Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Послание

by Tatau

by Tatau

Гневът е причината за много страдания на хората. Това чувство , толкова познато , ни завладява още щом егото ни бъде наранено. Започваме да съдим, да раздаваме присъди , да недоволстваме. Вместо да съдим хората, колко по-добре щеше да е , ако се опитаме да ги разберем. Да се запитаме защо постъпват по един или друг начин. Не критикувайте, не съдете.

Човек трябва да бъде добър.Не просто да върши нещо добро, а де се пребори със себе си ,за да може да е добър преди всичко със себе си , за да може да стори същото и с други около него. Минавам по един път веднъж само, и доброто, което мога да направя за този веднъж път , ще го направя.Повторете си тезидуми неведнъж. Кажете нещо добро на някой, похвалете го – и бъдете искрени.Горчивият урок на неискреното изказване на похвала го научих прекалено рано. Да спрем да мислим за собствените си постижения и нужди – обърнете се за хората около себе си. Одобряваме от сърце и ще сме щедри в похвалите – това е правилното за мен, а надявам се и за вас. Хората ще оценят думите ви и ще ги носят в сърцето си дори години след , като сте ги казали. Бъдете искрени.

Човек преди всичко е егоист .В него се поражда оново чувство за самосъхранение, което в много пъти наранява останалите , дори да не го показват.Да оставим хората около нас да прояват въображение , да бъдат творци.Да не ги задушаваме със собствените си идеи и желания. Събудете твореца в човека до вас.

“Човек без усмивка не бива да отваря магазин”. Преди хилядолетия китайците са проумели това.А знаете ли-излизам по улиците на София и не виждам много усмивки, даже малко…Хората са омърлушени , загубили вяра в нещо, на което държат –или просто не знаят , че усмивката е нещо вълшебно.Тя е нашият посланик на доброто. С нея може да направим живота на човек до нас по-светъл, да му помогне да разбере, че не всяка надежда е загубена. Усмивката не струва нищо, а дава много. Тя трае само миг, но споменът остава завинаги.Не може да сe купи, заеме , защото не притежава ценност , докато не бъде дадена от сърцето.Нека се усмихваме повече.

Аз , приятели , съм страдал , сигурно както повечето от вас. До скоро не можех да проумея злобата , която човек излъчва при завист, при наранено достойнство. Оставете това излишно достойнство! Защото е хубаво чевк да има това качество, но то губи своята добра страна, когато започне да наранява друг.А както е казано : Щастието е постигнато не тогава , когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се премахне. В пустинята на далечна Сирия, хората имат поговорка – който обича меда, не изяжда буркана наведнъж. В любовта, в живота –човек не трябва да е консуматор , винаги трябва да си оставя по малко от буркана, за да не се окаже в един момент , че вие сте станали празни хора.

*Повлияно от книгите на Дейл Карнеги

2 responses to “Послание

  1. Графът май 9, 2008 в 9:22 am

    Присъединявам се напълно към посланието Ви! Човек ще бъде добър, когато се научи да разбира другите. Тогава и към себе си ще бъде добър – всевъзможните лошотии ни разяждат в буквалния смисъл, дори здравословно.

  2. ruslantrad май 9, 2008 в 11:08 am

    Радвам се,че подкрепяте мнението ми!🙂

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: