Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Значение на града при арабите – част 1

Публикувам своята курсова работа, написана през 2004г. в НГДЕК, на тема „Значение на града при арабите през средните векове“, с цел да ви запозная с идеята, която арабите влагат в селищата си.Много от тогавашните идеи са пренесени и в модерните градове, като устройство, труктура и т.н.

“ Безспорно ислямската цивилизация е градска цивилизация.Това е твърдение известно на всички учени , занимаващи се с тази проблематика.”(I)

С тези мисли американски ориенталист започва статията си за ислямския град. Това твърдение е повторено от много други ориенталисти, занимаващи се със средновековния арабски град.

Градът при арабите е тясно свързан с развитието на културата и особено с ранния етап и възникването на исляма на Арабския полуостров.За съжаление по- голямата част от изследователите се отнасят пренебрежително към този период.Дълго време този етап от историята на арабите се свързва с образа на полудивия бедуин от пустинята и , учудващо , с образа на поета. Колкото и да е невероятно точно през Джахилията ( букв.невежеството , предислямският период) са се родили едни от най блестящите арабски поети ; пример са Имру л- Кейс, Алкама ибн Абада Самеца , Лабид ибн Рабиа.Поради чергарската природа на бедуините , градският живот не бил достатъчно познат на Арабския полуостров.По онова време единствените градски формирования били Мека и Ятриб , и два- три града в Йемен.Изглежда липсата на градове не притеснявала племената , доказателство ,за което е поезията възхваляваща свободата на бедуина.

Арабският полуостров бил средище на чергарски племена , разединени през по- голямата част от историята си.Трябвало им стимул ,за да се обединят и пристъпят към по –висшата форма на формирование- държава. Този стимулант се оказал ислямът.Демографски увеличилата се маса , подхранвана от идеите на новата религия заляла земите , околни на полуострова.Така се разпространила , както и религията , така и арабският език , защото той бил езикът на Корана.С отварянето си към околния свят арабите попаднали на други култури , по –късно дали благоприятен отенък на ислямската култура и в частност – арабската.

До 10 век арабите ,които се местели постоянно с цел завладяване на нови земи , не отдавали особено значение на Мохаммад ,като стимул на тяхното завоевание .Осъзнаването на силата на личноста на Пророка поражда ново мислене в арабите, чувство на превъзходство над останалите народи.Без съмнение , обаче е преклонението на арабите към околните им култури.Макар да са считали, че останалите са “ диви “ народи, бедуините, разселили се от Памир до Атлантическия океан заели мястото на хората в техните градове , паднали под арабска власт и станали граждани на тези градове. Тук трябва да се обясни , че арабите не действали , като “паразити” на останалите народи , те дали и свое отражение в тази многообразна картина на култури в Биляд ал Шамс(букв.страните на слънцето –Сирия ,Палестина и Йордания) и изобщо в Близкия изток.

Фактите , които се посочваха дотук имат за цел запознаване с основите на ислямската инвазия и нуждата на бедуинските племена да заживеят в градове с централизирана власт. Но всички твърдения описани досега предизвикват създаването на основен проблем в арабистиката- проблемът за разграничаването на двете състояния на бедуинската същност: чергарство и децентрализираност , уседналост и цивилизованост.

Дълго време границата между бедуинска и нова арабска култура се е определяла в средата на 8 век , когато Омеядската държава, по- близка до стария период била премахната от династията на Абасидите, създали държава абсолюстична по същност , носеща характеристиките на древния изток.Създалата се представа за необразоваността на омеядите намирала приложение чак до началото на 20 век.Омеядите изпитвали копнеж по чергарската си природа , доказателство , за което са откритите огромни дворци в Палестина, Йордания и Сирия.Прави впечатления , че споменатите дворци винаги са били строени близко до пустинята т.е. омеядите , както и техните предци никога не са били откъснати от средата си, поради което се оформила тяхната представа за света –нужни били векове за да свикне бедуинът със затвореното пространство на къщата,града. По отношение на същноста на Абасидската държава трябва да се спомене , че културата на тази държава е част от процес започнал още при Омеядите, в края на който се получила благоприятна смеска между арабската и персийската култура.

Според един от най- запознатите учени в България , арабистът професор Цветан Теофанов дихотомията пустиня- град би могла да се възприеме като натоварена със значения метафора на движението от хаоса към реда, от свободата към ограничеността , от природата към цивилизацията…Смисълът , който влагаме в нея , съдържа цялата й сложност и комплексност, включително и прехода от езичество към исляма , но най- вече в рамките на традиционната касида и нейния път от ритуалността на древната епоха към церемониалността на абасидския абсолютизъм.(II)

1.АЛ МУДУН АЛ МУ’ АСКАРАТ

В първите години на завоевания , когато арабите завзели Йордания и Сирия бедуинските воини започнали да се установяват в градовете , като се настанявали най- вече в домовете на византийските търговци и първенци, бягащи към Константинопол.Това което е интересно е , че бедуините се заселват в цял Дамаск, ясно познаващи къде да се настанят.Това е факт , показващ че са съществували добри и стари връзки с коренните жители на Дамаск и бедуинските нашественици.Животът в новозавладените градове, бивши византийски центрове продължил в нормалния си ход .Арабските нашественици не се намесвали във вътрешните живот на градовете .Християнските историци отбелязват този период със справедливо управление и уважение на халифската власт към църковните канони.Единственото ново нещо в градовете бил данъкът “джизия “ , задължителен за всички християни.

След сблъсъка на арабите с византийската и персийската култури възникнала естествената нужда на вид защита и реакция към по старите и утвърдени културни традиции и ценности.В Сирия започва процес на арабизация на завладените градове.За постигането на целта спогнал и фактът ,че някои места (Южна Сирия и районът отвъд Йордания) били арабизирани преди процеса започнат от Праведните халифи(1).В някои части на Сирия и Йордания имало и арабски поселища от преди ислямското нашествие .В същото време даденият процес се осъществявал и в други завладени земи- Маср(ЕгЀпет ) и Билад ал Рафидейн (Месопотамия) , но по други начини.Арабите завладели тези територии , но попаднали сред огромна маса от хора , макар и близка по етнос , говореща на друг език.За да се запазят етнически и по –късно да се опитат да асимилират населението бедуините създали така наречените ал мудун ал му’аскарат . Това били военни селища , използвани като центрове за офанзива и били създавани на стратегически места.Най – големият такъв лагер бил Ал Фустат( Лагерът ) в Египет , наречен по- късно Ал Кахира(Побеждаващият останалите) или Кайро.

Тези градове- лагери привличали вниманието на учените още от тогава, като уникален образец на арабския град.Точно в тези градове се търси първообраза на ислямския град.Един от изследователите занимаващи се с тази проблематика, Каен(III) , казва че особеностите на ислямския град не се определят със самия ислям , а с нуждите на град.Тоест първите градски формирования не били с някаква религиозна цел , а с военна. Що се отнася до оформянето на ислямския град , трябва да се посочи , че това е резултат на един дълъг процес.

Установената представа за едни от най- важните градове – Ал Фустат и Ал Басра( в Южен Ирак) е , че те били редици от палатки , събрани на едно място , и за които им трябвало много време , за да се превърнат в градове. В действително те били лагери , но с тенденцията да се живее в тях.Те се местели , когато войската тръгнела на война , но самото място на усядане се запазвало при връщане. Тези палаткови лагери се превърнали в градове през 683 година , когато арабите настъпили към вътрешността на Месопотамия и се нуждаели от сериозни центрове на офанзива зад себе си.

Първоначално планът на Басра бил хаотичен , тъй като бил построен набързо две години след Куфа , по заповед на халиф Умар.Според нея градът трябвало да има широчина на главните улици “ 40 дирана”(1 диран= 50 сантиметра) , а второстепенните улици “30 или 20 дирана “.Басра била разделена на части, строителството първоначално обхващало 3600 квадратни метра.Интересното е , че размерът на улиците и начинът, по който се изграждала инфраструктурата съвпадал донякъде с римските образци.

Няколко години след Басра арабите създали и друг град ,но в Северен Ирак- Мосул.Той бил по- голям от Басра и имал ,освен военно значение , и символично- намирал се на десния бряг на река Тигър ,срещу древния град Ниневия.По – късно Мосул се превърнал в опорна точка на офанзивата към Армения и Азърбейджан.

През 642 година , в току що превзетия Египет , бил положен първият камък на Ал Фустат.Площите на града били няколко възвишения със стратегическо значение .Те били поделени между племената , участвали в превзимането на Египет , където те създали свои квартали.Въпреки ,че тези земи били заселени по – рано ,бедуините придали нов облик на Ал Фустат.Те не само събрали на едно пръснатите поселения ,но и започнали интензивно строителство. Според египетския историк Ибн Абдул ал Хакам, в този град имало широки улици , резиденция на халиф Умар и пазар.Самият халиф никога не успял да влезе в резиденцията си и малко преди да умре през 644 година заповядал дворецът да се превърне в пазарен комплекс.Ал Хакам споменава и други големи постройки в града , като търговските улици( кайсария) , построени по византийски образец , голям сук( закрит пазар ) и обществени бани ( хамами).Тези факти отнасящи се за Ал Фустат опровергават версията ,че това бил хаотичен бедуински град.По – късно той толкова увеличил значението си , че отнел важноста на самата Искандария( Александрия).

След завладяването на огромните територии в Близкия изток , градовете претърпяли значително променяне. То се изразявало с огромните строежи , започнали още през 8 век и продължаващи до падането на Абасидската държава.Поради сблъсъка с огромните култури на Византия и Персия арабите винаги трябвало да се доказват и те приели строителството , като предизвикателство отправено към останалия , неислямски свят. Този стремеж към усъвършенстване се изразил най- вече в строежа на джамията в Йерусалим, не отстъпваща на византийските християнски храмове.Тя била образец на ислямското изкуство.

Значение на града при арабите 2

Значение на града при арабите 3

2 responses to “Значение на града при арабите – част 1

  1. Pingback: Sham: Значението на града при арабите ,пускам.. - edno23.com

  2. Pingback: Значението на града при арабите – 3 част « Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: