Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Кои са друзите?

Друзите(на арабски:درزي, мн.ч.: دروز,иврит: דרוזים‎) ,са религиозна общност,основана първоначално в Ливан,Израел и Сирия, за чиято традиционна религия се казва,че е започнала като издънка на исмаилската секта на исляма, но е единствена по рода си в своето обединяване на гностически,неоплатонически и други философии. Теологически друзите се смятат за „ислямска единица,реформаторска секта“. Друзите се наричат Ahl al-Tawhid („Хора на монотеизма“) или al-Muwahhidun („Монотеисти“)

Друзите не са смятани за мюсюлмани от повечето други мюсюлмани, защото за тях се вярва,че отправят молитви към фатимидския халиф Ал-Хаким би-Амр Аллах, когото те смятали за „проява на Бог в Неговото единство“. Друзите вярват,че Ал-Хаким не е умрял,а е бил затъмнен („скрит“ от Бог) и ще се завърне като Махди в Деня на Страшния съд. Произхода на името „друзи“ е проследено до Наштакин ад-Дирази, един от първите проповедници на религията.

Друзите пребивават първоначално в Сирия, Ливан и Израел, с по-малка общност в Йордания. Палестинските друзи са предимно в Галилея (70%) и около Хайфа (25%), а йорданските друзи могат да се срещнат в Аман и Зарка и по-малък брой в Ирбид и Акаба. Голанските хълмове, планинският регион на границата на Израел със Сирия, са дом на околко 20,000 друзи и се състои от мнозинство сирийски и малцинство палестински граждани. Институтът за изучаване на друзите определя приблизително,че 40%-50% от друзите живеят в Сирия, 30%-40% в Ливан, 6%-7% в Израел и 1%-2% в Йордания.

Огромни общности от изгонени от родината си друзи също живеят извън Средния изток в Австралия, Канада, Европа, Латинска Америка, Съединените щати и Западна Африка. Те използват арабския език и следват социален модел много близък до други източни средиземноморци от региона.

Счита се,че има цял 1 милион друзи по света, по-голямата част в Леванта или източното средиземноморие. Обаче,някои изчисления на общото население на друзите сочат,че са били 450,000.

По традиция е имало два клона на друзите,живеещи в региона Джабал Амел. Йемени друзи (оглавявани от родовете Хамдан и Ал-Атраш) и Кайси друзи (оглавявани от родовете Джумблат и Арсалан).

Родът Хамдан бил прогонен от Ливан след битката за Айн Дара през 1711. Тази битка била между две друзки фракции : Йемени и Кайси. След своето драматично поражение, Йемени мигрирали в Сирия в друзкия регион Джебел и столицата Суейда.

Според ДНК тестове, друзите са забележителни с високата честота (35%) на мъже,които носят Y-хромозомна хаплогрупа L, която иначе е рядко срещана в Средния изток (Shen et al 2004). Тази хаплогрупа произлиза от праисторическа Южна Азия.

По майчинска линия, ДНК тестовете разкриха,че друзите имат най-високата концентрация на хаплогрупа Х (25%) от всяка друга етническа група в света. Тази хаплогрупа е една от малкото, които са произлезли в Европа, където тя представлява приблизително 2% от цялото население.

Историята на друзите датира от Средновековието, когато Друзката секта започнала да се развива. Прочутият пътешественик Бенджамин от Тудела е писал за друзите в своя дневник през 1167. Той ги описва като „планински жители,монотеисти, които вярват в безсмъртието на душата“.

През 11ти век,друзката религиозна мисъл се развила далеч в Исмаилската секта, подгрупа на шиитския Ислям. Друзите не се опитвали да сменят основните принципи в Ислямската религия, но се опитали да създадат единна държава на мюсюлмани от различни секти. Вместо това, друзите се опитали да се съсредоточат върху принципи, които всички мюсюлмански секти споделяли като цяло, и да дадат на свяка секта свобода на мнението по точки, свързани с Исляма, които не засягат тези принципи. Знае се,че вярват в един Бог и седем пророка – Адам, Ной, Ибрахим, Моисей, Исус,Мохамед и Хамза ибн Али ибн Ахмад. Те вярват,че Свещеният  Коран е законът, който те спазват. Обаче, те имат свободата да интерпретират неясни фрази от Корана без да променят ислямските принципи или вярвания.

Друзите вярват,че фатимидският халиф ал-Хаким,който властвал над Египет (985–1021),смятан от много други за доста чудат, е обединителят на мюсюлманите и държителят на ислямската сила по онова време. Първият,който поддържал тази гледна точка бил мъж на име Хасан ибн Хайдара ал-Ахрам, исмаилски учител и придворен на Ал- Хаким. След неговото убийство, каузата му била поета от персийския имигрант  Хамза ибн Али ибн Ахмад, който в писмо от 1017 настоял, че всички офицери и придворни би трябвало да признаят силата, която била дадена от Бог на ал-Хаким и предишните фатимидски халифи да обединят и разрешат Исляма. Хамза станал действителният създател на групата.

Фатимидският имам Ал-Хаким наблюдавал и ръководел действията на Хамза. Но Хаким изчезнал една нощ през 1021 при обстоятелства,които са все още неясни.

След изчезването на Хаким, Хамза ибн Али довършил неговите наставления и похвати за подобряването на Исляма. Те били осъвременени няколко години по-късно с изтъкване на ислямските вярвания на друзите и прилагане на общи ислямски принципи по по-силен начин.

Друзите са изиграли главна роля в историята на Леванта. Те били предимно разпръснати из планините Шуф, които са част от Ливанските планини (известна за известно време като планината на друзите),а по-късно самотитлуваната Джабал ал-Дуруз (планина на друзите) в Сирия,която била автономна държава във френската територия на Сирия от 1921 до 1936,под същото име.

Не цялата история на друзите била мирна. Различия с някои съседи довеили до кръвопролития. През 1860, друзите нападнали християните маронити из цялата планина  в първата ливанска гражданска война. Смята се, че повече от 11,000 християни били избити, още 4000 умрели от глад и изоставяне и 100,000 били изселени.

Също така друзите изиграли важна роля в Ливанската гражданска война (1975–1990). Те организирали войска под ръководството на Уалид Джумблат (сина на Камал Джумблат), в опозиция на маронитската християнска фалангистка войска на Башир Жимаел. Мирен договор бил подписан между водачите на друзите и маронитите, който им позволил да живеят мирно заедно и по-късно да станат съюзници.

Друзите са смятани както за социална група,така и за религия, но не и за отделна етническа група. Също така за да усложнят своята идентичност е обичаят на Taqiya – скриване или замаскиране на вярванията им,когато е необходимо – който заимствали от шиитския Ислям. Друзите в различните държави може да имат коренно различен начин на живот. Някои твърдят,че са мюсюлмани,някои не. За вярата на друзите се казва,че се подчинява на ислямските принципи, но те са склонни да бъдат сепаратисти в своето отношение към друзкият начин на живот. Друзите не позволяват преобръщане на религията. Бракът между друзи и не-друзи не се одобрява поради религиозни,политически и исторически причини.

Друзите се разделят на две групи. Главно светско мнозинство, наречено al-Juhhāl (جهال), „Невежите“,няма достъп до свещената литература на друзите. Те обхващат около 80% от друзкото население и по принцип се дистанцират от религиозни въпроси – поради тази причина те могат да заемат позиции в управлението (понякога непропорционално на делът на друзите в общото население) на нациите,които те обитават и които подкрепят други религии. Те често не смятат да притежават религиозните отговорности,които вярата включва, но са част от личната молитва.

По-религиозната каста,състояща се и от мъже,и от жени (около 20% от населението),се нарича al-Uqqāl (عقال), „Интелигентните посветени“. Те имат специален начин на обличане,предназначен да се придържа към традициите на Корана. Жените могат да изберат да носят ал-мандил,отпуснат бял воал,особено в присъствието на други хора. Те го носят на главата си за да покрият косата си и го увиват около устата си,а понякога и върху носа си. Носят черни ризи и дълги поли, които покриват краката им до глезените. Мъжете uqqāl имат мустаци и носят тъмни дрехи с бели тюрбани.

al-Uqqāl имат равни права с al-Juhhal,но установяват неформална йерархия на уважение,основана на религиозната служба. Най-влиятелните 5% стават Ajawid, признати религиозни водачи, и от тази група местната общност обикновено избира официалния си Shaykh al-Aql. Неговата роля е главно като плитически и социален водач на обществото,но той е също приеман за религиозен водач – и трябва да се отдаде на беден, безбрачен (интересно,като включва безбрачен брак), благочестив,скромен начин на живот някак си близък до някои християнски духовни позиции.

Друзите вярват в единството на Бог (дори отхвърлят някои монотеистически концепции като свещеното триединство и месиите) и са често известни като „Хора на монотеизма“ или просто „Монотеисти“. Тяхната теология има неоплатонически виждания относно това как Бог си взаимодейства със света чрез излъчване на вещества и е подобна на някои гностически и други тайни секти. Има влияния от Sufi в тяхната философия. Някои индивидуални друзки шейхове интерпретират фразите на Корана за прераждане,но противно на известното схващане това не е част от първоначалната теология на вярата.

Принципите на друзите се концентрират върху честност,лоялност,благочестие, алтруизъм,патриотична саможертва и монотеизъм. Те отхвърлят полигамията,пушенето,алкохолът, консумирането на свинско и бракът с не-друзи. По принцип друзите следват потокът на мисли на сунити в историята, като отдават чест на Abu Bakr,Омар, Othman, Али и други, но са привърженици на политическо и социално равенство към другите секти.

Популация на друзите:
В Сирия 865,000
В Ливан 350,000
В Израел 118,000
В Йордания 20,000
Извън Близкия изток 100,000

Вярата на друзите изисква привърженици да следват мюсюлманските традиции на индивидуална молитва,постене и поклонение в Мека. За разлика от много сунити и шиа мюсюлмани, които са склонни да бъдат особено бдителни по време на Рамадан, вярванията на друзите набляга на забрани за грях и богохулство,които да се прилагат равностойно през цялата година.

Една от свешените книги на вярата се нарича Kitabu l-Hikma или „Книга на Мъдростта“,което е едно от другите имена на Корана,както е „Forqan“.

Друзите имат 5-цветно знаме,което е било направено за да разграничава тази ислямска секта от другите. Много интерпретации били направени за това знаме,но най-важната е: Фатима,баща й (Мохамед),мъжът й (Али) и нейните двама сина. Други присъждат тези цветове на други религиозни хора,пророци и значения. Друзите вярват в пророци каро Адам,Мохамед, Ной, Ибрахим, Сара, Якоб, Моисей, Соломон, Йоан Кръстител,Исус (Иса). Те също вярват в мъдростта на класическите гръцки философи като Платон и Питагор, които имали по-нисък статус като други пророци. В добавка,те имат поредица от „мъдри мъже“, които основали религията през 11ти век. Други интерпретации на петте цвята на знамето са както следва: червеното означава кураж,смелост и любов. Жълтото е знание,мъдрост, просвещение или жито. Зеленото е природата и земята. Синьо за търпение,прошка,небе и вода. Бялото е чистота,мир и помиряване. Местата за поклонение на друзите са обикновено много скромни. Молитвата се провежда предпазливо сред семейство и приятели.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: