Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Северна Африка става ключов доставчик на енергийни източници. И алтернатива на Източна Европа

След падането на Берлинската стена японската компания Sumitomo Electric Industries се присъедини към групата доставчици, строяща евтини заводи в бившия източен блок. Тя отвори фабрики от Полша до България и държи дузина производствени центрове в региона. Сега Sumitomo премества производството си на юг – в древното мароканско пристанище Танжер и в пазарния град Бу Салем, основан сред житните поля на Северен Тунис. Защото цените в Източна Европа се покачват и е все по-трудно да печели. И защото Северна Африка предлага далеч по-ниски заплати и много работници, които търсят работа.


Sumitomo не е единствената фирма, която си прокарва път до Магреб – обединение от четири развиващи се страни по южното крайбрежие на Средиземно море. Последните пет години водещите Мароко и Тунис привлякоха над $30 млрд. инвестиции.  Там се строи всичко, включително петзвездни курорти и кол центрове за мултинационалните компании. Дори Алжир и Либия, които биват отбягвани на международната сцена, възстановяват стагниращите си икономики. И двете страни са открити за чуждестранни вложения, а с тръбопроводите под Средиземно море те се превърнаха във важни доставчици на природен газ за Европа. Страните от Магреб „имат различна политика, но са в процес на придвижване в една посока“, твърди Андре Азуле, бивш директор във френска банка, икономически съветник на краля на Мароко Мохамед VІ.

Въпреки глобалната криза страните от Магреб (от арабски – „Мястото на залеза“) ще продължат да се развиват. Предвижданията за ръст през 2009 варират от 3.7% в Тунис до над 5% в Либия. Euler Hermes, консултантска компания,  анализираща инвестиционния риск, оценява Тунис и Мароко като по-сигурни от Унгария, Румъния и България. „Те са достатъчно силни, за да оцелеят“, подчертава анализаторът Андрю Аткинсън от Euler Hermes.

ПРАВИТЕЛСТВА С РАЗБИРАНЕ

Призивът на страните от Магреб е очевиден. Те са в задния двор на Европа: Танжер се намира на 13 км от Испания отвъд Гибралтарския проток. Правителствата в региона са сравнително стабилни и приятелски настроени към бизнеса. Работната ръка е евтина, заплатите във фабриките възлизат средно от $195 до $325 на месец. Сравнете ги със средните заплати от $671, които плаща Renault във фабриката си на Dacia Logan в Румъния.

Тези цифри обясняват защо Renault строи в Танжер завод, един от най-големите в света. Фабриката ще наеме там 6000 работници, а мароканските официални лица твърдят, че ще привлекат доставчици, които да осигурят работа за още 35 000. Макар че глобалната криза забави пусковия срок с почти година, главният директор Карлос Гон твърди, че Renault остава ангажирана към джойнт венчъра, който произвежда евтини автомобили Logan за страните от Магреб.

Европейската космическа индустрия също е развита в региона. Следващата година Airbus ще отвори завод на стойност $76 млн. в Тунис с 1500 работни места. Доставчиците вече са наели над 10 000 души в Магреб за производство на задкрилки, тръби за високо налягане и др. Френската група Safran има шест производствени центъра в Магреб, наела е 1400 души. В просторната и ярко осветена фабрика недалеч от летището на Казабланка жени с бели якета внимателно сплитат електрически проводници в кабели за Boeing и Airbus. В джойнт венчъра с Boeing и с националния превозвач на Мароко Royal Air Maroc работят 600 души, които печелят средно по $315 месечно. Продължителността на работната седмица е 44 часа, сравнително по-дълга от повечето страни в Европа. Понеже липсват синдикати, за мениджърите е по-лесно да накарат работниците да работят извънредно. „Конкурентни сме относно заплатите, но сме отстъпчиви и гъвкави откъм отговорностите“, твърди Хамид ел Андалуси, шеф на производството на Safran в Мароко.

Казабланка е емблематична за мощта на Магреб. Тя е далеч от западналите сцени от филма с Хъмфри Богарт. В града живеят 4 млн. души. Небостъргачите се извисяват срещу старите крепостни стени на Old Medina – древен квартал с криволичещи улички. В околностите работници довършват внушителния комплекс с офис здания Casanearshore. Там ще се помещават кол центрове и бек офиси на Dell и BNP Paribas, които опитват да наложат френския език в бившата френска колония.

ОТЛИЧНИКЪТ

Друга атракция за мултинационалните компании е квалифицираната работна ръка, плод на вниманието, което се отделя на образованието в Мароко и Тунис. Световният икономически форум класира качеството на математическите умения на Тунис на 7-о място в света (САЩ са № 48). Мароко дори откри американски университет в Atlas Mountains, където часовете се водят на английски и от студентите се очаква да прекарват поне по един семестър в чужбина.

Такива инвестиции създават възможности за младите хора в Магреб. „Аз задоволявам страстта си“, твърди  Елмехди Доу ел Макейн, който е пристрастен към видеоигрите и работи за френската компания Ubisoft Entertainment в дизайнерското й студио в Казабланка. Елмехди е сред 85-те служители и щастливо прекарва дните си през Nintendo конзоли.

На няколко километра от Казабланка картината рязко се променя – прашни села, каруци, магарета и най-накрая Сахара, която покрива три четвърти от Магреб. Регионът е далеч по-слабо развит от Източна Европа. Мароко, най-бедната страна в Магреб, има БВП на глава от населението само $4000 в сравнение с България, най-бедната страна в ЕС, която има БВП на глава от населението $13 200, а нивото на образование е само 52% срещу над 92% в България.

45-годишният крал на Мароко и дългогодишно управляващият президент на Тунис Зин ал Абидин бен Али приватизираха компании и направиха промени в трудовия пазар, но реформите далеч не са завършили. „Съществува корупция, облагодетелстване, завист“, признава Кейти Кригър, бивш дипломат на САЩ в Мароко, управител на ресторанта Rick’d Cafe в Казабланка, направен по образец на бара от класическия филм.

Магреб изглежда сравнително добре и може да прескочи икономическата буря. За разлика от Източна Европа, страните от Мястото на залеза не са взимали дългове. ООН твърди, че инвестициите в Магреб са спаднали с 5% през миналата година, но това не е толкова зле в сравнение с 21% спад в Близкия изток. „Някои проекти се забавят или отлагат – твърди Джеймс Мороу, шефът на Citigroup за Мароко, Тунис и Либия. – Но Магреб  е следващото логическо местоположение за компаниите, които искат да разнообразят експозицията си.“

Copyright 2008 The McGraw-Hill Companies, Inc.  All rights reserved.

Материал от BusinessWeek

One response to “Северна Африка става ключов доставчик на енергийни източници. И алтернатива на Източна Европа

  1. Bobi март 17, 2009 в 8:37 pm

    Описаното в статията е страхотно. Отдавна говоря, че трябва да се използва грамадния слънчево-енергиен потенциал на тези жежки северноафрикански държави, за да се произвежда енергия.

    Между другото, в тоя смисъл идва на място и т.нар. Средиземноморски съюз. ЧУдя се само дали северноафриканските държави ще се навият да се обвържат толкова дълбоко политически с Европата. Кадафи се връцнал и казал, че гледа в посока на Африкански съюз.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: