Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Западната „Света троица“ и източният „Алаха“,различното възприемане на Иисусовото учение

Векове наред съществуват множество категори, по които изтокът и западът си съперничат.Една от тези категории е дори християнството.

Честно казано не бях много запознат с основите на ранното християнство, в онзи му вид, който е карал хората да вярват на думи, на чудеса. В онази му форма, която е изгубена безвъзвратно, а може би последните й отенъци могат да се видят в днешното православие.

Преди известно време попаднах на книга на Нийл Дъглас-Клотц, който е известен специалист по религии и доктор по психология, като днес завежда Института за напреднало обучение и съзнателен живот в Единбърг, Шотландия. Малко по малко започнах да навлизам в света на притчите и изгубената атмосфера на първите векове от нашата ера. И разбрах колко неща са променени с времето, а една от причините да има толкова промени е…езикът.

Да, езикът -разликата в тълкуването на различните езици е осезаема.Тя е много важна, тъй като точно тълкуването преди векове на думите на Христос прави толкова голяма разлика между началното християнство и днешното християнство.Ще се опитам сбито да представя, разбира се до колкото е възможно, мисълта на един арамейско говорящ човек от Палестина и Сирия и един западен човек от Гърция или Рим.

„Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове“ Матей 7:17

Когато са казани тези думи от Иисус, ако са били изказани, Христос ги е произнесъл на арамейски. Известно е ,че това е „Христовият език“. На арамейски, както и на всички семитски езици , думата за „добър“ означава преди всичко узрял. На арамейски горният цитат би звучал така:

„Узрялото дърво дава зрял плод, неузрялото дърво дава неузрял плод“

Коренно различно е. Както пише Лудвиг Витгенщайн : „Границите на моя език са граници на моя свят„. И е напълно прав. От гледна точка на западен човек интерпретацията на христовите думи ще звучат много по-различно от самата мисъл, вложена в тях от един човек, който живее на изток и владее семитски език.

Според повечето съвременни изследвания предхристиянството е имало множество разклонения. Днес то е разделено на – протестантски църкви, източноправославни и римокатолически. Днес съществува Библията ,чиито първи текстове са били на латински и гръцки език. Езици, които населението на Палестина и Юдея не е знаело. Тези текстове на Библията, които познаваме днес са съставени след събора в Никея през 325г. Но има и друга Библия, наречена Пешита.Нейните текстове се четат и до днес, написани са на западноарамейски език, използван в Сирия.Много учени казват, че Пешита е превод на арамейски от тези на гръцки. Но дали? Съдържанието на текстовете в Пешита е съвсем различно от гледна точка на смисловото естество. Самата същност на думите,използвани в Пешита е различна.

През първите четири века на християнството са се чели множество писания, които по-късно не влизат в Библията. Те представят Иисус, като мъдрец, не като спасител. Главен източник е Евангелието на Тома, което е автентично,а го отнасят към първите векове. Което го прави най-старото евангелие.

Версията за Светото писание на еврейските християни се ражда около Едеса, в днешна Турция, известна е като Пешита, което означава „правилно“. Пешита включва основните евангелия на Матей, Лука,Йоан и Марко, но във формата на арамейски език, близък до диалекта, който вероятно е говорил Иисус.

Тъй като благославят, говорят и мислят следователно на своя език, арамейскоговорящите християни смятат, че са най-близко до учението на Иисус и неговите думи. Много общности на арамейскоговорящи приемат решенията на Никейския събор, но повечето скоро прекъсват връзки както с римското, така и с източноправославното християнство. Символите на вярата се усложняват все повече, тъй като има стремеж да се наложи единство на всички християни. През следващите 15 века източните християни почти биват забравени.

Асирийският писател Абрахам Рихбани казва днес:

„Сирийските християни от еврейски произход почти не са свързани с развитието на „християнските символи на вярата“. Теологичната организация е толкова чужда за ума на източните християни,колкото и политическата. Те винаги са били по-скоро богомолци, отколкото теолози, повече вярващи, а не толкова мислители…Християнската църква води своя скромен призход от една групичка последователи на Иисус Христос от Палестина…Символът на вярата на теолозите се състои от много „пунктове“, докато Символът на вярата на Христос само от два: „Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, и ближния като себе си“.

Разликата в мисълта

Както отбелзват немалко учени, онзи който владее семитски език възприема света и действителността много по-различно от човек, който владее гръцки или латински. Като хора , родени на Запад, сме отгледани с много гръцки и европейски езикови понятия.Научени сме, че те са постжение на цивилизацията и ги приемаме , като даденост.Но съществуват и други системи.

Например на иврит и арамейски има предлог, който означава едновременно „вътре“ и „вън“ – вътре, моето вътрешно Аз, моите приятели, моят вътрешен кръг и вън – тези, които са вън от кръга,  това, извън моето вътре. Разделянето на „ум“, „тяло“, „чувства“, „душа“ идва от гръцкия език и подчертава съвременното мислене. В семитските езици светът не се дели така.В тях има много думи за подсъзнателното „аз“, всички свързани с общественото „аз“. Западът разглежда космогонията, т.е. начина на въприемане мястото ни във Вселената , от психологията -вътрешния ни живот, като две различни неща.Това не съществува като определение в арамейски, еврейски или арабски език.

откъс от евангелието от Йоан на арамейскиСемитските езици изобилстват от думи, които могат да означават множество неща, но са с общ корен. Тъй като повечето думи в семитските езици да формули от корен + наставки, тяхното интерпретиране на западен език става много сложно. Като пример може да се даде коренът „ШМ“ или шем, което може да значи светлина, звук, име или атмосфера. При този случай думите на Иисус „молете се в моето шем“, кое се има впредвид в превода? Например първият ред от „Отче наш“ съдържа думата шем-ая, обикновенно превеждано, като „рай“. На арамейски „Отче наш“ започва с „Аблуун д`башмая“, което може да се преведе, като:

О Ти, Този, от когото

Дъхът се влива в тялото във

всички сияйни форми

На гръцки „Аблуун д`башмая“ се превежда, като „Отче наш, Ти, който си на небето“. Във всички западни преводи се спазва тази форма, дошла от гръцки, но тя е много безцветна за някой, който владее семитски език и улавя нюансите на думите. Западните преводи не са неправилни, а просто ограничени, най-вече откъм духовни послания, които изобилстват в арамейски език.

Алаха и Светата троица

„Узрели са постоянните по сърце; те ще виждат Свещено Единство навсякъде“ -прочит от арамейски на Матей 5:8 („Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“)

На арамейски език думата „алаха“ означава Единство, Свещено единство. Тя е свързана по корен с еврейската дума Елохим, Ел или Ал. Коренът се използва, като определителен член в иврит, арамейски и арабски.

Английската дума за „Бог“ идва от германската дума за добър. Определео добротата е едно от проявленията на Божественото, но далеч не е единство. И до днес арабскоговорящите христяни използват думата „Аллах“, за определение на Единството, или иначе казано в западните версии-Бог. Тази дума не е приоритет на мюсюлманите. Тя просто отговаря на близкоизточната представа за божественост.

Светата троицаТочно тук става разминаването на понятието „Света троица“ и „Алаха“. При първия случай това е западната дефиниця за Бог, божественото, което има три проявления – Бог Син, Бог Отец и Бог Дух. На изток обаче тази идея не може да бъде въприета от семитско говорящите народи. Нито една версия на „Алаха“ не може да бъде сравнявана със Светата троица, поради причината, че за близкоизточните християни идеята, че Бог може да бъде разделен на три, а не да е Единство е немислима. Доказва го примера по-горе.

Множество версии има на думите на Иисус. В днешната статия се опитах да предам идеята, как грешната итерпретация на непознати езици може да доведе до големи разлики в мисленето на цели народи. Тези интепретации могат да се използват като пример в различието на традициите, обичаите, вярата на един човек от Изток и един от Запад. Дори идеята за намеса на религия в политиката е различна. Представата ни за Бога и Свещеното отразява само частично идеята за Светото единство, Алаха, на Изток. Свикнали сме, че Бог е нещо отдалечено от нас, а свещеното – че е нещо отделно от светското. Учили са ни, че каноните в религията нямат общо с тези на политиката, науката, изкуството и културата. Това, което арамейските текстове показват е, че Иисус и неговите последователи, а и днешните народи в Близкия изток, не мислят по този разделен начин на въпримане.

*Използвани са материали от книгата на Нийл Дъглас-Клотц „Скритото евангелие“

14 responses to “Западната „Света троица“ и източният „Алаха“,различното възприемане на Иисусовото учение

  1. Pingback: Sham: @_GaN_ ето нещо, което може да ти е инт.. - edno23.com

  2. GaN юни 12, 2008 в 12:34 am

    Подозирах аз тия мити истории с преводите, но се радвам, че най-накрая някой се хвана да разясни, така че и прости хора като мен да разберат.

    Много изводи могат да се направят от тази статия. Дано повече хора да прочетат и да си ги направят!

  3. Stalik юни 13, 2008 в 10:15 am

    Само да отбележа, че концепцията на Светата Троица въобще не е божество, разделено на три (сиреч три божества), а божество, ПРОЯВЕНО по три различни начина.🙂 Това са две коренно различни неща. Така например твоят глас по телефона и твоят образ са две различни проявления на твоята същност. Но не са някакви самостойни обекти, а прояви на твоето единствено и уникално същество, които са регистрирани по различен начин една от друга.

    Според „западните“ християни тези, които наричаш „близкоизточни християни“, а така също изповядващите юдаизма и исляма, къде от неразбиране, къде в умишлен опит да представят християнското почитане на Троицата като многобожие (ширк) с цел да го дискредитират, интерпретират Троицата като почитане на три различни божества, като политеизъм. Ако се вгледаш внимателно в щита на Троицата, който си сложил като картинка, ще видиш, че трите проявления са отбелязани като различни едно от друго, но всички СА Един Господ (в кръгчето в центъра).

    Това е необходимо уточнение, за да не бъде оставено грешно впечатление за характера на почитането на Троицата в западните християнски общности, поне така, както самите западните християни го представят и защитават. А аз мисля, че самите хора, изповядващи някоя концепция, по-добре от страничният наблюдател знаят в какво и по какъв начин вярват и в какво не.

  4. ruslantrad юни 13, 2008 в 10:53 am

    Да,прявено по три начина.Но за теб е така,на изток изобщо това не го осмислят🙂

  5. Stalik юни 13, 2008 в 11:24 am

    Не го осмислят миряните. Вярвай ми, теолозите отлично знаят какви концепции защитават „колегите“ им от другите конфесии. Това им е работата – да проучат спецификациите на конкуренцията и нейният продукт, както и нейният маркетингов подход и съответно да го атакуват, да изтъкнат преимуществата на своя продукт пред този на другите.

    В конкретния случай религиозните авторитети в юдаизма и исляма например атакуват Светата Троица, описвайки я като многобожие. За мен обаче е наивно да се мисли, че те за няколко века интензивна теологична полемика не са разбрали съвсем ясно концепцията в западната теология (имам предвид „специалистите“ по религиозните въпроси, като равините или аятоласите и пр.).🙂 По същият начин могат да бъдат намерени статии за хиндуизма и будизма написани от български православни свещеници и то с видимо дълбоко познаване на тия вероизповедания, с единствената цел – разбира се – да се намерят основите върху които да се обоснове отхвърлянето им като „неистинни“.

    Всичко дотук е ясен пример за това как човек може да впрегне митологично-фолклорното и философското си мислене в услуга на проблематика, която е безкрайно условна, практически непостижима (предвид вярата в трансцедентността на Бог) и следователно прекалено условна, за да се развива в насока на категорични изводи за това къде е „истината“. Което, по мое скромно мнение, е безкрайно излишен преразход на мисловна и емоционална енергия, който би могъл да се оползотвори по далеч по-ефективни начини. Вярата е за да се вярва – свободно и според собственото морално чувство, – а не да се теоретизира и предъвква излишно.

    Съжалявам за това лирическо отклонение.🙂 Целта ми беше да внеса само някои уточнения.

  6. ruslantrad юни 13, 2008 в 4:19 pm

    Виж,не може да ме убедиш,защото ти навярно не си с такъв произход.А това е много важно.това,което ти смяташ за нещо вярно,там може да е съвсем различно.така е с езика,семитските езици предават множество чувства,чрез думи,за разлика от латински примерно.Първо на изток теолози няма, или не в смисъла,който му придават на запад.Защото на изток не се нуждаят от разяснения.Зо сега не съм видял църква, която да е „Св.Троица“, това е поради факта,че с вековете се е насложило мисленето за неделимост.Самият факт,че такива дискусии,както нашата тук,там не се правят е важен…Искам да кажа,че нашите термини нищо не значат за източните хора.

  7. Stalik юни 13, 2008 в 11:14 pm

    Първо теологията няма за предмет да разяснява, а да изучава и дискутира. Това е калам в исляма. Просто там се използва например думичката калам или някоя друга. Тук използваме думички като теология, богословие и пр. Терминологията може да е различна, но предмета на дейност е един и същ.

    Второ – знам как стои принципно въпроса сред людете, занимаващи се с въпросите на религията – те до един са добре образовани и просветени по отношение на това, което проповядват най-популярните конфесии и особено тези, с които имат пряк досег. Това е единственият начин да ги „разобличат“ като лъжеучения. „Опознай врага си“ е базисен принцип на всяка конкурентна стратегия и аз съм се убедил, че тя е валидна и в религиозния контекст. Факт е например, че много ислямски религиозни авторитети (това, което на запад наричаме теолози) са водели религиозни полемики с християнските си колеги. Това е осъществимо само на база на единна понятийно-философска валута. А тя е факт – всички религиозни авторитети познават малко или много ученията на другите вероизповедания. Което значи и че разбират какво проповядват. Иначе нямаше да могат да му опонират адекватно.

    Трето: дискусии като нашата тук „там“ не се правят, защото (ако правилно разбирам кое е „там“) „там“ няма нужда от такава дискусия – „там“ не се вярва в Светата Троица и следователно е логично да не се обсъжда. Такива полемики обаче са правени със западните богословски авторитети – теологичните диспути между евреи и християни например и същите между християни и мюсюлмани – и за да се осъществи това, както вече казах, трябва да съществува някакъв общ език. Тоест на изток занимаващите се с религиозните въпроси (не говоря за обикновените хора) съвсем отчетливо и ясно разбират концепцията на Троицата. Това, че не са съгласни с нея, е съвсем отделен въпрос.

    Четвърто: аз теб в нищо не желая да те убеждавам. Внесох уточнение, което е съвсем вярно точно така, както го обясних. Аз не говоря за „източните хора“. Уточних за кои хора говоря и обясних от какво е продиктуван интереса им да се просветят по въпросите на останалите религии. Хвани който желаеш религиозен авторитет на исляма и го попитай какво е Троицата и какво знае за нея. Сам ще се убедиш, че е доста добре запознат и знае съвсем точно какъв смисъл влагат християните в нея. Това, че не е съгласен с тая концепция е вече друго нещо. Пак повтарям – тук говоря за тези, които се занимават задълбочено с религиозните въпроси. Те разбират, но не искат да признаят чуждите на проповядваното от тях представи. Нали това ще ще заличи идентичността им като отделно вероизповедание!

    Що се отнася до обикновените миряни – аз съм съгласен, че за тях западните теологични построения не значат нищо, защото са им относително непознати в детайли. Въобще не се и опитвам да твърдя обратното. На тях им липсва културната основа за разбирането на тези наши представи така, както на нас ни липсва такава, за да разбираме пълноценно техните. Не мисля че някой интелигентен човек би оспорил това. Не бе то нещото, което аз визирах в пояснението си обаче. Това, което имах предвид, аз разясних по-горе: „Не го осмислят миряните. Вярвай ми, теолозите отлично знаят какви концепции защитават “колегите” им от другите конфесии. Това им е работата…“.

  8. ruslantrad юни 14, 2008 в 12:35 am

    Защо изобщо се намесват мюсюлманите? Смисъл,че нито статията,нито самите коментари трябваше да се разпростират над исляма, говорим само за християнството.Може би не съм разбрал отново, но „калям“ не бива да бъде включван в тази дискусия,не става дума за това в никой от точките.Статията е за светата троица и за Алаха,арамейската дума за Единство, която е използвана от днешнитехристияни в Близкия изток.Мюсюлманите далеч по-късно взимат тази дума.

    П.С. коментарите ти са много добри,за мен лично, очаквай следващи статии🙂

  9. Stalik юни 21, 2008 в 1:28 pm

    Съжалявам, че забравих за дискусията тук.🙂 Покрай предстоящия парад в София и вълненията по него съвсем съм се забравил. Намесих мюсюлманите защото те също не признават Троицата. Както и евреите и източните християни и т.н. Замести мюсюлманите и исляма в коментара ми с евреи и юдаизъм и картинката ще е същата. Както и да е. Така или иначе не симпатизирам преимуществено на никое от споменатите вероизповедания, така че е все тая. Мисълта ми беше, че има хора които знаят и разбират много добре, но не искат мнозинството също да знае и разбира. И това се отнася до авторитети както пи мюсюлманите, така и при евреите, а също и при християните. Всеки си дърпа черджето към себе си. Наблюдавам го от достатъчно дълго време.

    Благодаря за оценката на коментарите ми. Всъщност са доста непринудени. За съжаление понастоящем фокусът на блога ми е друг иначе в него има и раздел „Религия и езотерика“, който чака някой ден да му обърна порядъчно внимание…

  10. Pingback: Библия на арабски език « Intidar | Алтернативно мнение.

  11. cymen декември 25, 2008 в 11:58 pm

    уфф, затова не обичам блоговете – дават трибуна на полуинтелигентността. аха аха да си разбрал, точно както едни части почти да участват в секса. хубаво, знаеш английски, ама да ми цитираш англосаксонци и после да тълкуваш неща от православието е нелепо. за тая цел ти трябват предимно руски и гръцки. и че християнският свят се делял на католици, протестанти е източноправославни е все едно да речеш, че който не е бял е негър. поне турция ни е близко, та можеш да видиш там какво ристиенство има. даже още по-близо, колко арменци имаме в бугарско (ма аре тех поне можеш ги турнеш у източноправославния кюп). уфф, сорка че като заяждане излезе. хубаво е, че се интересуваш. проблемът е че пишеш, а писаното слово, дори по интернет, не е като приказките на маса. към него трябва да се подхожда сериозно

  12. Ruslan Trad декември 26, 2008 в 12:55 am

    Нека видим кои са ми грешките.Първо,не съм превеждал- имам книгата и преписах.Второ не е от англо-саксонец,а от евреин.Точно защото е евреин, мога да кажа,че разбира от арамейски.Да продължим – аз не говоря за източноправославие, а източно християнство.И тъй като съм бил често в Близкия изток мога да твърдя, че то се различава от всяко друго интерпретиране на иисусовото течение по света.Не на последно място – руски и гръцки са точно езиците,които критикува книгата,защото източния християнин не приема разделението на три на Бог, защото в семитските езици няма подобно разделение. Статията е за източното християнство, не за православието.
    Надявам се, че съм пояснил🙂

  13. Петър януари 16, 2010 в 1:43 am

    Дай Боже се казва !

    Престанете с това ДА-НО, НЕ-КА, НЕ-пременно, НЕ-обходимо(ст), даде-НО и т.н.
    Научете се да говорите НЕ правилен Български – А ПРАВИЛЕН ЕЗИК ВЪОБЩЕ !
    Защото ако нямате Вярата, че „В началото бе Словото…“, то поне погледнете от какво са ви съставени думите които ползвате в ежедневието.
    Няма как да исакте да стане НЕщо и то да започва с НЕка (!), нали ?
    Просто е налудничево… (а колко „творци“ се извървяха пред очите ни, в ушите ни и съзнанието ни с разни леконравни песнички ИМЕННО подкокоросващи използването на такива НЕправилни думи !?) Колко ?

    Та така г-н Gan… с „даНО“, работите НЕ стават, не са ставали, няма и да стават !
    С „да“ – може и да станат, но най-силно съм забелязал че се реализират с:

    „ДАй Боже“

    Да се научим да говорим Праведно, Правилно – това си е истинско предизвикателство !
    Ако не вярвате с част от изброените по-горе думички, проверете коя да е от тях в речника (примерно) на английски. Просто ще „ах“-нете като разберете че хората например нямат „НЕКА“ ? Защо ли ? Имат: „Let’s“, т.е. „хайде“ !
    Нямат и „даНО“ ? Защо ли ? Имат обаче – „hope“ !

    Не се безпокойте и ние си имаме ПРАВИЛНИТЕ думички, т.нар. – синоними на тия измислени парадигми. Само трябва да сме винаги с издигнато внимание … иии ДА ТЪРСИМ ПРАВИЛНОТО, ПЛАВНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА… НА БОЖИЕТО ЖЕЛАНИЕ😉
    То така или иначе ще се Реализира, просто е въпрос на време… а Той има всичкото !

  14. нямаНуждаОтПредставяне януари 16, 2010 в 9:46 pm

    Всъщност попаднах на тази статия преглеждайки “ Последно коментирани“ .
    Ами за думата Бог и как тя се възприема в Християнството- единство на едно Триединие , ако взема да обяснявам подробно ,то ще се повторя , защото Stalik много добре го е обяснил преди година и половина. Така ,че освен думата Бог предполагам тамошните християни имат и дума която да съответна на Триединство . Предполагам се намират думи с които да се обясни смисъла на Християнската база , защото в тези неща първо е смисъла , после са и думите . Някак не ми звучи логично – Аллах е дума за Бог- което значи единство – при “ най -близките до „учението“ на Христос “ Троицата идва малко много западна и никой не я чатка и не я признава…

    Замисляйки се сега , когато говорим за Християнство – няма как да потвърдим нещо или отречем ,ако разчитаме на исторически факти или опитност на очевидец живял през онези времена – винаги има субективизъм и въпрос на гледни точки .
    Но Тук става дума за духовност преди всичко , а не религиозност , ако е лесно когато те питат – къде ти е носа да го посочиш , ако е лесно ако ти кажат извади си далака – да си го извадиш , то когато ти кажат – извади си любовта – не можеш тя не е материална , тя се изразява с усмивка ,жест докосване, гушване , но можеш ли да я извадиш и да я покажеш като орган примерно – не! Същото е и с вярата , тя не може да се извади , анализира , аутопсира , а обосноваването и е субективно за света.
    Вярата просто я имаш ,защото я чувстваш – ако умееш да покажеш вдъхновението и , силата и чрез нещо би било силно и интересно .
    В християнството има Святи Дух – това е Божият Дух , често в между религиозните полемики се оставя малко на страна и Исус е под прицела на друговерците.
    Именно този Дух изпълва човек и му дава знание , което никоя книга( дори и Библията , защото тя дава истината и Духа на Словото е силен ,но ако Святият Дух не те научи ,то човек с способността му на игра на думи,винаги може да се подчини на „Ами ,ако ,но“ ) , никоя история и никой „факт“ преди хиляди години не може да даде . Това усещане е вълшебно , но истинско и само онзи който не го е изпитвал не може да разбере за какво иде реч . Така ,че нас има Кой да ни научи , оставям на вас да бъдете онези които търсят с надеждата дано да намерят !

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: