Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Поезия и картини,отново за вечерта на арабската поезия,15 май

Утре, 15.05, от 18 часа Форумът за арабска култура „Махмуд Даруиш“ кани на вечер на арабската поезия. Литературното четене ще включи произведения от антология на модерната арабска поезия. Става дума за стихове, които за пръв път виждат бял свят на български.
Събитието ще се проведе в Мраморната зала на Руския културно-информациоен център (ул. Шипка 34) сред картините на палестинския художник Мухаммад Рукуи. Това ми дава повод да ви разкажа малко повече за него.
Цялата изложба е под егидата на министъра на културата – проф. Ст. Данаилов – и посланика на Държавата Палестина в България – н.пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, с подкрепата на българското външо министерство.
На откриването на изложбата в понеделник присъстваха арабски, датски и азиатски дипломати.
Лигата на арабските държави обяви „Ерусалим за арабската културна столица 2009 г.“ и събитието е част от тези прояви.
Изложени са 53 картини, някои от тях рисувани в затвора. Затвор ли казах? Да, Мохамед Рукуи прекарва 13 години в израелски затвор. Обвинението е „съпротива срещу окупацията“. Затворен е в град Ашкелон – а Ашкелон е новото име на иврит на арабския град Аскалан – всъщност това е родният град на твореца!
Често го питат как е успявал да рисува в затвора. „Важна е идеята, а не с какви материали разпологаш“, отвръща палестинецът.
В крайна сметка, можеш да си свободен по дух и в килия 3 на 2 метра…
Картините от затвора оцеляват благодарение на майката на художника – той е изнасял по 4 платна, навити в ръкава си, а тя ги е криела в пазвата си! Точно както баба Тонка или сръбската съпруга на Любен Каравелов през българското Възраждане!
Първата изложба на Мохамед Рукуи е била през 1984 г., докато той е в затвора! Оттогава насам творецът е имал свои самостоятелни изложби в над 15 държави. След България му предстоят Румъния, Индонезия, други азиатски страни…
Запитан за темите на картините си, Рукуи отговаря – „фолклора, мечтите ни… а в нашите мечти има цветя“.
Лично аз в много от картините на палестинвския художник виждам прилики с християнските мадони на големите италиански майстори. Като цяло, толкова много фигури на хора не са традиционни за арабската живопис, която е развила до съвършенсто флоралните и геометрични мотиви, тъй като ислямът забранява изобразяването на хора и животни…
Наличието на много въздух, светлина и топли цветове в картините му сродява художеството на Рукуи с импресионистите и поантилистите. Арабски Жорж Сьора?!? Или пък палестински Кеазим Исинов?

Автор: Мариян Карагьозов

Vodpod videos no longer available.

more about „EBF „, posted with vodpod

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: