Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Значението на града при арабите – 3 част

4.ОСНОВНА ТЪРГОВИЯ В ГРАДОВЕТЕ

Арабският град притежавал особеност, нехарактерна за западноевропейските градове.Става дума за взаимоотношенията провинция- град.В халифата провинцията била с много по – голяма важност от самия град.В провинцията се разполагали по –големите феодали , със своите дворци и поземлени владения.Главна причина за тази разлика със Западна Европа е ориенталското чувство за пространство- един по- богат човек никога не живеел в самия град , където било шумно и задушно.В този случай , при арабите градът служел най- вече , като център на търговия със своите сукове и административни сгради.Точно заради пазарът големите феодали се преместили извън градовете.Тук обаче трябва да се поясни , че въпреки , че можели да премахнат някой квартал ,за да се построи дворец на свободно място управата на града(2) не го направила , защото съзнавала икономическия потенциал на пазарите и търговските квартали.

В арабските градове през цялото Средновековие се запазила организационната форма на пазара от времето на Джахилията.Разбира се, пазарищата постепенно се адаптирали според ислямските критерии.Това означавало, че главно място сред търговците стоели мюсюлманите ,изместили мястото на християните и евреите.Освен тази промяна за последните нямало други особени сътресения.Интересно е ,че във формата на търгуване се запазила византийската традиция , силна до края на 13 век.Каго естествен резултат на интензивната търговия много градове се замогнали и постигнали ниво на по- развита инфраструктура.Като пример може да се посочи град Дамаск , сърцето на провинция Сирия.Според историка ибн ас- Сакар в града е имало 40 пазара , 7 хотела и 7 кайсарии.Други градове също не остават по- назад –историкът ибн Шаддат посочва над 38 пазара в град Халаб( Алепо ,в Северна Сирия), а броят им в Багдад е четири пъти по- голям.

В градовете се забелязва системно нареждане на пазарите.Няма сведения да е имало хаотично възникнали сукове.Всеки пазар си имал строго определено място и бил за точно определен занаят.В градовете били развити всички видове занаяти и това, въпреки подредбата , носело много боклуци в крайните части на градовете.

Както били подредени пазарите , така и занаятите имали строго определена йерархия.На първо място сред търговците стоели търговците на платове и коприна.следвали парфюмерите , бижутерите и сарафите.Това била аристократичната търговия.Тези , които се занимавали с тези дейности забогатявали много , поради факта , че тези занаяти били свързани и с външна търговия , което носело повече доходи и това ,което държавата взимала , като данък било лесно платимо.Но да се издигнеш ,като търговец в Ориента не била нужна само благословията на държавата , а и подкрепата на самото население. Тези , които се издигнели , трябвало да спечелят доверието на хората , но тогава съответните търговци оставали винаги на върха.Не случайно търговията има такива традиции в арабските страни – някои от най- добрите днешни търговци в Сирия, например са потомци на родове с шестотингодишна история в даден занаят.

Търговията с платове и въобще с текстилни продукти била най- характерна за набожната част от населението. Смятало се , че продажбите на платове била най- честната част от занаятите , поради липса на лихва и чистотата на коприната .В Европа капиталистическите отношения в търговията започват да се формират преди всичко в областа на призводството и продажбата на платове. Търговията с платове в халифата довела до възникването на специализирани бригади и сдружения , които можели да се сравнят със западноевропейските манифактури.

Търговията имала и друга страна.В резултат на развитието на занаятите се увеличили пазарите и местата около тях поскъпнали.Било трудно да се намери евтино жилище в центъра на града и около пазарите,а за тези които искали да търгуват им трябвало жилище.Ето защо се появило нещо характерно за ориенталските градове- липсата на постоянни жители или , ако е имало такива те са били само заможни търговци.

5.ДЖАМИЯТА –КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Мястото на джамията в живота на града се различавало от това на църквата .Джамията се намирала винаги в центъра на града и сред пазарите(3).Тя освен да откъсва населението от ежедневието на града , имала за цел и да обединява мюсюлманското население.Задачите й , като политически и религиозен център не се отличавали особено през ранния ислям.

Интересното е ,че много пъти в главните джамии службата изпълнявал халифът.След това , с идването на Абасидите се появили професионални имами(4).Задачите им не били свързани само с изпълняване на служби , те имали задължения както всички останали служители в джамията.

Джамията нямала само функция на храм.Тя била и средство на властта.Там се обнародвали решения на халифа , хората слушали речи на правителството, при война се приканвало към джихат(свещена война).

Много пъти от джамиите започвали и митинги срещу властта , прерастващи във въстания.

Джамията била използвана и като съдилище , където кадията(съдията)изказвал присъда или опрощение.Към храмовете имало и училища , освен медресетата , където децата се учели.Друга функция на джамията е тази , която приличала на гръцката агора- хората се събирали и обсъждали проблеми по политиката и търговията.Било забранено да се правят сделки и определяне на цени.Една от най- важните функции на джамиите е използването им за хазни на държавата. Така много джамии се замогнали.

В по- късен етап на халифата значението на джамиите се намалило.Главна причина за тази тенденция били новопоявилите се култове към свещени места(мазари).Богомолците все повече ходели на поклонение към тези места , като оставяли големи дарове , от което институциите към които били тези места забогатяли.Едни от най- почитаните мазари били мавзолеят на имам Али в Наджаф и гробницата на сина му Хюсеин в Кербала.Мазарите се засилили особено през 12 век , когато заради враждебността между суни и шиити(5) се засилило политическото и религиозното разслоение.Трябва да се отбележи ,че мазарите били посещавани най- вече от шиити.

ЕПИЛОГ

В началото на работата си започнах с описание на завоеванието на арабите, довело до създаването на арабо- мюсюлманската държава, с традиционния светоглед на бедуините , оформил възгледите на цяла една династия –Омеядската, с основите на абасидския абсолютизъм , изграден изцяло под персийско влияние.Това запознаване с факти няма за цел да отегчава ,а да представи основите на арабското мислене в основаването на една от най- големите държави- Арабският халифат.Започнал съм с представянето на епохата на Джахилията , защото тя завинаги ще има отражение върху душевноста на арабите.Въпросът за зараждането на арабо- мюсюлманската цивилизация е от особено значение при изследване на ислямския феномен.Тъкмо в този пеᕀиод се търсът корените на традиционализма в исляма.(IV)

ᔠ Две династии хвърлят сянка през цялата история на арабите – Омеядската и Абасидската.Като цяло омеядският халифат има приоритети свързани с войната.Това е епоха на експанзия и завоевания, които не оставят време за занимания извън политиката.Омеядските халифи са били воини , по- близки до бедуинската суровост и мъжественост.

Нещата търпят коренна промяна с идването на Абасидския халифат през 750 година.Абасидската революция представлява дълбок преврат не само във властта , но и в религията. Това се дължи на внасянето на неарабски елементи.Персийските основи на абасидския халифат и персийското влияние довеждат до проникването на неарабски елементи в управлението , в устройството на градовете , в дворцовия ритуал и народните възгледи.Абасидските халифи(6) носят пъстри одежди , като персийските хосрои, дворците им са построени с персийско разточителство, градовете стават по- големи и укрепени.Това отдалечава двете династии.

Всичко казано досега има само една цел- да се разбере арабският град по- лесно , като се опишат епохите , през които той минава.Трябва да се отбележат особеностите на източния град , характерни само за него.На първо място стои въпросът за характерния отлив на население от градовете към провинцията.За разлика от Западна Европа в халифата градовете почти нямат постоянно население.Главна причина са пазарите, които ускъпяват значително имотите в градовете.Пак заради шумните градове в областните центрове липсват дворци на големи феодали , които предпочитат спокойствието на провинцията.Друга характерност е , че имотите на селяните са организирани изцяло според законите на Шерията.

Най- важните неща в един град били пазарът и джамията, най- големите квартали били търговските.В този случай градът бил само административен център , в който се провеждала търговията от околните села.Градът бил и идеално средство за забогатяване- много търговци били заможни , защото това което печелили надвишавало няколко пъти данъците на държавата.Характерно за градовете била чистотата в тях, всеки жител трябвало да чисти пред къщата си , а заради строгата дисциплина при подреждането на пазарните улици се намалявал боклукът.Ето защо липсвали толкова мащабни епидемии ,като в Европа , още повече ,че населението трябвало да се мие пет пъти на ден заради религиозните изисквания на исляма.От всичко посочено до сега се забелязва , че градът имал политическо и религиозно значение, поради административните сгради и джамията , които се състоили единствено в град.От икономическа гледна точка арабите разчитали повече на провинцията , а от града се нуждаели заради наличието на пазарища в него.За пример може да се посочи град Багдад, който имал символично значение и носел утехата на своите стени.Тези характеристики напълно отговарят на чувството на арабите за пространство, чиито център никога не се разполагал на малка площ , смесено с идеята за разточителство на персите.

Значение на града при арабите 1

Значение на града при арабите 2

БЕЛЕЖКИ

1.Праведни халифи:управляват т. нар. Праведен халифат;

1. Абу Бакр ас- Садик(632- 634)

2. Омар ибн ал- Хаттаб(634- 644)

3. Осман ибн ал- Аффан(644- 656)

4. Али ибн абу Талиб(656- 660)

5. Ал Хасан ибн Али(660- 661)

Счита се за “праведен “ заради директната връзка на тези халифи с първия предводител- Мохаммад ибн Абдуллах

2.Управа на град: всеки град в халифата имал Съвет(маджлес ал медина),

в който влизали най- богатите и уважавани първенци .Всеки квартал на съответния град си имал също съвет , който излъчвал представител в съвета на града.На главния съвет се взимало решение по даден въпрос и то се представяло на управителя на цялата област(уали), който представял позицията на халифа.Селата също имали съвети.

3.Мястото на джамията: храмът винаги заемал главно място в града,

най- вече сред суковете , където имало най- много хора.Подобно на църквите , ако престъпник се подслонил в джамия държавата нямала право да го залавя.И тук се появявали разликите:този престъпник никога не можел да стане служител в храма , поради прегрешенията си , но самите служители и имамът нямали право да отказват подслон и храна.Любопитното е , че джамии имало в по- големите градове и населението се събирало в тях.Много рядко се строели нови джамии, подържали се старите.Тенденцията да се строят нови храмове се появява чак през края на 19 век.Преди това само няколко османски султани строят храмове най- известен сред които е Сюлейман Кануни (Законодателят ).

Днес почти във всяко заселено място в мюсюлманските страни има джамия, като в едно село в Турция има дори- 44 джамии!

4.Имам:думата произлиза от корена, означаващ “насочвам “, “ направлявам” .В ранния ислям имамът е този , който направлява молитвата на правоверните.Малко преди смъртта си Мохаммад определя за имам Абу Бакр ас- Садик.Волята на пророка превръща Абу Бакр в първия халиф и доколкото решението на общността тъкмо той да наследи пророка се дължи на това,че е направлявал молитвата ,терминът имам започва да се употребява и за обозначаване на управника.В догматиката на суните терминът имам е синоним на халиф и повелител на правоверните.За шиитите имамът е управник от потеклото на пророка ,чиито като непогрешимост(исма) и всезнание( ихата би- л- улум) го приближават към пророческия и даже божествения статут.За шиитите имамът е мухит би- л улум- всезнаещ.Единствено нему е известен текстът на истинския Коран, той знае кога ще удари часът на Съдния ден.

Имамът можел да се разхожда по улиците с цивилни дрехи, но когато е в джамията трябвало да облече специална дреха, подобна на расо –аба ,от коприна – в повечето случаи бяла на цвят.На главата си слагал специална шапка, подобна на фес увита в парче бяла коприна(умама).

5.Шиити: ший’а , в своето първоначално значение тази дума означава другар , сподвижник.От епохата на Али с този термин започват да се назовават неговите последователи в противовес на традиционните сунити и радикалните кхариджити.

6.Халиф:наследник на пророка ,който бди над духовните и светските интереси на уммата в съответствие с нормите на низпосланите закони.Често халифът се нарича амир ал –му минийн– повелител на правоверните.

БИБЛИОГРАФИЯ

I. (ﺍﻠﻘﺮﻮﻦ ٥۱٥) ﺍﻠﻌﺮﺒﻴﺔ ﺍﻠﺛﻗﺎﻓﺔ ﺗﺎﺮﻳﺦ ﻓﻲ.ﺩﺭﺍﺴﺎﺖ ,Очерки истории арабской културы VXV вв., На арабском языке, Наука , 1982

II.Цветан Теофанов, Арабската средновековна култура том 1, Контекст- текст- подтекст, издателство “св.Климент Охридски”, София 2001

III. Cahe¬ Cl. Mouvements populaires et autonomisme urbain dans l’Asie musulmane de moyen¬age .1958

IV. Павел Павлович, История и култура на древна Арабия (студии), изд.”Галеон “,София 2001

Руслан Трад,2004г.

2 responses to “Значението на града при арабите – 3 част

  1. Pingback: Значение на града при арабите – част 1 « Intidar

  2. Pingback: Значение на града при арабите – част 2 « Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: