Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Български списания за Близкия изток

Реших да ви представя двете любими мои издания на Близкия изток на български език.
Като цяло, сиромашка и постна ще се получи трапезата, ако на нея наредим сериозните български он-лайн издания в областта на хуманитарните науки. Не са твърде много те дори за история, камо ли пък ако от тях трябва да подберем още по-специализирано за Изтока.
Затова – засега избрах само две, които като че се допълват.
От една страна, това е Центърът за близкоизточни изследвания.
ЦБИ издава списание „Изток – Запад“, в което се публикуват качествени анализи на политическите събития от района на Близкия изток. На страниците му четем и преводи на статии и мнения на утвърдени западни експерти в областите на международните отношения, политологията, сигурността.
На самия сайт можем да открием изключително ценни анализи и новини, гледни точки, които почти не намират място в други български медии. Като примери мога да посоча интервютата и обръщенията на висши християнски духовници от Палестина като Н. Високо Преосвещенство Теодосиус А. Ханна или пък на отец Мануил Мусаллам (вижте тук).
Също така на страниците на „Изток – Запад“ или на сайта на ЦБИ можете да видите мнението на хора като Доминик Видал, Робърт Фиск, доклади на ООН – все неща, които „bTV“ няма да ви покаже.
Сайтът е изключително богат, множество от текстовете са цели монографии, а Центърът за близкоизточни изследвания е един от малкото „мозъчни тръстове“ на „ориенталистична“ (съзнавам, че след Едуард Саид терминът е некоректен) тематика.
Списание „Ориенталия“, издание на НБУ, и едноименният сайт (http://orientalia.bg/bg) пък дават друга гледна точка към Изтока. Политическите анализи са на заден план, изтъкната е културата, изкуството и религията. Близкият изток се показва като продължител на редица антични традиции. Затова в списанието присъства рубриката „Извори“, в която са представяни древни текстове; набляга се и на сравнителния „прочит“ на едни и същи духовни феномени през призмата на християнската, но и на ислямската философия. Дискутират се както средновековната история, така и езикознание, литература и архитектура.
Разбирането за „Ориент“ е разширено, като в него са включени и древните цивилизации, че дори и Индия и Япония! (напр. статията „Японска и ислямска архитектура“)
Приятно впечатление прави присъствието на рубриката „Дебюти“, даваща поле за изява на студенти или млади хора, заинтригувани от проблематиката на списанието.
И двете списания („Изток – Запад“ и „Ориенталия“) залагат на добрия печат и оформление. Бях изненадан, че едно от най-престижните арабски списания за култура (зад което стои министерството на културата на Кувейт с всички произтичащи от това барели) излиза на лоша вестникарска хартия. На този фон изисканият предпечат и качествената бяла хартия превръщат дори докосването на „Ориенталия“ в удоволствие.
На „Изток – Запад“ желая кураж и твърдост в отстояваните от тях позиции, а, тъй като сайтът на „Ориенталия“ стартира съвсем скоро – на моите колеги и приятели от екипа желая множество бъдещи успехи!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: