Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Българинът си остава на ниво „Андрешко“

Аз живея в България. Отраснал съм тук. И заради това не мога да търпя вече доста неща.

Преди седмица мой приятел се опари много от „честен“ търговец. Преди дни и аз. И двамата се виждаме да си хленчим. Опарили се, ядосани. И си дадох сметка, че в България е много трудно да се намери истински търговец. Тук има търгаши, не търговци. Мутри, не бизнесмени. Все трябвя да те излъже, да ти вземе нещо, че уж той да е на далавера.

Аз с моя приятел бяхме точно, като много други българи – хленчещи. Това не ни харесва, онова не ни допада, недоволни сме от системата, еди-кой-си ни е ограбил. Чудя се откъде взимаме тази енергия да намираме и откриваме само лошото. Има две истини.

Героите на Чудомир и днес са актуални.

Героите на Чудомир и днес са актуални.

Истина едно – страната ни е такава, каквато си я направим

Нито турците са ни виновни, нито арабите, исляма, Големия заговор и т.н. Единствено самите българи са виновни. Ако ДПС има власт, то е защото самите българи са допуснали това. Ако депутатите ни правят на идиоти -ние сме си виновни. Избираме ги и това е. Дойдат ли избори правим едно и също – гласуваме и то за този, който НЕ  искаме. Промените няма да станат, ако ние не ги предизвикаме.

Отношението на българина към столицата му е показателно и за неговото отношение за държавата му. „Мръсна, мръсна, мръсна!“ Това се говори за София. Колко хора могат да се похвалят с това, че си хвърлят боклука винаги на място? Колко хора могат да кажат, че им пука как изглежда столицата на държавата им? Малко са. Жалко или не- това е. Плюйте, но няма нужда вече да се лъжем. Всеки може да храчи, но никой не прави нищо, за да е по-добро положението. За мен това е проблем, възникнал от факта, че българина няма чувство за собственост спрямо общинските обекти, паметници, междублокови пространства. Ние родното си място не уважаваме, та държавата ли?

Истина две – всеки народ си заслужава съдбата

Англичаните са си го казали. Заслужаваме да ни тъпчат, защото самите ние се тъпчем помежду си. Правим си мръсно, не си помагаме и не сме съпричастни един с друг. Мрънкайте срещу тази гледна точка, но съм сигурен, че всеки от вас е усещал всичката тази „смрад“ върху себе си.

Какво да си говорим – улиците не струват, дупки, кал, воня. Паянтови жилища, панелки, грозни простори, боклук между блоковете (натрупан от жителите на блока). Какво направихме ние самите за нас самите? Нищо. Не мърдаме, а стоим на едно място, сякаш сме в резерват.

Статията е на остър език, но няма как да е друго. „Статия“ е  силно казано, по-скоро един гневен коментар.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: