Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

„В Сирия личеше на хората, че удоволствието да се срещнем е взаимно.“

Публикувам интервю със семейство от Монтана , което преди няколко седмици замина за Сирийска Арабска Република и се върна две седмици след това.Тъй като бях съпричастен с тяхното заминаване, следях впечатленията им, които излагам в това интервю.

Е,върнахте се от Сирия,излишно е да питам за емоциите,сигурно са много.Как пътувахте?Имаше ли проблеми по пътя,как ви посрещнаха?

Пътят беше спокоен и не натоварващ, имайки предвид времетраенето. Шофьорите си вършеха перфекно работата. Пътниците бяха изключително дрожелюбни.

Бях невероятно изненадана от хората, които ни посрещнаха в Халеп. Много гостоприемни и отзивчиви. Личеше си, че удоволствието да се срещнем е взаимно.

Значи все пак пословичната гостоприемност се оказа вярна? Какво успяхте да видите в Халеп? Как ви се стори града?

За краткото време от два дни, домакините се постараха да ни помогнат да видим колкото се може повече от забележителностите на града. На първо място ми направи впечатление, че градът е доста тясно обвързан с традициите, а в същото време е отворен и толерантен към чуждото и не съвсем познатато.

В цитаделата на Халеп

Дамаск.Един наистина чудесен град,поне за мен.Ти какво видя от него,двамата,с мъжа ти,като българи попаднали насред Близкия изток-навярно Дамаск е успял да ви впечатли?

О, да- впечатли ме. На първо място хората. Такава толерантност и разбиране, и желание за контакт – да научи нещо повече за теб и страната ти, не съм срещала. А Дамаск е градът от приказките на Шехерезада- такъв очаквах да го намеря и такъв го видях!. Изключително живописен град! Великолепният арабски разкош! Изключително съм щастлива, че имах щастието да го обиколя целия, да спра, сляза от колата и се разходя из всеки квартал, да походя из доста паркове…За толкова кратко време учудващо , нали?

Хората работят много, но знаят и как да се отпускат, ценят това , което имат и с труд постигат удоволетворение!

Очевидно е безсмислено да питам повече за впечатление, от думите ти личи, че е великолепно, което мен ме радва много.Е, все пак успя ли да видиш и християнските манастири и поселища ?

На малко хора е известно, че една от люлките на християнството е именно тази територия. Преди да замина изчетох доста за страната, но и от обща култура трябва да се знае, поне споменатото и описаното в Библията. Част от притчите са свързани именно с тези места…Ходихме до Малюля. Освен архитектурата на самото селище, която е уникална – много сгради са подобни на тези и като разположение, но има такива, вкопани в земята, никъде другаде не видях…Легендата за света Текла и самият път, по който е минала са уникални. До някъде разказът си прилича с Моисей и Червено море- дано не звучи глупаво сравнението, но тук скалите все още стоят, така, както са се отдръпнали.Разбира се, някой прагматик, би дал и другии обяснения за състоянието , но усещането на самото място е неповторимо! Обхваща те вълнение и някакво странно чувство на успокоение.

Радвам се да чуя толкова положителни неща за Сирия, а вие с мъжа ти сте били за първи път в тази страна.Какво ще препоръчаш на българите, които още се колебаят да заминат за Сирия?

Колебанието и по-точно липсата на идея за посещение на тази страна са свързани най-вече с липсата на информация. Човек, на когото се налага ще отиде, причината ще го води. Но така, да избереш страната и просто да се разходиш…Всички на които казахме, че просто на екскурзия отиваме, не ни повярваха първоначално. Липсата е преди всичко липсата на информация- която е движеща сила. Само две туристически агенции предлагаха екскурзии и то комбинирани с други страни…А това е много жалко!

И все пак има ли нещо,което не ти хареа в Сирия, на теб или на мъжа ти?

Това се питам вече почти две седмици, откакто се върнах…Повярвай ми, още се чудя! На всички, които се колебаят да пасетят страната ще кажа:

Каквото очакваш, това ще намериш, независимо къде ще отидеш – Азия, Америка или Европа.Но, който иска да види неподправената екзотика от приказките на „Хиляда и една нощ“ съчетано перфектно с лукса и комфорта на 21-ви век, да не се колебае – това е авантюра, която е неповторима!

А за по-страхливите: Сигурността е безпрецедентна – аз съм се чувствала по-сигурна и защитена в тази страна, отколкото в своята.

*Снимките принадлежат на техните автори.

**В интерес на личната свобода, не съм споменавал имена.

2 responses to “„В Сирия личеше на хората, че удоволствието да се срещнем е взаимно.“

  1. Pingback: Sham: Последния ми пост в блога,интервю със с.. - edno23.com

  2. Петя юни 11, 2008 в 1:22 am

    Възхитена съм от живописното описание на красотите по онези земи, може би недостапни за мнозина от нас. Съжалявам, че се въздържа да публикуваш повече снимки. Отдавна съм си пожелала да посетя тази страна, но докато това стане ще продължават да ме радват твоите материали за нея.🙂

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: