Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Значение на града при арабите – част 2

2.СТРУКТУРА НА ГРАДА

С идването си във византийските градове арабите донесли своите характерни черти и опит в търговията.Започнала арабизацията на новите земи.Много градове променили имената си ,като Дамаск( Аш Шам), Алепо(Халаб), Йерусалим (Ал Кутс), Александрия( Искандерия)и т.н.Много градове били сринати през завоеванието и никога повече не се въстановили.Но тези които останали разцъфтели с търговията си и били създадени много нови градове.Осезаемо се почуствала промяна и в архитектурата на градовете ,придобили вече съвсем ориенталски вид структурирани по арабски образец.

Етнически състав.Етническия състав на градовете бил многообразен поради характера на новозавладените земи.В тях останали много византийци, арменци, евреи и народи изповядващи исляма.В Багдад също имало многообразие на етносите, които освен персииските народи били и от Средна Азия , Афганистан и Самарканд.

Квартали.Кварталите в арабския град се сформирали според:

  1. етническа принадлижност-еврейска, арменска и т.н.
  2. религиозна принадлежност-юдаисти, християни,зороастрийци ,мюсюлмани
  3. занаят- имало квартали само за бижутери, сарафи и т.н.
  4. племенна принадлежност- в новопостроените арабски градове всяко бедуинско племе имало част от града, като подарък за участието си в завоеванието

Социална структура. Социалните процеси и икономиката се засилвали в рамките на града.Ето защо арабските нашественици се наложили най- вече в градовете.Те постепенно изместили другите народи, които се заселвали в селата.Макар и не толкова ,колкото в османската държава мюсюлманите имали повече права над останалите.Все пак християни и юдеи не се чувствали пренебрегвани от властта.

Занаяти.В градовете били развити всички видове занаяти.Поради постоянните войни се изисквала строга регламентация на занаятите.Най –много се ценели сарафите ,бижутерите и производителите на коприна , организирани в специални бригади.Някои райони били също специализирани – Египет за жито, Йемен за тамян , Сирия за бижута ,Иран за платове.

Най- важната характеристика на града била пазарът(сук).На него се правела връзката село- град.Общо взето пазарът в много случаи бил по- важен от всяка друга част от града.Търговията бил основният катализатор за развитието на градската икономика.За замогването на градовете се използвало и предимството на вече устанавените византийски връзки с останалия познат свят.

3.БАГДАД

“Кръглият град “ бил построен от халиф ал Мансур(Абу Джафар Абдуллах ибн Мохаммад,Ал Мансур,754-775).Със създаването му Абасидите не искали да осигурят сигурноста си , а искали да покажат, че са надминали предците си .Поради тази причина те изразходвали огромни средства по строежа; били нужни милиони дирхами, участвали над 100000 души от работници и занаятчии.За строежа на самия град историците нямат точна представа.Най- достоверни сведения ни дават записките на един от архитектите на стените – Рабах.

Градът се отличавал със своята кръгла форма и бил разделен на две части:

1. царска(централна)част

2. търговски квартали, обграждащи дворцовата част и намиращи се между стената обграждаща дворците и външната стена.

Външната стена била висока 20 метра, а пред нея имало дълбок ров(хандак).Всяка стена имала по четири портала , с по две порти, свързващи се чрез покрит коридор( риуак).Между два портала имало стаи за стражата , като те имали изход към някоя главна улица.Сред важните постройки в Централния град се отличават –дворецът на халифа,главната джамия и пристройките към дворцовия комплекс определени за приближените на халифа.

Колкото и да е странно след време Кръглият град , който всъщност е Багдад , престанал да бъде икономически и политически център на халифата. Градът станал много пренаселен( бил един от най- многолюдните градове в света по онова време) , което принудило халифа да премести двореца си в околностите на Багдад. В местността Ал Карх бил построен нов комплекс, където халифа прекарвал повечето си време, като почти всички административни сгради били преместени около новия дворец. Всички тези постройки се свързвали с Багдад чрез крепостна стена.

За разлика от омеядските центрове , Багдад се развил бързо.Това се дължало най- вече на по – сигурната данъчна система , чрез която владетелите събирали повече данъци. Те били нужни най- вече за заплати на войниците в самата столица(за разлика от Дамаск в Багдад се настанявала огромна войска) , за които били нужни десетки милиони дирхами.Важноста на Багдад привлякла нови търговци и жители.Това довело до превръщането на Багдад в многоноционален град. В редиците на ал Мансур имало и много войници от Иран и Средна Азия, превърнали се в ядро на армията на Абасидите.

С течение на годините Багдад израснал , като център на ислямската култура и се превърнал в най- големия град в Средна Азия , надминаващ понякога и самия Константинопол.

Значение на града при арабите 1

Значение на града при арабите 3

One response to “Значение на града при арабите – част 2

  1. Pingback: Значението на града при арабите – 3 част « Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: