Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

До Сирия и обратно:Българите на Сирия

За първи път се чудя как да започна свой пътепис.Объркването ми идва от там, че за първи път видях толкова много и в същото време толкова малко от една необятна страна в историческо отношение – Сирийската република.

Много трудно е да описваш, когато в теб се преплитат чувства и усещания на един типичен турист, искащ да види пустинната красота и жасминения Дамаск. Това не е единственият пътепис  за тази страна, далеч съм от тази мисъл -убедих се ,че Сирия става все по-позната на българите.Което е много радостно за мен.Аз ,както и в предишните си пътеписи, ще се опитам да дам повече информация и чувства.

Вярна е приказката, че не може да усетиш нещо,ако не го видиш с очите си.Да пишеш за Сирия е също толкова трудно, както да броиш прашинките в пясъка.И това не е преувеличение ни най-малко.Кой ли не е минавал през Сирия, наистина.Кой ли не. Толкова цивилизации една след друга идват и си отиват, за да оставят своите руини редом до непроменящата се пустиня.

В този свой пътепис аз ще разкажа по-интересните неща от моите преживявания и с цел ще пропусна много-най-добре човек сам да отиде до тази държава.В този пътепис аз ще говоря за хората, които срещнах.

Още от границата ме посрещна старият римски път на Баб Ал-Хауа, стои отляво на движението, като се ползва и днес. Очудващо не е покътнат до ден днешен…Самата Баб Ал-Хауа – Вратата на ветровете, заради спецификата на мястото, изпълнено с множество течения – стои покрай пътя и се вижда ясно. Оттам вече е Сирия. Интересно е, че в древността същата тази врата е била също контролен пункт на областта.

Пътувахме по пътя Халеб-Дамаск.Подържана магистрала, доста оживена-има всякакви магазинчета по пътя и може да се почине добре. Преди Дамаск трябваше да отидем на село. Това е един от епизодите в пътуването ми, който ме впечатли много – заради духа на традицията, заради многото нови хора, които видях и заради манастира на кармелитите в покрайнините на селището, за който ще кажа няколко думи.

Село Кара (Qara) се намира на пътя за Дамаск -на 74 км от столицата и 60км от Хомс.Жителите му са около 30 000 души.Да, това не е село,но жителите му го наричат още така.Иначе пред две години президентът с указ го прави град и административно Кара се води градче.Но за неговите жители той е село.В Кара живеят и християни и мюсюлмани.Както на повечето места в Сирия и тук те съжителстват в мир.

В покрайнините на селото се намира манастирът „Св.Яков“ (Mar Yakub Almukatta) ,където се запознах с един от най-забележителните хора ,които познавам – отец Йосиф.Той е ливанец.Идва в манастира,където отслужва литургията, грижи се за градината, заедно с монахините.Св.Яков е женски манастир, принадлежи на Ордена на кармелитите, които имат свои представителства в цял свят и малко напомнят масонските ложи.Да, и аз се обърках много, когато видях този манастир – католически,в същото време православен.Истината научих малко по-късно от самия отец Йосиф.той ми разказа, че кармелитите идват от планината Кармел в Палестина(Kurmul/Jabal Mar Elyas) , и се създават по време на Кръстоносните походи.Св.Яков е един от старите техни манастири, като за него има множество легенди.Днес той е спонсориран от холандци,французи и швейцарци, като постъпленията стигат до над 20 млн евро годишно, които е много добре за този манастир. Аз ви препоръчвам да го посетите задължително.Ще откриете доста интересни неща за този орден, като аз също ще се занимая с това в отделна статия.Отец Йосиф разказа, че целта на ордена му е да обедини религиите в една, защото всъщност тя е само една.И съм склонен да мисля така .Добра цел, но дали е реална?…

Макар манастирът да беше част от моето пътуване и занапред, а отец Йосиф да се появяваше в други епизоди, аз оставям назад Св.Яков, за да обърна внимание на хората.Обикновените хора, които видях в Сирия.В Дамаск основен мой гид беше братовчед ми Абдулрахман, който знае много добре английски и без проблем ми показа града, или поне част от него.Той е на 24, живее в Дамаск, но е отраснал в Кара.Сега работи в най-проспериращият мобилен оператор – MTN Syria , част от световната мрежа MTN. Благодарение на братовчед ми аз успях да науча множество интересни факти за света на младите в Сирия.Неща, които по начало се премълчават на запад.

Честно казано аз бях предубеден до момента, когато аз,сестра ми и той седяхме вечерта в стария Дамаск и пиехме шейк.Реших да се поинтересувам от това как живеят тук младите.В Сирия вече е прието ,както на запад момчетата и момичетата да ходят заедно, да имат връзки, но нямат полов живот, или поне официално го нямат. И християните и мюсюлманите държат на девствеността.Тази тема разбуди у мен множество въпроси, като главният е -Все пак защо се бъркаме в техните работи? Е, така или иначе не получих отговор, може би един ден това ще стане.Но смятам, че не е редно това,което прави обществото тук в България и Запада – дали младите ще правят секс или не все пак е тяхна работа.От братовчед ми научих много интересни неща, които след връщането ми в България ме караха да се замислям много и най-вероятно ще пиша по тези теми.

В Сирия видях няколко души, които говориха за България, като за своя родина.Един от тях беше Мохамед,от Кара. Да чуеш българска реч в едно село, на пътя Халеб-Дамаск е нещо удивително.С лъчезарната си усмивка, един ден той дойде вкъщи и каза „Здравей“ .В първия момент отвърнах на арабски, без да осмислям ,че ми говори на български.След това така се зарадвах, че започнах да го питам, дали наистина знае български, откъде го знае и т.н. Мохамед е учил, както повечето от неговото поколение в България, София.Досега получава вестници и списания от приятели в София и се интересува за страната на студентските си години.Веднъж седна до мен и си говорихме,каза ми:“ Руслане, никога няма да забравя България.Тогава изживях най-хубавите си години.“ Нямаше какво да отговоря.Това беше чест за мен -един сириец да каже такива думи.Най- смешно беше, когато на път за Маалуля слушахме български фолк ! Нямаше как да не се изсмея и така се хилих, че сигурно се е уплашил да не ми стане нещо.Да чуеш гласа на Рени насред пустинята си е супер! Та вечерта, като се прибрахме цяло село Кара слушаше Глория и Рени! Е, как да не ти стане драго?

Разделихме се с Мохамед и потеглихме за втори път към Дамаск, колкото за покупки.Там срещнах очарователния доктор Синан. Този мъж,към 40 годишен ме впечатли с любовта си към България.В момента е завеждащ лекар в отделение в болница в дамаск.Рентгенолог.жена му е полусирийка,полубългарка.Ха! А как говореше за България и града,в който е живял -Варна.С искрена обич.Българския език го знаеше страхотно, а нещата ,които разказа -спомени,случки -бяха много интересни.за пореден път се почувствах горд, че съм от България,а в същото време съм и сириец.Тези хора сякаш не виждаха лошото в България, спомняха си само доброто и се просълзяваха при изричането на улиците ,които са виждали, хората, които са познавали. Доктор Синан ми каза:“България ме направи това,което съм.Професорът,който ни посрещна в първи курс каза – Момчета може да учите,да станете страхотни лекари -и ще получите дипломи.Може да ходите по заведения и жени -и пак ще получите дипломи.Вие си изберете.Така че,Руслане , без България аз нямаше да успея ,както днес.“ Преглъщайки глътките зелен чай, усещайки топлината на напитката, аз усетих и топлината, която човекът до мен изпитваше към родната ми страна.Сигурен съм, че и останалите в стаята-моето семейство- също усетиха това.Няма как да скриеш подобна обич – тя се вижда, тя не се подава на лицемерие, защото се вижда.

Продължавах да се удивлявам на Дамаск.На чистите улици,на палмите ,на множеството.Мислех за думите на всички, които срещнах -за братовчед ми , който имаше желанието да живее в Канада, за неговите мечти,желания и проблеми, за отец Йосиф и орденът на Кармел, за д-р Синан, за Мохамед от Кара, за другите хора в Халеб – д-р Хаджар и жена му Ваня, които ни предложиха гостоприемството си, за много други, които обичаха България и наричаха себе си „българите на Сирия.“

6 responses to “До Сирия и обратно:Българите на Сирия

  1. Pingback: Sham: Какви хора видях в Сирия? Как сирийците.. - edno23.com

  2. kanew септември 7, 2008 в 10:40 am

    Около Дамаск има гора с табела, че е заседена от служетелите на българското посолство и търговското представителство. Не знам дали този знак все още съществува.

  3. ruslantrad септември 7, 2008 в 12:10 pm

    Има го да🙂 Българската гора🙂

  4. Pingback: Моето село и манастирът му « Intidar | Истината според мен.

  5. rosa0mundi януари 25, 2009 в 1:28 pm

    Много интересен блог,радвам се,че попаднаХ НА НЕГО🙂

  6. Ruslan Trad януари 25, 2009 в 5:25 pm

    Радвам се, като прочета нещо подобно🙂 наистина няма по-хубаво нещо от това, да знаеш,че трудът се признава.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: