този сайт)

    Но едва ли Саудитска Арабия би направила качествена, открита и публична статистика за тероризма в тяхната страна, а повече от смехотворно е да допусне някой външен да я направи (на място, не от „позволени“ източници).

    Това
    „…5.Хората, които се използват за терористични цели са често личности с добро образование, знаят няколко езика и са обучени много добре….“
    си противоречи с това
    „…Важен факт е и, че много от емигрантите, идващи от арабски страни, са бедни и необразовани. Това всъщност е най-голямото оръжие на ислямизма. Никой мюсюлманин, израстнал в спокойна среда, в разбиране с останалите около него не би могъл да бъде вербуван от тереростична организация….“

    Всъщност, ако трябва да се правят обобщения – терористите в самите мюсюлмански страни са бедни и необразовани като цяло, лидерите им – образовани и богати (или поне в горен слой на обществото). Ако трябва да генерализираш за атентатите в западните страни – те най-често се правят от заможни и образовани хора. При атентатите в Ню Йорк и Лондон може да се генерализира следното – атентаторите имат главатари, които са от богати и образовани фамилии, самите те са високо образовани и имат за помощници необразовани хора (които вършат черната работа). Пример – Зияд Джара от 9/11 е от добро, богато и светско семейство, учил е авиоинженерство в Германия, далеч не се е скитал гол и бос по мръсните улици на някое близкоизточно селце. От атентаторите много са от богати семейства от Саудитска Арабия, с добро образование. Но в Ирак, Пакистан и Афганистан тези, които се взривяват са неграмотни селяни в болшенството си, спор няма.

    „….3.Голяма част от днешните терористи са обучени в лагери на САЩ по време на Студената война…..“

    Е, чак голяма част. Всеизвестен факт са обучените от ЦРУ афганистански и арабски муджахидини през 80-те (воюващи срещу СССР), но болшенството от терористите по цял свят са изпратени в Афганистан, Босна, Чечня или Ирак със саудитски пари. Неслучайно на Саудитска Арабия й викат „люлката на тероризма“ – тази държава изнася всяка година 25% от бюджета на България за всякакви главорези по цял свят. Пращали са муджахидини дори на 100-200км от България през 90-те години. В Босна да речем изпращат 6,000 души.
    Зависи кой какво нарича „тероризъм“, но днес голяма част от терористите се обучават в сирийски и ирански лагери (примерно тези ливански терористи, за които ти написа, че тормозят населението си и местните правителства се борят срещу тях). Немалко световно известни главорези са обучени и в Судан и Сомалия, особено през 90-те години.
    Самите мюсюлмански държави се борят срещу местните си терористи – Алжир, Египет, Ливан (макар реална борба между правителството и терористите няма), Пакистан и прочее, но повечето пък от тях се ползват от услугите на други терористични групи. Пример – пакистанците се борят срещу талибаните на север, основно пущуни (някои талибани, други просто сепаратисти), но също така подкрепят терористите от Хизбул ал-Муджахидин. Айде, при последните целта е повече от очевидна и логична – присъединяване на Кашмир към Пакистан. Пакистан подкрепя също така и терористични организации на белуджите (уж ислямистки, но най-вече сепаратистки) в Иран, Иран пък подкрепя талибаните (бившите си врагове) в Пакистан и Афганистан. Самите талибани създадени благодарение на пакистанските тайни служби, което не е някаква теория или тайна. Всичко е толкова омешано, че е трудно човек да следи всичко.

    Абсолютно подкрепям твърдението за високомерието на Запада. Бих добавил и друго – късогледство. Добре, подкрепяш муджахидините срещу СССР през 80-те, но защо спираш там? Защо не окажеш истинска подкрепа след това на хора като (уважаваният много от мен) Шах Ахмад Масуд? Защо не му помогнеш да установи контрол на тази страна? Защо не се наеха да помогнат на тази страна да се дигне на крака, хем можеха да оберат лаврите, че именно те са ги подкрепяли в най-тъмния им час, а трябваше да се стига дотук? Успешен пример ми изглежда само Ирак, но ще видим, времето ще покаже. Естествено, да се помага на други държави бърка в джоба на американския данъкоплатец, но няма пълно щастие.

    Ще цитирам щатския конгресмен Чарлз Уилсън, стоял в ядрото на Операция Циклон (заржедане на афганските муджахидини с оръжия през 80-те) по отношение на следвоенната политика на САЩ към Афганистан :

    These things happened. They were glorious and they changed the world… and then we f*cked up the endgame.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: