Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

За глупостта в предаването на арабо-израелския конфликт

Една от заблудите пръснати относно арабо-израелския конфликт се отнася за участниците в този конфликт. Лично за мен е глупаво да се говори, че Израел бил нападнат от всички арабски държави.

Когато историците заявяват, че Израел е „нападнат от всички свои арабски съседи“, забравят да разяснят на хората, че това са една или две държави. В ума на човек започват да се раждат филми, в които огромни пълчища араби навлизат в малката и божествена еврейска държава и биват разбити от смелостта на опълченците.

Само че две държави не са целият арабски свят. Конфликт реално имат Сирия, Египет, Йордания. Това са засегнатите от Израел държави.

Голан е взет от Сирия и до днес е в окупационна зона между Израел и Сирия. Западният бряг на река Йордан е откъснат от Йордания, а Ивицата Газа, която от 1949 до 1967г. е под контрола на Египет, след това е взета от Израел.

Поради тези случки реално три държави имат конфликт с Израел, а днес една- Сирия. Египет и Йордания са в по-отворени отношения със съдената си държава, само заради това, че проблемите им не могат да бъдат решени. Смятам, че много се пресилва това, че „арабските страни нападнали Израел“, че “ няма да има мир между Израел и арабите“ и подобни глупости, на които хората тук вярват.

Разбира се моята ислямистка, комунистическа (!?) и субективна същност не може да претендира за големи знания, но според мен в доста отношения Арабо-Израелският конфликт е много зле предаден в западната литература.

23 responses to “За глупостта в предаването на арабо-израелския конфликт

  1. Marsilius Patavinus април 22, 2009 в 11:04 am

    Здравей!

    Реално през 1948 г. 5 арабски държави нападат Израел. Израел обаче разполага със 100 000 добре въоръжена армия, а арабските контингенти са по няколко хиляди души и общо не правят повече от 25 000 д.
    Тогава в коалицията (освен изброените от теб държави) участват и Ливан и Ирак, ама с по 1000 човека, което е смешно.
    Само за прецизност ги казвам тези неща, де. Иначе като цяло си прав – колко от арабските държави граничат с израел или си мърдат пръста за Палестина?

  2. Ruslan Trad април 22, 2009 в 12:47 pm

    Колко българи си мърдат пръста за Македония? Самите палестинци не си мърдат пръста. Героите са в затворите или убити от свои или Мосад. Това гордост ли е. В Дубай богатите палестинци не правят нещо, а очакват Сирия да им свърши работата. Не става, ако не са обединени всички.

  3. април 22, 2009 в 10:53 pm

    Значи преди малко пуснах коментар , изпратих го … и го няма ?! После пак написах пуснах , с мисълта ,че грешката е в мен , но ми се показа „Не може да има два еднакви ваши коментара по една и съща публикация! “ ,което значи ,че все пак коментарът ми е изпратен .

    Руслане пак ли почнахме с мнимата „свобода“. Хайде бъди така добър ,колкото си и симпатичен (като изключим ислямската част ) и ми пусни предишния коментар .

  4. Ruslan Trad април 22, 2009 в 11:11 pm

    Няма спиране на коментари. Проблемът е в браузъра ти.

    Няма изпратени други твои коментари. За свобода не говори-няма такова нещо🙂

  5. Ruslan Trad април 22, 2009 в 11:13 pm

    Сетих се, че ако са били големи може да не са допуснати, тъй като има лимит за дължина.

  6. април 22, 2009 в 11:49 pm

    Да така май стана . Радвам се ,че си решил да оставиш свободата на коментарите и всеки да пише каквото иска … Но няколко пъти съм се парила -били са ми трити коментари , цензурирани , задържани и т.н.

    ОФФФФФФ сега виждам,че без да искам съм изпуснала една ,две букви …. Няма ли възможност да пуснеш опция за редакция .
    Сега пак на ново ще ги пусна , без пропуски , а ти може ли да изтриеш всичките 5 коментара назад ?!

  7. април 22, 2009 в 11:52 pm

    Главни причини за войната

    В Суецката криза от 1956 г. Египет губи на бойното поле, но излиза победител на политическата сцена. Израелските войски са принудени да се изтеглят от Синайския п-ов, а от двете страни на канала са разположени части на ООН(UNEF – United Nations Emergency Force), чиято цел е да запазят мира и да предовратят проникването на диверсанти през границата на Израел. В резултат тишината поне временно се завръща. Войната възстановява крехкия баланс на силите в региона, но не разрешава самия конфликт. Нито една арабска държава все още не е признала държавата Израел.

    В началото на 60-те Сирия започва да финансира партизански нападения над Израел. Двете страни имат разногласия по отношение на границата и водоизточниците още от 1949-а година. Граничните сблъсъци зачестяват, като размените на артилерийски, танков и пушечен огън постепенно се превръщат в рутина. Върховата точка на ескалацията е на 7 април 1967 г., когато над Голанските възвишения се разразява истинска въздушна битка. Сирия губи 6 самолета Миг-21 в схватките с израелските Дасо Мираж-3, като вторите по-късно на същия ден прелитат демонстративно над Дамаск. Израелско правителство е под все по-силен вътрешен натиск да „направи нещо“ със сирийските бомбардировки на граничните селища.

    На 18 май 1967 г. Египет настоява ООН да изтегли мироопазващите си войски от Синай. Генералният секретар на ООН по това време, У Тант официално протестира, но въпреки това премахва международната „буферна зона“ между Египет и Израел, съществуваща от 1957 г. Насър незабавно започва да прехвърля войска и танкове на Синайския полуостров.

    На 23 май Гамал Насър затваря Тиранския провлак за израелски кораби, блокирайки израелското пристанище в Ейлат. Виждайки очевидната аналогия с предишната война, израелското правителство се обръща към ООН и Британия с молба за намеса. Двете са дали гаранции, че провлакът ще остане открит за преминаването на кораби от и за израелското пристанище след войната от 1956. Британският премиер Харолд Уилсън предлага да се състави смесена военноморска ескадра, която да разреши кризата. Към инициативата се присъединява единствено американският президент Джонсън. На спешно заседание правителството в Израел решава да нанесе превантивен удар, ако блокада не бъде свалена до 25 май. По молба на САЩ по-късно се съгласяват да изчакат още 2 седмици.

    На 26 май Насър изнася реч пред Арабската търговска организация:
    „If Israel embarks on an aggression against Syria or Egypt, the battle will be a general one… and our basic objective will be to destroy Israel“ (Seale, 1988, p.131 citing Stephens, 1971, p. 479.)
    На 30 май Йордания се присъединява към военния съюз на Египет и Сирия. Египетският генерал Абдул Муним Риад поема командването на йорданската армия. Най-западните позиции на йордандските части (на западния бряг на река Йордан) са едва на 17 км от морския бряг. Израелското командване отдава върховно значение на изненадващ удар в тази посока. При успешна атака там арабските съединения могат да достигнат брега за половин час, разделяйки държавата на две части. В същото време няколко други страни, неграничещи с Израел, започват да мобилизират армиите си – между тях Ирак, Кувейт, Алжир и Судан.

  8. април 22, 2009 в 11:52 pm

    От наскоро разсекретени документи става ясно, че президентът Джонсън е действал активно „зад кулисите“, за да предотврати войната. В неофициален разговор Насър обещава, че няма да нападне пръв. На 1 юни на заседание на Генералния Щаб министърът на отбраната Моше Даян приканва Главнокомандващият ГЩ ген. Ицхак Рабин и Главнокомандващият Южният Корпус ген. Йешияу Гавиш да предложат план за действие. Ген. Рабин предлага Южният Корпус да обгради Ивицата Газа и да я използва като заложник, докато Насър не свали морската блокада. Планът на ген. Гавиш е по-дързък и цели унищожаването на всички египетски войски в Синай. Моше Даян приема по-сложният план на Гавиш с уговорката, че война на два фронта(вкл. срещу Сирия) трябва да бъде избягната на всяка цена. (Hammel, 1992, p. 153-152.)

    Съотношение на силите

    Към месец май 1967 г. египетските въоръжени сили наброяват около 150 000 души, но 50-70 000 от тях (както и повечето елитни части) се сражават в гражданската война в Йемен по това време. Поради този факт някои от генералите на Насър са на мнение че Египет не е в изгодна позиция за война с Израел. Допълнитена пречка е нерешителността на Гамал Насър, който променя плановете за атака 4 пъти през месец май. Непрекъснатото местене на съединенията от позиция на позиция се отразява твърде зле на техниката и бойния дух на войниците. Към края на месеца Насър най-сетне обявява план „Кахир“(„Победния“ план), според който леки части трябва да преминат израелската граница, да завържат кратко сражение и да отстъпят. През това време главните сили трябва да изчакват в тила и в подходящият момент да стоварят унищожителна контраатака върху увлеклите се в преследване израелци.
    Успоредно с това, Насър „пришпорва“ Йордания и Сирия да усилят натиска върху израелските граници от изток и север. Йорданската армия наброява около 55 000, а сирийската – 75 000 души.
    Израел разполага(вкл. запасняци) с 264 000 души армия.
    На 23 май 1967 г., в статията си за „Ню Йорк Таймс“, журналистът Джеймс Рестън пише:
    „In discipline, training, morale, equipment and general competence his [Nasser’s] army and the other Arab forces, without the direct assistance of the Soviet Union, are no match for the Israelis… Even with 50,000 troops and the best of his generals and air force in Yemen, he has not been able to work his way in that small and primitive country, and even his effort to help the Congo rebels was a flop.“

  9. април 22, 2009 в 11:53 pm

    Бойните действия

    1. Превантивен въздушен удар на Израел

    Най-важния ход на Израел е изпреварващият въздушен удар върху египетските ВВС – далеч най-многобройната и модерна въздушна сила на арабската коалиция. Египет разполага по това време с около 450 бойни самолета, всичките произведени в СССР и относително нови. Главна заплаха за израелската армия и селища представлят 30-те египетски средни бомбардировача Ту-16 (Pollack, 2004, p. 58.).

    На 5 юни в 7:45 часа всички реактивни самолети на израелските ВВС излитат в посока Египет. От 197 изправни само 4 остават на територията на Израел. Ударния отряд лети над Средиземно море и атакува египетските летища от север, постигайки пълна изненада. Израелските самолети летят под нивото на радара и ефективната стрелба на египетските ПВО батареи. Още два фактора са в тяхна полза: цялата система за ПВО на
    Египет е „изключена“ от самото египетско командване; съществуват опасения от заговор на бунтовнически настроени офицери за свалянето на самолета на египетския фелдмаршал Амер (летящ в този момент към Синай).
    Освен всичко друго, инфраструктурата на Насъровата армия е все още на много ниско ниво. За самолетите по летищата няма построени бункери и те са „защитени“ единствено от брезентови и ламаринени навеси.

    Атаката постига резултати, неочаквани дори от най-големите оптимисти в израелския щаб. Египетските самолети, които не са засегнати от първата вълна не могат да излетят – израелските бомбардировачи използват специални бомби правещи пистите неизползваеми. През първия ден на войната египетските ВВС са на практика унищожени, загубите възлизат на над 300 самолета и 100 пилоти. Израелските ВВС губят 19 самолета, повечето от технически повреди, а не от вражески огън. Израел запазва въздушното си превъзходство до края на сраженията. Веднага след като неутрализират въздушната заплаха от юг, нейни самолети нанасят удари и по йордански, сирийски и дори иракски летища. Пистите са периодично бомбардирани за да останат неизползваеми до края на войната.

  10. април 22, 2009 в 11:53 pm

    Чужда намеса?

    Преди началото на бойните действия израелските екипажи и наземен персонал тренират интензивно и постигат висока ефективност на презареждането, превъоръжаването и ремонта на завръщащите се от мисия самолети. Това позволява на израелските ВВС да извършват до 4 бойни полета на ден с един и същ самолет, докато ВВС на арабските армии успяват едва 1-2. Този факт води арабските лидери до заключението че на страната на Израел са се сражавали много повече самолети отколкото в действителност. На 9 юни в радиопредаване Насър се обръща към нацията: той обвинява САЩ и Британия че подпомагат Израел със своя палубна авиация и сателитни снимки. Обвиненията са повторени от йорданското и сирийското командване. САЩ и Британия гневно отричат. (В същото радиопредаване Насър подава оставката си като президент на Египет, но тя не е приета). След войната арабските нации се обединяват около теорията за Голямата Лъжа. Според мнозина Израел не би могла да постигне толкова решителна победа без вуншна помощ. Съществуват теории и за американски бомбардировки над Египет посредством самолети базирани в Либия. Тези твърдения водят до нефтеното ембарго, обявено от арабските нефтопроизводители.
    В едно интервю от 1993 г. бившият американски министър на отбраната Робърт Макнамара разкрива че 6-и флот на американските ВМС, който извършва учения край Гибралтар по това време, е спешно предислоциран в източно Средиземно море, за да защити Израел. Разразява се политическа криза между САЩ и СССР. Макнамара не казва как е разрешена кризата.
    Съществуват и теории че цялата война е била режисирана от СССР. През 2003 г. журналистката Изабела Гинор цитира разсекретени документи на ГРУ, според който е съществувал план за предизвикване на напрежение между ГДР и арабските страни чрез „раздухване“ на израелско-немското сътрудничество…

    2. Сраженията на земята

    Ивицата Газа и Синайският п-в

    В навечерието на войната Египет разполага със 7 дивизии в Синай: 4 танкови, 2 пехотни и една мотострелкова. Общо около 100 000 души, 900-950 танка, 1100 бронетранспортьора и 1000 оръдия (Pollack, 2004, p. 59 ). Израелските сили наброяват 70 000: 6 танкови бригади, 1 пехотна, 1 мотострелкова, 3 парашутни бригади и 700 танка. Всичко това е организирано в 3 дивизии, които успяват да нанесат изненадващ удар на египетските войски.
    Северната дивизия(генерал-майор Исраел Тал) напредва през Ивицата Газа към Ел-Ариш. По пътя и няма големи укрепления, но Тал решава да заобиколи Газа, за да избегне тежки улични сражения. Египетските части в Ивицата са обградени и се защитават упорито до края на сраженията.
    Централната(генерал-майор Авраам Йофе) и Южната(генерал-майор Ариел Шарон) дивизии атакуват добре укрепения район Абу-Агейла. Египетските войски(2-ра пехотна дивизия, противотанков батальон и танкова бригада) са решени да окажат решителна съпротива. Генерал-майор Шарон планира и координира сложна операция, която се увенчава с успех. Една от неговите бригади пробива египетската линия южно от Абу-Агейла, друга отрязва пътя им на север към Ел-Ариш. Същевременно вертолети стоварват десант от парашутисти в тила на египтяните и нанасят тежки поражения на артилерията им, като практически я изваждат от строя до края на сражението. Едва тогава израелските сили атакуват – едновременно от изток, север и юг. Скоро египетските войски в Абу-Агейла са обградени и след 3 дни и половина тежки сражения се предават.
    Научавайки за капитулацията на Абу-Агейла египетският фелдмаршал Амер се паникьосва и нарежда всички части да се изтеглят незабавно отвъд Суецкия канал. Израелското командване решава да не предприема преследване – вместо това започва „надпреварване“ с отстъпващите египтяни, чиято цел е завладяването на планинските проходи в Западен Синай. Единствено прохода Гиди е завзет от Ариел Шарон навреме. В останалите случаи египетските части успешно се евакуират на другия бряг на Суец. Въпреки това победата е грандиозна: Израел успява да победи най-силната арабска армия за 4 дни, а Синай е покрит с димящи останки на танкове, бронетранспортьори, камиони и други египетски машини.

  11. април 22, 2009 в 11:55 pm

    3. Действия във въздуха

    Още в началото на бойните действия Израел успява да си осигури въздушно превъзходство. В последвалите сражения става ясно колко критично е превъзходството във въздуха – особено при разгромяването на йорданската 60-та бригада и бомбардирането на иракската бронирана бригада, на път през Йордания. Фактически за цялата война арабските ВВС не успяват да нанесат нито един успешен въздушен удар – йорданските изтребители и египетските бомбардировачи са свалени по време на въздушните атаки над Израел през първите два дни.

    4. Действия по вода

    Военните действия в Средиземно море са изключително ограничени. Флотовете на Израел и Египет единствено извършват маневри с цел да провокират противника, но не се стига да същинско сражение. 6 израелски подводни диверсанти потопяват миночистач в пристанището на Александрия и биват пленени. Шарм Ел-Шейх е напуснат от египетските части и „завладян“ на 7 юни от екипажите на няколко израелски катера(!). На 8 юни USS Liberty е атакуван по вода и от въдуха от Израел, причинявайки тежки повреди на кораба. Израел се извинява с грешка при идентификацията на кораба и изплаща обезщетения на близките на пострадалите моряци, но случая се обект на дебати през следващите няколко години.

    Равносметка

    На 11 юни е договорено общото спиране на огъня. Дотогава Израел е завлядял Ивицата Газа, Синайския п-ов, Западния Бряг на река Йордан (вкл. източен Йерусалим) и Голанските възвишения. Израел увеличава територията си около 3 пъти. Стратегическата „дълбочина“ на юг се увеличава с 300 км, на изток с 60 км, а на север с 20 км планински терен, което ще се окаже важен фактор през следващата война. Под израелски контрол попадат и около 1 млн. араби от завладените територии.

    Египет и Сирия научават тактически важни уроци, но стратегическите им цели остават непроменени, което ще доведе до следващата война – в която ще се опитат да си възвърнат загубените територии.
    На 19 юни 1967 г. израелското правителство анонимно гласува Синай и Голан да бъдат върнати на Египет и Сирия в замяна на мирни договори. Голанските възвишения трябва да станат демилитаризирана зона, а за Тиранския провлак трябва да се изработят специални договорености. Правителството също така гласува да се започнат преговори с Йордания за източната граница. САЩ е информиран за решението, но не става ясно дали е помолен официално да служи като посредник. Египет и Сирия заявяват, че не са получили израелски мирни предложения. По-късно, Арабският Семинар в Картум декларира, че „няма да има признаване, мир или преговори с Израел“.

    Друг проблем са арабските бежанци. От приблизително 1 млн. арабско население на Западния Бряг, 300 000 бежанци бягат в Йордания, където допринасят за политическата нестабилност. От Голанските възвишения бягат към Сирия около 80 000 сирийци. Само жителите на източен Йерусалим и малобройните араби, останали на Голанските възвишения получават израелско гражданство, когато в началото на 80-те Израел официални анексира тези територии. Синай е върнат на Египет съгласно преговорите Кемп-Дейвид през 1978 г. Въпросът с Голанските възвишения и мирът със Сирия все още не са решени и до днес.

  12. април 22, 2009 в 11:56 pm

    Египет и Сирия научават тактически важни уроци, но стратегическите им цели остават непроменени, което ще доведе до следващата война – в която ще се опитат да си възвърнат загубените територии.
    На 19 юни 1967 г. израелското правителство анонимно гласува Синай и Голан да бъдат върнати на Египет и Сирия в замяна на мирни договори. Голанските възвишения трябва да станат демилитаризирана зона, а за Тиранския провлак трябва да се изработят специални договорености. Правителството също така гласува да се започнат преговори с Йордания за източната граница. САЩ е информиран за решението, но не става ясно дали е помолен официално да служи като посредник. Египет и Сирия заявяват, че не са получили израелски мирни предложения. По-късно, Арабският Семинар в Картум декларира, че “няма да има признаване, мир или преговори с Израел”.

    Друг проблем са арабските бежанци. От приблизително 1 млн. арабско население на Западния Бряг, 300 000 бежанци бягат в Йордания, където допринасят за политическата нестабилност. От Голанските възвишения бягат към Сирия около 80 000 сирийци. Само жителите на източен Йерусалим и малобройните араби, останали на Голанските възвишения получават израелско гражданство, когато в началото на 80-те Израел официални анексира тези територии. Синай е върнат на Египет съгласно преговорите Кемп-Дейвид през 1978 г. Въпросът с Голанските възвишения и мирът със Сирия все още не са решени и до днес.

    Загуби

    Загубите на Израел, въпреки мрачните първоначални оценки се оказват изненадващо малки – общо под 1000 души. Египет губи 80% от военната си техника, 10 000 войници и 1500 офицери убити (срещу 338 души загуби за Израел на този фронт) и над 5000 пленени. Йордания дава около 6-7000 убити и 20 000 ранени. Сирия дава 2500 жертви, половината танкове и повечето от артилерията, разположени на Голанските възвишения. Официалните данни за загубите на Ирак са 10 убити и 30 ранени.

    Приложения – карти на бойните действия и снимки

  13. Ruslan Trad април 23, 2009 в 12:24 am

    Май е готово. Мога да го обединя в един файл и да го пусна, като статия. Превод ли е?

  14. април 23, 2009 в 12:39 am

    Ами това е материал от форум и го копирах от там . Мисля си ,че нито ти нито аз сме достатъчно обективни и винаги ще виждаме нещата в нечия полза малко или много , а това ми се стори максимално обективно поднесено . Пуснах го към тази статия защото си подхванал темата . Оставям на преценката ти от тук нататък дали да го оставиш така , в една статия , един коментар и т.н.
    П.П. Има още един коментар за триене .

  15. април 24, 2009 в 7:05 pm

    Чудесно 2 дни по късно и няма коментари….

    Явно когато темата е за оплаквания и съжаление на „онеправдания“ арабски народ или видиш ли да се плюе срещу Израел с хубав сочен субективизъм – коментатори и знаещи бол …

    Руси ти хубаво си пуснал тема „За глупостта в предаването на арабо-израелския конфликт…“

    Но нека си говорим с факти .

    Факт е ,че по онова време територията е била с неясен статут , т.е. евреите не отиват да откраднат държавата на милите палестинци , поради простата причина ,че такава не е имало .

    Факт е ,че когато се ОНН дава тази територия за основаване на една държава- еврейско-арабска ,този план бива приет от евреите , но отхвърлен от палестинските араби и всички Арабски държави .
    Факт е ,че Израел прави на пух и прах арабите с които воюва (да им имам самочувствието пък на тях ) . Направо им скрива шапката , крие ги и ги кара сами да се търсят.
    Ако теб те успокоява факта , че “ малката и божествена еврейска държава “ разбива 3 (+ ,- 1 ,2 които са се включили постфактум ) , а не всички арабски държави – Ок . Но на мен лично и този факт ми е достатъчен и задоволителен да прозра , колко не комбинативни , нереални и непресметливи са арабите и може би некадърни, мързеливи и подкупни .

    Днес тези черти отново им се проявяват. Никоя от тях не смее да се изправи срещу Израел , при положение ,че Израел да бива подкрепен от Сащ(чийто военна мощ виждаме в Ирак ,а и доста разхлабена и скъпо струваща отново заради тази безцелна война) ,който е с голям външен дълг(един от най-големите) и зависещ малко или много от КСА(в петролен план както видяхме миналата година ) . Това което правят е да дават финанси за разрушенията и да позволяват срещу Израел да се бият разни фанатизирани брадати ислямски издънки … както те ги наричат „борци за свобода “ .

    Тъпо е да слушаме от всички информационни източници как трябва един вид да съжаляваме „невинните “ палестинци , докато в тяхна защита междувременно вършеят промити ислямизирани фанатици , а дори собствените им сънародници не намират за нужно да им помогнат-реално и открито ,военно , смислено . Виж да им построят града за да бъде пак разрушен…може. Страх ли ги е , не могат ли или просто не им се занимава -не знам .

    Но вместо да обръщаш внимание на лошият Израел обърни внимание на Арабските държави , защото пътят навън започва отвътре ….

  16. Ruslan Trad април 25, 2009 в 12:54 am

    Има кой да обръща внимание на лошите араби. Не си ти човекът за това. Аз заставам на арабската гледна точка, не защото те са велики, а защото съм такъв и има прекалено много нередности в историята, които никой не гледа. И двата народа са онеправдани, всеки от своята гледна точка. Аз заставам зад моя народ -Аврам и Йосиф, зад своя. Това е нормалното е никой не трябва да очаква, че само защото всички определят арабите, като „терористи“, те или аз ще мълчим. Казваме това,което мислим. Говоря от мое име. Може мисленето да не е вярно, но не е причина да не се изкаже мнение срещу Израел, евреите, САЩ и т.н.
    Достатъчно са хулени арабите, достатъчно грешки са допуснали с предатели и доносници. Трябва да има все някой, който да ги защитава. Това, че няма институти, които да защитават арабската, както израелската кауза, е пробле на арабските държави.

  17. април 25, 2009 в 5:16 am

    “ Това е нормалното е никой не трябва да очаква, че само защото всички определят арабите, като “терористи”, те или аз ще мълчим. “

    В грешка си , те не само че са определяни , ами са и терористи. Не само ония дето се бумкат ми и другите дето седят и мълчат, приемат това за алтернатива , а има и още по други дето го толерират и мислят,че е правилно … Нали знаеш мълчанието е знак на съгласие .

    “ Може мисленето да не е вярно, но не е причина да не се изкаже мнение срещу Израел, евреите, САЩ и т.н.“
    Ами за човек като тебе -сигурно . Но не мисли ,че това е достойно за уважение .

    “ Достатъчно са хулени арабите, “ хулени … само как звучи . А без причини ли ? Ако за всеки повод за хулене се слага по един камък на една купка за Израел и на друга за Арабите ,на евреите бая голяма щеше да е , но на арабите сигурно стена може да се спретне . Като казах стена се сетих – “ Ако e-mail-ът ви бъде вкаран в бан листа, то вие вероятно сте го си заслужили с тона от коментарите ви. За оплаквания – Стената на плача. “ Изключително либерално , определено видях,че под вие визираш точно 1 или 2ма и аз съм удостоена с тази чест . Дали е съвпадение ,че го постави когато започнах да пиша ?! Както и да е … та казваш за оплакване – Стената на Плача . Хммм даа , определено ще отида да се оплача , но преди това ,ще изчакам Израел да превземе и Сирия , за да мога да отида с кола без проблем .

    Евала ,че признаваш субективизма си , но странно защо в разни спорове вадиш такова самочувствие или поне заявка за претенцията ,че си прав. Да ти се чуди човек как се самооборваш . Щом знаеш ,че си субективен и то на високо ниво всичко се получава безсмислено , сбирай под списък всички онези „несправедливости в историята “ към арабите , публикувай ги , разлепи ги из Бг, па и по света ако искаш , демек дай им масовост и дайте да почнете всички групово да съжалявате – всички араби , знайни и незнайни хора по света , които са съпричастни само като чуят “ несправедливост “ както и онези дето не знаят за кво ама съжаляват -така да са част от тълпата … Без това , това ви е любимото -да ви съжаляват .

  18. Power Of Love май 11, 2009 в 12:20 pm

    “Израелското овладяване и окупация на Голанските възвишения, Синай, ивицата Газа, Западния бряг и източен Ерусалим нанасят унищожителен удар върху арабската и мюсюлманска гордост, идентичност и самочувствие.”

  19. Ruslan Trad май 11, 2009 в 3:44 pm

    Без това , това ви е любимото -да ви съжаляват .

    Грешиш, това е любимото на онези в Тел Авив, любимците ти🙂 Впрочем, стига яде дюнери, няма да е хубаво да лицемерничиш -хем произраелски настроена, хем яде арабска храна. Така са повечето „противници“.

  20. Bernard Sidi януари 24, 2010 в 2:37 pm

    Първия коментар е направо бисер! Marsilius Patavinus, стига филми.

    А другите копия на boinaslava са що годе адекватни, тук-таме Dinain бърка малко с цифрите. Като цяло важи.

  21. Bernard Sidi март 4, 2010 в 4:32 pm

    Ето малко повече за глупостта на медиите и анти-израелското им поведение. Важи и изобщо за арабските държави.
    http://bernardsidi.wordpress.com/2010/03/04/mabhuh-egypt-jordan/

  22. Ruslan Trad март 4, 2010 в 8:19 pm

    Не мисля,че е анти-израелско поведение.

  23. militero ноември 14, 2010 в 1:34 am

    „Западният бряг на река Йордан е откъснат от Йордания“

    Откъснат? Ами, да си го взимат, бе! Що не го искат вече?🙂

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: