Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

И 100 куршума са им малко

Седя си сега вкъщи и обмислям проблемите на света.Нещеш ли в главата ми дойде един въпрос, който ме мъчи от няколко дни. Бях се качил в трамвая, когато на следващата спирка се качи един човек с огромна количка. Помогнах му да я качи  и смятах, чедотук ще бъде нашето „запознанство“ . Но не.

Започна да говори за комунизма и колко му е взел.За това как е работил в не знам какъв завод и сега купува оръжие. Притеснено погледнах към чантата и той ми показа патрони. Помислих си „Леле нищо не ме изненадва!“ Та въпросния човек изведнъж погледна напред в трамвая, където седеше арабско семейство -жена, мъж и момиченце. Не правеха нищо, освен да пътуват с трамвая… Когато ги видя , с  най-голямата си жестокост ми каза: „На тия и 100 куршума са им малко!“ . Аз си замълчах. Какво да кажа-свикнал съм да чувам подобни неща.
Стана ми малко гадно, да си призная. Знам, че в София идват най-големите отрепки от арабските страни и не се гордея с това. Но това семейство беше толкова…обикновенно! Като всяко едно българско семейство – ходи на работа, седят един до друг, помагат си.. Чудех се на този човек от къде има тази злоба. Той продължи:“ Те ни взеха всичко..ей за тях работим ние!“ . При което ми стана смешно. Попитахсе „Горкия , дали знаеш какво говориш?“. За пореден път се убедих , че повечето хора не правят разлика между видовете мюсюлмани, а още по-малко знаят състоянието на държавата си.
За този човек, мразещ всички плюс себе си, защото не бе успял в живота – нещата бяха ясни. Турците са такива, българите онакива. И точка.  Дали знае истинската причина да е зле? Дали вижда собственото си несретничество? Едва ли. Той казва това, което е чул от някой. Най-лошото е, че не се интересува…

Е, дойде моята спирка и трябваше да слизам .Казах на човека „Лек ден“, а той ми отвърна „Мерси за помощта!“. Тогава се обърнах към него и му казах: „А, и между другото аз съм от онези, на които 100 куршума са им малко.“ и слязох от трамвая. Ядосан.

Публикувано от мен в Blog.Bg на 25.09

14 responses to “И 100 куршума са им малко

  1. Opened_Eyes ноември 18, 2008 в 4:16 pm

    Руслане изкривяванията в психиката са толкова разпространени напоследък че вече сме свикнали да не им обръщаме внимание..
    Мога да спомена няколко примера..
    Една 15 годишна ми обясняваше как завижда на сестрата на една нейна прятелка която изкарвала толкова много пари.. иска да е като нея – проститутка!
    Един мой познат пък прецака най-добрите си приятели и им създаде проблеми с мутри заради едни 1000 лева..
    Едни хора наречени „Топлофикация“ упражниха законното си право на рекет в/у мен лично и нарушиха правата ми спирайки ми достъпа до абонатната станция (заради съседски спор с.. директорка от Топлофикация)..С уредени задължения съм..

    Национализма е пък най-удобното изкривяване.. виновни са арабите..израелците.. руснаците.. на който както му изнася.

    Понякога се учудвам от себе си че приемам с завидно спокойствие всичко това.. мисля че и аз съм се „изкривил“.

    И все пак нека спомена че културата и възпитанието ни са определящи.. да помогнеш на някой дори и за една чанта с багаж.. Руслане ти си изчезващ вид – такива като теб вече ги наричат Балъци!

  2. Зак ноември 18, 2008 в 4:27 pm

    Навремето, а често и сега и аз правя подобни постъпки. Не за да впечатля някой. Не се гордея с това. Правя това, което чувствам на момента.
    Все по-често се убеждавам обаче, че непоисканото добро не е по-различно от лошото.
    Колкото до подобни случаи – съществуват много хора, на които някой и нещо им пречи. Както се казва „На крива ракета, космоса и пречи“🙂

  3. pe-ofi ноември 18, 2008 в 5:26 pm

    По повод „изкривяванията в психиката“ наистина е засегната преобладаваща част от обществото ни. Но каква вина имаме ние от „изчезващия вид“,че да търпим и ни правят на балъци ? Почти не минава ден, в който да се срещна с някоя от тия „криви ракети“. Та какво съм виновна аз, че госпожата ми в училеще е лишена от някакъв % добавки към заплатата и си позволява да се държи просташки, а тя не е единствената (не преувеличавам).Питам се : да продължавам ли да им имам доверие на преподавателите, защото по-късно ще ми се наложи да се доверявам и на по-висше стоящи… или започна навреме да се променям и стана като ТЯХ

  4. Тихомир Тодоров ноември 18, 2008 в 6:33 pm

    За съжаление приятелю, направили сме този свят безкрайно тъжен с нашите предразсъдъци. За огромно съжаление………..

  5. Петър Илиев ноември 18, 2008 в 7:36 pm

    Човека, който си срещнал в трамвая е бил прав… комунизма му е взел адски много🙂 Отнел му реалната представа за света в който живее – свят в който пред всеки има възможности и от всеки си зависи дали ще се възползва от тях. В неговия свят задълженията му стигат до там да ходи на работа, а държавата трябва да се погрижи за това той да е добре. В моя свят аз сам определям какво и как да правя и какъв да бъда. Единствения ми лимит са собствените ми сили и умения. В неговия свят системата е виновна за проваления му живот. Само, че тая система е една за всички и пак има успяли и неуспяли хора.

    Колкото за идиотското подмятане по адрес на арабското семейство… омразата на етническа или религиозна основа е признак на изключителна глупост, според мен. Особено в свят, в който вярата рядко си я избираш сам, просто се раждаш в такова семейство. Да се делят хората по такъв показател е олигофренско.

  6. Петър Порашки ноември 18, 2008 в 8:07 pm

    кое е първо , яйцето или кокошката ?

  7. Stefan ноември 18, 2008 в 8:56 pm

    Da Taka e NAISTINA :
    И 100 куршума са им малко NA POLITICITE KOITO NI DOVEDOHA I VSE O6TE NI VODQT DO POLOJENIE NA OT4AQNI HORA V OT4AQNA DURGAVA BRZ PERSPEKTIVI ! ( NE ZAVISIMO OT KOQ PARTIQ BQHA I SA I 6TE BUDAT)!
    POLITIKATA SE DOKAZA (I TO OT HILQDI GODINI) KATO NEEFEKTIVNO ZA 4OVE4ESTVOTO SREDSTVO ZA UPraVLENIE , KAKTO I POLITICITE ( OSOBENNO BULGARSKITE!) !
    MOLQ SE DA BUDAT NABITI NA KOL V CENTARA NA SOFIQ (PREDI DA SA IZBQGALI V 4UJBINA S PARITE I SUTBATA NA NARODA!) AMIN AMIN AMIN !!!

  8. Мариана ноември 19, 2008 в 7:35 am

    Моето възпитание е атеистично, но с търпимост към различието на другите. Сблъсквала съм се обаче с всякаква човешка злоба и подлост Аз съм весел и позитивен човек и съм страдала от интриги на познати, които завиждат на оптимизма ми и на факта, че не се оплаквам въпреки ударите на съдбата, които понасям Руслане, остани си такъв, какъвто си в момента, не се поддавай на униние, простотията на другите не се лепи по чистия човек, само се стича около него Успех и сполука ти желая!

  9. Графът ноември 19, 2008 в 2:04 pm

    Изкривено мислене? Хич даже! То е целенасочено възпитавано вече векове от властимеющите – т.е., е винаги „правоверно”. Добре, че винаги има и „неправилно мислещи”.🙂
    Дали можете да ми посочите някакъв период в човешката история, когато не е имало „враг”?
    И щом един враг се поизтърка (като комунизма вече) посочва се нов.
    Защото недоволството и озлоблението трябва да се насочват настрана, че иначе току-виж се насочили накъдето трябва…😉

  10. Ruslan Trad ноември 19, 2008 в 2:38 pm

    Прочетох всички коментари и съм много,наистина много приятно изненадан от всички вас!
    Не вярвах, че такава дискусия ще причини тази моя преживелица, която е толкова нормална, но ме ядоса и реших да споделя с вас .

  11. SaMi* януари 27, 2009 в 10:55 pm

    Живота е странен- всеки има различна гледна точка-според това , което е преживял, или както казват философите „битието определя съзнанието“.Жалко за хората , които са пропилели живота си в напразни надежди , че някои може да оправи живота им.Всеки човек контролира постъпките си- в крайна сметка той решава как да постъпи и каква позиция в живота да има.Трябва да бъдем по позитивни-ИМА НАДЕЖДА!🙂;)

  12. SaMi* януари 27, 2009 в 11:01 pm

    Руслане … останаха малко хора (добри) като тебе … остани такъв какъвто си!!!🙂

  13. Ruslan Trad януари 27, 2009 в 11:49 pm

    Смятах, че тази публикация няма да предизвиква интерес вече, но съм приятно изненадан, благодаря за коментара🙂

  14. Надя Хамами януари 29, 2009 в 3:02 pm

    Руслане, как се справяш с яда си?
    Покожа ли си носа навън, не минават няколко минути и имам подобри преживявания. Аз съм по-голяма от теб, по-опитна, но не мога да свикна. Боледувам от случващото се. Не мога нормално вече да общувам с българи, дори с интелигентни хора, с университетски преподаватели, не мога да им се доверя, че са толерантни, че са хора, а не ИЗКРИВЕНИ. В свои води съм само сред братя – по кръв, като теб. Но ние не сме много, а сред нас има предатели. Каква е гаранцията, че след като си обърна гърба няма да получа злобни нападки и запратени като в мишена стрели – обидни думи, намеци, псувни. На никого не вярвам и нямам претенции да вярват на мен. Изморих се. Този, който трябва да знае коя съм и каква съм го знае, знае всичко за всички и рано или късно ще въздаде справедливо заслуженото на всички ни. Може да забави, но няма да забрави нито една наша мисъл, дума или поглед.
    Теб те уважавам за хъса за борба, който имаш и за интелекта, с който си въоръжен. Дано са ти достатъчни да победиш, за мен не са. Не съм се предала, но някак си не виждам смисъл да ги тегля, онези изкривените, от лайната, в които сами са се натикали. Нека си плуват в тях. Предпочитам да вадя от морето другите – потъващи с кръв, давещи се в съсиреци, бедни, гладни, прости, но оценяващи грижата ми за тях, оценяващи това че ги мисля, това че ме боли, защото тях ги боли – те са моите хора, с тях играя обща игра, говоря на един език – палестинците.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: