Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

На гости в Интидар…Салех Брик

Представям ви едно интересно интервю с моя приятел д-р Салех Брик*. С него сме обсъждали множество теми, свързани с политиката, психологията и развитието на днешните ценности.Реших да направя едно интервю с него, специално за този блог , с надеждата ,че ще е интересно на читателите.

В наше време много от конфликтите насочват вниманието ни към определена област от света, а именно Близкия изток.Бих искал да те попитам, като човек занимаващ се в тази област от години – Има ли сблъсък между култури днес или е въпрос единствено на политика?


Г-н Брик: След края на Студената война, с разпадането на Съветския съюз, рухването на социалистическия блок и установяването на новия световен ред победителите САЩ вече имат нужда от нов враг, поради факта, че американската икономика започва да се влошава, а най-големите фирми в САЩ са производители на оръжия. В същия контекст, такъв вид производство, наред с много други промишлености, се нуждаят от енергийни ресурси. Последните са налице в държави, в които голям част от хората се противопоставят на ценностната система и външната политика на САЩ. Водещата религия в тези държави е исляма. От тук американската администрация подкрепи всички теории, фокусиращи се върху културните конфликти, особено теорията на Хънтингтън за сблъсък на цивилизациите. По този начин американската администрация мобилизира и медиите в посока на формиране обществено мнение в САЩ и Запада против исляма, въпреки продължителната подкрепа, които те оказват на ислямските държави в Персийския залив. След терористичните антентати в САЩ Усама бин Ладен се превръща в най-опасния враг, след като бе смятан за герой от САЩ по време на Студената война.
С други думи, културните конфликти възникват в зависимост от политическите и социалните интереси.

Напоследък слушаме много новини, всеки гледа телевизия ,независимо поради каква причина-дали ще е за редовното шоу, или защото следи филм.В една атмосфера на все по-разрастваща се „индустрия на умовете“, в която всеки рекламодател се цели в теб, за да станеш негов клиент, ние все пак трябва да се научим да „отсяваме“.В една своя статия, публикувана в „Le Mond Diplomatique“ големият анализатор Ноам Чомски разисква проблемът за „демократичния модел за пропаганда“. Наистина ли има „демократичен начин за пропаганда“ чрез думата „демокрация“?


Г-н Брик: Демокрацията е една висша човешка идея, тъй като представлява същността на толерантността в отношението на човека към себе си и към другия. Тя означава признаване на другия без оглед на цвета на кожата, религията, произхода, външния вид, възрастта или идеите му. Но както показва човешката история, в името на доброто се извършват много страшни убийства, като силните нации продължават да търсят средства, за да запазят господството си върху другите. Сега например САЩ и Западът имат голяма нужда от енергийни ресурси (нефта) и в името на демокрацията и войната срещу тероризма те извършват най-ужасните убийства срещу невинни хора в ислямския свят. Това със сигурност генерира огромна омраза срещу Запада и ценностите му.
Един голям парадокс е, че в името на признаване другия, САЩ отнема правото на другия да реши как да живее свободно. С други думи, тези които най-много говорят за световното установяване на демократичния ред, най-малко вярват в демокрацията.

И все пак, да се върнем в България.Въпросът как се вписва българската държава и нейното общество в тази все по-динамична среда на интереси, култури , с всеки ден става все по-актуален.Обществото в България, готово ли е да приема чуждото?


Г-н Брик: По отношение на това дали българите приемат чуждото, първо трябва да вземем предвид един много важен факт: при анализ и третиране на въпроси, свързани с хора, задължително трябва да се избегне обобщаването.
В съвременната история на България идеята, че страната е малка и слаба, като че ли е вкоренена в колективното мислене на българите. Затова преди време българите са приели почти всички социалистически и комунистически мисли и идеи. След разрушаването на СССР, България преминава напълно на другия бряг, т.е. приема почти всичко американско, дори позволи на САЩ да има военна база на българска земя.
Промяната в двата случая се състои в това, че влиянието на медиите е по-голямо отвсякога, дори вече е по-значимо от ролята на самото семейство. Затова, както навсякъде по света, голяма част от българите (особено младите) приемат много медийни новини и истории за неопровержими факти. Въпросът тук е много сложен, защото човекът с гъвкаво мислене и с критичен ум е по-интелигентен от стереотипния, който приема нещата така, както ги е чул от по-възрастните или от медите. За съжаление, българите (без това да се отнася за всички) вече вървят в тази посока, т.е. мислят, че ако харесват или вярват в това, в което американците харесват или вярват, тогава ще бъдат харесани от Запада, но пак за съжаление, това е колективен комплекс за малоценност, характерен за много други нации.

Може би е добре да кажем, че въпреки всичко България има и много ориенталски черти, все пак е в голяма близост до Близкия изток.Какво място заема ориентализмът в днешния свят?

Г-н Брик: Ориентализмът започва като научен опит за разбиране на Изтока от страна на западни учени и мислители, но променя своята посока, като голяма част от последните вече служат на политиката и интересите на запада. С други думи, те допринасят за потвърждаване на много стереотипи и грешни представи, създадени от техните предшественици за Изтока. Това означава, че ориенталистите играят важна роля за провеждането на западната политика спрямо източните страни.

*Кой е Салех Брик?
Д-р Салех Брик, роден през 1971 г. в Сирия, завършил Психология в Дамаския университет, получил докторска степен по Педагогическа психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Понастоящем преподава обща, социална, кроскултурна, педагогическа психология и психология на личността в Дамаския университет, работи като експерт към някои от организациите на ООН в Сирия и неправителствени организации. Член е на Съюза на учените в България.

7 responses to “На гости в Интидар…Салех Брик

  1. Pingback: Sham: @_GaN_ ето още от блога,специално - edno23.com

  2. GaN юни 11, 2008 в 11:44 pm

    Доста важни и прости истини, казани съвсем накратко. Много ми се искаше да бъде доразвито за масовият комплекс на българите, но може би в друго интервю?🙂

    Какво мога да кажа повече. Той човека си го е казал кратко, ясно и разбираемо.

  3. ruslantrad юни 12, 2008 в 12:01 am

    Сто процента ще има още едно интервю с него :))

  4. nao юни 18, 2008 в 11:24 am

    It is pitty that I can’t read in Bulgarian. I am sure that it is an interesting interview.
    Good luck in your activities, Ruslan.
    Good luck to your site.🙂

  5. Pingback: Важни публикации в блога « Intidar | Истината според мен.

  6. Ласка декември 13, 2008 в 10:58 am

    Русланчо,търся си аз една статия за реферат по психология и попадам на теб:)))

  7. Петьо декември 13, 2008 в 4:34 pm

    Пак ще съм контра, ама карай. В този случай имам предвид отговора на третия въпрос, за „колективния комплекс за малоценност“.
    Първо идеята, че страната е слаба не идва просто така. От Освобождението до края на Втората световна, че май и до днес страната е слаба, това е неизбежно. Може да се конкурираме със съседите си и дори в даден момент от време да сме доминиращи на Балканите, но в сравнение с „Големите”, държавата остава слаба. Естествено и напълно логично е да се сремиш към „по-силния”. Това е така във всеки аспект от живота, когато виждаш някой успял и възгледите му и начинът му на живот не противоречат на твоите ти взимаш пример за собственото си развитие.
    Специално за приемането на комунизма въпросът не е „виж ги колко голяма държава имат, хайде и ние така”. В този случай или приемаш СССР и комунизма или си против него. Защото точно когато той е в разцвета на силите си и е толкова близо до нас, трябва да го приемеш или ще бъдеш смазан от него и икономически, и политически.
    Със САЩ и запада нещата са малко по-различни. Факт е, че държавите от Западна Европа и Америка са най-развитите страни. Тук вече няма политически и граждански войни, няма неравенство между хората на религиозни и етнически основи, икономиката е развита, човек се радва да свободата си. Европа се стреми към единна политика, основана на равенсвтото и зачитането на правата на всеки и най-вече на мира.
    България е европейска страна в своята същност. Това не е Турция, която напълно променя облика си и изоставя всичко „свое” за да влезе в Европейския Съюз. А ценностите на Европа и Америка доста съвпадат и не противоречат на нашите. В интерес на всеки е да бъде на страната на силните. Разбира се трябват жертви, но определено не виждам нищо негативно, което е резултат от отношенията ни с Америка и Европа.
    Какво значи „мислят, че ако харесват или вярват в това, в което американците харесват или вярват, тогава ще бъдат харесани от Запада” ? Това не е комплекс за малоценност, това сремеж да влезеш в дадена общност, това е следване на пример. Това е като в училище. Обособяват се различни групички и трябва да избереш тази, която най-малко се различава от теб, иначе оставаш сам. И въпреки че това не е толкова страшно в примера с училището, то вече за държава да бъде напълно сама не е добре.
    И точно обратното. Младите не приемат „медийни новини и истории за неопровержими факти”. Мисля, че този блог го доказва.

    (Късно видях, че поста е от 18 юни, ама Ласка е виновна😀 . И все пак той си е актуален, както и темата, така и коментарът ми😀 )

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: