Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Синдромът „Ицхак Рабин“

Да си министър-председател на Израел не е лесна работа.И нездравословна, преди всичко.Ако се върнем назад в миналото и стигнем до ден днешен, ще видим, че всеки министър-председател на Израел е попадал малко или много под натиска на определени сили.

Днес преговорите между арабските лидери и правителството в Тел Авив са в един много приятен, но и опасен стадий.Опасен не за арабите, те така или иначе нямат много големи надежди относно развоя на преговорите.Опасен стадий за Ехуд Олмерт, управляващият орган в Израел в момента.Защо?

Защото отново се появява синдромът ,тормозещ всички управляващи имащи „щастието“ да потърсят диалог със Сирия и Палестинската автономия, синдромът „Ицхак Рабин“.Ако се върнем в далечната вече 1995г.и се сетим за събитията ,случили се тогава ще разберем много лесно каква участ може да споходи Ехуд Олмерт.През 1995г. Израел потъва в мълчание поради убийството на тогавашния министър-председател Ицхак Рабин.Младежът, фанатик от крайно десните течения в Израел, който убива Рабин, едва ли има представа, че това негово действие ще има толкова голям отглас в следващите десетилетия.Ясно е ,че в Израел нещата не вървят толкова добре, както се опитваше да покаже пропагандата през 90-те години, ясно е,че има нещо,което тормози управляващите в Кнесета.И всички погледи се обръщат към арабските съседи на страната и по-специално Сирия.Управляващите в Дамаск от десетилетия водят политика към Израел в стил casus belli – или в положение на война.От 1967г. насам отношенията между Израел и Сирия в най-добрия случай могат да се определят ,като „лоши“.

Днес, когато диалогът е подновен, по подобие на събитията през 1995г. , думата „мир“ носи със себе си и голяма доза страх.Обществото в Израел се пита какво ли ще стане сега? Олмерт започна една опасна игра с крайно настроените религиозни течения в Израел и си плати за това- в момента го разследват за корупция.Явно стремежът към мир със съседите е гибелната точка за всеки управляващ в Тел Авив, а действията на опозицията на този стремеж са съвсем ясно доказателство, че някой няма интерес от мира в района.

Да видим обаче какво е положението с интересите.В момента САЩ губи по всички параграфи на политиката си.В синхрон с това отношенията Израел-САЩ са по-студени от всякога поради липсата на пълната подкрепа от страна на САЩ по отношение на Израел.И в тази атмосфера правителството в Тел Авив издиша.Или по-скоро изнемогва.Все повече младежи напускат страната с цел да не попаднат в армията, която урязва бъдещето им, все повече инвестиции се оттеглят заради нестабилния район, скандалите в кабинета се увеличават, а за капак на всичко многомилионното арабско население в съседните държави чака кръвожадно криза в Израел.Под подобен натиск Кнесета се тресе из основи.И няма как да е друго – подържаната чрез военна сила илюзия за непобедимост вече се разкъсва,а и тежи на вече измореното от конфликти население.В такава обстановка се появява отново синдромът „Ицхак Рабин“, защото от цялата работа ще си изпати най-много Ехуд Олмерт.За мнозина крайно десни лидери той извършва предателство в стремежа си за мир с Дамаск.

Преди години Ицхак Рабин си плати с живота за усилията си относно мир с арабите, неговият наследник Шимон Перес загуби скоро изборите след това,заради същите стремежи…Днес Ехуд Олмерт е разследван за корупция,скандалите в Кнесета се развиват един след друг, и усилията на противниците на мира може би ще бъдат възнаградени.Защото търпението на арабските лидери е на свършване,въпреки доброто желание.Дали Олмерт ще се предпази от проклятието на неговите предшевственици?

3 responses to “Синдромът „Ицхак Рабин“

  1. Pingback: Sham: @_GaN_ ето една ста.. - edno23.com

  2. Максим юни 18, 2008 в 9:23 pm

    Много интересен анализ, наистина съм впечатлен.
    Само не разбрах, дали духът на Рабин е дал подкуп на Олмерт или как… Истината е, че Олмерт цели с тези преговори да запази някакъв политически капитал за себе си или за Кадима като партия, тези преговори са обречени от самото начало, но те ще заздравят политически връзките с Барак и лейбъристите, които са готови на мир на всяка цена. Така че всъщност май е наопаки, не искащият мир му се случва лошо, а направилият лошо иска с мир да замаже очите на хората. Което пак е лошо.

    А и друго не разбрах – за търпението на арабските лидери – може ли да ми го поясниш – те лидерите на арабските държави, бяха изключително търпеливи през 1948 и нападнаха цели 12 часа след независимостта на Израел.
    Това се нарича търпимост!

  3. ruslantrad юни 19, 2008 в 2:06 pm

    Добре,явно и двамата сме слодовници на идеи, но малко различни в същността си.за търпението на лидерите става дума за днес.Днес преговорите са факт, но самият Кнесет не дава възможност на Олмерт-защо?

    Преговорите може да са илюзия, но пък са нещо.В сравнение с миналото,това си е добре.Можеш ли да отречеш,че в една степен Израел е виновен сам,че има такава омраза към него.Знаеш историите с изселванията,пораждането на терористичните действия след 1948г., разните групички,които заколват през нощта палестински бежанци.Всъщност това е нормално,според мен.И двете страни са били афектирани,а мога смело да твърдя,че евреите в Израел са напълно измамени от самите висшестоящи и англичаните в частност.Ти евреин ли си? Ако си, то трябва да знаеш за кое говоря, за всички мръсни игри и в Израел и в арабските държави и т.н. Честно казано съчувствам на евреите в Израел, защото в един момент си бил „мосю Морис“ и си имал злато,магазин в Париж, а в следващия си с мотика в Израел , а на всичкото отгоре всеки те мрази в района,защото ДРУГ е направил така,че да те мразят.
    Аз искам мир,искам Олмерт да си свърши работото без да го убият.Ти не искаш ли?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: