Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Проблемът с бежанците

Преди време писах материал свързан с бежанците. Беше публикуван в правния сайт LegalTheory, като сега ви го предоставям на вас с надеждата, че може да ви е полезен.

Въведение

By AllAmericanPatriots
By AllAmericanPatriots

Проблемът с бежанците е от голяма важност за всяка държава-приемник. Развитието на световната политика до момента предразполага повишение на процента бежанци от проблемните страни към стабилните, в повечето случаи западните от ЕС (Европейски съюз) и САЩ (Съединени Американски Щати). Доколкото България е част от световната политика, проблемът с чужденците, избягали от своите страни също трябва да е на дневен ред.Поради важността на проблема и трудностите , които възникват при настаняване и приемане на бежанци , възникващи в правовия ред, трябва да има едно по-задълбочено познаване на проблема на бежанците.Континенталноправната система , към която принадлежи и България осигурява донякъде нуждите на бежанците, но тук се явава и още един проблем – същността на тези хора.Както е известно правото е възникнало от и за нуждите на човешкия индивид.Ето защо ще разгледаме случая с бежанците, за да видим проблемите и начините за разрешаването им.

В голям процент бежанците, които влизат нелегално в западните страни, включително и тук на Балканите са мюсюлмани.В още по-голям процент тези хора са избягали поради война, нетърпимост или локален проблем.Ето защо правителствата и държавните агенции, които се занимават с приемането на тези групи, са длъжни да се запознаят по-задълбочено с проблемите и културата на тези хора.В предметът, обща теория на правото, се дават готовите отговори за нашата правна система и как да се постъпи в случая, когато се нуждаем от вземане на решение, свързано с бежанци.

Подобно на други бежански групи мюсюлманите се сблъскват с проблеми, свързани с намирането на жилище, осигуряването на доходи, с достъпа до образование, здравеопазване и обезпечаването на сигурността си. По-късно ще отделим внимание отделно на тази бежанска група. Те се сблъскват с предизвикателства, отнасящи се до възстановяването (събирането) на техните семейства, вкл. и фамилии, в страна с традиции и начин на живот силно различаващи се и понякога противоречащи на тяхната вяра и ценностна система. Те трябва да се запознаят и да получат достъп до образование, здравеопазване и социални услуги за себе си и за децата си; да защитават себе си и децата си да не станат жертви на предразсъдъци и враждебност; да се справят с конфликти в собствените си семейства и домакинства, възникващи в резултат от смяната на културната среда, на начина на живот и промяната в ролята на семейството; да се научат да извличат полза от новите възможности на новия им дом.

Мюсюлманите бежанци все повече се запознават с основните си човешки права и със системата, която защитава тези права, но те продължават да се нуждаят от подкрепа в различни области.

Конвенция за бежанците

Разбира се не може да разгледаме въпросът за бежанците, без да споменем основното – Конвенцията на ООН за бежанците.Това е изключително важен документ, осигуряващ яснота поне по основните точки, засягащи бежанския проблем- определение на бежанец, видове бежанци, задължения на двате страни (страните приемници и самите бежанци) към проблема и решението му.Конвенцията е приета през 1951 г. на 28 юли от държавите членки в ООН на конференция за статута на бежанците и хората без гражданство.Това е най-важният правен документ, който се отнася за този проблем.От 1951 г. до сега държавите , които са го подписали се стремят да спазват всяка клауза от него, в повечето случаи с успех.За България е ратифицирана със закон на Народното събрание от 22 април 1992 г. , допълнена със Закон на народното събрание от 1 април 1993г. и влязла в сила за Република България от 10 август 1993 г.

Изключително важен е преамбюлът, встъпителните думи на конвенцията.ще цитираме точно , за да се разбере смисълът:

„ПРЕАМБЮЛ

Високодоговарящите страни, вземайки под внимание, че Уставът на Организацията на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., потвърждават принципа, че всички хора се ползват от основните права и свободи без дискриминация, вземайки предвид, че Организацията на обединените нации нееднократно е проявявала своята дълбока загриженост за съдбата на бежанците и се е стремяла да им осигури упражняването на основните права и свободи във възможно най-голяма степен, вземайки предвид, че е желателно да се преразгледат и обединят сключените по-рано международни споразумения застатута на беженците и да се разшири обхватът на действие на тези документи и закрилата, предоставяна от тях, посредством сключване на ново споразумение, вземайки под внимание, че предоставянето на убежище може да наложи изключително тежко бреме на някои страни и че удовлетворително разрешаване на проблема, чийто международен обхват и характер са признати от Организацията на обединените нации, не може по тази причина да бъде постигнато без международно сътрудничество, изразявайки пожелание всички държави, признавайки социалния и хуманитарен характер на проблема за бежанците , да предприемат според силите си всички мерки за предотвратяване на възникването на напрежение между държавите по причина на този проблем, отбелязвайки, че Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците е натоварен със задачата да наблюдава изпълнението на международните конвенции за закрила на бежанците , и признавайки, че ефективното координиране на мерките, предприемани за решаване на този проблем, зависи от сътрудничеството на държавите с Върховния комисар,
се споразумяха за следното…”

Следват главите на конвенцията със своите членове и клаузи. С особено значение е чл. 1 от Конвенцията, който съдържа формулировката за определението „бежанец”, според международната общност. Също така член 1 от конвенцията за бежанците и хората без гражданство урежда и начина на употреба на този закон и спрямо кои да се прилага.

„ Чл. 1. Определение на термина „бежанец“
А. За целите на тази конвенция терминът „бежанец“ се прилага към всяко лице, което:
1) е било считано за бежанец по силата на споразуменията от 12 май 1926 г. и 30 юни 1928 г. или по силата на конвенциите от 28 октомври 1933 г. и 10 февруари 1938 г., на протокола от 14 септември 1939 г. или на Устава на Международната организация за бежанците;
Решенията за непредоставяне правото да се считат за бежанци, приети от Международната организация за бежанците в периода на нейната дейност не са пречки за предоставяне на статута на бежанец на лица, които отговарят на условията на точка 2;
2) в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.

В случаите, когато някое лице се явява гражданин на няколко страни, изразът „страната на неговото гражданство“ означава всяка една от страните, чийто гражданин е то, и такова лице не се счита лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръща за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява.

B. 1)За целите на тази конвенция думите „събития, станали преди 1 януари 1951 г.“ в член 1, раздел А означават или:
а) „събития, станали в Европа преди 1 януари 1951 г.“, или:
b) „събития, станали в Европа или другаде преди 1 януари 1951 г.“
като всяка договаряща държава е длъжна да декларира при подписване, ратификация или присъединяване кое точно значение тя ще прилага по отношение на задълженията, поети от нея по силата на тази конвенция;
2) всяка договаряща държава, приела алтернативното значение (а), може във всеки момент да разшири обхвата на поетите от нея задължения чрез приемането на алтернативното значение (b), като уведоми в този смисъл Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

С. Тази конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел “А”, ако това лице:
1) доброволно се възползва отново от закрилата на страната, чийто гражданин то е; или
2) след като веднъж е загубило своето гражданство, отново доброволно го е придобило; или
3) е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство; или
4) отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване; или
5) не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на страната, чийто гражданин той е;
6) бидейки лице без гражданство, то е в състояние да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене поради факта, че обстоятелствата, на основание на които лицето е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

Разпоредбите на тази точка не се прилагат към бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1 на този член, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се върне в страната на предишното си обичайно местоживеене.

D. Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на ООН за бежанците .

Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат да се ползват от привилегиите, произтича
щи от тази конвенция .

E. Тази конвенция не се прилага спрямо лице, по отношение на което компетентните органи на страната, в която то пребивава, са признали правата и задълженията, произтичащи от притежаването на гражданството на тази страна.

F. Тази конвенция не се прилага по отношение на лицата, за които има сериозни основания да се предполага, че:
а) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления;
b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци;
с) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на ООН.”

За да се види точно целта на конвенцията трябва да се представи целият член 1 от нея. Интерес представлява цялата „Глава II” от Конвенцията, която съдържа формулировки и обяснение относно правния статут на бежанците.

Член 12 – „Личният статут на бежанеца се определя от законите на страната на неговото местоживеене или, при липса на местоживеене – от законите на страната на неговото пребиваване.” – урежда личния статут на бежанеца, според който неговият статут се обявава или от страната на местоживеене или на страната на пребиваване, когато местоживеене липсва. Всички сключени договори за брак и т.н. трябва да се признават от местната власт, където се е установил бежанеца.

Член 13 – „Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение придобиването на движимо и недвижимо имущество и други свързани с това права, а също по отношение на наемни или други договори, отнасящи се до движимо и недвижимо имущество.”

Чл. 14 уговаря правото на движимо и недвижимо имущество.Според него всяка държава трябва да предоставя възможно най-добра среда на бежанеца за придобиване на движимо или недвижимо имущество.

Държавата се задължава да осигури благоприятни условия и за правото за сдружаване, според чл. 15- „По отношение на сдруженията с неполитически характер и такива с идеална цел и на професионалните съюзи договарящите държави предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, най-благоприятния статут, предоставян на граждани на чужда държава при същите обстоятелства.”

Много внимание трябва да се отдели на член 16 от конвенцията, според който бежанците имат право на свободен достъп до съдилища-„1. Всеки бежанец има право на свободен достъп до съдилищата на територията на всички договарящи държави.

ІІ. По отношение на правото на достъп до съдилищата на територията на договарящата държава, в която е обичайното му местопребиваване, всеки бежанец се ползва от същия статут, както и нейните граждани, включително правото на правна помощ и освобождаването от заплащането на съдебните разходи (cautiojudicatum solvi).”

По отношение на това, бежанецът има същия статут като на всеки друг гражданин на съответната държава, като това включва и освобождаването от съдебни разходи (cautio judicatum solvi) .

Глава III се отнася за занятията ,носещи доходи и отношението им спрямо бежанците. Глава IV уговаря въпросът за купоннота разпределение, жилищното настаняване , социалните помощи , осигуровките.

Член 24 – „Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут, какъвто се предоставя на собствените им граждани …„ се отнася именно за трудовите осигуровки на бежанците.Според него и трудовото законодателство всички работодатели се задължават да дадат същия статут на бежанците, както на гражданите на държавата.

Глава V осигурява решението на проблема с административните мерки, спрямо бежанците.Това е глава с двуяко значение.От една страна задължава органите на властта да осигурят документи на бежанците, спрямо изискванията, от друга предвиждат мерки срещу бежанци, които са загубили или повредили подобни документи.

Глава VI е предпоследната част от конвенцията за бежанците и хората без гражданство.Тя се състои от заключителни и преходни разпоредби.Урежда взаимодействието на държавните органи с Организацията на народите.

Глава VII е последната от конвенцията, съдържаща заключителните клаузи.Документът разполага и с Приложения, съставени от параграфи – 16 на брой, уреждащи основите на конвенцията.

Така Конвенцията на ООН за бежанският въпрос става основен инструмент в ръцете на държавните органи при евентуални баженски вълни.В интерес на истината няма и друг подобен документ, или поне с такъв статут.Освен държавни разпореждания и допълнения към конвенцията, това остава единственият международен закон, задължаващ всички подписали се държави да го спазват и да действат по един и същ начин спрямо бежанците.

Мюсюлманските бежанци

Въпросът за бежанците , изповядващи религията ислям става все по-актуален, що се отнася до обсъждания за бежанския въпрос.В правителствените среди на отделните западни държави, както и в ООН все по-често се споменава този въпрос.А решенията стават все повече, но дали са приложими? Отговорът на този въпрос, както и всичко свързано с това е многостранен.В някои случаи държавите намират общ език с тези бежанци, в други напротив –влизат в дълбок конфликт, какъвто беше случаят през 2006 година във Франция и предградията на Париж.Разбира се тогава се намеси полицията, водена от сегашния президент Никола Саркози и бунтовете бяха потушени, но на каква цена.Саркози спечели един многоброен враг, а Франция показа нестабилността на политиката си спрямо емигрантите.

Точно обратното е положението в съседна Германия.Взело урок от ставащото във Франция , немското правителство се съсредоточи в решаването на бежанския въпрос и поведе правилна, поне засега политика спрямо огромното турско население в страната, нещо което Франция не направи – липсата на гета.Разбира се не може да се каже, че няма определени квартали с емигрантско население, но липсват тези гета, подобно като във Франция.И това беше печеливш ход.Канцлера Ангела Меркел наследи политиката на Шрьодер и както се очаква ще се радва на сравнително спокойна вътрешна политика.

България също е държава, която може да даде пример за добра политика към емигрантите и бежанците.Подобно на други страни се изготвя социална политика ,която има за цел приобщаването на това чуждо население към основното на страната.А това е най-важно – приобщаването, а не отчуждаването.

Проблемът с приобщаването стои на първо място сред емигрантите мюсюлмани.В повечето случаи се чувстват различни, отблъснати от обществото, в което се намират.точно към решаването на тази проблем трябва да насочат силите си западните правителства.Разбира се тук има някои фактори, които е добре да се знаят , свързани с мюсюлманите бежанци.

На първо място религията.Тя има основи, които се спазват стриктно от вярващите. Много мюсюлмани не са свикнали да живеят на един адрес с лица, които не са членове на тяхната фамилия и са от друг пол. Ако на едно място бъдат настанени едновременно мъже и жени, това би предизвикало стресова ситуация и би породило проблеми на адаптирането за много представители-мюсюлмани от Близкия изток, Африка и Азия. Чувствителността на посочения проблем може да бъде преодоляна като самотни мюсюлмани/ки се настаняват само с бежанци/ки от същия пол.

Един от най-големите проблеми с подобни бежанци е намирането на работа.Не са малко случаите, в които работодатели в западни страни отказват работно място на мюсюлманин. Всички бежанци се надяват да си намерят работа, съответстваща на тяхната професия, умения и интереси с цел да си осигурят достатъчно доходи за задоволяване на собствените си и тези на семейството си нужди. Когато приемащата страна се заема да осигури трудова заетост на бежанците-мюсюлмани, тя трябва да се съобразява със социо-културните и религиозните особености и нужди на всеки индивид.

Точно тук трябва да насочат вниманието си правителствата.Една от причините да има недоволство е липсата на работа.Правово това е уредено, но практически не е. Следователно трябва да се направи по-силна изпълнителна процедура на законите и актовете.

В България всеки емигрант трябва да знае, че има установени права, които без проблем може да се използват и при липсата им властите могат да помогнат.А именно:

1. Има право на невраждебна обстановка на работното място.
2. Има право да се жалва, ако има дискриминация към него, без да се притеснява за ответни репресивни мерки.
3. Има право на разумни условия за практикуване на ралигията му, т.е.:
– да носи традиционно облекло
– да носи брада
– да отправя молитва на работното си място
– да присъства на петъчна проповед в джамия

Всички тези условия са изпълними в България, както и в повечето европейски държави. Трябва да има диалог, а не монолог на държавната власт с емигрантите с мюсюлманска религия. Единственото, което очаква да се види е дали правовият ред ще бъде изпълнен както по закон, или ще бъде засенчен от неправилна социална политика.

Заключение

Бежанският въпрос е все по-актуален. От началото на XX век до сега той е претърпял голямо развитие.В една обстановка на война, локални конфликти и спорове между държави, светът трябва да обърне повече внимание на бежанските вълни от невинни. Държавите трябва да се загрижат за подобно население, да общуват с него, чрез правото и законите, за да съумеят да има добро разбиране. В повечето случаи емигрантите и бежанците остават извън обществото.поради това хората трябва да започнат да разбират и техните проблеми. По правов ред има много начини да стане това: чрез фондации, дружества, правителствени и неправителствени агенции и асоциации. ОНН също така постоянно се обръща с призив към развитите държави да обръщат повече внимание на бежанският въпрос.

В настоящата работа съумяхме да представим проблема в неговите най-общи граници. Представихме конвенцията на ОНН от 1951 г. за бежанците и хората без гражданство, с което показахме , че първата крачка е направена. Разгледахме общите проблеми на емигрантите мюсюлмани и някои начини за справянето с тях.за съжаление това е едно минимално усилие да се представи проблематиката около този въпрос. Нужно е много повече, за да се заинтересува обществото в такава степен, че да има резултати.

Правото, неговата теория и възможност за практическо проявление на законовите актове, урежда значително решения за справянето с бежанския въпрос.Доколкото правото е приложимо в нашата система е спорно, но пътят е начертан, остава ни да го изминем.

Използвани материали

По отношение на бежанците има много материали, но малко на български език. Използвани са документи на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, лекция на Алекси Алексиев, главен експерт в дирекция „Международно сътрудничество и евроинтеграция”, както и от интернет: http://aref.government.bg/docs/aktove%20OON.doc.

One response to “Проблемът с бежанците

  1. Bobi юни 22, 2009 в 11:31 am

    Добре, след всичкото това изреждане на конвенции, залинеи, закони и прочее, достигаме до основния проблем с емигрантите мюсюлмани. Проблемът е религията. Трябвало да могат да живеят в полово сегрегирани жилища, да могат да носят брада на работното си място и да могат да се молят колкото и когато трябва.
    Което ми напомни за един бивш приятел пакистанец, с който си говорехме за нещата от живота и така си опознавахме културите. И го карам да разкаже защо там при тях нещата стават не тъй, а иначе? А той – върти, сучи, накрая заключението е „ами защото има много вярващи хора, които не са съгласни, не искат, са много против…и т.н.“
    Например стана дума за планините и зимните ски. Седим си ние в полите на Алпите и му разказвам, че тука големи планини, големи природни дадености. Ама и те имали там Хималаите, още повече снегове, по-големи чукари, голяма гордост с тяхната природа. Той за всичко тяхно се лумка в гърдите. Брейй, рекох, е като имате такива големи планини, що не си направите и вие ски-курорти като тукашните, знаете ли кви пари стават, нали сте бедни там, гладни? Той се почеса почеса и вика „ами работата е там, че точно по ония места живеят едни много старомодни религиозни хора и те хич не обичат разни курорти, шум, лукс и прочее“. Затапи ме. И така за много неща. За разводите, за беднотията, за неграмотността, за политиката и омразата с индийците. И питам „е защо бе, се впрягате толкова в тая религия, та толкова проблеми се пораждат поради разбиранията ви“, а той „такива въпроси не бива да се задават…“

    Та така и за бежанците мюсюлмани. Тяхното различие е такъв голям проблем не заради културната му част, а заради религиозната, която не подлежи на компромиси.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: