Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Кой говори от името на исляма?

Публикувам интересен материал, който успях да видя още в работен стадии, а сега и публикуван в сайта на моите приятели от MESBG.

Какво наистина мислят един милиард мюсюлмани по света? Какво иска от живота мълчаливото мнозинство мюсюлмани, а от политиката? Какви са стремежите на огромен брой мюсюлмани за разлика от впечатленията на света от мюсюлманите? Откъси от интригуващите заключения на най-голямото проучване за света на мюсюлманите, проведено от “Галъп”. “Кой говори от името на исляма” от Джон Еспозито* и Далия Могахед беше публикувано в Gallup Press.

Това, което за много бе съществуващ конфликт между САЩ и част от мюсюлманския свят, се увеличи драматично след ужасните събития на 11 септември. Насилието нарасна експоненциално и мюсюлмани и немюсюлмани продължават да бъдат жертви на глобален тероризъм. Терористични атаки продължават да стават от Мароко до Индонезия и от Мадрид до Лондон, в Афганистан и Ирак вилнеят войни. Войните и тероризмът отнеха стотици хиляди животи от 11/9 насам, огромно мнозинство от жертвите са цивилни.
Докато се справяме с дивашките действия в свят, който изглежда дори по-опасен и неконтролируем, експерти по тероризма и други капацитети ни затрупват с анализи, които обвиняват ислямската религия за световния тероризъм. През това време терористични групировки като “Ал Кайда” излъчват съобщения по света, които демонизират Запада, превръщат го във враг на исляма и го държат отговорен за всичките болки в мюсюлманския свят.

Между красноречивата омраза и нарастващото насилие, явни и в антиамериканизма в мюсюлманския свят, и в ислямофобията на Запад, дискриминацията или враждебността срещу исляма или мюсюлманите се е увеличила многократно. При обсъждането на последиците от 11/9 президентът Джордж Буш наблегна на това, че Америка обявява война на тероризма, а не на исляма. Независимо от това продължителните действия на малцинството терористи, изказванията от проповедници на омраза (мюсюлмански и христиански) антимюсюлмански и антизападни водещи на предавания и политически коментатори разгорещиха емоциите и преобърнаха представите.

Отрицателни схващания

Ислямската религия и основното мнозинство мюсюлмани се свързват с разбиранията и действията на екстремистките малцинства. Например запитване през 2006 на “Галъп” в USA Today откри, че  част от американците признават, че таят поне някои предразсъдъци към  мюсюлманите и са склонни да засилят мерките за сигурност за мюсюлманите с цел да предотвратят тероризъм. Според същото проучване 44 процента от американците казват, че мюсюлманите са прекалено крайни в религиозните си вярвания.
Почти четвърт от американците, 22 процента, казват, че не биха искали мюсюлманин за съсед; по-малко от половината вярват, че американските мюсюлмани са предани на САЩ.
Негативните разбирания и увеличаващото се насилие към всички страни не са ли само прелюдия към неизбежна всеобща война между Запада и повече  от един милиард мюсюлмани? Жизненоважното липсващо парче сред многото гласове, разтревожени по този въпрос, е истинската гледна точка на мюсюлманите. Заради всичко, което е заложено на карта за западния свят и мюсюлманските общества – наистина заради бъдещето на света – време е да демократизираме дебата.
Кой говори от името на исляма? Какво наистина мислят  един милиард мюсюлмани е за мълчаливото мнозинство. Тази книга е резултатът от гигантски многогодишни изследователски проучвания на “Галъп”. Между 2001 и 2007 г. “Галъп” проведе десетки хиляди интервюта очи в очи с граждани от повече от 35 националности, които са предимно мюсюлмани или имат съществена част мюсюлманско население. Извадките представляват млади и стари, образовани и неграмотни, мъже и жени, от градове и села. С метода на случайната извадка, който “Галъп” използва, резултатите са статистически валидни с допустима грешка до три единици. Като цяло проучваната извадка представлява повече от 90 процента от 1,3 милиарда мюсюлмани по света. Това прави проучването най-изчерпателното изследване на съвременните мюсюлмани, провеждано някога.

Изненадващи заключения

Проучването разкри далеч повече, отколкото изобщо може да покрие една книга. Най-значимите и понякога изненадващи заключения са изброени по-надолу.
Ето някои  неочаквани открития
– Кой говори от името на Запада? Мюсюлманите по света не смятат Запада за монолитен. Те критикуват и възхваляват някои страни на основа на политиката, а не на тяхната култура или религия.
– Работа мечта: Помолени да опишат мечтаната си работа за в бъдеще, мюсюлманите не споменават джихад, а по-скоро да си намерят по-хубава работа.
– Крайно отхвърляне: Мюсюлманите и американците са еднакво склонни да отхвърлят атакуването на цивилни като морално неоправдано.
–  Средно религиозно: Тези, които опрощават терористични действия, са малко и не са по-религиозни от останалото население.
– Възхищение от Запада: Това, поради  което най-много се възхищават мюсюлманите по света от Запада, са технологиите и демокрацията – същите два най-често срещани отговора, дадени от американци, попитани по същия въпрос.
– Критика към Запада: Това, на което най-малко се възхищават мюсюлманите по света от Запада, е усещащият се морален упадък и рухването на традиционните ценности – същите отговори са дали американците, запитани същия въпрос.
– Справедливост към половете: Мюсюлманските жени искат равни права и религиозност в техните общества.
– Р.Е.С.П.Е.К.Т.: Мюсюлманите по света казват, че единственото нещо, което Западът може да направи, за да подобри отношенията си с техните общества, е да смекчи разбиранията си спрямо мюсюлманите и да уважава исляма.
– Духовенство и закони: По-голямата част от запитаните искат религиозните водачи да нямат пряко участие в създаването на законите, но все пак подкрепят религиозните закони като средство за законодателство.

Един размер за всички?

Докато много хора говорят общо за исляма и мюсюлманите като цяло, има много интерпретации на исляма и много различни мюсюлмани.
Мюсюлманите идват от разнообразни националности, етнически и племенни групи и култури; говорят много езици; следват специфични  традиции. Повечето мюсюлмани по света живеят в Азия и Африка, не в арабския свят. Едва един от пет от мюсюлманите по света е арабин.
Най-големите мюсюлмански общества са в Индонезия, Бангладеш, Пакистан, Индия и Нигерия, а не в Саудитска Арабия, Египет или Иран. Милиони мюсюлмани живеят в Европа, САЩ, Канада, където представяляват втората и третата най-разпространена религия (втората в Европа и Канада и третата в САЩ).
Заради глобализацията и емиграцията днес главните градове, където живеят мюсюлмани, не са само екзотично звучащи места като Кайро, Дамаск, Багдад, Мека, Исламабад и Куала Лумпур, но също и Лондон, Марсилия, Брюксел, Ню Йорк, Детройт и Лос Анджелис.
Религиозно, културно, икономически и политически – има многобройни лица и действителности на исляма и мюсюлманите.
Религиозно мюсюлманите са сунити (85%), мнозинство в повечето мюсюлмански държави, или шиити (15%), които са мнозинство в Иран.
Следващото, което добавяме към разнообразието – шиитите се делят на три основни разделения: заиди, исмаилити, чийто лидер днес е завършилият “Харвард” Ага Хан; и итна ашари, които са мнозинство в Иран и Ирак.

Различни теологии

Както при другите религии, ислямът също има различни и понякога спорещи теологии, правни школи и суфи (мистични) нареждания. Живеещите по света милиард и триста милиона мюсюлмани живеят в някои от 57-те държави с основно или преобладаващо мюсюлманско население в Европа, Северна Америка и по целия свят. Мюсюлманите говорят не само арабски, а и персийски, турски, урду, суахили, бахаса индонезия и китайски, а и английски, френски, немски, датски и испански.
Облеклото на мюсюлманската жена, образователните и професионалните  възможности и участието в обществото също се различават значително.
Жените в някои мюсюлмански общества нямат право да карат коли и са сексуално изолирани, но жени в много други части на мюсюлманския свят карат коли и мотори, дори управляват самолети.
Някои мюсюлмански жени са задължени от закона да бъдат изцяло покрити на обществени места, докато на други е забранено да се показват с фередже.
Растящ брой мюсюлмански жени избират да покриват главите си, докато други не правят това.
Повечето жени
В Обединените арабски емирства и Иран повечето от студентите в университетите  са жени.
В други част на света жените изостават от мъжете дори по грамотност.
Жените работят в парламенти и кабинети, оглавяват правителства в Турция, Пакистан, Бангладеш и Индонезия, докато в други мюсюлмански държави жените се борят за правото на глас и да ръководят офис.
Мюсюлманските жени носят сари, костюм, дънки или поли, както и мюсюлманските мъже носят дълги широки роби, дънки, пуловери, бизнес костюм от три части, ходят с бради или гладко избръснати.
Вероятно най-шокиращите примери за разнообразие в мюсюлманския свят са в икономическото и политическото развитие.
Икономически богатите на нефт и бързоразвиващи се според Gulf като Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са много далече от бедни, мизерстващи и неразвити държави като Мали и Йемен.
А политически ислямските правителства в Иран, Судан и талибански Афганистан ярко контрастират с най-светски ориентираните правителства на Египет, Сирия, Турция и Индонезия.
В Турция, Алжир, Йордания, Египет, Кувейт, Йемен, Пакистан и Малайзия ислямски движения са се появили като „алтернативен елит” сред основната част на обществото. Бивши или настоящи членове на ислямски организации са избирани в парламенти и служат в кабинети като премиери и президенти на държави като Турция, Кувейт, Йордания, Ирак, Ливан, Судан, Иран, Египет, Пакистан, Малайзия и Индонезия.
Ислямски асоциации
Ислямски асоциации предоставят социални услуги и икономични, но ефективни образователни, правни и медицински услуги в бедните квартали в Кайро, Алжир, Бейрут, Минданао, Западния бряг и Газа.
Някои активистки групи тероризират мюсюлманските общества в името на исляма; атакуваха световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон в САЩ и взривиха бомби в Мадрид, Испания и Лондон, Великобритания.
Те отразяват радикализма, който застрашава мюсюлманския и западния свят.
Голямото разнообразие на исляма и преобладаващата част умерени мюсюлмани бяха засенчени и помрачени от ужасното малцинство на политически (или идеологически) екстремисти.
Ислямът – не само радикалните мюсюлмани – се смята за заплаха и тези, които вярват в неизбежния сблъсък на цивилизации, не са само Бин Ладен и тези като него по света, а и много от нас.

Един Бог и много пророци: Основни вярвания

Ислям означава „силна обвързаност с Бог” и има същия арабски корен като думата за мир, или салаам.
Някои мюсюлмански теолози определят исляма като постигане на мир чрез обвързаност с божията воля.
Определение
Това основно определение е важно, защото мюсюлманите смятат всеки, който отговаря на тези критерии в което и да е време в историята, за мюсюлманин. Следователно първият мюсюлманин не е пророкът Мохамед, а Адам, първият човек и пророк. Ислямът твърди, че на всички нации са изпратени пророци и апостоли (Коран 35:24), всеки от които проповядва същото основно послание за вяра в един-единствен Бог. Затова се вярва, че всички пророци  са били мюсюлмани.
„Вярваме в Бог и в това, което ни е разкрито; в това, което бе разкрито на Авраам и Исмаил, на Исаак и Якоб, и  в това, което бе дадено на Мойсей и Иисус и пророците от техния Бог. Ние не правим разлика между никой от тях [пророците]. Затова се подчиняваме на Бог.” (Коран 3:84)
Както Иисус и Мойсей пророкът Мохамед (н.е. 570-632) е роден и проповядвал посланията си в Близкия изток, където ислямът бързо се е разпространил.
Мюсюлманите почитат бога на Авраам както християните и евреите.
Вместо нова религия мюсюлманите по-скоро вярват, че ислямът е продължение на традицията на Авраам. По този начин, както е широко разпространено, съвременното значение на юдео-християнската традиция е било конструирано по време на Втората световна война. Днес се наблюдава увеличаващо се признание за съществуването на юдео-християнско-мюсюлманска традиция, обхващаща всички деца на Авраам.
Мюсюлманите признават библейските пророци и божието откровение към Мойсей (Тора) и Иисус (Евангелията).
Всъщност Муса (Мойсей), Иса (Иисус) и Мариам (Мария) са често срещани мюсюлмански имена.
Евреи, християни и мюсюлмани следват библейското си родословие от Авраам. Мюсюлманите знаят много от притчите от Стария и Новия завет и фигурите, които евреите и християните изучават (Адам и Ева, Ноевия ковчег, Десетте заповеди, Давид и Соломон, Мария и Иисус), понякога в различни интерпретации.
Например в Корана Адам и Ева не се подчиняват на Бог и ядат от ябълката заедно, това неподчинение не налага „първородния грях” на бъдещите поколения.
Също така майката на Иисус, Мария, се споменава по име повече пъти в Корана, отколкото в Новия завет. Коранът описва нейното непорочно раждане на Иисус, който е дълбоко почитан за един от великите пророци на исляма, но не е смятан за божествен. Според Корана различието във вярата, културата и традицията е част от божията промисъл и знак за неговата мъдрост:
„Ако така бе пожелал Бог, Той със сигурност щеше да ви направи една-единствена общност: но [Той пожела иначе] с цел да ви изпита със средствата, които Той ви даде. Състезавайте се един с друг тогава, правейки добри дела!” (Коран 5:48)
„Сред Неговите знаци е създаването на рая и на земята, разнообразието на вашите езици и цветове. Със сигурност има знаци за тези, които разсъждават.” (Коран 30:22)

Идеали за равенство

„О, човеци, Ние ви създадохме мъжки и женски и ви направихме народи и племена, за да се опознавате. Наистина най-достойният от вас в божия поглед е този, който най-дълбоко усеща Него. Погледни, Бог е всезнаещ и всеразбиращ.”  (Коран 49:13)
Въпреки че никое общество не е свободно от расови предразсъдъци, мюсюлманите са наистина горди за това, че смятат за ислямски идеали политическото и социалното равенство за ислямски идеали.
Например един от запитаните в световно мароканско проучване (Moroccan World Poll) казва, че това, на което най-много се възхищава на мюсюлманския свят, е посланието на исляма за расово равенство. „Имам висока почит към ислямските ценности и учения и нерасисткото отношение на мюсюлманските народи.” Коранът набляга на обединението на вярващите около споделената вяра независимо от етноса или племето.
Кое е ядрото на мюсюлманските вярвания, което обедниява това разнообразно, разпръснато по света население? Както християните гледат на Иисус и Новия завет и евреите на Мойсей и Тората, мюсюлманите уважават пророка Мохамед и Корана,  божия пратеник и послание, като последното съвършено и пълно откровение.
Заради забележителния успех на пророка Мохамед и ранното мюсюлманско общество в разпространяването на исляма мюсюлманите сунити гледат с уважение към идеалния портрет на „първото поколение” мюсюлмани (наричани последователи на Пророка) като техен пример.
Ключови точки
– Множеството езици, традиции и етноси на мюсюлманския свят представляват  неговото широко разнообразие. Има 57 държави по света с предимно мюсюлманско население или значително малцинство мюсюлмани – арабите съставляват около 20% от глобалното мюсюлманско население.
– Вярата и семейството са ценностите в центъра на мюсюлманския живот, мюсюлманите ги смятат за най-скъпоценното качество на тяхното общество.
– Мюсюлманите, както християните и евреите, вярват в бога на Авраам и признават библейските пророци като Авраам, Мойсей и Иисус.

– Джихадът има много значения. Той е „борба за бога”, която включва борба както с душата, така и с меча. Етиката на ислямската война забранява нападането на цивилни.

Неразбирането на шериата на Запад
По-голямата част от мюсюлманите вярват, че жените имат право да гласуват и да ходят на работа в ръководни позиции.
Шериатът бе приравнен  с убиване с камъни на прелюбодейците, рязане на крайници на крадците, затвор или смърт за бохохулство и вероотстъпничество, ограничения на правата на жените и малцинствата. Различните разбирания на шериата изплуваха в Ирак, когато шиитски лидери, като например старшия шиитски духовник Айатола Али ал Систани, призоваха към ислямска демокрация, включвайки  шериата като основа на закона в новата конституция на Ирак. Иракският християнски член на иракския комитет за създаване на конституцията Йонадам Канна каза през лятото на 2005, че последиците от превръщането на шериата в един от основните източници на законодателството биха били бедствени. „За жените това би било ужас.”  Въпреки това повече от 1000 иракчанки се обединяват в подкрапа на шериата в южния град Басра през август 2005 в отговор на друго обединение, противопоставящо се на шериата в Багдад седмица по-рано.
Заемайки позиция в дебата през 2004 г. относно ролята на шериата в новата конституция на Ирак, тогавашният глава на окупационната администрация Л. Пол Бремер каза за временната конституция: „Нашата позиция е ясна. Не може да стане закон, преди да го подпиша.” Доналд Ръмсфелд, тогава секретар на отбраната, предупреди през 2003 г., че САЩ няма да допуснат Ирак да се превърне в теокрация както Иран, бъркайки идеята за включване на шериата в новата конституция на Ирак със създаване на теокрация, т.е. с  управление от духовенството.
Въпреки че в много среди шериатът бе превърнат във високопарна дума за религиозно управление, отговорите в запитване на “Галъп” сочат, че „да желаеш шериат” не означава автоматично желание за теокрация. Значителни мнозинства в много страни казват, че религиозните водачи не би трябвало да имат ръководна роля в приемането на нова конституция на държавата, писането на законите, приемане на нови закони, определянето на външната политика и международните отношения или да решават как да се обличат жените на обществени места или какво да дават по телевизията и да публикуват във вестниците. Другите, които са предпочели ръководната роля на шериата, са склонни да постават условие, че религиозните лидери би трябвало да имат съветническа длъжност при държавните чиновници.
На Запад шериатът често извиква образа на рестриктивно общество, в което жените са потиснати и нямат основните човешки права. Наистина жените са страдали от наредби за шериат, наложени от правителството в мюсюлмански държави като Пакистан, Судан, талибански Афганистан, Саудитска Арабия и Иран. Независимо от това тези, които искат шериат, често казват, че такива наредби са неислямски интерпретации.
Данните от запитването на “Галъп” ни показват, че повечето запитани искат жените да имат лична свобода и равни права. По-голямата част от запитаните в повечето държави, участвали в изследването, вярват, че жените трябва да имат:
– същите законни права като мъжете (85% в Иран; 90% в Индонезия, Бангладеш, Турция и Ливан; 77% в Пакистан и 61% в Саудитска Арабия). Изненадващо, Египет (57%) и Йордания (57%), които като цяло са смятани за по-либерални, изостават след Иран, Индонезия и други страни;
– право на глас: 80% в Индонезия, 89% в Иран, 67% в Пакистан; 90% в Бангладеш, 93% в Турция, 56% в Саудитска Арабия и 76% в Йордания казват, че жените трябва да могат да гласуват без влияние и намеса на членове на семейството;
– право да работят всякаква работа извън дома, за която са квалифицирани.  Малайзия, Мавритания и Ливан имат най-висок процент (90%); Египет (85%), Турция (86%) и Мароко (82%) се намират в интервала на 80 процента, следвани от Иран (79%), Бангладеш (75%), Саудитска Арабия (69%), Пакистан (62%) и Йордания (61%);
– право да са на ръководни позиции, вкл. и на ниво министър. Докато повечето от запитаните подкрепят това твърдение, Саудитска Арабия (40%) и Египет (50%) са изключение.
Докато шериатът се изобразява като безкомпромисна и потисническа законова система, мюсюлманските жени са склонни да гледат на него с повече нюанси, смятат го за съвместим с техните стремежи за разширяване на правата. Например Джинан ал Убайди, една от деветдесетте жени, участващи в Народното събрание на Ирак в началото на 2005 г., каза за Christian Science Monitor, че подкрепя изпълняването на шериата. Независимо от това като член на събранието тя ще се бори за правата на жените да имат равно заплащане, помощи при майчинство и намаляване на работното време на бременни жени. Тя каза, че също би окуражила жените да носят хиджаб и да се съсредоточат над укрепване на  семействата си. За Убайди да се дават права на жените е съвместимо с ислямските ценности.

Повечето мюсюлмани искат съчетание на източници в закона


И двата пола в мюсюлманския свят подкрепят идеята за вкарване на някои неща от шериата.
Големи мнозинства в почти всички запитани нации (95% Буркина Фасо, 94% Египет, 93% Иран, 90% Индонезия) казват, че ако създават конституция на нова държава, биха гарантирали свобода на словото, определена като „право на всички граждани да изразяват мнението си по политическите, социалните и икономическите въпроси на деня”.
Въпреки това, докато признават и се възхищават на много аспекти от западната демокрация, запитаните не одобряват пълното възприемане на западните модели. Много изглежда искат техен собствен демократичен модел, който включва шериата – а не демокрация, която е лесно зависима от западните ценности. Всъщност много малко от запитаните свързват „приемане на западните ценности” с мюсюлманския политически и икономически прогрес. Злоупотребите с понятието шериат не са довели до отхвърлянето му като цяло.
Според данните хората от държави със значителен брой мюсюлманско население наблягат върху нов модел за управление – демократичен и обхващащ религиозни ценности. Наблягането на това помага да се обясни защо мнозинствата в повечето държави, с изключение на съвсем малко народи, искат шериата като поне „един от” източниците за законодателство.
Само в няколко държави мнозинството твърди, че шериатът не трябва да има роля в обществото. В повечето държави по-малката част от населението искат шериата за „единствения източник” на законодателство. В Йордания, Египет, Пакистан, Афганистан и Бангладеш повечето искат шериата за „единствения източник” на законодателство.
Най-изненадваща е липсата в повечето държави на особени различия между мъже и жени в подкрепата им на шериата за единствен източник на законодателство.
Например в Йордания  54% от мъжете и 55% от жените искат шериата за единствен източник на законодателството. В Египет процентите са 70% мъже и 62% жени; в Иран 12% мъже и 14% жени и Индонезия – 14% мъже и 14% жени.
В интерес на истината не се налага да гледаме далеч от дома, за да открием значителен брой хора, които искат религията да бъде източник на законодателство. В САЩ запитване на “Галъп” през 2006 г. посочва, че много  от американците искат Библията за източник на законодателство.
Четиридесет процента от американците казват, че Библията трябва да бъде един от източниците, а 9% вярват, че тя трябва да бъде единственият източник на законодателство.
Още по-изненадващо е, че 42% от американците искат духовните водачи да имат централна роля в изготвянето на конституцията, докато 55% искат те да не участват изобщо. Тези цифри са почти идентични с тези на Иран.

Погрешното разбиране на религията

Атаките на 11 септември удвоиха страха от вярата в САЩ.
Провалите на правителствата, ограбването на исляма от управляващи и терористи, също и убийствата, самоубийствените атентати, малтретирането на жени и малцинства нанесоха  удар на мюсюлманските общества и образа на исляма на Запад.
Запитване на Washington Post и ABC News през 2006 г. откри, че близо половина от американците – 46% – имат отрицателно мнение за исляма. Това е със седем процента по-високо, отколкото наблюдаваното няколко месеца след 11 септември 2001. Според проучването делът на  американците, които вярват, че ислямът помага да се подклажда насилие срещу немюсюлмани, се е увеличил повече от два пъти от атаките на 11.09 насам, от 14% през януари 2002 до 33%. Подобно на това проучване на Pew Research Centre откри, че около една трета от американците (36%) казват, че от всички религии ислямът е тази, която е  най-склонна да насърчава насилие сред последователите си.
За разлика от това повечето от хората в мюсюлманския свят гледат на исляма с други очи – като умерена, миролюбива религия, заемаща централна роля за възприемането на самите себе си и за техния успех. Както стана вече дума, голям брой мюсюлмани продължават да идентифицират религията като основен белег на тяхната идентичност, източник на посока и сила, важна  за техния прогрес.
С изключение на Казахстан, мнозинството от запитаните от “Галъп” държави със съществена част мюсюлманско население (98% Египет, 96% Индонезия, 86% Турция) казват, че религията е важна част от ежедневието им.
Това е сравнимо с 68% от запитаните в САЩ и 28% от запитаните във Великобритания за кого религията е важна част от ежедневието. И все пак демокрацията е сред най-често срещаните отговори. Тя е смятана за ключ към по-справедливо общество и прогрес. Значителен брой от помолените да обяснят важните аспекти от живота си се позовават на това да имат богат религиозен и духовен живот и демократично избрано правителство, смятайки това за  много важно.
Чия демокрация е това все пак?
Много мюсюлмани са скептични относно намеренията на Америка да съдейства за демократични  политически системи по света.
Ако демокрацията е желаната цел за много мюсюлмани и за външната политика на САЩ, вярват ли мюсюлманите, че САЩ играят само една роля? За да отговорим на този въпрос, трябва да погледнем трезво на нещата. Има няколко предизвикателства в плана за спечелване на душите и сърцата на мюсюлманите; обратната връзка от многочислените въпроси на запитванията на “Галъп” отразява критика и скептицизъм относно действията и външната политика на САЩ. Въпреки широко разпространеното желание за демокрация, която много мюсюлмани смятат за необходима за прогреса им, с изключение на 10 от запитаните държави, мнозинството не са съгласни с твърдението, че „САЩ са сериозни в намеренията си да съдействат за установяването на демократични системи за управленние на региона”.
Отношението на мюсюлманите към САЩ бе повлияно от това, което се смята за американски – и до голяма степен за европейски – „двоен стандарт” за подпомагане  на демокрацията: дългата песен за подкрепяне на авторитарни режими и провала в подпомагане на демокрацията в мюсюлманския свят, както и в други райони и държави след краха  на Съветския съюз.
В едно важно политическо обръщение през 2002 г.  посланик Ричард Хаас, бивш старши служител в администрацията на Джордж Буш, отбеляза, че преди инвазията в Ирак администрациите и на Демократичната, и на Републиканската партия упражняват „демократична изключителност” в мюсюлманския свят, подчинявайки демокрацията на някои други национални интереси като достъп до нефт, включително и в Съветския съюз, и намесване в арабско-израелския конфликт.
Напоследък мюсюлманският скептицизъм към помощта на САЩ за демокрацията се е повишил заради няколко причини: „създаването на демокрация” като логична причина за нахлуването в Ирак, макар че  оръжия за масово разрушение в тази държава не бяха открити; представата, която САЩ налагат за „приемлива” американска версия на демокрацията в Ирак със собствен специално избран „Джордж Вашингтон” Ахмад Шалаби; нарушаването на човешките права от “Гуантанамо” до “Абу Гариб”. Отказът на Америка и Европа да признаят демократично избраното правителство на “Хамас” в Палестина допълнително подхранва впечатлението за „двоен стандарт”.
„Всички те (американските чиновници) са за демокрацията, докато им харесват резултатите”, каза за The Financial Times Кенет Рот, шеф  на комисията за човешките права (Human Rights Watch). Рот вярва, че американската мисия за подпомагане  на демокрацията е равнозначна на  „смяна на режима” и е изгубила правдоподобност в мюсюлманския свят. „Нейният  натиск за демокрация приключи”, казва той.
В The Washington Post Саламех Немат, йордански анализатор  и бивш шеф на бюрото във Вашингтон на арабския  вестник „Ал Хаят” (Al Hayat), отговори на песимизма на Рот:  „Това е история за успеха на “Ал Кайда”, история за успеха на авторитарните арабски режими, които накараха демокрацията да изглежда отвратително в очите на техните народи. Те могат да кажат на народа си: „Вижте демокрацията, която американците искат да ви донесат. Демокрацията е беда. Забравете също какво ви обещават американците. Обещават ви смърт.”

*

Джон Еспозито е професор по международни отношения и по изследвания на исляма. Той е основател и директор на Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство при Джорджтаунския университет. Джон Еспозито, доктор по философия, е един от най-изявените западни познавачи на световните религии и на изсляма в частност. Той е известен радетел на силните връзки между мюсюлманите и християните и е призовавал Ватикана да положи усилия за развитието на тези връзки.
Проф. Еспозито е бил президент на Северноамериканската асоциация за изследвания на Близкия изток, а така също и консултант на правителства, международни корпорации и медии. Той е главен редактор на четиритомната „Оксфордска енциклопедия на съвременния ислямски свят”, редактор е на „Оксфордската история на исляма”, „Оксфордски речник на исляма”, автор е на многобройни книги, сред които „Несвята война: терор в името на исляма”, „Ислямската заплаха: мит или реалност” и др. ,

Далия Могахед е старши анализатор и изпълнителен директор на Центъра на Галъп за изследвания на мюсюлманството, независим изследователски център, който се занимава с анализи на възгледите на мюсюлманското население по света, разработени на основата на данни от социологически проучвания. Нейни анализи се появяват във водещи издания, сред които „Уолстрийт джърнъл”, „Форийн полиси мегазин”, „ Харвард Интернешънъл Ривю” и др. академични и масови издания.
Далия Могахед е родена в Кайро и е отраснала в САЩ. Има бакалавърска степен по инженерна химия и магистърска степен по бизнес администрация.
Със съпруга си и двамата си синове живее във Вашингтон.

Превод: М.Колева

35 responses to “Кой говори от името на исляма?

  1. юни 1, 2009 в 4:03 am

    Всъщност кой говори от името на исляма- хора които искат противоречащи на ислямските ценности и разбирания неща- мислейки ,че биха ги съчетали . Ако пуснеме исляма да говори обаче той няма да мисли така. Много интересна и хубава статия ,но тя не оборва 2 основни твърдения, а именно:1- Исляма оправдава и толерира насилието на неверници и 2-Жената в исляма е сериозно дискриминирана с единственото право почти да няма права ,мъжа се счита за по висш , и му се дават права базирайки се само и единствено на половата му идентичност.

    Относно начина по който мюсюлманите приемат Исус-Християните вярват в Триединен Бог и почитането от мюсюлманска страна на Исус само като пророк , за нас християните не е достатъчно – след като не го почитат като такъв какъвто е -те го отричат! Отричайки смисъла на християнската база -те ясно и категорично отричат християнството. В изследването си на исляма смело мога да твърдя,че той е религия която си противоречи – признава Библията и Тората , но не признава това което съдържат – това което са те всъщност. Как така ? Както има и много други противоречия .

  2. Ivet юни 2, 2009 в 8:46 pm

    За съжаление ислямът – такъв, какъвто го познава останалата част от населението на земята към днешна дата означава насилие. Частта от ислямистките действия, които стават обществено достояние са войствен анахронизъм, толкова жесток и неприемлив, че помита всеки друг аспект от исляма. Няма статистика, която може да оправдае смъртта на невинни. Което е много жалко, познавайки невероятното културно богатство, което идва от тези страни и познавайки мюсулмани, чиито сърца са достатъчно големи да прегърнат света. Изключително сложна дилема. Поздравления за блога и за предоставената възможност да се запознават хората с едно изключително културно наследство!

  3. Ruslan Trad юни 2, 2009 в 9:25 pm

    Т.е. убийствата,извършвани от християнски държави трябва да означават, че цялото християнство е ужасна религия? Не мислиш ли, че се прекалява вече с този налаган образ, тъй като най-големите кланета са правени не от мюсюлмани, а от хора, изповядващи други религии.

  4. Ivet юни 2, 2009 в 10:21 pm

    Виж, говорим за днешно време, а не за история. Всяко убийство е ужасно. Но не можеш да отречеш тероризма и религиозният фанатизъм, убийствата в името на Аллах. Не можеш да отречеш, че никой християнин днес не убива в името на Христос. Докато терористите не спрат да наричат себе си „войни на Аллах“, докато ислямът категорично не ги разграничи от джихада и не откаже рая на всеки камикадзе, то ислямството си остава пряко отговорно за убийствата и е част от този образ. Прекалено им е разтегливо понятието за свещенни войни и са им прекалено широки границите за ненаказани убийства. Прекалено силно е желанието им ислямът да завладее света. Прекалено много варварство и потъпкване на човешки права. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на съвременният морал. И е много далеч от представата за една „мирна“ религия, каквато редовият мюсулманин би следвало да изповядва.

  5. Ruslan Trad юни 3, 2009 в 12:33 am

    Да,за днешно време.Коя мюсюлманска страна скоро е направила геноцид?Покажи ми и масови кланета, обстрелване с бомби и рисунки на Иисус, които да се подиграват с него? Покажи ми агресивните действия и ще се съглася с теб.Аз уважавам християнството, очаквам същото от него. Тъй като християнството доста се е отдалечило от ценностите си.

  6. Ivet юни 3, 2009 в 3:04 am

    Последният ти коментар е чиста софистика🙂
    Виж, аз харесвам ислямската култура. Чела съм Корана. Имам приятели мюсулмани и то не малко. Пътувала съм из Турция и съм се възхищавала на хората и нещата, които съм виждала. Мисълта ми е, че това, което става последните години е много лошо и не може с лека ръка да се подмине. И въобще не говорим за християнстовото, ама никак. Нито за друга религия. Говорим за Ал Кайда и Хамас и т.н., списъкът е мнооого дълъг и последствията са доста близки до геноцид. Да не споменавам правата на жените в някои държави, че картинката съвсем загрубява.

  7. юни 3, 2009 в 5:05 am

    „Т.е. убийствата,извършвани от християнски държави трябва да означават, че цялото християнство е ужасна религия? Не мислиш ли, че се прекалява вече с този налаган образ, тъй като най-големите кланета са правени не от мюсюлмани, а от хора, изповядващи други религии. “

    Разликата е следната – деянията на християнските държави не се характеризират с християнската религия -не са подбудени от нея !А християнската религия от своя страна (независимо дали някой би извършил подобно нещо и се е характеризирал с нея ) не оправдава , не толерира , не насърчава и не подбужда подобни деяния .
    А именно никъде в Християнството не можеш да се базираш да водиш свещена война , да изземаш функциите на Бог и да наказваш някой защото е неверник , изобщо никъде няма основание за насилие над неверници да се пък и то да се толерира видиш ли .
    Покажи ми къде Исус е казал- Сега умирам за вас , а вие трепайте враговете си и викайте ураааа !😀

    Докато в исляма насилието над неверници е оправдано и той дава основание за такова .

    Ивет съгласна съм с теб ,въпреки по острия си тон . Но и ти да попишеш малко тук и да те правят на маймуна и да четат каквото им изнася и ти ще станеш остра. Един съвет не го закачай на тема Хамас и терористи, че веднага ще пусне статия , как Хамас изобщо не са терористи на верска основа ЗАЩОТО и евреите видиш ли имали такива явления😀 !

  8. Ruslan Trad юни 3, 2009 в 11:22 am

    Добре.

    Изземането на функцията на Бог „хич“ я няма на Запад.Доказателствата за противното са толкова много, че ще ме намразите, ако започна да ги изреждам. Досега коя мюсюлманска държава е говорила от името на Бог? Буш го направи обаче. Каза, че войната му е срещу „противниците на Христос“, освен Иран и техните „кръстоносци“, друга мюсюлманска държава не е говорила от името на религията или Аллах. Смятам, че се прави разлика между екстремисти и национална политика. В крайна сметка, ако имаше истинска омраза към християнството, щеше да има огромно клане и убийства в редица мюсюлмански държави.
    Аз говоря за съвсем друг аспект и трябва да се разграничава екстремизъм от държава, те не са едно и също, още повече, че тези екстремисти са гонени от официалната власт. Хамас е организация възникнала вследствие на нашествие и е нормално населението в Газа да търси отговорите в религията. Това е харектерно за всички общества, които са потиснати.

    Ivet нямаш право да говориш за права на жени, за които не знаеш нищо.Не го приемай,като заяждане.Радвам се, че харесваш тази култура и точно заради това искам да се разграничиш от общоприето мнение и това,което е днес ,като положение.Нека говорим за арабски страни, не за ислюмски свят-не е едно и също, а моят блог е за арабския свят.
    Не знам дали си живяла в онази част на света, но ако си, щеше да забележиш,че т.нар. „права“ са нежелани от повечето жени и с право. Те не желаят да работят и да правят нещо друго, освен да ходят някъде да си губят времето. Беше правен опит да се променят положенията, но имаше отпор точно сред жените. Прочети също така и това https://ruslantrad.wordpress.com/2009/04/26/statutut-na-jenite-v-siria/ и нека започнем да боравим с актуални факти. Изказването за Ал Кайда и Хамас няма да коментирам, тъй като за мен е абсурдно да се твърди, че са едно и също.

  9. юни 3, 2009 в 12:22 pm

    Абе аз гледам па и чета ама май някой друг има да нужда от това упражнение .
    „Чупиш врътки “ на където ти изнася или наистина не си разбрал за какво говоря.
    Не става дума за това кой говори от името на Бог ( миличкия Бог хич не му е лесно-толко олигофрени да говорят от негово име мислейки си че разбират ), а за това -коя религия оправдава и толерира насилието на верска основа ?!
    (въпреки ,че правото което дава исляма на „правоверните“ срещу неверниците , не е говорене от името на Бог ами направо му изземват функциите . Той е този дето има право да взима и дава живот,а не смъртни )
    Исус не учи да убиваме враговете си с обещание за спасение . Спасението ни се обещава само в замяна на вяра , а враговете си – тях трябва да обичаме (което понякога ми е доста трудно ) ! Християнството НЕ дава основание за какъвто и да е тероризъм камо ли на верска основа за разлика от исляма .

    За Хамас – не е важно срещу какво е възникнал а за какво ! Акцента на „ислямско , ислямски , ислямска и т.н. “ просто се усеща и трябва човек да си изкриви душата за да каже ,че няма нищо общо с религията. Хамас е организация ,която нанася терор обяснявайки го на света като защита,защита съпътствана с верски призиви на уста.

  10. юни 3, 2009 в 12:51 pm

    А за жените -хаха , ти Руслане го изкара ,че мъжете само и единствено имат за цел да се грижат за жената и и се забранява всичко от любов към нея – да не се претоварва видиш ли – хубав начин да се обясни реалността ,която е ,че исляма като религия наистина дискриминира жените – като се почне от множеството забрани и се свърши до даването на право на мъжа да “ пляска жена си“ АКО сметне ,че е нужно . И жената естествено трябва да е благодарна ,че има и това „АКО“ и да се моли каква ще е преценката на мъжа и .

    Има един виц по тоя повод за македонката и шопа :
    Шопът казал – жено , като ме видиш да се задавам ей там още по пътя , внимавай на къде ми е кимнат калпака. Ако е на ляво – съм в добро настроение , но ако е на дясно – не ме закачай !
    А македонката отговорила- мъжо , а ти ако ме видиш ,че те чакам на портата с ръце на кръста внимавай на къде ще ти е кимнат калпака .

    Мюсюлманската жена бая има да тича в тая посока ! И ако извоюва близка то тази позиция ,тя ще е в противоречие с ислямските норми .
    Факта ,че се коментира изобщо ,че „мюсюлманката носи високи токчета“ и там подобни „чудеса“ сам по себе си потвърждава мястото на жената в исляма !

  11. Ruslan Trad юни 3, 2009 в 1:04 pm

    Това,че ти си праведна християнка,не означава,че всички мислят като теб.Слез малко в реалния свят.
    И,извинявай -но познавам доста повече арабки от теб. Друг път внимавай с обидите,защото вече ми идва в повече. Или коментирай,като всички останали -или не пиши нищо. Не мога да обяснявам на човек, който не иска да разбере.

  12. юни 3, 2009 в 1:07 pm

    Офф поради простата причина,че не си пуснал опция за редакция( естествено щом аз те моля ) и скапаните коментари забиват и когато искат се пращат когато искат не , този коментар и коментар номер 10 са излишни , тъй че бъди така добър колкото си и симпатичен и ги изтрий ( абстрахирайки се от силната ти „любов“ към мен😀 )

  13. Ruslan Trad юни 3, 2009 в 1:10 pm

    Аз ги поправям, не се тревожи за това. Уважавам, че имаш друга позиция, но няма да уважа обидите🙂

  14. юни 3, 2009 в 1:12 pm

    Първо не съм праведна християнка . Второ предполагам ,че познаваш повече арабки – но аз имам също доста силни и големи впечатления от жената и мястото и в исляма .
    Независимо дали е арабка туркиня и т.н. , зависещо само и единствено от обвързаността и с религията и до колко иска да е светска и до колко иска да е мюсюлманка-защото двете неща си противоречат ,въпреки че някой го съчетават .
    Аз не обиждам , аз казвам истината.
    Отричаш ли ,че в Корана има текстове които дават право на мъжа да удря жена си ако прецени ?

  15. юни 3, 2009 в 1:18 pm

    Уважавам и аз твоята позиция както и това ,че си избрал да си мюсюлманин , но не уважавам ,че когато спорим често си позволяваш да извърташ – поне аз така си го обяснявам , защото си нито тип нито глупав .
    Не се и съмнявам ,че редактираш там където ти изнася, просто понякога се налага да пращам коментара по няколко пъти за да се покаже , а сега излезна 2 пъти .
    Благодаря ти ,че го изтри !

  16. Ivet юни 3, 2009 в 5:21 pm

    Този спор стана твърде разгорещен за моя вкус, но бих искала да добявя няколко неща за последно.

    Аз живея в Канада, която е една от най-толерантните държави в света и в конституцията й е заложено правото на всеки да изповядва каквато религия иска. Но преди няколко години, когато ислямската общност поиска правото да прилага шириата в семейството на територията на Канада, след безумни дебати в парламента и след като мина прев съда, решението бе, че шириата е в разрез със законите на държавата и погазва правата на жените.

    Ислямизмът е радикален. Шириата, специално в частта си, третираща жената и хегемонията на мъжа-мюсулманине абсолютно неприемлив в 21 век, когато жените летят в космоса. В сържави като Алжир, Тунис, Судан и т.н. жените са третирани като животни без никакви права. Ислямът е нетолерантен към другите религии:
    Сура 8:65: “О Пророко, насърчи вярващите да водят война”.
    Сура 2:193: “Воювай с тях, докато не остане подстрекаване и Божията религия (ислямът) преодолее”.
    Сура 9:5: “Когато свещените месеци преминат, избивай неверниците, където и да ги намериш, залавяй ги и ги обсаждай, причаквай ги в засада”.
    В ислямът единственият прях път към рая е да умреш като мъченик в джихад. Което създава фанатиците-терористи.
    И т.н и т.н. безумства.

    Руслан, едно е да защитаваш вярата си. Друго е да твърдиш, че всичко е мед и рози в исляма – това е безотговорно и не помага на никого, най-малко на мюсулманите. Едно от лбимите ми изречения в библията е „истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32) Това важи за всичко в този живот, без значение на религия. Придържайки се към истината с истинска, но не фанатична вяра е единственият начин за един интелигентен човек да отстоява идеите и вярванията си.

    Иначе – аз съм агностик🙂 Ще продължавам да следя блога ти с интерес и приемам предложението да се придържам към „арабски страни“🙂

  17. Shams юни 3, 2009 в 7:38 pm

    Трябва да призная, че с интерес проследих дискусията, защото аз самата участвах в подобни полемики, когато бях по-търпелива. На мене ми се струва, че заиграването с толкова езотерични въпроси като доктриналната база на една или друга религия и то, както виждам от коментара на участичките от женски пол, без каквато и да било подготовка, е меко казано обида за всички нас, които посвещаваме завиден брой години от живота си, за да „отворим хоризонтите си“(или поне да дрънкаме по-малко глупости). Глупаво е да не се прави разлика между политическо поведение на един субект(политическа група, партия, организация т.н.) и опитите на този субект да го легитимира с религиозни постулати, за да печели по-голяма популярност от една страна и същността на самата религия от друга!!!! Любопитно ми е също как дамата е прочела Корана, без да има представа за историята на арабите преди и след исляма. Аз не казвам, че оправдавам действията на фундаменталистите терористи, но да се твърди, че тероризъм има само в исляма, е проява на невежество. Нещо повече, толкова популярният „фундаментализъм“ е явление, което се появява за първи път в християнството и юдеизма. А колкото до правата на жените – въпросът опира до способността да приемем, че другостта( т.е. това, че някой покрива главата си и излиза единствено с придружител от друг пол) може и да не е ужасяваща. На мене ми се е случавало да видя мюсюлманки чужденки(инетелигенти, с високо социално положение) тук в България да се обаждат на синовете си, които трябва да протътуват 10 км, за да ги придружат до магазина, без който и да било да ги е принудил да го правят!!!Безумно е да коментираме нещо, което е извън нас и не сме в състояние да го разберем!!!!

  18. Ruslan Trad юни 3, 2009 в 8:15 pm

    Ivet никога, може да разгледаш блога ми, не съм твърдял,че в исляма всичко е розово.Напротив, аз съм против доста неща. Но все някой трябва да покаже и другата страна на тази религия.

  19. юни 3, 2009 в 10:32 pm

    Shams не знам под „дамата“ мен ли визираш , но вместо да си правиш труда да анализираш – вземи прочети и ако ти е трудно да разбереш аджаба за кво толкова много нища -вземи питай !
    „Глупаво е да не се прави разлика между политическо поведение на един субект(политическа група, партия, организация т.н.) и опитите на този субект да го легитимира с религиозни постулати, за да печели по-голяма популярност от една страна и същността на самата религия от друга“

    Кой не прави разлика ? И кой говори изобщо за това? Ако визираш Хамас- че нанасят терора и на верска основа си е чист и гол факт. Това дали ви изнася или не , не ме засяга особено .
    И в крайна сметка аз не говоря просто за терора на верска основа , а за религията-коя дава предпоставки за такъв , толерира такъв и оправдава такъв !

    „, но да се твърди, че тероризъм има само в исляма, е проява на невежество. “
    Тръгнала си да определяш наричайки нещо глупаво пък ти самата проявяваш такива чери . Кой е казал ,че прояви на верски тероризъм само в исляма има ? Кръстоносните походи също са проява на верски тероризъм . НО разликата е ,че християнството не оправдава тероризма- решили са някви да убиват за Исус , обаче ако отворят Библията няма да намерат текст в който Исус казва да убиваме неверника и ако във тази война умрем отиваме право в рая. Нали?
    Докато в исляма стоят друго яче нещата. Така ,че единствено е в исляма има тероризъм на верска основа който е оправдан и толериран от религията!
    Можеш ли да схванеш разликата или изпитваш трудност . Ако ти е трудно посвети още няколко години на “ отварянето на хоризонта си “ и пак се отбий !

    Ивет съжалявам ,че тона не ти допада – ето едно забавно клипче , дано предизвика усмивка на лицето ти – http://www.vbox7.com/play:90488ec4 Поздрави !

  20. Marsilius Patavinus юни 3, 2009 в 11:28 pm

    Здравейте!
    Видно от прочетено по-горе, няма нужда да се хабя да обяснявам на разни неграмотни момиченца, но все пак да пробвам. Просто ми се струва, че тази рамка и коловоз на коментари е доста далеч от идеята на текста, под който се пишат, и не водят до нищо плодотворно, а само до загуба на енергия и нерви на пишещите и автора на блога.
    Първо – ясно ми е, че няма да променя ничие мнение, но все пак е добре да има и друга гледна точка за неутралните в този спор.

    Радвам се, че Руслан е пуснал този текст. Не го бях чел. Познавам Джон Еспозито от текста му „Ислямската заплаха: мит или реалност“. Бях доста впечатлен и горният материал затвърждава впечатлението ми.
    тъй че – благодаря!
    Ниската обща култура личи не само от правописа, но и от баналните разсъждения.
    От гледна тока на юдаизма и християнството е изпълнено с противоречия. Това само като ремарка към коментар 1.
    Статистиката сочи, че повечето от терористичните организации нямат нищо общо с исляма – тамилски сепаратисти, хиндуистки групи, ирландци, баски…
    При левите и десни терористични групировки в Европа – къде там има ислям? Няма да коментирам крайнодесните американски милиции и разни християнски-фанатици, настояващи, че са „войни на Бога“. Да виждате прилики с ислямските бойци?
    освен това, при редица конфликти става дума за национални, а не за религиозни сблъсъци, макар ислямът да е замесен – напр. кюрдите и Турция.
    В по-горните коментари наблюдаваме явление, описано от Едуард Саид – редукцията на множество и разнообразни общества само до един елемент от тяхната същност – религията ислям. След това следва втора редукция – ислямът се свежда само до ислямизъм…
    Това за жените в Алжир и Тунис не го разбрах. Вие били ли сте в някое от тези страни? Те са доста европейски… Виж, за Судан и Саудитска Арабия се съгласих…

    и наистина опцията за редакция на коментари не е лоша идея…

  21. Ivet юни 3, 2009 в 11:28 pm

    Shams визира мене. „Любопитно ми е също как дамата е прочела Корана, без да има представа за историята на арабите преди и след исляма.“ Лесно е да се досетиш, че човек, седнал да чете Корана е добре запознат с историята, не знам как реши, че мисля, че арабите са паднали от космоса. Знам, че има жени, на които им харесва да живеят по правилата на кората. Но какво става с онези, другите жени, на които не им харесва? Както и да е, за да не стават по-нататъшни грешки и обвинения ще го кажа много ясно: аз нямам НИЩО против исляма, когато е нерадикален и спазващ елементарните човешки права. Когато не ограничава правото на човека да бъде свободен. Без значение от пола. Имам против различните тълкувания, които създават фанатици. Имам против убитите невинни, жертви на граничещи с лудостта фанатични идеи. Без значение каква религия изповядват.

    ПРОТИВ съм представата, която е създадена за мюсулманите. Но мисля, че самият ислям, отвътре, трябва да се бори, за да промени тази представа, а не да се заклеймява всеки, който споделя факти. Радвам се, че има места като този блог, които да дават достъп на хората до арабската култура и мюсулманството в добрият му образ. И се надявам на повече толерантност и разбиране и от двете страни.

    Ruslan, извинявам се, наистина не съм имала възможност да прегледам целият ти блог, но ще го направя. Продължавай да показваш хубавото, но моля, недейте да отричате и лошото, в крайна сметка това е нещо, с което никой не би трябвало да се примирява.

  22. юни 3, 2009 в 11:42 pm

    Marsilius Patavinus „грамотно момченце“ отговори ми с да или не – има ли текстове в Корана които оправдават насилието на неверници и по точно тяхното изтребление ?!

  23. mira khoury юни 4, 2009 в 1:19 pm

    Прочетох материала внимателно , но се оказа,че коментарите не само ги четах внимателно, а и ги препрочитах на места и то по -няколко пъти.Избягвам да влизам в такъв вид дискусии,защтото много често се губи добрия тон и най – вече ме отблъсква това,че пишещите заемат една твърда позиция и не отсъпват от нея.Уважавам хората с мнение, което могат да обосноват, но……. трябва да има диалог – всички ния да сме отворени за такъв, да успеем да погледнем и от другата страна, а ако и упеем да разберем това вече е упех.
    А когато стигнах до коментара на Marsilius Patavinus в него беше изразено моето мнение едно към едно, така че няма да се повтарям с него, който го интересува нека върне малко на горе и да го прочете.

    Само ще добавя мили хора спрете да се вълнувате за правата конкретно визирам на арабската жена – те арабските жени нямат потребността от „вашата загриженост“ и престанете да плачете на чужди гробищта.
    Задавате ли си въпроса дали те са удовлетворени от начина им на живот?
    Колкото и да ви е не посилно и не приемливо да разберете отговора на този въпрос е :Да на арабската жена и харесва начина и на живот,защтото е близък или единтичен до нейната същност…………..защтото тя е жена и иска да остане такава ……. нейната ценостна система е коренно различна от вашата/ тук не искам да изпадам в подробности и битовизми/.

    „. Прекалено силно е желанието им ислямът да завладее света. “
    А на това ще отговоря така :Прекалено силно и непоколебимо е желанието ИСЛЯМА да си запази целостта си…………… видимо е кои искат да владеят и контролират света – “ ДРАГИТЕ“ ЕВРЕИ И СЪЗДАДЕНАТА ОТ ТЯХ САМИТЕ АМЕРИКА……!!!!!!!

  24. mira khoury юни 4, 2009 в 1:43 pm

    P.S Все повече в мен се за затвърждава впечатлението, че никои не иска да погледне от другата страна на монетата – това е исляма е враг на човечеството, раково образувание, което всячески трябва да се отстрани или изолира може би …..незнам .И това разбира се не е случайно толкова усилена световна,глобална манипулация….. води до видимия успех /ислямист=терорист/,иронично но дори има и рима.

  25. юни 4, 2009 в 2:03 pm

    Разсъжденията ми бяха определени като банални . Добре , така или иначе не съм суетна на тази тема – но след като вие сте по-възвишени , защо не го проявите ?
    Губенето на диалог и на добрият тон идва от това ,че аз говоря за едно нещо и опонентите вместо да ми отговорят по техния забележително не банален начин , в сферата и контекста които мен ме интересуват , започват или да извъртат или да сменят темата.

    „При левите и десни терористични групировки в Европа – къде там има ислям? “
    Виж какво ЕнтелЕгентни ми приятелю , ставаше дума едно време за проявите на верски тероризъм ,а сега става дума дали християнството оправдава такова деяние тъй както исляма или не .

    „разни християнски-фанатици, настояващи, че са “войни на Бога”. Да виждате прилики с ислямските бойци? “
    Едните не могат да посочат къде Исус ги насърчава да се избиват неверници и им дава такова право , а другите могат да посочат религиозни текстове даващи им право да нанасят насилие над неверници .

    „Само ще добавя мили хора спрете да се вълнувате за правата конкретно визирам на арабската жена – те арабските жени нямат потребността от “вашата загриженост” и престанете да плачете на чужди гробищта. “

    Ами всъщност си в грешка – ние не сме се загрижили за арабската жена. Просто критикуваме мястото и според исляма. И в крайна сметка си права-защо трябва да уважаваме някой , който чрез собствения си избор не се уважава.

  26. юни 4, 2009 в 2:08 pm

    Всъщност не че никой не иска да погледне от другата страна.
    Първо аз не слагам всички мюсюлмани в един кюп , а имам критика към исляма като религия.
    Да има добра страна – но това е нещо нормално , не мисля че трябва да предизвиква ефекта “ УаУ“.
    За мен е нормално и обичайно една религия , да насърчава нещо добро.
    За мен по важни са не приликите , а разликите , които всъщност правят самоопределянето на човек значимо , инак всички щяхме да сме едноверци .

  27. Marsilius Patavinus юни 4, 2009 в 8:47 pm

    Здравейте!

    тъй като уроците по правопис и пунктуация отнемат доста време, ще кажа само следното – знам, че в Корана името на Дева Мария се среща по-често, отколкото същото име в Новия завет.
    Знам, само че в Ас сира ан Набауия – Житието на Мохамед – е отделено доста място на един християнски монах. Нааясно съм и с факта, че дълги векове християни, евреи и мюсюлмани са живели в мир – евреи е имало в двора на Саладин, големият географ Ал – Идриси е бил в двора на крал Роджър, най-много евреи са живеели в Мароко, Йемен, Ирак и Османската империя.
    и че араби-християни са в основата на арабското възраждане…

    проблеми има като наследство от колониализма и това, че американски петрол беше открит в Ирак :))
    единственото, в коете вече съм сигурен, е че, ако продължаваме така, ще се избием взаимно… Може би това не е толкова лошо… След религиозните войни, когато 20- 40% от населението в различни части на Западна Европа загива, тогава хората откриват, че трябва да са толерантни.

    За четене от страна на христолюбивото войнство:
    http://www.islamicity.com/Quiz/New/selectquiz.htm
    много интересен и полезен срещу предразсъдъци:
    http://www.jannah.org/articles/misc.html

    на български:
    http://www.cisp-bg.org/islam_handbook/islam_handbook.html

    http://www.islam-guide.com/
    http://islamfortoday.net/

  28. юни 5, 2009 в 7:01 am

    Много добре , разбрахме с какво си наясно . Обаче това не променя нещата.
    Виждам как с охота коментираш това което те интересува, но за това което явно не ти изнася си трайкаш. Питах те простичко и ясничко- според теб няма текст в исляма който да оправдава и насърчава насилието над неверници ?

  29. Marsilius Patavinus юни 5, 2009 в 3:30 pm

    Здраво!

    Цитат: „Виждам как с охота коментираш това което те интересува, но за това което явно не ти изнася си трайкаш“.
    Ти правиш същото, така че – кротко :))
    За неверниците – по същество – християните и евреите НЕ са неверници. Те биват наричани „хора на писанието“ (ахл ал-китаб) и към тях се проповядва уважение, тъй като те имат свои свещени писани текстове. Ислямът почита старо- и ново- заветните пророци. Текст за насилие над неверници има, но под неверници трябва да се разбира езичници. Това не е мое, а господстващото разбиране в исляма.
    Също така, това, за което говориш ти, е т. нар. „малък джихад“, а „големият джихад“ и битката вътре в теб.

    Още един цитат от теб „Първо аз не слагам всички мюсюлмани в един кюп , а имам критика към исляма като религия.“ Да ти кажа, и мнозина мюсюлмани имат критики към християнството като религия. Тях ги наричаме „ислямисти“ и „фундаменталисти“ :))

    Продължавам да вопия до Бога – как може да съдиш религията на над милиард души, като не можеш да си оправиш собствената къщурка – имам предвид безобразния начин, по който боравиш с многострадалната българска пунктуация?

  30. Marsilius Patavinus юни 5, 2009 в 3:39 pm

    знаеш ли, струва ми се, че все пак си свестен човек :))
    ако се бяхме запознали в друга ситуация, а не в коментари, в които и двамата малко се поизсилваме, можехме да си бъбрим много приятно и приятелски…

    Бързам да те успокоя, че аз ще съм първият, който ще брани България при ислямска заплаха (дори със знанията, уменията и професионалните си компетенции съм помагал на български държавни органи, когато се е налагало), но ми се струва, че малко толерантност и разбиране на другите не са излишни… :))
    нека не пеем мантрата за „ислямската заплаха“ само заради добричкия „чичо Сам“ :))

  31. юни 5, 2009 в 3:55 pm

    Всъщност не правя същото така ,тъй че „кротко“ може да викаш на… хайде да не задълбаваме. Ти си тоя дето започна да ми противоречи – след като ме закачи ми отговори на въпросите , а не да си тряйкаш .
    „Да ти кажа, и мнозина мюсюлмани имат критики към християнството като религия. ” .
    Нормално предвид ,че исляма и християнството са взаимно изключващи се .

    „Продължавам да вопия до Бога – как може да съдиш религията на над милиард души, като не можеш да си оправиш собствената къщурка – имам предвид безобразния начин, по който боравиш с многострадалната българска пунктуация? “

    Продължавай ,продължавай… Както каза над милиард души имат къде къде по-сериозни проблеми от мен .. на мене т’ва да ми е кусура. (въпреки ,че не съзрях някъде отчайващи грешки , които да не са плод на бързане , а на тотална неграмотност, но да не се вталяваме)

    „За неверниците – по същество – християните и евреите НЕ са неверници. Те биват наричани “хора на писанието” “

    Хоп – “ 29. Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра докато не дадат налога [ джизя ] безусловно и с покорство.“

    Твърдението ,че мюсюлманите наричат неверници един вид атеистите и всички които не изповядват една от авраамическите религии е лека факта на измъкване.
    Всеки който не признава догмите на исляма е неверник , както и според християнството. Но дори и да вземем твойта теза – както се вижда исляма всеки подрежда и неверник и неправоверник . За всеки има . 😀

  32. юни 5, 2009 в 4:01 pm

    Хапливият ми тон към теб специално е плод на твоят иронично-заядлив. Ако се опиташ да бъдеш любезен ще ти отвърна със същото.
    Бих проявила толерантност към исляма(в диалога в блога , защото по принцип съм толерантна ) , ако не се отричат факти за него само защото не изнасят на някой.

  33. Ruslan Trad юни 6, 2009 в 2:31 pm

    Не че не се признават, а не ги коментираме, защото има прекалено много места, където ислямът се хули.Просто аз съм от неговите защитници.

  34. юни 6, 2009 в 2:53 pm

    Хей приятелю , защо си мислиш ,че да казваш истината е хулене ?
    Едно е да защитаваш нещо , друго е да не коментираш факти свързани с него само защото не говорят хубаво за него….
    И защитата ти е обоснована така ,като че ли са ти лекинко убегнали тея факти …
    Признай ги и не ги забравяй ,защото те коренно променят нещата.
    Поздрави.

  35. Pingback: Бягайте,хора! Ислямът идва! « #Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: