Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

За статията на в-к“Сега“ относно толерантността на българите

Преди няколко дни четох статията на в-к „Сега“, „В България арабите и китайците са по-нежелани и от ромите„. Тази публикация предизвика у мен доста противоречиви чувства, които ще се опитам да изложа с долните редове.

В българското общество съществуват значими расови и религиозни предразсъдъци към етническите малцинства в страната. Но не ромите, а новите малцинства – араби, виетнамци и китайци, се оказват по-нежелани за съжителство, за съвместна работа, брак или обучение. Затова и тяхната интеграция би била много по-проблемна.

Нови малцинства? Араби, китайци и виетнамци. Това определение, „малцинство“, е грешно лично за мен. То предизвиква у хората асоциации с „различие“, „другост“, „чуждо“ и не на последно място – „опасно“.

В България положението с малцинствата, въпреки нагласата на обществото, е съвсем различно в сравнение с Европа. Тук хората отдавна са свикнали да живеят с хора, различни от техния начин на живот. Не смятам, че определението, че в България съществуват значими расови предрасъдъци, е правилно. Бих се съгласил относно религиите, но не и на етническо ниво. Мнозина българи харесват арабската култура и арабите. Проучването на „Отворено общество“ явно не е засегнало тази част от населението.

Митът за ислямския тероризъм също намира пряко отражение в стереотипите за етническите групи. И трите нови за България етнически малцинства, идващи от райони с преобладаващо мюсюлманско население – албанци, араби и кюрди, – биват квалифицирани като „терористи“.

Като цяло, според мен, хората са против чуждото, докато не се запознаят с него. Когато нещо е

Actualno.com

Actualno.com

непознато, то предизвиква страх. Поради тази причина много хора не желаят да опознаят различното. И пак казвам, има много хора в България, които нямат нищо против арабите или китайците.

От друга страна трябва и самокритика от арабска страна. Аз лично много дълго време съм защитавал арабското общество в България, но виждам и много неща, които не ми допадат. С моя приятел Луай от Съюза на сирийските студенти в България сме говорили дълго по този въпрос.

Българите не са виновни, ако не харесват факта, че тук живеят араби. Самите араби правят ненавистта по-лесна. Разходете се из Женски пазар в София и ще забележите много негативи, които биха ви отвратили от арабската общност тук. Подсвирквания по улицата след момичета, нецензурност, а понякога и показване на пълна селения – това са черти на много от арабите в България. За съжаление е така, искам или не. Именно тези неща дразнят българите. Също така и показността на религия, произход и др. Обществото тук не е готово да посреща подобни картини.

Заниманията на мнозина араби тук също водят до възмущение. Наркотици, далавери, коли. Само преди две седмици арестуваха 8 сирийци, заради наркотици. Какво мнение да имат хората за нас, тогава?

За да хареса обществото арабите в България, трябва самите араби да се потрудят над това. И не става дума за тези, които са избягали по политически или свои лични причини. Думата ми е за онези, които са гонени в собствената си страна, заради тъмния си бизнес, които не трябва да влизат в чужда страна. Ако трябва нека държавата проверява миналото на тези хора и да не ги допуска. Много имат присъди заради наркотици в своите страни – в Сирия, Ливан, Египет. Идвайки тук, те продължават с тези занимания. Така опорочават образа на много други араби, които работят честно и хората ги харесват.

В заключение авторите от „Отворено общество“ обобщават, перифразирайки Бай Ганьо: „Толерантни сме, ама не съвсем дотам“.

Аз съм против подобни статии, които на основата на 1000 души правят опит да представят мнението на 1 млн. други. Но в статията има и верни неща, които ако арабите в България успеят да оправят, биха могли да изчистят образа си. Аз лично бих искал един ден да няма подобни мнения за хората идващи от Близкия изток- терористи, изостанали, ислямисти и т.н

Въпросът е в това, че дори един гаф може да помрачи цяло едно общество.

12 responses to “За статията на в-к“Сега“ относно толерантността на българите

  1. юли 25, 2009 в 12:53 pm

    Я каква хубава статия .

    „Митът за ислямския тероризъм също намира пряко отражение в стереотипите за етническите групи.“

    Първо това не е мит , а реалност която е оправдана от исляма.
    Второ това не значи ,че всички араби или мюсюлмани са терористи и е глупаво да се мисли по този начин и да се насажда такъв вид мислене въпреки първото🙂
    Трето много българи не са толерантни и не проявяват ни търпимост ни приемливост… и към собствените си съседи дори.
    Но има и много които биха приели човека независимо дали е бял жълт черен ,евреин или арабин.
    Аз въпреки така известната ми критична позиция към исляма имам познати приятели турци и араби и религията им по никакъв начин не ми пречи да имам човешки взаимоотношения с тях😉
    Относно темата- българин -ислям тя е много обширна но има 2 основни неща – имаме общо минало с исляма и то не за добро – това не се забравя нито се приема и второ – който иска да каже нещо повече за исляма освен „не благодаря“ трябва да има съответните знания иначе изразът „хубава работа ама българска “ ще се натрапи най-смислово оправдано сред масата .
    И за край ще кажа ,че нямам против към нито една малцинствена етническа група в България – стига тя да си знае своето място, лично аз бих живяла под един покрив с арабин и евреин едновременно – стига те да нямат проблем😉 😛

  2. Максим юли 25, 2009 в 12:59 pm

    Много добра статия. Преди известно време писах един материал за търпимостта в българските медии, в частност в-к „Новинар“, ето част от него:

    =====
    „Търсейки из архива на вестник “Новинар”, намерих няколко интересни статии. Ще ги сортирам по дата, за да стане ясно, дали има някакъв прогрес.

    “Семейство цигани блудства с момчета” (2001). “37-годишната Биляна Вълкова и съпругът й Георги Емилов (34 г.) изнасилвали почти всеки ден безпризорни деца, прибрани от улицата. Това ставало в дома на двамата роми на столичната ул. „Козлодуй“ Х44, съобщиха от МВР вчера. В понеделник полицаите спипали ромите в дома им с 8 непълнолетни”.

    Интересното в случая е, че в нормални условия инцидентът би породил дебат и масови вълнения, както в случая отпреди няколко години с българката, удавила собственото си дете. Но тук дебат липсва. Това е именно защото из цялата статия се натъртва произхода на семейството педофили. Публикувана е и снимката на женствения изрусен извършител. Създава се морално удовлетворение с фразата “полицаите спипали ромите”, с което дебатът приключва. Разбира се, с една йота повече расова омраза у читателите.

    “Бой на цигани и българи във Видин” (2001). “Улични схватки между цигани и българи се заформиха в центъра на Видин вчера. Над 500 мургави бедняци заляха централните улици, за да протестират, че не са получили социалните си помощи за октомври и ноември. Схватките започнаха, след като случайни минувачи започнаха да подвикват към мургавата тълпа.”

    Тук си признавам, че се разсмях. Статията наистина е абсурдна. Ако трябва да се прави пълен анализ, то трябва да се обърне внимание на всяка дума и всяка запетайка. На първо място, ромите също са български граждани. Статията създава изкуствено противопоставяне на враждуващи лагери, което може само да озлоби читателя, независимо от какъв произход е той. На второ място, прибягва се до класически цветови расизъм с фразата “мургави бедняци”. Авторът на статията е толкова надарен, че вероятно трябва да минат столетия преди талантът му да бъде истински оценен. Затова ще мина към следващата статия.

    “Провален обир на компоти докара цигани до вендета” (2002). “С гребла и тояги роми погнаха екип на „Новинар“ в циганската махала в Ботевград вчера следобед … Според местната полиция младежът бил пребит с железен прът от ромките Светла (41 г.) и Марияна (31 г.). Те обяснили, че го хванали да разбива килерчето с компоти … Набедените за побойнички не искаха да кажат нищо, а хората им погнаха екипа на “Новинар” с гребла и викове „Да ги убием“. Според тях журналистите били като всички останали българи, заради които ромите тънели в мизерия.”

    Тук има няколко интересни момента. На първо място, отново навсякъде се натъртва етническия произход на действащите лица. Читателят остава някак си извисен над ставащото, щом става дума за “ромски разправии”. Вторият момент е начинът, по който “Новинар” представя случката с подгонените им репортери. “Според тях журналистите били като всички останали българи” е намек, който не остава незабелязан. Не става ясно как точно тълпата е обяснила “какви според тях са журналистите”, дали случайно в един глас са изразили своята теза относно “журналистите” и “българите”. Съветът ми към журналиста отразил случката, е или да развие темата с повече факти, или просто да не споменава какво е “казала тълпата”. Разбира се, става дума за емоционална, предубедена и недомислена статия.

    “Женени цигани и 6-годишни заедно в 1-клас” (2002). “15-16-годишни роми и 6-годишни първокласници може да учат заедно в първи клас … Учители и родители са в паника пред перспективата шестгодишните им рожби да се обучават в един клас с мургавите им батковци и каки. Част от тях дори са семейни и имат деца. Проблемът възникна след масовия наплив на цигани към школата. Страстта им към знанието е породена от изискването да ходят на училище, за да получават детски.”

    Авторката Александра Маркарян вероятно дори не се е опитала да прикрие дискриминацията в своята статия. “Мургавите батковци и каки”, които всъщност са непълнолетни български граждани, са представени като напаст или бедствие за българското образование. Още по-шокиращо – те биха развратили “нашите рожби”! Едва ли някой се е сетил да обърне внимание на това, какво държавата е направила по въпроса и как е позволила да се стигне то тази ситуация. В този случай медията въобще не се опитва да бъде регулатор на властта и пренася цялата вина върху ромите, които “заливали” българските училища, за да могат да получават детски надбавки. Няма да обръщам внимание на това колко големи са тези надбавки и колко те биха покрили разходите по учебни материали. Главната вреда на тази статия е, че тя критикува дори опитът на ромските общества да изпратят децата си на училище.

    “200 цигани атакуват Партийния дом.” (2002) “Недоволна тълпа обсажда от вчера Партийния дом в столицата. Танк и бронетраспортоьори заплашително маневрират наоколо. Втори ден близо 200 мургавелци потропват с крака в студа под носа на въоръжени до зъби войници, издигат лозунги и крещят „Долу!. Но от втори поглед става ясно, че маскираните с чалми и шамии недоволници всъщност са роми, канени за статисти във вносната кинопродукция „Сорая“.”

    Разабира се, става дума за кинопродукция. Но поне става ясно, че поезията в българската журналистика е още жива. Особен талант българските журналист-поети проявяват в намирането на синоними и епитети. Думата “мургавелци” е просто прекрасна. Или прекрасно проста. Все пак не става дума за истински бунт, за което талантливата авторка може да си отдъхне.
    През 2003, 2004 и 2005 се забелязва истински прогрес в изразните средства на “Новинар”. Те все по-често започват да използват политически коректни термини и все по-рядко се срещат некоректни статии. Разбира се, все пак се срещат. През 2005 е публикувана статия “Транспортни тревоги с цигани и президент”, в която се обяснява как 130 роми пътували без билети с натъртване на произхода на “апашите”. Омразата не е толкова очевадна. Може би защото случката не е достатъчно сериозна, но на това ще се спра в заключението. През 2006 в “Новинар” е публикувана статия със заглавие “Да научиш циганин що е то презерватив”. Това е поетичният и увод: “Какво е да учиш циганин как да пазарува в магазин? Или как да си прави сандвич? Или как да ползва презерватив? Не е майтап.” Може само да се гадае, какво минава през главата на някой скин-хед, четящ статията. Страшното е, че дори благородна инициатива, и то такава провеждана със съгласието на самите роми, може едновременно да ги злепостави и да опетни самото начинание.
    Дискриминация се наблюдава и по отношение на малобройни малцинства, каквито са китайците в България. Паралелно с образа на китаеца в Китай, гражданин на изгряващата суперсила, в съзнанието на част от българите изникна и расисткия образ на “дребния жълтур”, който работи в Илиянци или в местния китайски ресторант. Натъкнах се на следната статия в “168 часа”, бисер в българската журналистика: “60 тона пудра захар като виагра продали китайци”. Там четем следното: “Китай е изключително перспективен пазар за малкото синьо хапче, като се има предвид традиционният афинитет на китайците към различни вещества за стимулиране на сексуалната активност, коментират тогава световните медии.” Разбира се, така и не става ясно, кои са тези “световни медии”, по какъв начин са коментирали този много важен екзистенциален въпрос, или какво общо той има със статията. Очевидно, става дума за “пълнеж”, който обаче едва ли пълни сърцата на малкото китайци в България.“

    По периодичните подобрения и спадове в добрия тон става очевидно, че културата на толерантност сама по себе си е временна. Едно общество може да претендира за изградена култура на толерантност при отсъствие на мотиви за дискриминация. Когато тези мотиви се появят, културата изчезва, независимо колко толерантно е било обществото до момента. Примери има много – САЩ, Дания, Франция и др. Културата на толерантност действа успешно, когато обществото е материално задоволено (за което е отговорна държавата) и психически необременено (за което до голяма степен е отговорна и четвъртата власт). Психическата обремененост се създава с постепенно насаждане на усещане за дразнение у публиката. Най-често разбира се, това става по отношение на малцинствата, които в повечето случаи имат характерни проблеми с престъпността, бедността и др. Такива “дразнители” и обекти на дискриминация станаха в миналото чернокожите, а днес мексиканците в САЩ (нелегална имиграция, престъпност), евреите в Русия (олигархия, финансови престъпления), алжирците и други араби във Франция (бедност, престъпност), както и мюсюлманите почти в целия западен свят (тероризъм). Разбира се, малцинствата нямат начертани програми за навредяване на обществото, в което живеят. Те имат семейства, деца и се надяват да изживеят живота си като част от обществото. Ако тези по-малки общества имат ярко изразени проблеми с престъпността, бедността и др., то вината пада директно върху държавата, която е позволила това да стане. Фактът например, че повечето руски олигарси са евреи, не значи, че те не биха били честни, полезни за страната предприемачи, ако държавата не беше създала условия за тяхното открояване като престъпна клика и ако законите се прилагаха навреме. Етносът, културата и религията не играят решаваща роля нито при евреите, нито при мюсюлманите, мексиканците или ромите. Тези различия могат да се решат с помощта на държавата.

  3. Ани юли 25, 2009 в 1:08 pm

    Много добър коментар към статията !

  4. Блага юли 26, 2009 в 2:15 am

    А бе, я стига, с това за „мургавите каки и батковци“!
    “ Ако тези по-малки общества имат ярко изразени проблеми с престъпността, бедността и др., то вината пада директно върху държавата, която е позволила това да стане. “
    Или пък – „..Етносът, културата и религията не играят решаваща роля “
    Няма такова нещо.
    Защо ромите, (не визирам останалите споменати от автора на коментара етноси), така и не се приобщиха, към никоя от българските държави? Все държавата ли е виновна?!
    За тях мога да кажа, че наистина са единици тези които се приобщават, които приемат, че може да се живее и без приеманият за „нормален“ от етноса им, апашки начин на живот.
    Аз питам друго: защо български деца, незвисимо от етноса, ако са боледували и това е ЕДИНСТВЕНАТА причина да не са завършили навреме основното си образование, нямат право да учат в друго учебно заведение, освен вечерна гимназия!
    Каква е тази дискриминация, към децата?!

  5. Максим юли 26, 2009 в 11:11 am

    Блага, не е вярно, че не са започнали да се приобщават. В момента при ромите в България се наблюдава рядко срещаното явление родителите да са по-образовани и по-приобщени от децата си. Политиката на НРБ към ромите на не е била идеална, но въпреки това е била достатъчно добра и последователна за да доведе до висока заетост, много по-добро образование, по-добра интеграция и ниска престъпност сред ромите. Това, че за 10 години бездържавие всичко се е сринало не значи, че има нещо културно/генетично-етническо, което да прави интеграцията невъзможна.

    Всъщност и самата дума „интеграция“ не е съвсем точна. Ако малцинството се изравни с мнозинството по образованост, заетост и стабилност, културата няма значение.

    Ще дам един друг пример, който може да ти се стори наивен, но ако отделиш всички шопи в България, оставиш ги да живеят в мизерия 15 години и не ги считаш за равни с другите българи, ще видиш същата ситуация. Най-важното във всяко общество е да няма голяма разлика в жизнения стандарт.

  6. kanew юли 26, 2009 в 11:36 am

    Първият, но не последен масов побой който съм виждал беше по времето когато Египет и Сирия бяха ОАР. Столът за чужденстранни студенти беше в близост на пресечката на Раковски и Графа. Явно бяха се сбили по политически причини. В боя с ножове, вилици и лъжици имаше и загинали, но тогава Народната Милиция също биеше яко.
    Отрицателното отношение към арабите започна да се формира с публикуване в тогавашните вестници на истории на нещастни бракове на българки с араби, отнемане на деца, пък поне в София бяха прословути ловци на „ляхма бейда“.

  7. bgkhan юли 26, 2009 в 6:49 pm

    всяка етническа група сама е виновна за отношението и към нея. Аз примерно имам една етническа група която е възприемам като част от българския народ и никога не съм ги смятал за различни от нас и не съм бил предубеден спрямо тяхната народност, това са Арменците. Дори като чуя някое арменско име или фамилия не правя асоциация с нещо чуждо и не българско.

  8. Максим юли 26, 2009 в 8:48 pm

    bgkhan, сега ще кажеш, че евреите, славяните и циганите са виновни за Холокоста ли? Ти чуваш ли се, как всяка етническа група ще е виновна за отношението към нея?

  9. юли 26, 2009 в 10:26 pm

    Обобщенията са тъпи неща и правени от не до там „остри“ хора. Не може за това ,че 5 ,10 или 20 араби правят нещо целият арабски народ да го отнася. Но в случая ,че дадена малцинствена група , сама провокира отношението и към нея ДО някъде съм съгласна .
    Най-вече в приемането и интегрирането и в държавата ( не намесвайте ескалиращи ситуации като Холокоста )
    Например циганите – ако са чисти не крадливи и трудолюбиви – на кой му пука къв цвят са и къв трябва да е ония на който му пука.
    Това е обширен въпрос с тънки граници -малцинствените групи трябва да знаят своето място в съответната държава ,но заради прояви на част от тези групи не трябва да се заклеймяват цялата нация от която е извадка дадената малцинствена група.

  10. bgkhan юли 27, 2009 в 5:54 am

    Максим за тоя холокост да му си мислят германците. България няма и не е имала нищо общо с него, като изключим че сме спасили доста евреи от лагерите на смъртта, затова не ми го навирай в лицето. И стига вече с тоя холокост 80години, не мирясаха стигна се до там , че обявиха и палестинците за антисемити, което е не мислимо. Все едно ние да обявим руснаците и сърбите, че са антиславинисти.

  11. Максим юли 28, 2009 в 6:37 pm

    Bgkhan, ти каза, че всяка етническа група била виновна за отношението към нея. Аз пък ти казах, че отношението на един човек към друг и на един етнос към друг може да е съвсем незаслужено (независимо в България, Германия или Източен Тимор). Дадох ти за пример Холокоста не за да ти го навирам в лицето (естествено, че с Холокоста злоупотребява /Норман Финкелщайн – „Индустрията на Холокоста“/), а за да ти дам ясен пример. Това, че ти харесвали арменците, а другите (най-вероятно циганите) сами си били виновни, че ги мразят, е само оправдание. Хората сочат с пръст цели етноси и цели нации накуп защото така е много по-лесно, отколкото да посочиш истинските проблеми – бедността, неравенството и изолацията.

  12. Надя Хамами август 5, 2009 в 10:20 pm

    Арабите в България не са еталон за арабите в Арабия. Тук те са такива, каквито не са учени да бъдат, защото всичко, което до идването си познават е съвсем различно от родното ни гордо ТУК.
    Мнението на 1444 души от 232 населени места, или колкото са визирани в статията от в-к Сега, наистина не могат да бъдат представителна извадка за правенето на такива генерални изводи относно обществените нагласи на милиони българи и постоянно живеещи в България хора.
    На когото не му харесват, да се изолира, доколкото му е възможно, от тях – загубилият ще е той. А на когото му харесват, да си живее в мир и любов с тези, с които си избере.
    Аз лично нямам проблеми с това кой от кое малцинство е, но ако мога да избирам, едва ли ще си подбера за съседи, съученици на децата ми, колеги, само т.нар. „чистокръвни българи“.
    Всяко стадо си има мърша, но в някои стада тя е мнозинството.
    Каквито и да са хората по религиозна или етническа принадлежност, важно е да спазват законите на Република България, а щом го правят не виждам какви претенции можем да имаме към тях.
    Нека отчетем и факта, че предизборните кампании на Атака и ДПС, предполагам с висока доза сигурност, съвпадат с времето на провеждане на изследването, което тук коментираме. Успешността на използваните манипулативни стратегии ясно е отразена с резултатите – и от изборите, и от проведеното допитване до народа в Сега.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: